“If you deal with a fox, think of his tricks.”

Сукремал може би бе сурово място за мнозина, но за Алия бе нейният дом. Родителите й - крайно непасващи в картината на големия град, бяха потърсили горещата прегръдка на пустинята, когато Алия все още бе съвсем малка, но все пак си спомняше малко от слънчевият Лунатион. Когато се бе отделила от родителите си, мислеше, че няма да се справи, че ще полудее в един момент като единак, но изненадващо за нея, ловните й инстински се изостриха, нюхът за оцеляване - също. Справяше се идеално, или поне тя така си мислеше. Годините се нижеха, а тя започна да усеща тежестта на самотата в необятността на Сукремал. Някога родителите й се бяха върнали към изначалния си дом, а сега тя се завърна в града. Но не беше това, което помнеше. Като малка се забавляваше, но сега всичко я нпрягаше, изтощаваше. Не можеше да намери себе си и мястото си сред всички в Ешила и Лунатион, Цялото прекарано време сама я бе отучило да общува с останалите, бе я направило дръпната и резервирана. Усещайки трудността в това да се впише отново в обществото, бе преминала през всякакви емоции - тъга, ярост, ниско самочувствие, докато в един момент се бе пречупила и бе прибегнала до алкохола и няколко по-силни субстанции, до деня в който интровертната й натура срещна Адорел. Сякаш нейна абсолютна противоположност. С негова помощ успя да се приспособи до голяма степен, да се забавлява, да открие неща, които харесва. Едно от тези неща бяха танците - помагаха й да се сближава с хората и бе наистина добра.