run, little wolf.. run out of that sorrow

Shifters/ wolf -25 - amy jackson

Беше на седем, когато майка ѝ я върна обратно в малкото родно градче, където беше израснала. Тогава, разбира се, Тиана си нямаше ни най-малка представа, че пътуването бе всичко друго, но не и желано или пък приятно. По пътя се беше опитала да заговори майка си толкова много пъти, но тъмнокосата жена бе забила поглед в пространството, а на лицето ѝ се бе изписало изражение, което малкото момиченце не бе виждало преди. От както бе получила обаждането по телефона, тя бе престанала да се усмихва и да говори. Мълчаливо бе събрала дрехите на Тиана, а след което бяха тръгнали на път.
Малкото градче изглеждаше различно от това, което тя можеше да си спомни. Всъщност... Тиана помнеше малко. Само тъмна нощ, пълна с гръмотевици и дъжд, както и забързаните крачки на майка си. Бягаха. Но така и не бе попитала защо и от кого. Сега времето беше слънчево, но сякаш лъчите не достигаха до земята. Старата пътека до предишния й дом сега бе осеяна с непознати. Всички те шептяха. Когато малкото дете и майка му минаха покрай тях, тишината звучеше дори още по-оглушително.
Спряха се на няколко крачки от висок и мускулест мъж, чиято пясъчно руса коса се спускаше почти до раменете.
-Бета Тайсън. -Поздрави сдържано жената. В отговор мъжът погледна към дъщеря й с неприкрита доза отвращение. Тиана за пръв път се почувства малка и незначителна. Какво ли бе сторила на този непознат, за да предизвика подобна реакция? Сякаш инстинктивно отмести поглед от него и го заби в земята.
-Имаш късмет, че мелезът ти е от някакво значение за Алфа Ейдриън. В противен случай щяхме да ви изловим още преди години. -Проговори най-сетне мъжът и върна очи към жената. -Дано е наследила по-малко от теб и повече от него, Линес. Всички се надяваме на това.
Макар гърбът на Линес да се изпъна от напрежение, тя не отговори, а закрачи към огромните дървени порти, дърпайки Тиана след себе си. Само няколко минути по-късно се бяха озовали в огромна стая, в другия край на която седеше тъмнокос мъж, който Тиана по-късно щеше да познава като източника на своя кошмар или по-просто наречен -неин баща. Алфа Ейдриън Сьоренсен. Глава на малка глутница, която бе известна със своите военни и бойни умения.

Първите няколко години в глутницата ѝ се бяха сторили кошмарни. От една страна, Линес бе изчезнала от лицето на земята. От друга -всички ненавиждаха Тиана, защото бе нелигитимна дъщеря на алфата, който иначе бе венчан за покойница, дарила го с трима сина. В глутницата бойното обучение започваше от ранна възраст, превръщайки всички членове в бойни машини, чиято единствена цел бе да получават команди и да ги изпълняват безупречно. Макар да не го искаше, бе във вечни съревнования със своите братя. Те не се поколебаваха да я нападат, за да "тестват" напредъка ѝ в бойните изкуства, но всяка капка кръв щеше да си струва. Или поне това се опитваше да си казва младата Тиана. Един ден щеше да е достатъчно силна, за да си тръгне и никой нямаше да я спре.
Тогава се сближи с него. С Кайл. Член на глутницата, който също ненавиждаше всеки един ден. Бяха започнали да тренират заедно и преди да се усети, сърцето ѝ потрепваше всеки път, когато го види. Пазеха своята връзка в тайна, докато Тиана не забременя. Противно на очакваното, алфа Ейдриън им позволи да се венчаят, вярвайки, че тяхното дете ще е поредното попълнение в малката глутница.

За пръв път изпита истинско щастие, когато държеше малкото бебе в ръцете си. Всички планове за бягство някак се бяха изпарили във времето. Нима нямаше всичко, от което има нужда тук и сега? О, но колко наивна бе младата вълчица, вярвайки, че всичко щеше да завърши добре!
Бяха изминали няколко месеца от нейното раждане, когато алфа Ейдриън бе решил, че малкото кутре ще е в по-добри ръце, ако той директно се грижи за него. Събрал няколко от най-добрите бойци в глутницата, Алфа Ейдриън се насочи към малката къща в покрайнините, решен да убие дъщеря си и нейният съпруг. Кайл бе направил всичко по силите си да измъкне Тиана и детето им на време, ала в борбата нечии ръце бяха бутнали запалените свещи и къщата пламна. Тогава Тиана Сьоренсен загуби всичко. В битката бяха загинали всички, без нея.
Оставяйки я скитаща се напълно сама за следващите три години.
Празна черупка, живееща ден за ден. Предлагаща своите бойни умения срещу заплащане.
Но живееше ли наистина?