never the pretty butterfly

Дишай. Оцелей. На всяка цена. Не вярвай на никого. Не се доверявай и на най-сладките думи, които всеки може да ти поднесе. На тях отговаряй само с усмивка, но никога не ги приемай за чиста монета. И зад най-чистите намерения могат да се крият хиляди остри и смъртоносни ками, а сляпото доверие само ще те бутне по-близко до тяхното острие, а после няма да има кого да виниш за всичко това, освен себе си.
Думи, с които Онтари Дарон се събуждаше и заспиваше. И макар с годините гласът в главата ѝ да бе започнал да звучи като гласово съобщение, носещо нейния собствен тон, някога звучеше различно. Чуждо. Десетилетията се бяха превърнали в столетия и скоро, русокосата се улавяше, че забравя как звучеше майка ѝ, когато за пръв път бе изрекла всичко това. Тогава, в онази вечер Онтари бе все още дете. Майка ѝ сресваше косите на дъщеря си бавно и методично, ала погледът ѝ беше някъде другаде.. Никой родител не избираше доброволно да отглежда своето поколение в къща за удоволствия. И макар да бе сторила и невъзможното да държи детето си далеч от най-големите ужаси, причинени от пияни клиенти, мястото на Онтари не беше сред пошло украсени стаи, аромат на евтин парфюм и изпълващи въздуха крясъци.
"Един ден ще изпълня своята част от сделката и ти и аз ще сме свободни." Продължи феята, стараейки се да не задържа поглед за прекалено дълго върху огромното огледало, пред което бяха седнали. Дори и с приглушената светлина синините по лицето ѝ бяха видими, прекалено пресни. Дори и на толкова крехка възраст Онтари осъзнаваше добре както професията на своята майка, така и откъде се появяваха подобни белези.
Този ден така и не беше дошъл. Смъртта на Линелей Д'арон бе настъпила прекалено скоро и Онтари трябваше да разчита единствено на себе си. На това, че колкото и тъмна да изглеждаше бездната, тя щеше да изкачи всеки сантиметър и да стори почти всичко, за да не се озове в прегръдката на смъртта.

"Оцелей днес. Оцелей утре. Нямаш избор, Онтари." С всяка настъпваща вечер ставаше все по-лесно да взима решения, ако изходът щеше да е именно този. Първоначално бяха дребни кражби, а сетне търгуваше. Първо -с откраднатите вещи, а по-късно -с информация. "Оцелей. Оцелей. Оцелей." Беше се превърнало като второ ехо, което напомняше за своето съществуване след всяка нова сделка. След всяка стъпка, колкото и трудна и невъзможна да се струваше на пръв поглед.

Един, единствен път гласът бе утихнал и това беше когато срещна Него. Онзи чаровен еварим, който намираше красота в нейната студенина. И колкото и да се стараеше да го държи далеч от себе си, сърцето ѝ бе започнало да бие с непознат за нея ритъм. Не се събуждаше с познатите мисли, а с желанието да го види. Сделките и игричките, които се бяха превърнали в нейна втора природа сякаш бяха останали на заден план. Ала ако за нея това беше нещо ново, непознато и страшно, то да влиза под кожата ѝ бе като неговата втора природа.
Ала нима не трябваше да си спомни и друга част от думите, които тутакси бе заровила под "Оцелей!" .. Нима не трябваше да си спомни предупреждението, че доверието идваше на солена цена и често в подобна игра нямаше печеливши. На утринта го обичаше, а вечера събираше парченцата на собственото си сърце, когато научи за неговия годеж.

"Оцелей." Отвори очи на следващия залез. "Оцелей и този път."

>Онтари притежава красиви криле на молец, които са нейния отличителен белег. Когато не лети, Онтари прибира крилете в гърба си. В своята прибрана форма, те приличат по-скоро на татуйровка, опасваща целия ѝ гръб.
>На този етап, Онтари е страхотен търговец на информация и артефакти. Позната е с таланта си да открива и "измъква" ценни предмети, срещу нескромни суми.