We are all like the bright moon, we still have our darker side.

Wolf shifter - 20 - Jake Manley

Можеше да мине за красавец, ако игнорирате назъбения белег, който пресичаше левия му клепач, преминаваше през веждата му и стигаше почти до средата на челото му. Той беше червен с виолетови крайща и изпъкваше върху гладката му бяла кожа. Обикновено успяваше да го прикрие с буйната си черна коса, но понякога не му се занимаваше.

Тогава оставаше хората да го зяпат и да се взират в изразителните му зелени очи. Някой вярваха, че е от типичните улични хулигани, които не можеха да издържат повече от десет секунди преди да се напият и сбият с някой. Те виждаха единствено основното – белега, силните му ръце и здравите мускули. В техните очи присъдата беше ясна. Докато други влизаха в ролята на автори и развиваха всевъзможни теории. Сред любимата му бе, че когато е бил бебе майка му е полудяла и се е опитала да го изяде. Колко вдъхновяващо, нали?

Щеше да му бъде смешно, ако имаше идея как го бе получил. За съжаление, този лукс не му се полагаше. Нямаше и спомени преди 15-тия си рожден ден. Но за сметка на това беше получил кратката версия от майка си – „Не ми се пречкай в краката. Не ме питай за баща си. Не задавай въпроси. Не притеснявай Алфата.”. Всичко това бе придружено с една пресилена усмивка и окуражително потупване по рамото. За нея бе толкова просто, докато за него се оказа цяло приключение да опознае и открие себе си отново. Изведнъж животът му бе станал толкова хаотичен, че така и не разбра кога бе време младите вълци да се отделят от старата си глутница и да поемат по своя нов път.