Oh, could I be the sky on the Fourth of July?

Orion Bowden

pitch black, pale blue

Късно е. Краят на август. Нощта е прохладна, небето чисто. Помниш ли среднощните ни разходки, любима? Когато ме питаше за звездите, а аз откривах целия безкраен гоблен на космоса пред очите ти? Там, сред въртящите се галактики и танца на звездите, сред енигматичните тайни на вселената като че запечатах любовта ни, колкото кратка и да бе тя.
Винаги съм бил човек на науката. Търся логиката във всяка малка ниша на съществуването ни. Ние, хората, сме прокълнати. Орисани сме със стремеж да дешифрираме мистериите на сътворението, да проумеем сложното взаимодействие на материя и енергия в космически мащаби. Впускаме се в тази съдбоносна и грандиозна симфония - ръководена от законите на физиката - от родилните мъки на новородените звезди до тихата елегия на умиращите галактики, в отчайващ опит да достигнем финала на безкрайната космическа сага, на съществуването, на живота, на нас самите.
Воден от трепкащата светлина на далечни звезди и шепота на космическото ехо, и тази нощ се опитвам да те открия сред звездите. Надниквам през призмата на наблюдението, опитвайки се да разкрия къде сбърках, за да те загубя така окончателно. Математическите формули не могат да открият отговора на задачата. Има твърде много неизвестни. Всъщност... има само едно – ти, любима.
Понякога се чудя, още ли плаваш в дълбините на космоса, където властва само мрак. Търсиш ли ме сред звездите, както всяка нощ те търся аз? Ти остана моята космическа енигма, която не можах да разбера. Исках да опитомя неуловимата и тъмна природа на същността ти, да я подчиня на човешките закони, за да те задържа още съвсем малко, още съвсем близо. Разчовърках сложните механизми на грандиозния ти дизайн, за да задоволя човешкото си любопитство и непрестанно търсене на разбиране. А ти погълна душата ми като бездна на черна дупка и просто си отиде.
Гася поредната цигара в умиращата тишина на града. Слагам каската и възсядам мотора, поглеждайки звездите гаснещи в огнените нюанси на зората. Паля двигателя и потеглям без посока. Защото, любима, всички пътища ме водят към теб.