Ready! Set! Go! Game on!

Клик! Клик! Тап! Тап!
Чифт пъргави ръце пърхаха по клавиатурата и мишката, произвеждайки ритмично почукване, звуците на което звучаха прекалено близко до оживена симфония. Екранът блесна с ярка светлина! К.О. (knock out) се изписа с огромни червени букви, в италик. Противникът, на забавен каданс, с монохромно оцветяване, падна върху покритата с кръв земя.
„Ха-Ха“ изкуска се Скила, докато вдигаше ръката си, за да вземе електронната цигара, висяща в ъгъла на устата ѝ. Сребристобелият дим вече беше оформил дълги нишки, висящи във въздуха, но девойката продължи с работата си, размахвайки мишката си и удряйки клавиатурата, без да се разсейва дори за миг. Извадената цигара бързо спря да произвежда задушаващия дим, поставена в стойка с ексцентрична форма непосредствено близо до екрана, а ръката на Скила полетя обратно към клавиатурата. И точно когато се канеше да каже няколко думи на опонента си, вратата на стаята ѝ внезапно се отвори с гръм и трясък.
Скила не обърна главата си, защото беше чакала от известно време това. Просто спокойно и кротко каза „Тук?“
„Тук.“ – съотборникът ѝ също отговори с една дума.
„Тогава да вървим“ – с това Скила отхвърли искането на опонента си за нов дуел и внимателно излезе от акаунта си. Запъти се към вратата, като на излизане грабна от закачалката за дрехи синьо яке с черен надпис, който гласеше „Riot Era” – името на гилдията и глутницата, към която принадлежи.
Нощта вече бе потъмняла значително, но светлините на огромната сграда, седалището на тяхната глутница, в цветния квартал Ваурора, все още светеха ярко. Скила и съотборникът ѝ излязоха от стаята и тръгнаха чак до края на коридора. Там, където се намираше просторна конферентна зала. Една от стените беше покрита от тавана та чак до пода с дигитални дисплеи. Показваха класацията на различните игри, където отборът ѝ се подвизаваше и различните статистики.
Класация в DOTA – 3-то място;
Класация в S4 – 6-то място;
Класация в CF – 10-то място;
Класация в Glory – 2-ро място;
Все далеч от първото място, така желано. За отбор състоящ се от професионални играчи, който веднъж беше спечелил три последователни шампионски титли в лигата и пет в CF, този резултат беше особено болезнен за очите. Висеше ярко и крещящо на стената, сякаш безсърдечно се подиграваше на всички.
Но противно на очаквания атмосферата в стаята не беше тежка. Напротив, беше някак оживена. Всички членове на „Riot Era” бяха събрани около един човек, сякаш бяха звезди около луната. Повечето от тях не реагираха на пристигането на Скила, а онези, които го направиха, бързо я заляха с изражение на студенина и подигравка. Я защото беше единствената жена в отбора, я защото не приемаха, че тя може да е Бета и евентуална следваща Алфа, ако само реши да предизвика сегашният им лидер на двубой в играта.
„Скила, гилдията вече реши. Новото ни попълнение, Лиан, ще поеме твоята позиция на десен фланг. Отсега нататък Лиан ще контролира акаунтите ти „Skull’s Scythe”. – мениджърът, човек на около четиридесет, изрече още с идването ѝ и веднага обърна глава към нея, за да говори. Без такт или предварително предупреждение той я уведоми за това по особено ледено студен начин, сякаш изхвърляше използвана тоалетна хартия.
Съотборникът ѝ понечи да каже нещо, но тя само поклати глава. Беше ѝ ясно, че жените са дискриминирани в тази среда, но вече беше свикнала.
„Хах, сори сладка, че ти взех позицията веднага щом се появих.“ – рече въпросният Лиан, който беше просто някакъв хлапак на има няма петнадесет. А щом той проговори и съотборниците ѝ започнаха да се кискат като ученички, в очакване да избухне и да се развика. Само дето нямаше да я бъде тази.
„Прав сте, Skull’s Scythe ще е много по-подходящ в ръцете на Лиан. Само той може да покаже истинската сила на божественият акаунт.“ – каза преспокойно, което слиса всички.
