I've grown familiar with villains that live in my head. They beg me to write them so I'll never die when I'm dead.

Мракът обгръщаше цялото му същество. Беше просмукан в костите му; разпростираше се по вените му и се отразяваше зад сините му очи, с които те поглъща ако си достатъчно смел да задържиш погледа си върху неговия. Маркът се славеше с безскупулността си, но коментарите, които чуваше по свой адрес само галеха самочувствието му.
По време на войната душата му, ако изобщо имаше такава, ликуваше. Навсякъде около него усещаше страх, завист, ревност. Манията за величие, от която всички страдаха, беше негова награда. През вековете греховете му нарастваха, но всеки беше по-сладък от предходния и винаги жадуваше за още и още. Маркъс нямаше доверие на никого, дори на собствената му раса. Някои смееха да го наричат параноик, но той го смяташе за предимство, което винаги го поставяше една крачка пред тях. Отмъстителната му природа беше причина за не по-малко хаос и раздор, които всяваше и измежду враговете си, а през вековете беше натрупал много такива.  
Той имаше слабост към красиви жени. Невинността им беше това, което истински го привличаше, а извратеното му съзнание откриваше хиляди начини, по които да им я отнеме. Наслаждаваше се на всеки миг, който прекарваха в грях и ги подтикваше към следващия. Когато нямаше какво повече да им вземе, той преминаваше към крайната си цел - подлудяваше ги. Пречупваше съзнанието им до такава степен, че никога не бяха същите, а после си тръгваше. След него оставаше само мрака, от който бе създаден.