История на света.

Eras

Епоха I: Епохата на Сътворението.
Светът на Авликейн се сформирал отдавна – вихрушка от прах и скала, които се слели в планета около гравитационното привличане на искра от най-чистата енергия, наречена Нексус. Животът се родил от елементите, които се сливали на повърхността, и магията, скрита в сърцевината на света. Някога Нексус бил съзнателно, живо същество, известно като Ел – архетипът на сътворението, богът прародител, майката и бащата на света. Ала там, където имало живот, винаги съществува и неговият антипод – Анти-живот, най-често наричан Бездната или „гладуващият мрак”. Ако Нексус представлявал искрата на сътворението, самата същност на магията, Бездната е мракът на ентропията, следствието, което естествено ще последва съществуването; чисто и неподправено унищожение. Според митовете Бездната е неговата близначка. Когато Ел създал света, първото му действие било да го предпази от нея, да защити онова, което виждал като свое. Отхвърлена и разгневена, Бездната го ударила, разбивайки същността му на тези, които днес са познати като Елохим. Въпреки че било възможно да се реформират и слеят отново в Ел, те отказали да го направят. За да скрие новият свят от алчния взор на Бездната, Майката на магията – Аела от Елохимите, издигнала магическа бариера около света.
Част от Нексуса останал в ядрото на планетата, в което се съдържала живителната и мощна енергия, която представлявал някога Ел. Съществувало едно определено място - пропаст, от където Нексусът извирал на мощни потоци от необуздана енергия, която на случаен принцип се вливала в най-близките живи същества. Така се появили многото богове, надарени с частица от божественото съзидание. С течение на времето обаче боговете, тъй като пазили в себе си греховете, които били присъщи на расите, от които били издигнати, започнали да водят поредица от битки помежду си за територии. Елохимите, наблюдавайки хаоса, който се разпространявал из света от алчността на младите богове, създали на свой ред войнства от Ангели и Демони, чията задача била да ги контролират и направляват. Много скоро след това обаче голяма част от Ангелите и Демоните възроптали срещу ролята, която им била отредена, и вместо това започнали да заемат страни в дразгите, които поначало трябвало да спрат. Това довело до конфликта, познат в историята като Великата война.

Епоха II: Епохата на Великата война.
Не всички ангели и демони се изкушили да заемат страни в конфликта. Сред тях съществували войнства, които приемали насериозно ролята, дадена им от Елохимите. Недоволни от вихрещата се война, те помолили Елохим да намерят решение, което да възстанови реда в Света.
В отговор Елохим създали седемте божествени седалища като начин да приключат този кървав божествен конфликт, създавайки йерархия в този безкраен хаос. Въпреки това не всички богове са били изкушени от това да заемат божествено място. Някои от тях искали да защитят територията си, докато други дори не желаели да се бият и се опитвали да спасят колкото се може повече хора от унищожение. Не е известна нито логистиката, нито страните, взели участие в кофликта, но в края му местата на Седемте биват заети и всички оцелели богове, останали под взора на пантеона, били оголени от титлите си на "бог" и "богиня" и този ден нататък заемали почетната титла "Архонт". След установяването на Седемте повечето победени богове побегнали за живота си и намерили убежище в Тъмното море - земите отвъд, където Седемте нямат господство, там те стават известни като "тъмни богове".
Демоните  и ангелите, които участвали във войната, загубили статута си и били принудени да живеят сред останалите раси, населяващи света без особена слава. Само ангелите и демоните от войнствата, които останали неутрални във войната, се ползвали с повече власт и почести сред своите и другите раси. Те продължили да бдят над расите и боговете, следейки всеки да изпълнява отредената си роля. Наричат ги Безподобните белязани и те са единствените, сред събратята си, които имат достъп до измеренията на Емпиреа и Авернус – истинските домове на ангелите и демоните.  
За да предотвратят появата на нови божества, Елохим издигнали крепост около пропастта, от която извирала хаотичната енергия на Нексуса и отредили на Драконите задачата да я пазят.

