Marcel's 7 children

:: It's time to write a new story :: Characters files :: Premade characters


Вто 25 Окт 2022 - 19:13
Marcel's 7 ~~troublemakers~~ children (fc подлежи на промяна, стига да си пасва на описанието на героя) vampire/24~102 / maxence dante-fauvel Силвен е първия син на Марсел от събуждането му преди около две столетия. Тъй като се води "батко" на останалите, без д броим Виктория, така и не е успял да прогони вътрешната си паника от вечните въпроси дали е достатъчно добър за това семейство и дали баща му се гордее с него. Това така се е врязало в психиката му, особено след като се проваля да "опази" по-малката си сестра от безразборни убийства по време на кризата ѝ. С течение на времето спира да му пук чак толкова, или поне към днешна дата е започнал да опитва други методи, с които да "впечатли" баща си. Какви? Непрекъснато му отваря работа, забърквайки се в нови и нови неприятности. Напълно се е отказал от идеята да е онова послушно момче от миналото, което се паникьосва, когато в семейството и изникне проблем. Сега просто си бе навил да види какво е да си от другата страна, превръщайки се в проблема. Силвен е силно запален по окултното и има страст към древните артефакти,. Това го среща с демон н име Деклан, на който си има кръш. Намира го за готин и често умишлено краде разни неща точно от него. Може да се каже, че Силвен е емоционален инвалид, който ням представа как да се държи към онези, които харесва и значат нещо за него. Простосмъртните често му казват или че има нужда от терапия, но той напълно ги игнорира. Все пак същите са му давали тотално различни впечатления за характера му. Едни твърдят, че е голямо мрънкало, което той можеше д бъде, ако поиска, естествено. Други му бях казвали, че е твърде безхаберен и нищо не го вълнува, с което не бе съгласен. Просто беше станал по-труден за разчитане, заради това, че вече се впускаше във всяка щуротия, която му хрумне, ей така. Sylvain vampire/ 18~96 /Brec Bassinger Марибел е момичето на татко. Може да се каже, че въпреки някои трудни моменти, които и двамата надали ще забравят, си се разбират най-добре. Тя и до ден днешен обожава да ловува заедно с баща си, въпреки че тази традиция не бе започната поради много хубави стечения на обстоятелствата. Марибел от създаването си насам има проблем с контролирането на глад си, защото емоциите ѝ с прекалено силни и често вземат превес над всичко останало. Пубертета я кара да преживее най-ужасяващата криза на живота си. Когато се влюбва за първи път и без да иска убива изгората си, докато двамата се натискат, нещо в нея просто се пречупва и оттогава не може да се контролира изобщо. Започва да лъже баща си и останалите. Излиза да се храни и сама тайно, без да подбира изобщо жертвите си. След всеки път записва последните им думи в дневника си, който по-късно баща ѝ протича и я хваща на тясно. Тогава двамата имат най-голямата си караница и макар Марибел все още да не е простила на ща си, задето е прочел дневника ѝ, вътрешно знае, че той ѝ е помогнал най-много да премине през кошмара на вампирския пубертет. Когато успява да си върне донякъде поне контрола и да спре да се чувства вечно гладна за кръв, Бел си прави влог, което постепенно ѝ се превръща във всекидневна рутина и става известна онлайн с всичките си над два милиона последователи. Maribel vampire/ 18-128/ Nastya Kusakina Най-мълчаливото дете от всички, които всъщност Марсел някога бе имал. Въпреки че с всичките си вампирски деца бе свързан телепатично и можеха да си комуникират по този канал, Розали бе единствената, с която почти не си бе разменили думичка по мисловен път. Беше странно, че собственото ѝ семейство не знаеше много за нея. Да, можеха да ти кажат, че винаги е била много мълчалив човек, който обича книгите, но известните факти свършваха кажи-речи дотук. Не е като да не бяха прекарали време заедно, това