Елфи

Age: 364 years old;
Status: Free.

Всички знаеха, че драконите се излюпват от яйца и получават човешкото си тяло по-късно, но Глория или Рия, както често я наричаха извън драконовите среди, дълги години вярваше, че е изключение от златното правило. Принцеса Диалезия от кралското семейство на Изумрудения драконов орляк я бе намерила в една гора изоставена, бе я взела под люспестото си крило и цялото кралско семейство се грижеше за нея като за дъщеря. Възпитаваха я в драконовите нрави, а тя растеше щастлива, без да подозира нищо за произхода си. Връзката и с тях и бе донесла уважение от останалите дракони в ятото, но Глория не копнееше за уважение, титли или власт. Имаше друго, до което желаеше да достигне - да разреши мистерията, свързана с драконовия дъх. Кълнеше се, че веднъж бе видяла Диалезия да връща някого към живота, макар тя просто да бе излекувала не особено сериозните му рани. Да види на какво е способен един изумруден дракон, се бе превърнало в единствена цел, която младата елфа гонеше, ала когато научи коя е и кои са нейните близки, взе решението да се завърне при племето на Дивите елфи, макар и често да посещаваше кралската изумрудена фамилия. Заради знанията, които бе натрупала през своите двеста години живот сред тях, елфският род високо я ценеше и не можеше да бъде по-щастлив, че именно Рия бе станала тяхна графиня и дясна ръка на Еларис. Ала както тогава, така и сега тя не копнееше за величие, макар такова да получаваше в изобилие. Единственото, което желаеше да постигне дори ако ще да е последното, което да направи в живота си, е да види колко точно се простират драконовите сили за съживяване, и да се моли Одеон да не пресече земния и път преди тя да е изпълнила целта си.

711 years old;
Status: Free.

Кресения идваше от голямо семейство, в което царяха любовта и разбирателството. Обичаше всички свои братя и сестри, а родителите им и бяха осигурили добър живот с приходите, които получаваха от изработката на накити от сребро. Беше живот, за който мнозина можеха само да мечтаят. Единственото, което Кресения не одобряваше, бе идеята за уреден брак,
в какъвто единствената и по-голяма сестра бе встъпила, а нейният собствен час също наближаваше. Съпругът на сестра и бе луннороден също като тях, но в очите на белокосата елфа той не бе подходящ за семейството им. Съмненията и се затвърдиха, когато една нощ го бе видял да посяга на най-малката от сестрите в семейството им и. Чуваше писъците и и моментално трябваше да вземе нещата в свои ръце, което завърши с край на живота на зет и. Тогава семейството и се отрече от нея и развали брака, който трябваше да сключи тя. Тогава сърцето и сякаш бе обковано от непробиваема ледена обвивка. Единствената от близките и, която не се отказа от нея, бе сестричката и, ала под натиска на родителите, братята и сестрите си тя също прекрати контакт с Кресения. Когато бе в безизходица, реши да преобърне тъгата си в нещо велико и близо двеста години се готвеше да се яви на подвиг, за да стане графиня. В петия рунд на подвига обаче тя срещна погледо на мъж, който преобърна целия и свят, но вече намираше любовта за никому ненужна, за временна и глупава въпреки общия поглед на расата и върху концепцията за сродните души. Не му се оставяше да я победи, бе вглъбена в идеята да стане графиня, а след дълга борба двамата трябваше да си поделят тази титла. Не след дълго обаче установи, че не може да живее нормално без Веардис и двамата се ожениха тайно от всички. Пазеха брака си в тайна и може би щяха да го разкрият, когато мандатът им в графските редици на елфите изтече, но на този етап бяха изправени пред тежката задача да запазят професионално отношение, да изпълняват дълга към народа си и да служат на Еларис вярно. Макар и пред всички останали Кресения да беше рязка и дори груба на моменти, той бе единственият, който топеше арктинския лед около сърцето и, а всичко това бе просто постановка, която да предпази и двама им от излишно проявена слабост.

433 years old;
Status: Free.

Нефинея бе дъщеря на фея и елф и имаше късмета, че Звездородните елфи бяха приели да отгледат отрочето на баща и, без значение с колко лоши очи се гледаше на подобен съюз. Въпреки това майка и - властолюбива и студена жена, антипод на баща и, продължаваше да се стреми към някаква власт, контрол над нея, а заедно с нея и над баща и - изящен елф, бивш граф, който до ден днешен се слави с уважение измежду целия елфски род. Затова за Нефинея титлата на графиня никога не бе представлявала какъвто и да било интерес - не желаеше да се чувства сякаш е в сянката на баща си, сякаш успява само заради него, макар това да не бе така и личните и заслуги да нямаха нищо общо с него. Ала когато бе излъчена от народа си за подвиг, не можеше да откаже. Много хора казваха, че бе наследила борбения дух на баща си, за да се справи толкова лесно с всичко и всички. Не знаеше дали тези думи са похвала, или малко я дразнеха, защото вярваше в личните си успехи и собствената си съдба, която Дилук бе отредил само и единствено за нея, без да гледа кой бе татко и, но имаше друго, което Нефинея не знаеше - че майка и, с която тя бе убедена, че е скъсала всякаква връзка, бе намерила начин да измами състезанието и да обърне резултата в полза на Нефинея. Това е нещо, което бе непростимо при елфите, и можеше да коства на младата графиня всичко. За момента тя се справяше чудесно в изпълнението на задачата си да представлява народа си, винаги имаше какво да сподели на всяко графско събрание, винаги имаше решение на всеки проблем. Но какво я очакваше, само Дилук можеше да каже.