my alone feels so good, I'll only have you if you're sweeter than my solitude

Marioria Lilike Báthory

*Marioria (means a sea of the misery) Lilike (means flower lilly) Báthory (means hero/ine)
*has ADHD, paranoia, borderline personality disorder, anxiety, panic attacks, obsession and OCD
*narcistic introvert
*control freak
*her eyes looks like cats under sunlight; her tears looks like dark lilies; birthmark in the form of new moon which sparkles from water
*loves mysteries and dark magical objects

Тя бе две коренно различни личностни в една. Но не тук изобщо не ставаше въпрос за раздвоение на личността или някакъв друг вид психични проблеми. Не тук беше нещо съвсем различно. Нещо много по-опасно от лудостта. Всъщност не си мислете че тя не присъстваше, напротив, беше в толкова големи размери, но беше премесена с толкова много други неща, че човек не знаеше от къде всъкност идваше основният проблем.
Всъщност може би точно най-големият проблем беше самото съществуване на Мариория.
Русокоската беше много добър манитулатор. Изглеждаше като неземен ангел с тези свои дълги и буйни руси коси и невероятни сини очи, в които спокойно можеше да се изгубиш, и прекрасна лъжлива, мила усмивка, но под красивата си външност криеше истински демон, който е по-добре никога да не срещаш, или ако го сториш ще искаш да се отървеш по-бързо и да избягаш колкото се може по-надалеч, само и само тя да не е около теб.
Можеше да бъде толкова много неща:
-най-голямото ти щастие и най-голямото нещастие
-най-добрият ти приятел и най-злият ти враг
-най-милото, същество, раждано някога на тази Вселена
-най-мразещият и завистлив човек, който някога сте виждали
-най-чистият
-най-злобният човек
-човек, пред който ти се искра да разкриеш душата си и всяка своя най-пазена тайна
-човек, който ще я използва по всеки възможен начин срещу теб, само за да те нарани.
А и колко лош трябваше да бъдеш наистина, за да се зарадваш, когато разбереш че родителите ти са вече мъртви и да си мислиш че това е един от най-щастливите дни от живота ти досега. А в следващият момент да плачеш заради същото нещо неудържимо, но само 1 час по-късно да се смееш и да отидеш на парти.
Момичето използваше своята външност, напомняща за едно наивно и мило момиче, което би харесвало всички и всичко, което сигурно е по-чисто и от утринна роса, за да заблуждава всеки, който по някакъв повод се е докоснал до нея. Но това за нейно огромно съжаление не продължаваше вечно, колкото и да `и се искаше и рано или късно маската `и падаше. И „красивият `и идеализиран” образ се разбиваше на пух и прах.
Тогава на преден план излизаше истинското ѝ аз, искащо да има всичко, което другите имат, независимо дали `и трябва или не и колко е важно за останалите. Тя просто трябваше да го има. Искаше всичко само и единствено за себе си, и беше готова да си го вземе, колкото и трудно да беше и през когото и да трябваше да премине. И най-жалкото беше че всеки път, когато „откраднеше” нещо от някого, то вече не `и се струваше толкова хубаво и вече не го искаше, но въпреки това се радваше на поредната си победа, макар и с всяка следваща да оставаше все по-самотна, защото почти нямаше приятели, а дори и малкото,които имаше в момента скоро щяха да я напуснат, просто защото беше нетърпима и твърде коварна. Но и защото освен всичко това имаше твърде много проблеми.
Момичето искаше да контролира всичко до най-малката подробност, но това беше трудно дори за самата нея, особено когато сменяше настроенията си твърде често. Когато в рамките на само час можеше да плаче, да се смее и да се страхува без истинска реална причина.
Когато не можеше да контролира ситуацията около себе си можеше дори да получи паник атака, поради липсата на контрол.
Освен всичко това, когато остави даден свой предмет на едно място, ако някой го преместеше дори с милиметър, полудяваше и искаше да съсипе този "беден и съгрешил" човек от лицето на Земята.
Всичко това я превръщаше човек, който много лесно се обсебваше от друго същество или предмет и когато това се случеше никога не завършваше щастливо.
Но нека да бъдем реалисти, няма как животът ти да е лесен, когато си егоист, манипулащ всички около себе си и който иска да контролира всяка секунда на тази планета за своя изгода, и който на всичкото отгоре имаше психични проблеми. Но най-забавното в случая беше че освен всичко това всяка социална активност с повече хора я стресираше, защото колкото и да не ѝ личеше особено беше освен всичко друго, но и интроверт, макар и никога никой да не ѝ вярваше, когато го споменеше.