момиче просто не можеше да бъде разчетено по никакъв начин. С баща си си говореха главно за неутрални неща. Обичаха да обсъждат книги и други полет н изкуството, което и двамата харесват. Марсел беше водил своята Розали на много места и я беше учил на разни трикове, но тя и сама се справяше с всичко перфектно, доже може би леко плашещо перфектно. Беше изрядна в прикриването н следите си и ако решеше да извърши каквото ида е престъпление, навярно никога никой не би и разбрал. Марсел бе наблюдавал израстването ѝ и бе забелязал, че Розали растеше по-бързо като интелект и мъдрост, отколкото на външен вид. Затова и все още беше дребна и имаше лице на тийнейджър, когато всъщност беше най-голямата от децата му. Наскоро шокира всички, най-вече баща си, като обяви, че напуска имението им, за да стане част от някакво сестринство в божествен обител. Беше се прекръстила на "сестра Виктория" толкова внезапно, че когато Марсел отиваше да я посещава, все забравяше новото ѝ име. Накрая направи компромис и започна да ѝ казва Вики. Той си нямаше и н представа какво бе подтикнало решението ѝ, според него Розали просто си бе открила влечение към монахини и бе избрала перфектното място да е сред такива. Така или иначе, той никога не би се тревожил точно за нея. Все пак от всичките му деца, само тя не му създаваше проблеми. Честно казано, понякога толкова му липсваше да има някой неутрален в къщата му, че ѝ напомняше как е винаги добре дошла да се върне у дома. Victoria vampire/ 27~79 / Cody Fern Историята на Арсен крие доста печал и ужас в себе си. Включваше и дост неща, за които никой от семейството му не говореше повече. Но той не можеше да ги забрави. Как би могъл? Беше се родил човек, не вампир и прекара първите 27 години от живот си като смъртен. Но още преди да открие своят "лейди", която да го превърне и приеме в клан, бе открил вампирското си семейство една вечер. Още преди да е станал на нормална възраст и баща му да го посети, за да му предложи живота на сенките и нощта. Беше на дванадесет години, когато се появи пред вратата н имението. Избягал от вкъщи, защото не можеше да слуша вечните кавги на доведените си родители, Арсен изгаряше то желание да разбере какво се криеше зад тази врата... и за малко не умря от детското си любопитство. Кака му Марибел почти го помисли за храна, та имаше огромен късмет, че брат му Лоран беше там да я спре и д го спаси. От този момент двамата бях като най-добри приятели. Той го прие като част от семейството си и настоя да остане, въпреки че бе все още човек. Всъщност Лоран бе онзи, който го възпираше толкова време от това да се присъедини официално към тях като съзнание на нощта. Предаде му своето силно чувство за справедливост и въобще го научи на почти всичко в живота... Един ден Арсен бе направи огромната грешка да се разприказва за семейството си и беше казал почит всичко на приятелката си. По-късно се оказва, че тя бе била умишлено с него, търсеше нищо повечето начин да отмъсти за смъртта на семейството си. Знаеше какво им се е случило просто, защото бе станала свидетел с очите си. Инцидентът бе едно от многото бе едно от лекомислените импулсивни убийства на Марибел. Нататък история ставаше все по-болезнен, но Арсен често си я припомняше, за да не забравя. Не искаше да забрави саможертвата на Лорън, както бяха сторили останалите в семейството му. Може би защото се чувстваше прекалено виновен з случилото се. "Приятелката" му и хората ѝ го бях отвлекли и искаха един от семейство Леско да се срещне с тях, при това през деня. Само Лоран с глупавото му чувство за лоялност и справедливост би изпълнил подобни искания...