Епоха III: Епохата на Просперитета
За разлика от първите две епохи третата станала известна с мира, който разцъфтял от новия ред, дошъл след края на Великата война. Въпреки че и на тази епоха не и липсват интересни събития, то тя с право е заслужила името си в историята.

Епоха IV: Епохата на Несигурността.
Днешни дни.

Eras

• 1 г - Архетипът на Сътворението - Ел, бива разбит на създанията, познати днес като Елохим. Това се счита за начало на Света на Авликейн, макар той да е създаден съвсем малко по-рано от годината, поставяща начало на летоброенето. Сведения и спомени от този къс период преди появата на Дилук, Одеон, Малбонте и Аела няма. Единственото, останало оттогава като наследство, е расата на хората - най-древната измежду всички, но и най-крехка и преходна.

101 г. - Построен е първият град Ирем, градът на великаните. Това е първият документиран построен град в историята на Авликейн.

476 година - Въздига се първият бог, в чието тяло се вселила магия от Пропастта. Съществувало едно определено място - пропаст, откъдето Нексусът извирал на мощни потоци от необуздана енергия, която на случаен принцип се вливала в най-близките живи същества. Така се появили многото богове, надарени с частица от божественото съзидание.

586 година - Спекулираната година, в която в самите камъни около голия Нексус започват започнали необратими процеси, които са свързани в еволюцията на драконите такива, каквито ги познаваме. Точно тези камъни били първите драконови яйца и от тях е произлязъл животът на цялата раса.

836 година - Първи сведения за началото на процеса, известен като "Елфолюция", и появата на така наречените протоелфи.  Тяхната кожа имала лек зелен оттенък, между пръстите им имало тънка ципа, ушите им били силно заострени, а ноктите им били остри и дълги. Популярно е вярването, че Елохимите имат пряка роля в осъществяването на "Елфолюцията", но никой от тях не е потвърдил тази спекулация.

901 година - Това е годината на излюпването на драконовите яйца и миграцията на протодраконите в различните краища на Авликейн. Това дава началото на финалната им еволюция в драконовите орляци, които позваме днес. Метаморфозата и адаптацията им се случват със скорострелни темпове и съвсем скоро те придобиват вида, нравите и формата на управление на драконите, познати ни днес.  

988 година - В желанието си Аела да има свои деца точно както обикновените смъртни хора, чрез магия тя създава напълно нова раса, която кръщава Еварим. Първите деца на Магията, още познати като Първородните, се появили в света, различни от всички останали еварими, които днес бродят по земята на Авликейн. Господарката на Магията ги създала силни, горди, красиви и изящни, но и владеещи всички проявления на магията, които по-късно започнали да се наричат специализации.

993 година - Основан е град Калабор, център на магията и основно средище на еваримите преди създаването на град Валон. В същата година кралица Занейда става консорт на Малбонте, полагайки основите на тази практика за идните поколения богове и архони.

1001 година - Първородните еварими, покосени от загубана на своята кралица и от липсата на управление, бързо се събират и създават "Съвета на Първородните", предшественика на сегашния "Съвет на Петимата", което полага основите на  демократичното управление на расата през идните хилядолетия до днес.

1018 година - Напрежението измежду новоиздигнатите богове, ревностно защитаващи расите, към които принадлежали поначало, съществува още от първия им ден, като продължава да нараства ежечасно. Елохимите, чувстващи се неспособни да оставят Авликейн в ръцете на безразсъдните божества, но и твърде заети, че да се занимават пряко, намират друго иновативно решение на проблема си - поставят началото на две нови съсловия, които да изпълняват ролята на техни асистенти и любимци, разбира се. Дилук създава ангелските създания (първо създава серафимите, а след известен период - техните побратими архангелите и ангелите), а Малбонте обуславя началото на демоничните раси - първо вдъхва живот на архедемоните, а след това, паралелно с процеса на създаване на архангели и ангели от Лука, Елохимът на Хаоса сътворява сукуби и инкуби и демони. Емпиреа и Авернус - две празни и необитаеми измерения, биват преобразени от двамата Елохими и биват превърнати в домове на новите съсловия, които те създават (Емпиреа на ангелските създания, а Авернус - на демоните, съответно), като всеки ангел или демон можел по всяко време да се телепортира от измерението на своя род в Авликейн и обратно. До ден днешен се води спор дали ангелските, или демоничните създания са създадени първи.

