they said his eyes are as empty as the endless night

unsavory ones -second age - choi san

Някога вървеше с горделива стъпка, изправена стойка и арогантна усмивка. Въздухът около него се изпълваше с особена атмосфера -съблазън, страст, гняв, ревност и грях. Всичко, предполагащо позицията на един инкуб. Демоничната му природа бе изтъкана от красота, амбиция и желание да притежава всичко. И нима животът преди войната не предоставяше достатъчно възможности за това? Живееше, за да получава, каквото поиска, когато го поиска. Крачеше с увереността, че вечността му няма да представлява нещо по-различно, ала нямаше как да знае, че животът му ще се развие в съвсем различна посока.

Помнеше деня, в който я видя. Ако до преди тогава живееше с неприязън към всичко, което бе докоснато до ангелската природа, то в онзи малък миг се появи колебание. Красотата ѝ бе неземна. Кхалеон бе преминал през достатъчно жени, за да не се впечатлява от нещо подобно, ала имаше нещо различно в начина, по който гарваново черните коси падаха, като мрачен водопад по раменете ѝ. Имаше нещо необяснимо в начина, по който сините ѝ очи отразяваха светлината на слънцето. Имаше нещо различно в нея, което поне за секунда го накара да се почувства опитомен. Сломен. Запленен.

Мойра. Архангелът, който докосна неговото сърце. Архангелът, който щеше да е неговото падение. Тяхното падение. Откраднати моменти, срещи, целувки и вечери. Докато всички още страдаха от последиците от войната, той тънеше в съвсем различен свят и не желаеше да види друго. Дори когатя тя го помоли.
Ако бе избрал да си тръгне онази, последна вечер , вероятно животът му щеше да е различен. Вероятно нямаше да му се налага да стори каквото и да било. Ако се бе обърнал и закрачил преди тя да му каже онези думи, все още щеше да се слави с почит.
"Кхалеон. Не можеш да затвориш очи. Не можеш да се преструваш. Очаквам дете."

Хибриди. Така щяха да останат в историята онези деца, чиито родители бяха ангел и демон. Нежелани. Така щяха да бъдат запомнени онези, които бяха решили да ги укрият. Тогава, в онези мигове, Кхалеон нямаше право на избор. Не и наистина. Бе укрил Мойра. Бе укрил и своя новороден син. Четири години. Толкова живот бе успял да им подари, вършейки всичко необходимо, за да ги запази скрити от света. И докато Кхалеон правеше и невъзможното, Мойра се бе доверила на погрешните ангели, които бяха разкрили тайната и на други.

Денят, в който Кхалеон загуби своята усмивка бе денят, в който трябваше да ги погребе. Мойра. Синът им. Последната частица в него, която бе позволила на някого и нещо да се докосне до сърцето му. А сетне? Животът му бе гъст мрак, безкрайна нощ.