и го стори. Бе успял д спаси брат си, да му спечели време да избяга, но заплати с живота си. Арсен все още виждаше горящото му под слънцето тяло всеки път, щом затвореше очи. Когато го превърнаха в създание на мрака, Марсел го прие в дома си официално като свой син, но му каза, че миналото не се обсъжда зад стените на имението. Създания като тях нямало смисъл да гледат към миналото, макар това да се отнасяше за всеки по принцип. Арсен не бе споменал името на Лоран в дома си, но често си го припяваше с различни мелодии, когато беше навън. Искаше все някак да почете саможертва му и да не я забравя. В самото начало му беше много трудно. Да привикне към новия си живот, към жестокостта на баща си. Все пак той до вчера бе живял 27 години като смъртен. Всичко, което правеше Марсел, на което опитваше да го научи, настояването му да "прегърне" всеки аспект на новата си същност... всичко това само го ужасяваше. Не че и Арсен си нямаше своите демони, но предпочете да следва своята си философия. И до ден днешен опитваше д не се храни от хор, само от животни, но бе доста трудно да изкрета така. Виждаше погнусата в очите на баща си всеки път, в който двамата ловуват и Арсен си хващаше само животинки. Знаеше каква невъзможна мисия е да накара някой от другите членове на семейството му да мине на неговата диета, но не се беше предал да опитва. Arsène human / 23/ Anya Taylor-Joy Клеманс, Клеманс... Момичето, което с чар си се отърваваше от всяка неприятност. Определено имаше замаха на баща си, ко не друго. Клем на пръв поглед бе едно от онези сладки и невинни момичета, които ти се иска да гушнеш и никога да не пуснеш, и тя се възползваше то това. Възползваше се от мъжете още в основното училище. След нея винаги вървяха по няколко "слуги", просто имаше странен сладко-студен подход, който вършеше невиждани трикове. Тя твърдеше, че знае точно какво е, и никога не бе била по-сигурна в нещо друго. Според нея е трябвало да се роди вампир и поради някаква причина мразеше своя брат-близнак Микаел, сякаш той ѝ бе отнел това право в утробата. Нищо, че и той се бе родил човек също като нея. Клем искаше да живее напълно по свои правил и досега с лекота бе получавала всичко, което поиска по този начин. Освен едно. Онова, което ѝ бе отредено, да стане най-сетне създание на мрака. Това не беше просто някаква си фикс идея за нея, не. Тя просто знаеше, че това е съдбата ѝ и се бе зарекла да направи живота на баща си всевъзможен ад, докато не я отведе при някой лорд или лейди. За протокола, беше опитала с добро, но имаше чувството, че Марсел само протакваше ли протакваше нещата, а Клем нямаше цяла вечност като него. Clémence human / 23 / Nico Greetham Марсел често се питаше нещо можеше ли да бъде сторено за това момче. Мика притежване невиждан коефициент на интелигентност, но не го използваше за нищо добро. Някак си, ако си вампир, много неща ти бяха "простени" и минаваха за съвсем нормални, но ако си човек, който обожава да разфасова телата на хора, да яде сърцата им и да пие кръвта им, моментално всички ти лепваха етикета "психопат" и ти приписваха хиляди психични разстройства. Микаел просто виждаше света по различен начин. От дете бе специален и го усещаше до мозък н костите си. Но знаеше, че никога не ще се впише в този свят, ако остане човек. По този въпрос напълно се съгласяваше със сестра си Клем. Младежът беше успял да впечатли баща си с това колко спретнат и умен беше и как подхождаше с пълно внимание към детайлите без дори да му се налага да планира предварително действията си. мозъкът му, като за човешки такъв, работеше по-добре и от тези на някои свръхестествени създания. Беше си чист природен талант. Но докато за самия Микаел деянията му бяха начин на себеизразяване, вид изкуство, то за останалия свят биха били нищо повече от гротески престъпления, породени от психично разстройство на личността. Единствената му грешка беше, че в миг на слабост призна на баща си, че то обича. Но не по платоничния начин, по който се очакваше. Вярваше, че беше влюбен в него, той бе единствения, който не го съдеше за нищо и него гледаше като чудовище, с разбиране...