戦士

Бавно отворих очи. От телефона ми звучеше приятна мелодийка от опънинга на Jujutsu Kaisen. Бавно се изправих и разтрих очи. Беше от онези утрота. Студено. Минах през банята и тоалетната, а след това облякох едни дънки, бяла тениска и слязох надолу към първият етаж. Баща ми стоеше и четеше вестник, докато майка ми сервираше закуската. Имаше топка с ориз, супа и парче добре изпечена сьомга. Закусих набързо и след това излязох. В гаража ми ме чакаше с отворен капак малката ми Тойотка. Хвърлих един поглед върху тунингованият ми двигател, затворих капака и потеглих. Цял ден се занимавах с доставки от сутринта до към четири след обяд. Прибрах се и вместо да вляза да се изкъпя и да се хвърля на компютъра отидох при баща ми. Разглобяваше една красива Супра. Започнах да я оглеждам, докато стоеше такава красива и величествена, докато не ме цапардоса по врата и ме накара да си работя върху моят проект. Един клиент ми беше докарал Миата. От онези дребните. Беше красива и сладка кола, но се чупеше, като картонена кутия. Продължих да се занимавам с нея. Отне ми доста време и не разбрах кога е станало десет. Щом се прибрах в къщата се оказа, че нашите спят и имах изстинала вечеря на масата. Хапнах на бързо и се качих в стаята си. Прекарах другата част от денонощието в гледане на филмчета и игране на видео игри. Утре беше деня, в който щях да наследя съкровището на семейството ни. Това беше деня, който ме промени. От човек без цел се превърнах в един доста зрял младеж, а това което го промени беше тренировките, който започнах заедно с меча, който наследих.