“Hey, half-blood...”  

Ланвин беше свикнал с това обръщение. Влачеше го след себе си като окови, от които не можеш да се оттърсиш, като миризмата на евтини, контрабандни цигари, която се пропива в най-нищожните порички на тъкънта на колосаната ти риза, като неразрешена любовна драма. Лан прехапа вътрешната страна на бузата си, както правеше всеки път, когато му се приискаше да пренареди малобройните костички в нечие чуждо лице и да му даде по-кубизъм вид, и не след дълго се усмихна на оплешивяващия чичка с очила популярни сред серийните убийци и университетските професори, прекарващи прекалено много време в сенките на прашни библиотеки. Колкото и нелицеприятен да беше, господинът държеше над него Дамокалевия меч на няколко зелени стотачки, от които Ланвин имаше нужда. Понякога, сиреч, прекалено често, особено в часовете между един и три след полунощ, той си задаваше екзистенциални питанки като: “Как стигнах до тук?” или “Не може ли просто да съм продавач в супермаркет и да се преструва на човешко същество..Едва ли е толкова трудно? Бих крал бисквити за хоби? Звучи забавно, нали?”. Но след дълго умуване, което се опитваше да приспи с евтино уиски и няколко ръчно свити цигари, стигаше до задънената улица на размишлението. Там на хипотетичната тухлена стена, която препречваше пътя му бе изписано: “Можеше и да е по-зле.”, а към посланието бе добавено емоджи на вдигнал рамене бял мъж.  

Колко по-зле можеше да е, реално погледнато?  

Хайде, хубавице, вече събрахме хиляда и осемстотин. - букмейкърът подметна лежерно, все едно му правеше комплимент. Лан избърса потта от челото си и дръпна дълго от цигарата, която догаряше между пръстите му. Пепелта от фаса полетя, подмамена от течението на халето и падна върху изтощения, избелял сатен на някога среднощно черната рокля, която сега бе достигнала цвета на олово.  

Освен, че беше полу-каквото-и-там-да-беше, Лан обичаше позорно много да се пременя - занимание, което никак не подхождаше на професията и социалния му статус. Трудно можеше да се намери нещо подходящо за върлина като него в бутиците втора употреба, което не беше свалено от кокалестите рамене на умираща старица, но понякога, само понякога удряше джакпота. Както с тази рокля, която носеше, комбинирана с изстрадали кубинки Doc Martens, за които се беше бил преди няколко години с един нацист. Удоволствието да размажеш физиономията на расист и да спечелиш чудесни обувки като бонус, можеше да бъде сравнено само с добър секс.  

Ланвин погледна към скалъпения, от палети, ринг, където го чакаше грамада от сто и петдесет кила мускули, която дишаше толкова тежко, че Лан се зачуди дали не трябва човекът да е в ковид-отделение, закачен за обдишващ апарат. До него, полу-демонът щеше да изглежда като Бъгс Бъни в нощица на Виктория Сикрет.  

Лан церемониално пристъпи към мнимия подиум и лавината от анаболи се изсмя при вида му.  

С този педераст ли ще се бия? Момче, откажи се преди.... - стероидното чудовище нямаше време да довърши мисълта си. С неподражаемата си, за човешко същество, бързина, Лан вкара лакътя си дълбоко в устната кухина на опонента си и от носа и устата на другия започна да блика кръв. Металният й аромат накара устата на Ланвин да се налее със слюнка. Дори не беше вампир, но имаше нещо толкова апетитно в човешката кръв, особено събрана от такива отворковци.