Are you the lucky one

Vex archon of matrimony

Nicola Peltz || Archon

Никога не бе желала онова, което бе на път да се случи с живота й, но в същото време никога не бе имала силата да се противопоставя на семейството си. За тях, семейния дълг винаги бе бил на първо място. Този семеен дълг Тея мразеше с цялото си съществуване, след няколко неуспешни опита за бягство далеч то тях, от всичко онова, което изискваха от нея, от задълженията й.. Искаше й се толкова силно след всяка следваща несгода да я отлъчат, само че за нейно съжаление това не се случваше. Никога.
Баща й държеше на чистокръвието им, макар и след толкова епохи – не се променяше, колкото повече време минаваше толкова по – голяма настоятелност проявяваше. А, Аматея се чувстваше все по – зле. Сякаш нямаше спасение от бъдещето, което не определяше сама за себе си. Баща й преди доста години бе избрал бъдещия си зет, а дори и да се опиташе да го разубеди, да му каже, че това не е най – добрия избор. Не й се получаваше. Беше сякаш в един омагьосан кръг, който не се променяше. Все едни и същи разговори, все едни и същи срещи с онзи мъж. Мъж – бъдещия й съпруг, който дори не проявяваше минимално уважение към нея. Нима се очакваше да приеме това, този брак, този мъж?
А времето сякаш течеше все по – бързо и по – сигурно към онзи миг, в който тя в края трябваше да преклони глава и просто да приеме съдбата си. Но колкото повече наближаваше, тя толкова повече се сближаваше с единственото същество, което все пак я успокояваше. Не знаеше от къде се бе появил, появяваше се често, достатъчно често, че да се сближи с нея, достатъчно често, за да спечели доверието й. А тя, тя просто споделяше всичко онова, което се случваше с живота й, когато можеше разбира се. Защото доста често баща й я пускаше да излиза когато трябваше да се среща с онзи мъж. Но и това бе достатъчно, защото намираше успокоението си винаги след подобни срещи в него.

***
Поредната нещастна девойка, поредната принуда. Кожата ѝ сякаш настръхваше, кръвта ѝ кипваше, но сега всичко бе различно. Сега имаше силата да освободи нещастното същество, което бе принудено да се омъжи, за поредния нещастник, който в действителност щеше да съсипе живота ѝ. И променяше кармата ѝ, променяше съдбата, която някой от семейството ѝ бе отредил, за да получи по – добър живот, за да получи щастието, което заслужаваше. И всеки път, в който спасеше някой от тази злощастна съдба сякаш се отблагодаряваше на Векс, за това че той се бе превърнал в нейното спасение, когато самата тя имаше нужда от такова. Отблагодаряваше му се, че ѝ бе дал тази сила и за всичко онова, което той бе сторил за нея, преди години.