If you want to see the end, push my buttons

Как се създава перфектната предпоставка за бедствие? Въпрос, който сякаш съдържаше в себе си основното, което трябваше да се знае за близнаците. Какво срещаше на първо време погледът, ако бе отправен в тяхната посока? Имаше нещо в начина, по който Рин се усмихваше или пък начина, по който Тия гледаше сякаш високомерно всеки, дръзнал да си открадне поглед. Арогантността бликаше от всяка пора на тяхното съществуване, дори когато в началото не бяха в позиция да бъдат нещо повече, от колкото поредните новоизлюпени дракони в Рубинения орляк. Едно яйце -две неконтролируеми по своему особи. Ала нима имаха избор? Останали без никой от родителите си още преди своето излюпване, те имаха единствено себе си и тяхната друга половинка. Баща им бе изчезнал още при появата на яйцето, а майка им бе "отстранена" тиранично след като бе показала още първите симптоми на драконова болест.
Още от деца бяха неразделни и сякаш довършваха мислите си. Тия -далеч по-емоционална и буйна и Рин -хладни очи, с ужасяващо непоклатима отмъстителност. Единият от тях жадуваше за бързи резултати, а другият -за дълга, изпълнена с вълнения и обрати пътека към отмъщението. Или справедливостта, в зависимост дали бихте избрали да заемете неговата страна или не.
В умът им бързо се зароди амбицията, стремежът към осъществяване на опасен план. Вечерта, в която се появиха в Евилон беше и същата тази вечер, в която планът им щеше да започне. Но щяха ли да успеят две чудовища да детронират тиранинът, който управляваше техния орляк? Не беше ли това замяна на едно чудовище с друго? Само Дилук би могъл да знае. Ала те бяха тук. Готови на всичко да отмъстят за майка си и да удавят света в кръв, ако това беше нужно, за да постигнат своята цел.