Разбира се нещата малко се бяха променили след признанието му и глупостта му да отстоява правото си да го обича както си иска. Допреди да излее напълно душата и чувствата си, Мика почит си беше подсигурил официалното място в семейство Леско, но сега не се знаеше. Трябваше първо да си върне благоразположението на баща си. всъщност Микаел се разбираше с почти всичките си братя и сестри. Силвен и Марибел се възхищаваха на уменията му и често го приказваха, ако имат проблем с някое тяло, или друго по специалността му. Със сестра Виктория споделяха общ вкус за повечето неща в изкуството и двамата бяха спретнати във всяко свое действие, макар Микаел да не беше чак толкова сдържан откъм емоции. Той си приличаше малко и със близначката си Клем, с която отношенията им бяха на приливи и отливи. Тайно бе и доста добър в манипулирането на чуждите емоции, което му и помагаше да примамва жертвите си. Все още работеше на смени в едно кафе, защото му допадаше да приготвя горчивата напитка, както и да поддържа перфектен ред и чистота. Там не му се налагаше да мисли за проблемите си и като цяло. Напоследък обаче се чудеше дали няма да е добре, ако с Клем се обединят и заедно опитат да стигнат до някой лорд или лейди, който да ги превърне. Не му се искаше да опитва нищо точно зад гърба на баща си, но на този етап друго не го спираше и Мика започваше да си прави равносметката кое иска повече. Mickaël human / 45 / Ewan McGregor Рене беше може би най-черната овца в семейството, но това не го вълнуваше ни най-малко. Някога бе имал шанса да си създаде свое семейство, ала му бе отнет от чудовищата, които представляваха вампирите в неговите очи. Не искаше да има нищо общо от тогава с братята и сестрите си, дори понякога да се виждаше с баща си. По-скоро уважаваше глупавите му семейни събирания, защото се чувстваше заплашен, че ако не се появи и замаже положението с някоя фалшива мила усмивка, всички ще си помислят, че планът на живота му бе успял. Какъв беше той? Рене сега оглавяваше най-успешната компания за лекарства и разни други химически продукти, които нямаше как съвсем да минат под етикет "лекарство". Можеше да се каже, че води легален бизнес за дрога, но никой не се беше оплакал, или поне не бе достигнало до него. Упорито търсеше повече начини хората да принизят арогантните копелета от други раси до нивото на простосмъртните. На тази кауза бе посветил целия си живот, след като бе преживял достатъчно несправедливости не само от създанията на нощта. Всяко създание, разполагащо с достатъчно сила, обичаше да злоупотребява с нея, за да отбелязва надмощието си. Защо хората трябваше да са по-различни и да си търпят? Рене вярваше, че можеха да използват ресурсите на вселената и всичкото открито знание, за да създадат перфектните химически оръжия, с които да отстояват и своето надмощие. За разлика от Мика и Клем, които биха убили, за да се превърнал веднъж завинаги в бездушни кръвопийци, Рене презираше дори самата идея да живее сред тях, какво остава да стане един от тях.. Първата му жена бе отвлечена от вампири и ползват като крава за разплод, а втората три години по-късно, намери убита от нещо свръхестествено, което все още разследваше. След смъртта на втората му жена започнаха проблемите му с алкохола, които проклетия му баща смяташе, че може да разреши. Отчаяно се опитваше да му бъде подкрепа да е до него през периодите, в които не можеше д го погледне, заради онова, което представляваше. Защо не можеше просто да го разкара от живота си? Рене дори започваше да си втълпява, че това бе театър и че Франсоа просто си намираше забавление в това да го вижда с очите си как страда през целия си смъртен живот. В днешни дни беше по-добре, имаше чип за 2 години, в които остана трезвен дори когато виждаше в кошмарите си разкъсаното тяло на втората си жена.. . René	Marcel- Turned vampire Posts : 205