”The most important step a man can take. It's not the first one, is it? It's the next one. Always the next step, Dalinar.”

Бутилката със скъпо вино бе останала почти празна. Взе още една чаша и допълни остатъка в нея. Виното бе скъпо. Такава бутилка се пазеше само за специални поводи. Домакинята се бе погрижила за останалата част. Натрапчивият аромат на цигари обгърна сетивата му. Намръщи се, когато погледът му се спря върху празната кутия. Домакинята не бе помислила за него. Вероятно не беше в настроение за гости. Разбираше.
- Няма да те убеждавам да не го правиш, ако мислиш, че съм тук заради това. - подхвана преди да се настани на креслото срещу нея.
Изучи някога гордата й осанка. Помнеше я по-различна. Еваримите не му бяха чужди. Следеше животите им с интерес. Уважаваха го. Вслушваха се в думите му. Той имаше какво да им каже, какво да им даде. Думите му насочваха и влияеха. Променяха съдби. Жената пред него беше по-различна от последната им среща. Раменете й се бяха превили под тежестта на лъжите, които бе изплела. Очите й бяха изгубили някогашния си пламък. Разпозна го, въпреки че й отне повече от очакваното. Погледът й бе замъглен от влиянието на алкохола.
- Защо си тук? - попита го, гласът й бе дрезгав и студен.
- Дезмънд, нали така? - попита и поднесе чашата към устните си.
Тя поклати глава в съгласие. Мислите му го върнаха към две тъмни очи. Към съпругата, която отдавна бе мъртва. Към Сабран. Той също бе обичал някога. Много отдавна. Знаеше какво е да нараниш човека до себе си. Знаеше, че това оставя следа в теб, която не можеш да изтриеш. Така и беше редно да бъде. Остави чашата настрана. Не каза нищо. Гледаше я с очакване.
- Обичах го. Толкова силно го обичах. За мен не е останало нищо тук.
Далинар разпозна колебанието, което проблясна в погледна й, когато изрече последните думи. Само за миг мъглата се разгърна, за да му покаже един по-различен човек. Това бе само малка част от жената срещу него - недостатъчна, за да се откаже от това, което си бе наумила.
- Имаш син. - отвърна, натискайки там, където трябваше да боли най-силно. Думите му не постигнаха ефектът, който очакваше. Бе подръпнал правилната нишка, но открехна врата, която не очакваше.
- Той… той не е негов. - потрепери жената и отмести погледа си, насочвайки се към градините.
- Какво променя това? Ти имаш син? - попита небрежно.
Въпросът му я натисна я достатъчно, за да може да върне погледа си обратно към него. През дългия си живот бе виждал какво ли не, но част от него изпита погнуса от това, което видя в погледа отсреща. Лицето му не го издаде. Посегна към чашата и допи остатъка от течността в нея.
- Мога да ти дам съвет, но първо искам да ми разкажеш всичко. - продължи и се наведе към нея.
Двамата говориха с часове. Тя му разказа живота си. Разказа и за бутилката, която седеше празна до тях, която бе внимателно пазена за петдесетгодишнината от сватбата, която никога нямаше да дойде. Разказа му за греховете си. Към съпруга й. Към сина си. Разказа му дори за хубавите моменти. Животът й имаше и не малко такива. Когато приключиха, мъглата в погледа й отново се беше спуснала. Каквото и колебание да бе останало в нея, то отдавна бе изчезнало.
- Розите ще цъфтят отново, но първо трябва да изгорят. - каза й преди да си тръгне.

***
Малко е известно за живота на Далинар преди издигането му в архон. Изворите се разминават в много отношения, но са съгласни с няколко факта. Той е бил еварим преди издигането си в архон. Животът му е бил преплетен с този на останалите еварими, като съветите му са  дълбоко ценени, въпреки че източниците си противоречат относно участието му в определени събития. Мнозина вече отдавна мъртви еварими твърдят в дневниците си, че Далинар ги е посещавал в моменти на нужда, предлагайки съветите и компанията си. Много от тези източници остават непотвърдени. В някои се споменава отдавна мъртва съпруга, както и няколко имена на предполагаемите му деца. Ролята му в живота на Енеас също е обгърната в мистерия. Спомената се, че именно Аела е тази, която се явява пред Далинар и му казва, че е време да отиде при новоиздигнатия бог.