Вход
Latest topics
Border
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 4 Гости :: 3 Botsmoran knox.
Най-много потребители онлайн: 302, на Сря Ное 20, 2024 12:08 pm
Body aches, I'm bound in chains Well there's a fire in my veins |
Чет Сеп 14, 2023 5:41 pm | ||
elaria crey Ел подскачаше между дърветата елегантно без да изпуска възрастният старец от поглед. Вече три дни се опитваше да не изостава, като внимаваше да не бъде разкрита. За всичкото това време не бе успяла да разбере откъде вадеше сили този възрастен, прегърбен човек. Тя бе съвсем млада и вярваше, в добра форма и все пак да поддържа темпото му бе предизвикателсто. Човекът сякаш никога не спираше да подремне. Избираше пътища, които я объркваха. Сякаш знаеше, че по петите му нещо върви и чака удобен момент. Възрастният рязко спря, а това накара Лара да допре плътно гръб до дървото до себе си. Ако бе възможно напълно щеше да се слее. Дъхът ѝ секна. Беше се превърнала в част от пейзажа. Замръзнала в гората. Белобрадият старец се озърна. Изчака няколко дълги минути сканирайки дърветата. Най-накрая извади три къси дръвчета и нещо наподобяващо плоча. От гледната ѝ точка не се виждаше почти нищо. Няколко умели рязки движения, почукване сякаш с чукче и се завъртя. Мъжът бе сътоврил малко столче сякаш за някое дребно дете. Сложи го удобно на мекият мъж и свали торбата от гърба си. Заветният момент - почивка! Защо избираше светлата част на деня за почивка, Ел не можеше да разбере, но бе благодарна, защото вечерно време нямаше да може да свършо нищичко. Щом тъмният чувал се смъкна от плещите му и тупна на земята Лара впери виолетовите си ириси в него. Нямаше идея каква точно вещ търсеше, но я чувстваше. Знаеше че е там някъде. Можеше да усети предмета викащ кръм нея. Преглътна нервно, а след това върна взора си в стареца, но той бе изчезнал. Не бе сигурна как го изпусна от взора си, но нямаше време за губене. Вероятно бе отишъл на лов за някой див заек, както бе направил последният път когато реши да почивка. По нейни сметки в най-лошият случай щеше да се върне сравнително бързо, защото не бе лош лувджия. Спусна се по склона внимателно хлъзгайки се елегантно между шумата. Беше на няколко крачки от чантата му. Ел се услуша за пореден път, а след това сръчните ѝ ръце почнаха да ровят алчно из собствеността му. Лара не бе крадец. Нямаше да вземе нищо, което вече не ѝ принадлежеше по определен начин. Надяваше че този път щеше да излъже проклятието тегнещо над нея. Докосна го. Електрически импулс пробяга по цялото ѝ тяло и тя спря за момент усещайки някаква дървена повърхност между пръстите си. Предмета бе обемист, но като чели бе напипала точно дръжка, защото ръката ѝ пасваше идеално около нещото. Но преди да успее да го издърпа от безкрайната чанта се чу тихо тънаникане и прерязваща болка стегна ръцете ѝ. Издърпа рязко, но в дланите ѝ нямаше нищо. Около китките ѝ се бе увило въже, което сякаш като живо се гънеше все още затягайки примката. Феята бе на ясно че я бяха спипали. Усети свистенето на нещо зад нея и отскочи пъргаво назад точно преди тежката тояга да се стовари върху ѝ. - Мръсна крадла. Да не мислиш, че не усетих присъствието още преди две зори надолу по склона! - от една страна, беше закъсала. Ръцете ѝ бяха вързани и тя трудно можеше да се защити или докопа до скъпото ѝ. От друга, гордост пробяга по кожата ѝ. Бе хванала следите му преди седмици и ту го наблюдаваше ту се отдалечаваше. Значи все пак не се бе справила толкова зле. - Искам да си върна нещо, което ми принадлежи! - дори не бе сигурна какво бе това нещо и осъзнаваше колко зле изглеждаше положението ѝ в момента, но наистина не знаеше по какъв друг начин да нарече... нещото в торбата, което я викаше! - Как ли пък не! Разчиташ, че съм лесна мишена заради натрупалите се годинки по външността ми, но те уверявам в мен има още сила! - тоягата отново бе завъртяна над главата ѝ и тупна на сантиметри от претъркуленото ѝ тяло. Ловко се изправи на крака, а след това се опита да развърше ръце. Въжето се стегна още усещайки режещата му сила. Богове, как бе избрала такъв корав старец тъкач на рими. Съдбата обичаше да си играе с нея. Ръцете ѝ макар завързани зграбчиха шепа пръст от земята и щом белобрадият се приближи отново към нея, тя я хвърли право в лицето му!. След това изтича до чувала и затършува. Дървото докосна дланта ѝ и ръцете ѝ го сграбчиха уверно, а след това побърза да си плюе на петите, точно преди да усети тъпа болка в главата. Светът причерня и Ел загуби съзнание изпускайки Нещото на земята. Elaria Crey / dawn fae / FC: Amelia Zadro NC Може ли да смените името ми на elaria crey ? | elaria crey Dawn-fae Posts : 74 | |
Пет Сеп 15, 2023 2:11 pm | ||
Accepted Добре дошли в света на Авликейн! Не забравяйте да се запознаете с Форумния кодекс и да се забавлявате! | - luca - Admin Posts : 2539 | |
Съб Ное 23, 2024 4:01 pm by salleine.
» Запазете своя лик
Нед Ное 17, 2024 11:28 pm by - luca -
» Върнете своя герой
Чет Ное 14, 2024 10:25 am by - luca -
» Новини
Пет Ное 08, 2024 2:25 am by - luca -
» now i am waiting again for the catastrophe of my personality to seem beautiful again, and interesting, and modern.
Пет Ное 08, 2024 2:04 am by - luca -
» unable are the loved to die, for love is immortality
Пет Ное 08, 2024 2:04 am by - luca -
» Важни съобщения
Чет Ное 07, 2024 10:25 pm by - luca -
» Предложения
Чет Ное 07, 2024 10:22 pm by - luca -
» Вземете готов герой
Чет Ное 07, 2024 9:21 pm by - luca -