Вход
Latest topics
Border
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 19 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 18 Гости moran knox.
Най-много потребители онлайн: 302, на Сря Ное 20, 2024 12:08 pm
Do you regret the beginning which ended so badly, or just the ending itself ?:: It's time to write a new story :: Characters files |
 Пет Авг 11, 2023 11:45 pm | ||
 Преди много години: Златистите му къдрици подскачаха с всяка негова забързана стъпка, в ръката си малкото пъстрооко момче стискаше оригиналното издание на любимият си комикс „Ангелът войн”. Щеше да продължи към стаята си, ако не беше видял че вратата на стаята на малкото му братче бе открехната. Доближи се бавно и влезе в детската стая. - Мамо ? Рене се сепна чула гласа му и изтърва възглавницата, която до преди миг беше стиснала в ръката си надвесена над креватчето на Джулиън. Люсиен се приближи към майка си и бавно взе възглавницата от ръката й. Все още не разбираше, но когато погледна към креватчето разбра. Крехкото телце на бебето бе застинало и не дишаше. В този момент баща му Джерард влезе в стаята. В днешни дни: Влезна в кабинета си в имението и затвори вратата след себе си. Премина с пръсти по лицето си, опитвайки се да изтрие натрупалата се умора от недоспиване, защото за пореден ден пропускаше да си легне в нормален час, предпочитащ да зарови нос в старите книги. Трябваше да благодари на себе си, че нямаше почти никакво време за личен живот. Типично за него, заробен в работата си, отчужден от семейството си, опитвайки се да потисне чувството на самота и всичко останало, което не беше наред с живота му. Чак след няколко секунди осъзна, че не е сам и когато вдигна поглед срещна познати очи, същите като неговите само че студени и изпълени с горчива насмешка. - Татко. Можеше да се обадиш, че ще идваш. - Стига, Люсиен.. нима един баща не може да е загрижен за синът си ? Джерард вдигна ръце, с типичния за него драматизъм. Младият еварим от друга страна не иглеждаше така сякаш вярваше и на една от думите му. Бяха си забили твърде много ножове в гърбовете, за да си вярват. Баща му наричаше това уроци, след това се опитваше да го изкара луд и когато не успееше, подхвърляше коментари за това как не е успял да го научи на нищо и така нататък... - Късно е да си играеш на загрижен баща. - Пак ли ? – Джерард си наля една чашка с уиски без да го пита. Точно като крал, той не искаше позволение от никого. - Винаги съм бил трън в очите ти, нали ? Откакто Джулиън... Баща му се смълча за няколко мига, сякаш споменаването на името на мъртвият му син го беше хванал неподготвен. Те никога не говореха за това. - Да ами... оставихме тази..трагедия... зад гърба си, преди години нали така ? - Не го убих аз. Баща му го погледна, а Люсиен не отмести поглед. Не беше решен да му каже истината, но искаше да продължи напред. Трябваше да свали този товар от раменете си. Беше го теглил цял живот. За нея. - Разбирам че имаш нужда да извиниш поведението си, но аз... видях те, Люсиен, видях те да стоиш на креватчето на Джулиън ! – обърна му гръб. – Вече е минало. Древна история. Люсиен направи няколко крачки към него и изрече със свито гърло. - Майка го направи. – секунди тишина. – Влезнах в стаята и я открих. - Да не си посмял... няма да ти позволя да оскверняваш паметта й така ! - Не обвинявам майка, обвинявам теб ! Лицето на баща му се изкриви в нещо средно между гняв и объркване. - За какво говориш ? Майка ти обичаше Джулиън, тя никога не би... не беше способна да убие собственото си дете, обичаше го ! - Обичаше го толкова много, че не можеше да понесе мисълта да го подложи на твоят вид възпитание. Джерард се сепна, подмина го и разхлаби вратовръзката си. Сетне се обърна към него. Люсиен можеше да се закълне, че трепереше. - Добре, синко. Защо би поел вината за смъртта на брат си ? - Защото бях единственият ти наследник, татко. – обърна се за да срещне очите му отново. – Знаех, че нямаше да направиш нищо на мен, но майка... щеше да я пожертваш като агне. Никога не беше виждал баща си толкова разстроен, шокиран и тъжен. Почти можеше да повярва че и той беше човешко същество способно да чувства. Изминаха няколко дълги секунди, през които Джерард се опитваше да си поеме дъх, а в очите на Люсиен проблеснаха сълзи. - О... аз... ако... ако знаех, ако бях видял... – баща му сграбчи яката на бялата му риза, привличайки го по-близко към себе си. - Какво ? - Нещата... щяха..да.. бъдат... – всяка дума идваше със задъхване от страна на по-възрастния. –толкова...различни между нас. - Да, татко... можеше наистина да ме обичаш. Избута ръцете му от яката си и излезна гневно от кабинета му, оставяйки го зад гърба си. Достатъчно за да избяга от болката, събирала се в него от години. - Люсиен избира да стане пазител на знания, въпреки желанията на баща му да се посвети на некромантията. Въпреки това Люсиен проявява интерес към тази специализация, но в желанието си да не бъде като баща си, който е некромант, се посвещава на другата си страст - знанието.  Ако може потребителското ми име да бъде сменено на Lucien. | Lucien. Pure-blood Evarrim  Posts : 783 | |
| | ||
| Съб Авг 12, 2023 1:02 am | ||
Accepted Добре дошли в света на Авликейн! Не забравяйте да се запознаете с Форумния кодекс и да се забавлявате! | - luca - Admin  Posts : 2539 | |
| | ||
» Върнете своя герой
» Отсъствия
» Новини
» now i am waiting again for the catastrophe of my personality to seem beautiful again, and interesting, and modern.
» unable are the loved to die, for love is immortality
» Важни съобщения
» Предложения
» Вземете готов герой