i was never there

20| Полуелф| eddie redmayne

Някога стаята бе разкошно обзаведена и претрупана със скъпи вещи, които само богаташите можеха да си позволят. По стените нямаше свободно място, всяко кътче бе заето от картини на известни худождници и творци, добили бърза слава и изчезнали също толкова бързо от арт средите. Сред цялото това недоразумение в центъра на помещението имаше голям стенен часовник със златни декорации и антики с неизяснен произход, но в същия натруфан стил, че все пак можеха да минат за „оригинални”. До самия прозорец имаше писалище от естествено дърво, което винаги преливаше от документи, цветя и странни вещи като запалки, билетчета от автобуси и касови бележки от таксита.

Днес от това великолепие не бе останало нищо, освен грозни бели стени, изпочупени столове и обсипано със стари бутилки бюро, което се клатеше толкова много, че всеки момент щеше да се разпадне от тежестта им. На земята бяха разпилени увяхнали цветя, опаковки от чипс и шоколад, които допълваха ужасяващата картина на нищетата.
Но, ако това не бе достатъчно на централно място на стената с ярко червена боя бе изписано: „Плати си дълга или умри. – Катрин”.

Дори до името имаше нарисувано сърце с вампирски зъбки, сякаш да намекне за съдбата, която ще сполети нещастникът дръзнал да не се подчини на заповедта.

За радост или щастие, Риан отдавна бе престанал да се впечатлява от такива изпълнения. През годините, в които „живееше” или казано по друг начин – бе нежелан гост в дома на баща си, се бе нагледал на какво ли не.
Старецът му не само бе човек със съмнителен морален компас, но и бе от досадните хора, които никога през живота си не бяха работили. Притежаваше, или поне преди, неприлично много пари, които бяха наследени от роднини. И типично в стила на бохемския живот беше прекарал последните двадесет години в разхищения, безсмислени покупки, хазарт и жени.

Имемно така се бе появил и Ейриан – след безсмислена забежка със звезднородна елфка, която очевидно не беше с всичкия си, за да си легне с този глупак. Е, в крайна сметка еднократното удоволстие се бе увековечило, създавайки неговата особа. Разбира се, така наречената му майка беше имала прекалено възвишени цели, за да се занимава с дете. Така бе взела „тежкото” решение да го прати в Евилон и го повери на баща му за отглеждане и всичко останало.

Вярно, имаше си доста предимства да живееш с такъв родител – никога не ти държат сметка за побоищата и бягствата от училище, не се интересуват какво ядеш или какви клубове посещаваш, а присъствието му клони повече към несъществуващото.

Недостатъците започнаха да се усещат едва преди две години, когато нещастникът профука цялото си състояние и започна да залага имотите си, за задоволи порока си. Някъде в този времеви отрязък, милия човечец реши и да изчезне в дън земя и да остави цялата агитка от кредитори на сина си.
Сега групичката недоволни го преследваха с небивалите си иската от рода да плати дълговете на баща си или да им подари няколко литра кръв за декоративни цели. Някой дори имаха по-развинтено въображение и му предлага да продаде някой бъбрек, за да изплати дълга.

Самата мисъл го отвращаваше и предизвикваше желанието му да се отърве от тази гняс. Напъха ръце в джобовете на дънките си и подритна няколко бутилки. Първо трябваше да се отърве от този апартамент, а след това щеше да го мисли...

**
* След като продава останалата собственост на баща си, се мести във Ваурора, където живее в каравана.
** Участието на Катрин е съгласувано с нея.