some flowers bloom dead.

I.

Лунната светлина танцуваше върху мрачните кули, извисяващи се над Ларсоа. Поглъщаше ги, рисува върху тях непознати силуети, хвърляше сянка вместо светлина. Шепотът на нощта отекваше из калдъръмените кални улици, където се носеше апетитният аромат на прясна кръв. А Илейн стоеше на колене пред трупа на покойния си съпруг, едната и ръка милваща студената му буза, а другата - положена върху корема и. Светът и се пръсваше на парчета като крехко стъкло. Мигом топлината в очите и бе заменена от студена празнота, от скръб и объркване. А в бъдеще щеше да пренебрегне нуждата на дъщеря си от разбиране и майчина подкрепа.

II.

В безмълвния шепот на нощта Илейн търсеше утеха за болката, пронизваща вековното и тяло. Часове по-късно в ръцете си държеше рожба, която да и напомня за любовта, която губи от ръцете на жестокия Ривет. Нарече я Калиса и я допираше отчаяно до гърдите си, за да я почувства по-близо до себе си. Неуспешно.

III.

Калиса вече бе пораснала. Нищо освен визуалните черти не издаваше, че е дъщеря на Лейди Илейн. Времето течеше, а връзката между тях оставаше неизградена. Това я бе провокирало да тръгне из широкия Валон, който боговете бяха издигнали със собствената си сила, със собствените си ръце. И по време на една от тези самотни екскурзии Калиса се натъкна на него - един съвсем обикновен гарван шифтър с невзрачно име, загубен по цял ден из прашните корици на философските романи. Ала пронизващите му очи съдържаха дълбоко чувство за господство, която палеше нейната кръв. Въпреки различията им, въпреки факта, че Калиса така и не се бе превърнала в негов предопределен другар, копнеж за връзка цареше в нея. Желание да го подчини, да го направи свой.

IV.

Бурната им връзка процъфтяваше, ала можеше да бъде оприличена на цвете, което цъфтеше мъртво. Страстта ги сплотяваше, събираше, а после разединяваше отново и отново. Докато и двамата не разбраха, че Съдбата има други планове за тях - такива, в които присъстваше и брат му Одеон, защото в момент на страст, подхранван от желание и отчаяние, Калиса се поддаде на първичните си инстинкти и ухапа маслиновата кожа на врата му, без да подозира за последствията, които ще последват.

V.

Ейдън се разболя, а някога живият му дух избледняваше като гаснеща жарава - също толкова дълго и тягостно. Калиса гледаше безпомощно как животът се оттича от тялото му, погълната от вина и угризения за действията си. В последните си мигове той твърдеше, че и прощава, а последните му думи бяха наситена със символи поема за любов и смърт. Балсам за измъчената душа на Калиса.

* Допълнително *

Няма свой предмет, който да я предпазва от слънцето, тъй като Илейн и ги отнема.
Историята е обсъдена със споменатите герои.