Credits CodesCodesForum logoCodingCreditCreditWelcomeСветът на Aвликейн, наричан също Авликени, се сформирал отдавна – вихрушка от прах и скала, които се слели в планета около гравитационното привличане на искра от най-чистата енергия, наречена Нексус. Животът се родил от елементите, които се сливали на повърхността, и магията, скрита в сърцевината му. Първичните Елохим дали живот на расите, предавайки управата над света на Седем божества. Три епохи и една Велика война по-късно... доброто и злото са загубили яснотата, която имаха в самото начало на всичко. Докато магьосническите фракции се борят за надмощие помежду си, а останалите раси се разкъсват от вътрешни междуособици, светът е все по-застрашен от настъплението на мрака отвъд... Отворете очите си за силите на магията и вземете оръжие, за да защитите Нексус! Или може би предпочитате да изчакате своя ред, за да се сдобиете с повече власт, или да бъдете сред свръхествествените раси, хванати между двете страни? Възможностите са безкрайни и изборът е ваш! NavigationSIMPLE RULES STORYLINE FACE CLAIMSUSERGROUPS CANON CHARS PRE-MADEANNOUNCEMENTSFORUM GUIDEVALON CITYWhat's new? 22ND
Jan 2024
Добавено е по 1 свободно място в групата на серафимите и на архедемоните. 6TH
Jan 2024
Форумният скин е обновен.
31ST
Dec 2023
Активно е шестото Масово събитие на форума.
22ND
Dec 2023
Добавени са 2 свободни места в групата на Огнените духчета от Дома на Сенките.
22ND
Nov 2023
Позволява се воденето на трети герой архон при съгласие от администратора.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» i defy you, stars!
Елохим /Първични/  EmptyНед Мар 24, 2024 11:38 pm by - luca -

» Върнете своя герой
Елохим /Първични/  EmptyНед Мар 24, 2024 6:35 pm by - luca -

» Отсъствия
Елохим /Първични/  EmptyВто Мар 19, 2024 11:03 am by Valtorin

» We are but dust and shadow.
Елохим /Първични/  EmptyЧет Мар 14, 2024 9:29 pm by - luca -

» Запазете своя лик
Елохим /Първични/  EmptyЧет Мар 14, 2024 3:36 pm by - luca -

» I have stitched life into me like a rare organ
Елохим /Първични/  EmptyСря Мар 06, 2024 1:59 pm by - luca -

» The poem begins not where the knife enters but where the blade twists.
Елохим /Първични/  EmptyНед Мар 03, 2024 3:52 pm by - luca -

» "Some things cannot be fixed. They can only be carried."
Елохим /Първични/  EmptyНед Мар 03, 2024 10:10 am by - luca -

» Предложения
Елохим /Първични/  EmptyПон Фев 26, 2024 11:28 pm by - luca -

Border
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости :: 1 Bot

valeria;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 83, на Вто Окт 17, 2023 10:04 pm

Елохим /Първични/

 :: It's time to write a new story :: Characters files :: Canon characters Предишната тема Следващата тема Go down
Пон Сеп 26, 2022 12:01 am

Dilluc 'Luca'
A.K.A FATE

FC: Unknown
Previously known race: None;
Generation of god: Primordial /Elohim/;
Status: Obtained.

