I'm an angel tell me what you mean by that?

Снежнобелите й криле се спускаха нежно около тялото й, предизвикващо нечисти помисли от останалите раси. Макар да притежаваше типичната ангелска красота Мика далеч не се славеше със същия нрав. Доста често дочуваше как зад гърба й шепнеха, че е трябвало да бъде по-скоро творение на Малбонте, отколкото на Дилук, но тези работи не можеха да бъдат определяни от простосмъртните раси населяващи Авликейн. Колкото и да говореха зад гърба й, Астерия отвръщаше на слуховете с типичната си мистериозна усмивка. Четирикрилата си беше заслужила мястото сред редиците на Безподобните, не само заради заслугите си по време на войната, но и за сметка на цената, която бе платила за самата себе си.
Русокосата бе безкрайно предана на своя създател и ролята, която й бе отредил със създаването й. До такава степен, че бе сторила немислим грях според по-чувствителните. Само тя си знаеше колко й бе коствало.
Не се беше родила без сърце, но винаги бе успявала да не допуска то да диктува действията й. Любовта не й бе непозната. Някога я виждаше в лицето на своята съвършена половина – нейният съпруг, който също като нея бе архангел. Живееха щастливо и необезпокоявано в младия свят, преди войната да промени всичко. Отказваше да се принизи до нивото на онези, които захвърляха дълга си в прахта и скланяха крак пред фалшиви господари. Мислеше, че съпругът й ще я последва, но той имаше други планове. И тайни…
Когато Астерия разбра, че архангела бе укривал деца-хибриди родени от съюзите между ангели и демони, (чието съществуване бе строго забранено), на Мика й оставаше само един избор. Можеше да живее с разбито сърце, но не можеше да живее с отнета чест и достойнство, не й когато името й завинаги щеше да бъде опетнено, ако го оставеше жив или го последваше. Последното, дори не бе обмисляно от русокосата. Тя знаеше какво трябва да стори и без капка жал се превърна в убийцата на собственият си съпруг. Останалото както казват е история.