1103 година - Настъпва спекулираният край на "Елфолюцията". Ципата на пръстите и дългите им нокти, пригодени за катерене, изчезват, кожата им се връща към предишния си цвят. Заострените уши се превръщат в отличителен белег на расата, а около телата им се появява аура, чийто цвят впоследствие ще бъде различен за всеки клон на расата им. Започва управлението на крал Феодмон и кралица Мериел.

1180 година - Чистокръвният еварим Наталиан се влюбва в елфската принцеса Мейв и я иска за своя съпруга. Тя му отказва и той в гнева си и изпраща прокълнат подарък - черен диамант,  който се озовава в ръцете на сестра и Титания. По кожата и избили бодли, очите и потъмнели, а нежното и сърце се превърнало в пропаст. Дълго време тези нови елфи, чието начало бележи покваряването на Титания и отлъчването и от останалите елфи, били наричани "Тъмни" преди да бъдат категоризирани като изцяло нова раса - расата на феите.

1313 година - Еваримите се славят с уважение измежду расите, но нещо така и не им стига. На млад алхимик на име Ханиел му хрумва идеята по свой образ неговият вид да създаде свои двойници, които да бъдат нагърбвани с всичко онова, с което децата на Аела не желаят да се занимават. Съсредоточавайки цялата си сила и воля, той създава същество, което е визуално подобно на него, но далеч не същото. Въпреки това намерил начина, по който подобни дела да се състоят, той дава достатъчен тласък на останалите от вида си успешно да създават свои огледални образи, които досущ да изглеждат като своя сътворител. Тези неживи-немъртви същества, които нарекли "вампири", се превръщат в бедствие преди Малбонте да започне да ги покровителства с една единствена цел, тъй като никой друг не ги желаел - да не създават проблеми в света заради грешната си по всеки начин природа. Това обаче не означава, че по някакъв начин Бонт ги харесва, толерира или счита за свои деца, въпреки че намира за очарователен хаоса, който те носят в и със себе си.

1328 година - Избухва Бунтът на двете сестри Ониксия и Инарида срещу лудостта на баща им Захир, който се опитва да постигне своята цел и чрез магия и мъчения да създаде многоцветен дракон.

1332 година - Основава се Монархията на вампирите. Новосъздадените вампири издигат своя (псевдо)монархия в местността Ларсоа, днес известна като "Вампирските земи", която е оглавявана от т.нар. "вампирски крал" на име Алукард, и неговите три любими жени, останали в историята с прозвищата си, идващи от цветовете на косите им - Златна, Сребърна и Бронзова кралица. Тогава започва и практиката хора да бъдат държани като кръвни роби.

1337 година - Последният еварим от Първородните, създадени от Аела, поема по дългия път към Царството на Сенките. С неговата кончина умира и най-силният вид еварим, бродил някога из Авликейн - този който, владее всички специализации. Техните наследници никога повече няма да успеят да се докоснат до този вид чиста сила, отнета им от Аела за тяхно добро.

1337 година - Въпреки благата воля на Елохимите, създали ги, ангелите и демоните бързо се уморили от задачите да пазят реда, съответно бързо загърбили своята социална роля и полека-лека започнали да се впускат в нажежените отношения, които по неволя издигнатите богове имали. Не са малко и случаите, в които именно ангели и демони подклаждали напрежението, за да разнообразят иначе скучно предопределеното им битие. Конфликтите се разраснали до момента на избухване на истинска война - Великата война, от която щастлив изход няма за нищо и никого.