Дилук сякаш бе най-тясно свързан с първоизточника Ел, но и най-върло отказващ Елохимите да се съединят за неговото възвръщане. Чувстваше енергията му в себе си, което бе движещата му сила. А самият Лука всъщност бе движещата сила на Авликейн - без Съдбата, която той предопределяше, животът би бил немислим. Поне за останалите, де - Първичните вероятно щяха да си живеят така, както досега, но да си играе с човешките съдби, да ги преплита, да завързва възли между тях или да прерязва нишките им, бе нещо като играта, на която Дилук посвещаваше себе си и цялата си енергия. А той имаше много такава, предвид че той самият бе материя, колкото и просто да звучи това и колкото и комплексно да бе на практика.
За него можеше да се каже, че е твърде зает със собствените си дела, че да се занимава със света отвъд своя ресор. Затова и рядко го посещаваше; затова и не си бе избрал черупка, с която да се появява измежду обикновените и необикновените хора, за разлика от останалите трима свои побратими. Липсата на този негов физически облик даваше широко поле за интерпретации и легенди - не бяха един или двама самозванците, които се представяха за него, за да получат нещо в замяна, не бяха един и двама и тези, които твърдяха, че самият Дилук се е явил пред тях и им е дал земна мисия, която да изпълнят с цената на Авликейн дори. Разбира се, това не се отразяваше добре на съдбите им - определено не бяха избрали правилния бог, с когото да се закачат. Никога не бе добра идея да си играеш с този, който държи картата на живота ти в ръцете си, но Елохимът вече се бе отегчил, че дори уморил от един и същи театър, разиграващ се откакто свят светува. Дългият живот бе както орисия, така и проклятие, което той носеше на раменете си точно като Одеон, Малбонте, Аела.
Спекулациите за него вероятно никога нямаше да спрат - дори и един ден да реши да се появи във физическа форма пред някой смъртен този път наистина. С името му свързваха какво ли не - както ангелските редици, които бе сътворил от светлина и прах, така и неща, които дори най-бляскавото кътче на въображението на самия Дилук не би успяло да роди. Тук идваше и ред на мълвите, че той често сключва сделки със създания от всякаква раса в замяна на телата им, които да използва като плавателен съд докато не сключи следващата сделка. Затова много хора разказваха тази история, а още толкова хора не вярваха, че Съдбата се явява в образа на хора от различни раси, възрасти, полове....
Той се забавляваше не по-малко от Малбонте на всичко това, което слушаше и виждаше за себе си, но едно бе ясно - всички тези неща бяха тясно свързани със Съдбата и това как би се стекла тя...
Може би върху името му се хвърляше малко по-малко мрак отколкото върху това на брат му Одеон, може би заради серафимите, архангелите и ангелите хората виждаха Елохима на Съдбата като даже един светъл персонаж в животите си. Но донякъде не упрекваше тази визия, която се бе зародила горе-долу около избухването на Великата война на боговете - бе лесно да си представяш по подобен начин нещо, на което не си ставал свидетел и нещо, за което бе гарантирано, че няма да видиш на живо. Твърди се, че някои по-стари, почти избледнели архиви пазят визиите за един различен от това Дилук, но дори самият Енеас не знаеше къде се намират тези писания и дали изобщо са толкова реални, или са една огромна мистерия точно като Лука сам по себе си.

Odeon
PRIMORDIAL GOD OF DEATH, ORPHANS AND CANDLES

FC: Ben Barnes
Previously known race: None;
Generation of god: Primordial /Elohim/;
Status: Obtained.

Иронично бе, че Одеон сякаш най-много карти разкриваше пред смъртните, ала си оставаше забулен в мистерия и... е, мрак. Не бе тайна, че Елохимът на Смъртта прекарваше немалко време бродейки из Авликейн, но това далеч не го правеше публичен, познат. Напротив, повече разбунваше духовете около него. Бе обран в словата си и често говореше многозначно, което предразполагаше към различни интерпретации, често отклоняващи се от реалността. Никой не знаеше дали Първичният нарочно го правеше, за да се позабавлява, дали отвътре му идваше, или просто хората си представяха това, което им се искаше.
Някои от нещата, които бяха по-популярни схващания за Одеон, бяха свързани с колекцията му от свещи - неизвестни източници твърдят, че в тъмен дворец Елохимът има цяла зала със свещи, символизиращи всеки един живот, който бе в ръцете на Дилук. А когато свещта догаряше със своя темп, Одеон сам гасеше пламъка и, което водеше и до угасване на живота на злощастника. Така си обясняваха кръговрата, който двамата братя Елохими отваряха и затваряха.
Никой не знаеше какво се случва с душите, когато преминеха в ръцете на Одеон. Никой не се връщаше оттам. Никой не знаеше дали бе по-хубаво, дали бе по-лошо, просто се разтваряха във вечността, или се вливаха в него като сила, движеща го напред. Често се твърдеше, че някои от консортите му стават негови съпруги и съпрузи и в смъртта докато не дойде онзи повратен момент, в който физическото им тяло до такава степен е увяхнало, че дори самата Смърт вече няма досег до душите им. Отново - никой не знаеше, но желаещи да бъдат негови и в смъртта, далеч не липсваха. Проблемът беше, че Одеон бързо се уморяваше от консортите и любовниците си, бързо ги освобождаваше и оставяше у тях желанието да бяха умрели вместо това. Така, де - поне това се говореше. Никой не смееше нито да отрече, нито да потвърди, а който имаше взаимоотношения с Одеон, за свое лично благо избираше да не го разпространява, без да се налага на бога да го инструктира изрично. Което само го улесняваше.
Едно от може би малкото неща, които се говореха за него обаче, бе свързано с неговото покровителство над сираците. По време на Великата война, която бе взела немалко жертви, а съответно и Одеон - хиляди създания от цял Авликейн бяха останали без деца, без любими, без братя и сестри, без... родители. Едно младо човешко момиче - намиращо се на прелома между момиче и жена, чието име се бе изгубило във времето, бе сключило пакт с безсмъртния да бъде взето под крилото му след като родителите му са вече покойни. Аела, цял живот копняла за деца, подтикнала Одеон към това да вземе решението да закриля както това мистериозно момиче, така и всички останали сираци в света. Вероятно и душата и вече е изгубена във времето, ако е истина митът, че и след живота душите на мъртвите остават в досег с него. Ала благодарение на нея всички те имат Мрак, на който могат да се осланят; оттук тръгва и популярното за Авликейн схващане, че Смъртта взема, но и дава. Дали затова повечето му консорти са сираци, никой не знае.
Но това, че един от митовете, свързан с името на Одеон, е верен, не прави всички митове такива. Той остава не по-малко мистериозна фигура въпреки видното си присъствие. А навиците му да се интересува от това, което съчиняват за него, и да го обсъжда с Малбонте, Дилук и Аела на по чаша кафе, си оставаха. Тук е моментът и да вметнем, че известният израз "Да, бе, а аз пък си пия чая с Одеон" е абсолютно фактологически грешен - Одеон ненавижда чай. Затова, ако го срещнете, не му предлагайте "трева в чайник" - за Ваше добро е!

