Just a regular day or maybe not so regular

:: It's time to write a new story :: Characters files

Пет Дек 16, 2022 12:24 am

INORA never tell her last name

DAEMON
New Day

Инора беше същинско демонче с ангелко лице, способно да залъже всеки само с усмивката си, но често се чувстваше прекалено сама и изолирана дори в собственото си семейство, дори не знаеше, защо все още седеше с тези същества. Колкото повече се опитваше да изгради някаква връзка с майка си, толкова повече сякаш тя я отблъскваше от себе си. Нима това беше част от същността на това, което бе? Може би и цялото отблъскване, успяваше да я направи такава каквато бе в този момент. Факта, че не бе желана от „баща си“ – трудно би го нарекла баща, защото той не бе такъв и тя ясно осъзнаваше това. Създавайки едно неукротимо същество, което създаваше повече главоболия от колкото каквото и да е било друго. Вероятно, ако не бе чара ѝ никога нямаше да успее да се измъкне от поредната неприятност, защото единственото, което получаваше от така нареченото си семейство, бе игнор. Никой от тях не се интересуваше, на кого или как Инора създаваше проблеми и главоболия, никой не се интересуваше от факта, че на моменти бе способна да излезе извън контрол. Факта, че всички я отритваха в този дом, бе достатъчен, за да я превърнат в проблемното дете. Имаше моменти, в който „баща й“ не разговаряше със седмици, след поредната каша, която надробеше. Просто защото майка ѝ бе допуснала грешка. Понякога се чудеше, дали ако не бе наследила баща си, нещата нямаше да са по – добри, искаше ѝ се да бе така. Дори не го познаваше, а нима можеше да го познава? При положение, че Лентър, често наричаше майка ѝ прелюбодейка. Истина, която не можеше да бъде скрита, не и с това, че детето бе върнато в семейството ѝ, след като тя се бе опитала да я даде на истинския ѝ баща. Но по очевидни причини, проличавайки си какво в действителност бе наследила Инора, нещата не се бяха развили по начина, по който майка ѝ бе очаквала. Макар, че колкото ѝ главоболия да създаваше и колкото и каши да замесваше в края на деня, все бе невинната. До онзи ден, в който сякаш живота ѝ пое в коренно различна неочаквана посока. Беше прекалено късно, поредната вечер, в която Инора закъсняваше, след поредната каша, която бе създала, чудейки се как щеше да обясни, когато се прибере у дома. Само, че… Това не се случи, Лентър я посрещна на вратата, очевидно вече знаещ какво бе забъркала, поредния демон- предател.. Мразеше когато правеха така. Но очевидно този път проблемите с него нямаше да закъснеят. Дори и да бе понечила да каже каквото ѝ да е било, момичето нямаше необходимото време, за да се случи това. Лентър бе сякаш прекалено бърз и премислен във всяко едно свое действие, а Инора нямаше никакво време за каквато и да е било реакция от нейна страна, мъжът просто я завлече след себе си, обвил пръстите си около китката ѝ. Мълчеше, а мълчанието му само ѝ единствено означаваше, че нямаше да последва нищичко добро. Нима толкова малко наистина означаваше за това семейство? Нима наистина бе способен да я нарани, само защото не бе негово дете? Толкова ли омраза се таеше в него? Отговора бе прекалено прост, нямаше две мнения по този въпрос. Но тя все се надяваше, че просто щеше да я накаже, да я смъмри, но в този случай не бе така. Беше я отвел прекалено далеч от дома, беше прекалено тъмно, достатъчно тихо, сякаш до преди момент, само стъпките и забързаното дишане можеше да бъде чуто. В един момент, просто спря, момент, същия в който гърба на Инора се запозна с седящото в близост дърво. Не знаеше какво можеше да очаква, за първи път се почувства някак безпомощна, макар и по природа никога да не бе била такава. -Това ще е последното нещо, което ще видиш, Инора. Вярвам, че самата ти ще се почувстваш далеч по – добре, от този свят. – думите му, единствените думи, преди да реагира, единствените думи, с който той просто сякаш оповестяваше края ѝ, сякаш не искаше да я накаже, а щеше да я отърве от мъките ѝ, единственото нещо, което не бе очаквала. Последното нещо, което щеше да я сполети. Закъсняло вероятно, но колкото и да бе гаден животът, тя толкова по- малко искаше да се лиши от него. Искаше да се бори с това, но сякаш нямаше сили. Затвори очи, сякаш не искаше да вижда това, което се очакваше да види. Само за секунда, дали и толкова имаше? Вероятно не. Но в края на целия цирк, който мъжът бе създал, Инора видя само едно – единствено нещо – него. А промяната в живота ѝ.. тя не закъсня. Ден, толкова бе нужен това да се случи.

Daemon\|\|Dae consort	Aslıhan Malbora	17y.o