1338 година - Войната, останала в историята на Авликейн като "Великата война", вече е факт. Всеки тогавашен бог отцепва своите владения като отделни полиси, упражнявайки пълен контрол върху тях. Някои от боговете ревностно пазели своите земи, стремели се да направят живота на поданиците си по-лек и приятен въпреки обстановката на войната, а други упражнявали абсолютен терор над хората си, което внасяло допълнително напрежение във всеки аспект от тези така или иначе смутни времена. Размириците между полисите не били рядко срещани, а по-конфликтните богове се забавлявали на гърба на воюващите. Това напрежение всява раздор в редиците на ангелите и демоните, които виждали резон в мотивите на някои от боговете.

1342 година - Създава се "Съветът на Чистокръвните", който наследява функциите на своя предшественик  е сформиран от чистокръвните наследници на Първородните, които вече можели да владеят само една специализация, затова и броят на членовете се ограничил до петима еварими – по един представител на всяка специализация, който е показал завидни способности и качества. Членовете на съвета можели да бъдат единствено глави на чистокръвни фамилии.

1393 година - Елохимите, виждайки страданието на смъртните раси, решават, че конфликтът трябва да бъде разрешен, и тогава решават да издигнат Седмината най-заслужили като богове и абсолютни господари на Авликейн.

1420 г. - Джинът Летисия вече е освободен от краля на Великаните - Шаддад бин-Аад. Благодарение на последното желание, което извоюва свободата на Летисия, Ирем достига до нови висоти и се превръща в културен център и в люлка на цивилизацията.

1425 г. - Летисия става един от боговете, създадени от Нексуса. След издигането си тя убива краля на великаните и завзема Ирем за себе си, превръщайки го в свой полис, от който почва да води сражения с други тъмни богове.

1492 - Конфликтът продължава с пълна сила. През тази година Ариман е отвлечен от Сребърната кралица от люлката си в малко човешко село, обричайки го на живот като кръвен роб.

1518 година - Ариман разбива Вампирската монархия и бива издигнат като първия бог от първо поколение.

1528 година - Издигнат е първият архон на Ариман и в света - Хийт. Сведенията за него са оскъдни, вероятно нарочно заровени от самия Ариман. Това е първият път, в който думата "архон" се появява като заместител на думата "бог" в историята на Авликейн, давайки име и цел на надарените със способности от боговете и отличавайки ги от неконтролируемите божества, създадени хаотично от Нексуса, които са вече известни под названието "Тъмни богове".

1534 година - Инсигния Диантас, майка и съпруга от малко село до днешното "Архонско поле", убива архона Хийт, посичайки го с коса след бруталното убийство на децата ѝ, извършено пред очите ѝ. За тази смелост тя бива издигната като богиня първо поколение.

1608 година - Град Калабор бива скрит от външния свят чрез магията на еваримите, които са на мнение, че са пролели твърде много кръв през Великата война.

1653 година - Това е годината на раждането на Сесилия Абисина, известна още като "Момичето от Кулата" - бъдещ консорт на бог Касиан.

1670 година - Алхимикът и безскрупулен основоположник на расата на феите, Наталиан Крос, бива издигнат като първо поколение любовен бог.

1733 година - Касиан, млад ангел, бива издитнат като първият бог на Времето. 

1736 година - Това е годината на смъртта на драконовия принц Авексиан и издигането на архона Векс в служба на Касиан. 

1790 година - След разпадането на Вампирската монархия в Ларсоа множество вампири остават без господари и създават неизмерими проблеми за останалите раси. В опит да разрешат наболелия проблем, вампирските лордове и лейдита се събират на първия Вампирски съвет. Непривикнали към медиума на демокрацията, свидетели казват, че първичните не са успели да стигнат до съгласие по нито един въпрос.

1810 година - Летисия е издигната като първо поколение богиня на Слънцето. 

1813 г. - Енеас е издигнат в архон на Летисия.

1816 г. - Енеас убива Летисия и бива издигнат във второ поколение бог. След издигането си той унищожава Ирем и расата на великаните.

1830 година - Бог Касиан се запознава с любимата си Сесилия. 

1840 година - Сесилия Абисина официално става първият и единствен консорт на бог Касиан.