Malbonte 'Bont'
PRIMORDIAL GOD OF CHAOS

FC: Henry Cavill
Previously known race: None;
Generation of god: Primordial /Elohim/;
Status: Obtained.

Легендите около Малбонте са дори повече от това, което реално се знаеше за него. Самият той бе толкова мистериозен, колкото и всички останали Елохими - свързан с Ел и носещ от есенцията му в себе си; отказващ да я пусне, да възвърне тази някогашна енергия в първоначалния и вид. По една или друга причина му харесваше животът, който водеше. Много хора биха казали, че животът му се върти около ролята на грижливия брат, обиращ старите играчки на не особено по-малката си сестра - живот, в който висшата му цел бе да разчиства бъркотията на Аела, която тя всъщност се стремеше да не създава, но уви, тези след нея нямаха същите нагласи. Еваримите, които тя бе създала, се бяха обърнали срещу волята и, бяха опитали да създадат реплика на нейното изкуство. Тази реплика обаче бе излязла извън контрол не особено дълго след появата си и този, който трябваше да потуши целия този хаос, бе точно Елохимът на Хаоса. Подобни изявления го следваха като втора природа; ала неговият Хаос не се коренеше само в създаване на такъв, а в поддържане на една здравословна линия между това кой Хаос имаше място в света и кой не. Затова самият Малбонте често определяше себе си като един творец и арбитър на стихията, която Ел му бе завещал.
Разбира се, не съжаляваше, че бе взел под крилото си вампирите. Колкото и счупени да бяха те поначало и колкото и отвратено Аела да ги гледаше, Бонт откриваше в тях някакъв странен чар. Създания между живота и смъртта, които може би Одеон щеше да вземе за себе си, ако Хаосът не бе го предварил. Разбира се, той не ги виждаше като свои фаворити, а просто като пионки, с които вечната му фигура да играе. Животът му бе дълъг, че даже почти безкраен, а подобни създания бяха начин за него да разнообрази тогава, когато стихията му не се справяше с това.
Освен вампирите Малбонте имаше под закрилата си и демонските съсловия, чийто родоначалник бе самият той. Може би ако някой видеше него и неговите демони редом до Дилук и ангелите му, щеше да предположи, че съществува тиха конкуренция - съревнование отвъд това, което двата полюса, създадени като плодове на войната, имаха помежду си. Разбира се, това щеше да остане просто една от многото догадки, едно от многото неизвестни в уравненията на двамата Първични богове. Така и смятаха да си остане - един от многото висящи въпроси, които да поддържат тръпката към тях жива.
Историите и предположенията за Малбонте далеч не свършват дотук - за него се говори много, че и премного. Вероятно ако някой опиташе да събере всички прословути истории за него в томове, библиотеката на Енеас нямаше да успее да събере всички издания. До името му се нареждаха всякакви епитети, прякори, стихии, слухове - от една страна говореха всякакви приказки за неговите отношения с останалите трима Елохими, от друга пък разказваха приказки от 1001 нощ за неизживяна любовна история, оставила у него траен гибелен отпечатък, на трето място пък му приписваха афера с една от Серафимите на Дилук. Надали някога тези небивалици - кои по-верни, кои по-лъжливи - щяха да стихнат. А дотогава Малбонте щеше с интерес да ги слуша...