„Тогава предай паролите си.“ – дори и ако Скила не беше обезпокоена преди, в този момент сърцето ѝ нямаше как да не я заболи. Scylla Scull, Skull’s Scythe, връзката между тези две имена беше очевидна. Това беше името, създадено, когато тя за пръв път влезе в света на онлайн игрите. Име, поставено от баща ѝ. И така повече от 12 години. Този никнейм беше нейн цели дванадесет години. Новачката от тогава беше станала експертът „Енциклопедия“, знаеща толкова много тактики и начини да сразиш опонента си, без да го предвиди; незначителният снайперист се беше превърнал в известеният снейперист бог в CF, S4. Но преди десет години, когато влезе в професионалния кръг, тя подписа бизнес договор с мениджъра и създадоха заедно клуба, прехвърляйки им всички права върху Skull’s Scythe. И от тогава знаеше, че пътищата им един ден ще се разделят. Но не очакваше този ден да е днес.
Пръстите на Скила леко трепнаха. За професионален играч стабилните ръце бяха задължителни. А тя … очевидно вече ветеран имаше огромна, ненадмината умствена сила, но в момента ръцете ѝ трепереха. Встрани съотборникът ѝ извърна глава. Той, левият фланг и другият снайперист, не искаше да гледа тази сцена, но беше безсилен да помогне. Думата на Алфата беше закон, независимо от всичко.
Под погледите на всички, които се радват на нещастието ѝ, Skull’s Scythe, една нищо и никаква си сребристо-бяла карта с изписана една единствена парола, беше предадена на Лиан. Очите му светнаха от алчност и вълнение. „Riot Era” рязко се срина през последните две години, но той доброволно се премести тук единствено защото имаха този върховен акаунт „Skull’s Scythe”. Скила не се представяше добре през последната година и честно избухваше в спорове с клуба. Отказваше да показва лицето си пред света, винаги носеше маска и качулка, за да се скрие когато излизаха на арената пред всичките камери. Криеше своята самоличност, защото беше краен интроверт и предпочиташе да остане анонимна. И точно затова тя беше идеална да бъде сменена, а Лиан имаше сто процентова увереност, че ще я замени.
„Моя!“ – в мига, в който грабна картата, Лиан почувства прилив на вълнение. Но когато се опита да се отдръпне, усети следа от съпротива от страна на Скила. Нежеланието ѝ само го накара да вдигне гордо глава и да се изкиска „Писне како. Погледни ръцете си, треперят! КАк може тези ръце да покажат силата на божественият акаунт? По-добре го остави на мен. Ще се постарая да издигна Skull’s Scythe отново на върха на класацията. Затова защо не се пенсионираш и не си намериш друго за правене в този живот от това да стоиш по цял ден в глупавите игрички?“
Досега Скила се държеше предимно безразлично, като изключим онова нежелание при предаването на картата с паролата за акаунта ѝ. Но след като каза това, Лиан видя остър проблясък в очите на Скила и той откри с ужас, че треперещите ръце на момичето внезапно се стабилизираха.
„Харесва ли ви тази игра?“ — попита внезапно Скила, гледайки право към Лиан.
"Какво?" – Лиан премига срещу ѝ.
"Ако ти харесва, тогава се отнасяйте към всичко това с уважение, а не със самохвалство."
"Какво каза? Какво общо има това с теб?" – изръмжа ѝ Лиан, а тя само се усмихна леко. Момчето изведнъж загуби контрол. В този момент, без да знае защо, той почувства, че е с една глава по-нисък от Скила. Дойде тук, за да я замени, а сега се чувстваше като детенце пред нея. През богинята на К.О. дуелите.
„Грижи се за акаунта ми, докато дойда да си го върна.“ – с това тя само махна вяло с ръка и излезе. Върна се в стаята си и дълго гледаше екрана, разграфен на всичките игри, в които прекарваше времето си. Скръстила ръце пред гърдите си, облегнала се на огромния си стол, гледаше и мислеше. Глутницата ѝ се беше произнесла. Все още беше част от нея като треньор, но се чувстваше не като Бета, а като Омега. Като най-ниското звено.
С леки и плавни движения хвана слушалките си. Затвори очи и ги постави върху ушите си. Намести микрофонът, изпъна гръб и бавно започна да набира нов акаунт. Нова самоличност. Смяна след толкова години. Постави курсора над „Enter” и за пореден път затвори очи, пое си въздух и просто натисна бутона. Това беше последният ден на “Skull’s Scythe” и първият ден на „.ScyllaS.“ със субакаунт „Рибка41“.
Широка усмивка се появи на лицето ѝ щом влезе в играта и погледна опоненти си. Дървета с резачки, каква детска игра щеше да е това само. Намести отново микрофона и се намести удобно на стола си. Размести вратните си мускули и с най-спокойният си тон произнесе единствено.
„Ще започваме ли?“