1845 година - Сесилия Абисена е прободена от отровна стрела, под чието влияние изпада в непробуден сън. Векс убива Касиан и бива издигнат във второ поколение бог на времето.

1971 година - Улрик е издигнат в първо поколение бог. След разярилата се буря, която той предизвиква и която трае около три седмици, Сиел го убива и бива издигнат като второ поколение бог.

2057 година - Нахида е издигната като първо поколение бог.

2790 г - Осъзнали, че от войната положителни последствия няма, всички жители на Авликейн са решени, че изгубеното във воюване време е необходимо да бъде наваксано. Това дава стимул на човечеството да започне развитието си във всеки един аспект максимално динамично. Това поставя началото на период, известен в историята като "Епохата на Просперитета". Това е епоха, в която навлизат всякакви иновации, правят се и най-големите пробиви в науката.

2812 г - Еваримите пазители на знания години наред били изправени пред сериозната и отговорна задача да съхранят всяко сведение, свързано с Авликейн. По време и след края на Великата война тази им задача ставала все по-трудна и по-трудна. Хората започнали да създават различни причудливи изобретения, измежду които е и първата печатна машина - иновация, която замества ръчното писане на книги. Някои от малко по-услужливите еварими алхимици за улеснение на пазителите на знания омагьосват някои от печатните машини сами да въвеждат текста, който пазителите възпроизвеждат на глас.

2885 година - При неизяснени до ден днешен обстоятелства умира бог Наталиан. Джинът Евандър става второ поколение бог.

2903 година -  Основава се град Валон по мъдрото предложение на богинята Нахида. Всеки от Седмината създава и именува свой квартал, а през месец август на същата година е чествана първата "Валониада" в Ешила, която поставя началото на традиция, спазвана и до днес.

2942 година - "Съветът на Петимата"  е сформиран скоро след основаването на Валон и съществува до днешни дни в тази си форма на управление. Петимата еварими, които са избрани в съвета, са напълно равнопоставени във властта, силата и правата си. Структурата му е сходна с тази на предходния съвет с разликата, че за членове на съвета вече не важало изискването да са глави на семейства. Вместо това всяка чистокръвна фамилия може да излъчи по един свой представител, който проявява нужните качества и степен на владеене на специализацията си, след което чрез гласуване се избира по един чистокръвен еварим от всяка специализация, който заема мястото си в съвета за период от 4 години. След изтичането на 4-годишния мандат се сформира нов съвет.

3215 година - Инсигния създава расата на шифтърите.

3218 година - След смъртта на Евандър Адорел става трето поколение бог.

3589 година - Енеас създава расата на огнените духчета.


3670 година - Възниква Съветът на Нечистокръвните. Той изпълнява сходна функция със Съвета на Петимата, но с тази разлика че негови членове са нечистокръвни еварими – по един от всяка специализация. Чувствайки се потиснати и пренебрегнати от чистокръвните си събратя, нечистокръвните решават да сформират свой собствен съвет, в който да решават въпроси, касаещи нечистокръвните представители на расата. Разликата в структурите на двата съвета се корени в това, че докато петимата чистокръвни еварими са равнопоставени в своята работа, съветът на нечистокръвните им събратя има главен председател, в чиито ръце е съсредоточена част от властта и който гостува на "Съвета на Петимата".

3889 година - Група еварими некроманти, приели себе си като пионери, решили да проведат редица експерименти с младата раса на огнените духчета, насила докарвайки ги до състояние между живота и смъртта, така че да упражнят „Дъхът на Некроманта”. Това довело до неочаквани и покрусителни ефекти върху жертвите на този експеримент, "дарявайки" ги със способноста да контролират нов вид огън, наречен "сенчест огън". Подобни експерименти били изключително неморални и мъчителни и затова след като унищожил групата еварими, провеждащи експериментите, Енеас позволил огнените духове, отлъчени от своите домове, в които вече нямали място, да създадат свой собствен дом, наречен „Домът на сенките”.

Времевата линия ще бъде периодично обновявана с добавянето на нови раси и/или при необходимост.