Ако се чудите къде да потърсите дори и малко определение за думата „зъл“, а нямате време да посетите библиотеката в Лунатион. То винаги можете да потърсите фея, но не коя да е фея, а една определена такава. Вътрешно чувствайки една празнота, която никога не оправдаваше, а в същото време запълваше с постоянни номера, закачки и някой не много приятни занимания. Празнотата в него най – често се пълнеше с отрицателните емоции на хората, бе прекалено отмъстителен, така че.. това имах предвид със съвета малко по – горе. Ако ви трябва бързо решение и точно определение и сте достатъчно смели, можете да го потърсите, а той.. той ще ви поднесе сладкото отмъщение. От ранна детска възраст харесваше всякакви лъскави и ценни предмети, точно такива, които ако можеха блестяха повече от очите му. Това се разрасна в навик, иначе казано пазете ценните си вещи, нашия Конрад си беше чисто въплъщение на клептоман.
Но сякаш това не бе достатъчно, колкото повече време минаваше, толкова повече не намираше обяснение за малката доза смота в себе си. Искаше нещо ново, нещо което да е достатъчно вълнуващо и да задържи интереса му.
И тогава се сети, онази стая, единствената заключена в дома им. Единствената, в която само майка им посещаваше, а за тях.. тя бе тема табу. Бе забранено да влизат там, бе забранено дори да я споменават. На няколко пъти бе чул и майка си да плаче затворена в нея.
Това бе новата му цел, мястото, което искаше да разгадае.
Отне му достатъчно време, за да открие начин да се промъкне, но успя. Не бе хванат, но бе достатъчно изумен какво съдържаше онази стая. Не помнеше да е имало момиче в домът им. Не помнеше да е споменавано някога. А може би и за това бе забранена. Любопитството в него стана все по – силно, искаше да разбере повече. И както вероятно се досещате сами, прекара няколко седмици, за да намери отговори. Име. Сякаш в онзи момент, в който се чувстваше най – в задънена улица го откри. Добре, че не се бе отказал.
Но въпросите си оставаха все там в съзнанието му. Какво знаеше просто име, че бе съществувала тук или не бе точно? А имаше толкова още. Но и за това намери решение, бе прекалено умен и прецизен в замислите си, така и успя в един прекрасен ден, в който най – малко майка му очакваше да я изиграе. Успя да я притисне до толкова, че да разбере, кое бе това момиче, да разбере какво се бе случило с нея.
Но дали знаеше достатъчно. В първия момент бе шокиран, братята му имаха сестра, той имаше сестра близначка. Отведена от проклетия им баща, който в края бе изчезнал. Мразеше този ангел тогава, а сега.. сега още повече и сякаш отмъстителната частица живееща в него искаше своето отмъщение.
Да намери сестра си, да я върне в дома им и да се отърве от баща им.
Толкова ли много искаше. Бе прекарал прекалено дълго време в кроене на планове, в обмисляне на ситуации, как щеше да е най – добре да постъпи, как щеше да измъкне сестра си невредима. Точно като котка дебнеща мишка, Конард бе успял да скрои своя перфектно изпипан план.
Който след месеци превърна в действия, появявайки се в онзи дом, карайки баща му да танцува до несвяст. Задавайки си въпроса вътрешно, защо Амброзия никога не бе предприела нищо, А отговорите.. получи не закъснели малко след като я видя. Объркана и достатъчно недоверчива, но в онзи миг, в който срещна очите на близначката си, сякаш знаеше, че тя щеше да му се довери; рано или късно.
В първия момент не бе сигурен, но ръката която подаде към нея в онзи момент седеше там, някъде между двама им, не бе сигурен дали щеше да я поеме в своята и да му позволи да я измъкне. Знаеше ли наистина колко време я бе държал така? А как точно щеше да се отрази на самата нея светът навън? Нямаше отговори на тези въпроси, но чакаше търпеливо, докато сестра му не реши очевидно да му довери и не положи длан в неговата.
Време имаше да научи всичко, но нямаше търпение да я изкара от там, нещо в него яростно се зараждаше при мисълта, че тя бе прекарала живота си на това място, а самия той нетърпелив я изкара от онази тясна малка стая наподобяваща килер, а нима не бе точно такъв. Обърканото изражение на Амброзия сякаш обърка и самия него, но искаше да я махне от тази къща колкото се може по – скоро, а време за обяснение имаше достатъчно.

TL; DR: Конрад е малко коварен като всяка фея на нощта, но с тази му страна не се сблъскват братята и сестра му. Случайно научава, че има близначка, и изиграва майка си така, че тя да му разкрие информацията за нея. Хваща в капана на музиката си баща им, принуждавайки го да затанцува и доброволно да му предаде Амброзия, която му дава прякора "Starboy".

Фея, но не чистокръвна, баща й бе ангел, но вътрешно Амброзия се радваше, че не бе наследила нищо от него. Може би някоя и друга черта на лицето, но освен кръвта му течаща във вените ѝ – нямаше нищо общо с него.
Неговото лице и четирите стени, това виждаше, а деня се сливаше с нощта- колко години вече? Имаше ли дори някакъв спомен? Но нима момичето знаеше изобщо нещо за светът навън, чуваше някоя и друга дума, ако баща й разговаряше с някого и това бе всичко. Амброзия дори не знаеше, какво действителност можеше. Но това бе в следствие, освен на това, че не знаеше какво е, но и на това, че баща й никога не бе споменал какво можеше. А и дали самия той знаеше? Знаеше ли какво можеше да стори дъщеря му, вероятно. Но никога нямаше да й го позволи. Защото? Защото я искаше под собствения си контрол. Това момиче нямаше да се превърне в братята си, а той щеше да има винаги някой у дома до себе си. Тя на свои ред не задаваше въпроси, защото знаеше, че дори и да ги зададе отговор нямаше да получи, а вероятно накрая щеше да й отнеме и малката светлинка която имаше около себе си.
А ние не можехме да очакваме нищо от същество, което не знаеше собствените си способности, не ги познаваше, а дори и да се случеше нещо инцидентно, тя го оправдаваше с един прост сън, сън от, който накрая се будеше. Будеше се и отново виждаше малкото прозорче и дневната светлина, но външния свят бе забранен за нея. Макар и не веднъж да бе пробвала да накара баща си да я изведен, това не се случваше, а той се вбесяваше изкарвайки си го на нея. За това и надеждата да види този свят в края умря.

Но.. винаги имаше едно но, Дилук имаше други планове, които нямаха нищо общо с тези на баща ѝ. Нямаха нищо общо с това да продължи сред тези четири стени.
Не разбра какво се случи, не разбра защото онази врата винаги бе заключена.
Не осъзна, какво бе чула, докато именно на заключената врата; бравата не бе натисната, а светлината пропусната вътре не заслепи очите й, беше някак дори болезнено, докато в един момент очите ѝ не привикнаха със светлината. И тогава го видя.
Нейното спасение, онези блещукащи очи. Нейната друга половина, а една част за първи път се почувства цяла в нея. Сякаш бе парченце от пъзел, който сам се бе наредил, докато се взираше в очите на брат ѝ.

TL;DR: Бащата на Амброзия е ангел, който е взел участие във Великата война, а днес се опитва да изкупи греха си. Има четири деца от фея, но избира да отгледа само Амброзия, а за най-малкия си син дори не подозира. Държи Амброзия под ключ от деня, в който я взима при себе си, до деня, в който Конрад не я спасява.