blacker than the dead of night.

Мадригал бе излюпена сред камъка и силата на Енрия Амрелия, много след нейният брат. Младият обсидианов дракон познаваше само братската любов, защото почти веднага след излюпването ѝ родителите им бяха нападнати в току-що сформираният Валон и макар и да бяха успели да се защитят, ужасяващото проклятие, което тегнеше над техният род и ято ги бе покосило. Забраната за битка, дори и в случай на самозащита вземаше повече жертви от колкото всяка друга война бе взела преди това. За това редиците им бяха рехави, а в най-добрият случай едва само по едно -две малки дракончета се излюпваха за да изпълват града от камък с рева си. Но Кастелан не бе оставил малката си сестра да усеща липса или самота. Той правеше всичко възможно да изпълва дните ѝ с радост и смях. Дори я бе запознал с любовта на живота ѝ. Драконите нямаха способността на шифтърите да срещат своята "предопределена" половина, но Рига можеше да се закълне, че точно това изпита когато срещна Тристан. Макар и да го бе виждала само в човешката му форма, на късни срещи във Ваурора или закуски във Фаустус, за кратко живота им бе приказка. Всичко бе приказка. Кал бе намерил своята съпруга и им се бе излюпило прекрасно малко момиче, което бяха кръстили Марделия в чест на Мадригал. 
Докато един ден щастливото им съществуване не бе покосено от неочакван обрат на Дилук. Ауриана, Марделия и Мадригал бяха излязли на разходка във Ваурора и бяха атакувани от банда бракониери на шифтъри, очевидно бъркайки техният вид. Хващайки ги в капан драконите нямаха друг избор освен да бягат, но скоро пътя им за бягство бе отсечен. Аура, като майка бе решила да се бие за да спаси нейното малко и Рига, но докато тя успее да прехвърли малката Марделия в ръцете на Мадригал, малкото драконче се бе трансформирало и бе атакувало нападателите заедно с Аура. Проклятието ги посече почти веднага, като мъгла, която се бе спуснала над сцената. Рига едва успя да избяга, знаейки че трябва да съобщи на брат си ужасните новини. Кал бе покосен и гневен, обръщайки своя гняв като неприязън към малката си сестра, макар той самия да знаеше, че тя нямаше какво да стори за да предотврати тази ситуация. Скоро след тази случка, Тристан изчезна мистериозно от живота ѝ и тя бе убедена, че това бе дело на Кал. Единственото, което ги събираше пред последните няколко стотин години беше факта, че бяха открита политическа опозиция срещу забраната и проклятието. 


Тристан ще бъде пуснат допълнително като готов герой. 
(Идеята е обсъдена и потвърдена с Дилук)

Кастелан бе обикновен дракон, роден в самият край на Втората епоха. Бе горд син, батко и част от неразрушимо семейство. Поне той така си мислеше докато проклятието не покоси родителите му, които трагично си заминаха в младият тогава Валон. Но Дилук го бе дарил с невероятна съпруга - Ауриана, любовта на сестра му Мадригал и по волята на боговете им се беше излюпила и дъщеря, която тай кръсти на любимата си и единствена сестра с името Марделия. Съдбата бе ще щедра с тях до момента, до който не бе. По време на една разходка във Ваурора трите бяха нападнати и съпругата и дъщеря му бяха поразени от проклятието, което тегнеше над техният орляк. 
Гнева и безсилието в него се обърнаха към сестра му, макар и да знаеше, че тя няма вина за случилото се. Той насочи силата си - ментална и психическа срещу системата, която го бе довела до това състояние. Кралица Ониксия и нейното проклятие. В неговото сърце нямаше съмнение, че техният владетел бе изключително способен и Кал нямаше желание да я сваля. Той просто искаше да спре тази ужасна несправедливост, която му бе отнела всичко. 


Говори се, че е възможен уреден брак между него и принцеса Валера, но това не е потвърдена от никого информация, а само клюки.
(възможното развитие на този плот е обсъдено и одобрено от Дилук)