Aella
PRIMORDIAL GODDESS & FIRST LADY OF MAGIC, MOTHER OF EVARRIM

FC: Elizabeth Olsen
Previously known race: None
Generation of god: Primordial /Elohim/;
Status: Obtained.

Аела се бе появила на този свят - един от многото светове, много преди хората. Бе част от началото и начало на частта - пред нейните очи се бяха създавали империи, бяха рухвали такива, а след поредица апокалипсиси и катаклизми се бе оформил светът такъв, какъвто го познаваха сегашните хора, неговите деца. Говорейки за деца, сякаш буца засядаше в гърлото на първичната Лейди на Магията, която осъзнаваше, че бе неспособна да има такива. Гледаше с неприязън и известна доза завист как смъртните жени раждаха рожбите си, бдяха над тях, отглеждаха ги, обгрижваха ги и ги даряваха с любов. Защо те можеха, а тя не? Може би отговорът се криеше в безсмъртния и статус - в това, че тя не бе просто жена като тях; тя бе енергия, родоначалник и повелител на всичко магично в света. На нейните рамене, както и на тези на Лука, Одеон и на любимия и по-голям брат Бонт лягаше много по-голяма отговорност и макар ясно да си даваше сметка за това, сърцето на Аела не се стопляше ни най-малко при този факт.
Затова в един съдбовен ден Лейди Аела бе взела решението да откъсне част от себе си - част от своята магия, с която да създаде най-близкото до свои деца, което някога би била способна да има. Нарече ги Еварим и за нея бяха най-прекрасното нещо, което светът би могъл да получи. С обожание гледаше милите си творения, които ориса с най-съкровеното от себе си - искрица от своята магия, която те да покровителстват. Еварим бяха най-прекрасното нещо, което се бе случвало на Аела - творенията и я караха да се гордее все повече и повече с тях, а магията и бе на сигурно място в ръцете им. Дори им бе дала възможността да имат собствени рожби, но не мина дълго време от момента, в който първото майчино разочарование я сполетя. Радостта и бе кратка, но сладка. Явно това, което тяхната божествена майка им бе подарила, не им бе достатъчно, защото съвсем скоро Еварим започнаха да използват магията си, за да се репродуцират. Тяхната магия обаче не бе толкова силна като нейната и опитите им в зародиш бяха увенчани на провал. Аела не мислеше да им помогне, напротив - по-скоро бе склонна да ги научи на урок, от който да не могат да се отърсят - действията им имаха своите фатални последици, от което датираше началото на вампирската раса.  Гневни чувства се зародиха у единствената жена Елохим, когато брат и Малбонте реши да вземе под крилото си вампирите и да се превърне в техен покровител. Тези чувства от време на време вземаха превес над ума и емоциите и към него, и към тях, но тя рядко им даваше гласност в името на всеобщото благо и баланса, който не желаеше да счупи. Не желаеше да всява достатъчно хаос - той достатъчно добре се справяше и сам в това. Нямаше планове да изземва ничия функция така, както тя ревностно пазеше своята магия.
Историята на Аела, разбира се, не се изчерпваше само до създаването на свои деца с помощта на магия (както прави всяка майка всъщност, нали?) - тя бе не по-малко обсъждана и мистериозна от останалите. Това, че бе уж най-малка измежду четирите изконни сили на света, не я поставяше нито в по-слаба позиция, нито в по-малко скандална такава. Приписваха и най-напред като първа асоциация ред забежки с Одеон, тайни култове, с които да поддържа магията си жива, а за божествения гняв, на който бе способна, дори не се отваряше дума. Твърдеше се, че след последния път, в който Майката на Еварим бе отприщила гнева си, светът не познавал нищо повече от разруха и пустош.
m e !
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2268
Върнете се в началото Go down
Страница 1 от 1

Идете на :
Не Можете да отговаряте на темите
 :: It's time to write a new story :: Characters files :: Canon characters-