Is it desire?

Денис Л. Валон
Инкуб


-Кой си ти? - треперенето в гласа контрастираше с класическата музика, оставена като приятен фон на една изискана вечеря. Върху кадифена покривка,осветени от мъждукаща светлина се различаваха силуетите на два бронзови свещника.
-Какво значение има? - Дрезгавия глас пропълзя проправяйки си път през звуците. Устните му се потопиха в изискана кристална чаша, оцветявайки се в рубиново червено. -Не съм ли това, което желаеш? -Храната отдавна бе загубила вкуса си. Дори напротив, С минаване на годините вкусът на гнило се засилваше все повече. Сякаш хапките които поглъщаше бяха стари колкото самия него. Виното от друга страна оставаше все така свежо, изпитващо сетивата, изгарящо в дълбочина подобно на другия му предпочитан алкохол - брендито.
-Какво се случва с мен? -Момичето стисна бедрата си, правейки опит да устои на копнежа, зародил се внезапно у нея. Никога преди не се бе чувствала толкова объркана. Страхът се превръщаше в страст, Поглъщаще я от вътре и всичко, което оставаше от нея е отчаяното желание да бъде задоволена. Сега. Веднага.  -Моля те.
Харесваше му когато се молят.
Те винаги го правеха.
-Искаш ли го? -Приближи се към нея, усилвайки нетърпението. Играеше си с ума и тялото и, което отделяше все повече хормони. -Покажи ми...колко силно го желаеш.
Притисна я към стената, използва нож, за да разкъса сатенената рокля. Прокара пръсти по бедрото и,
-Каква би била цената на твоят копнеж?
-Всичко..-дишаше тежко, стискайки с нокти яката на ризата му..
-Какво ще кажеш за...живот?


Поредното тяло се озова на леглото, бездиханно, лишено от всякакви признаци на истински живот. Правеше го прекалено дълго и макар да се наслаждаваше на процеса - резултатът никога не бе задоволителен. След като всичко приключи той отново се озоваваше сам , потънал в личния си пъкъл. Обичаше себе си точно толкова, колкото се и мразеше. Целият изтъкан от парадокси, сам лишен от способността да изпита задоволство. Никой не бе достатъчен за него, нито дори самият той.