Грейсън бе идеал, който се бе осъществил вследствие на млада мечта. Такъв си бе и останал още отпреди магията да плъзне из цялото старо огледало в стаята на Дориан преди стреснатият млад алхимик да му подаде ръка, за да го измъкне от сребърната повърхност и да свърже живота си, съдбата си, тялото и душата си с него. Този идеал обаче така и не биваше достигнат или поне не във вида, в който наследникът на фамилия Уард мечтаеше. В началото Грей можеше да види огорчението в очите му, но това отмина бързо, дори твърде бързо, преди новото същество на нощта да се превърне в най-святото му творение и в най-голямата му гордост, с което малцина вампирски лордове можеха да се похвалят. Да, може би не бе успял да поеме желанието му за вечна младост, но въпреки това бе неговият билет към тази достижима цел, а и дори нещо отвъд нея. Дориан бе създал нещо нечувано, дори апокрифно за времето си, с което бе огорчил семейството си, Аела, цялото еваримско съсловие, но сякаш вече нямаше значение. Щеше да остане завинаги млад, както желаеше, а нищо повече не му бе нужно. А и бе плюс, че бе успял да предаде красотата и нежността си на още един образ, изтъкан със същите конци като него, ала на различен стан. Бе го превърнал във версия, равна на себе си, не се опитваше да го заличи или унищожи, макар бързо развитото величие да бе тласнало Грей към три опита за преднамерено убийство още в ранните години от неговото безмерно дълго съществуване, като целта му бе да заеме мястото на Дориан в обществото, в семейството, да се представи за него пред родителите му, които отчаяно молеха сина си да покрие този свой грях, на което всъщност той никога никак не откликваше. Но каквото се случваше в Първата епоха, си оставаше там. Вълните на епохите се разбиваха в скалите на времето и тази повърхностна вражда бе забравена още там. Значение имаше само това, което бе тук и сега.

Допълнително:
* Грейсън е създаден от чистокръвния млад алхимик Дориан по негов образ и подобие поради желанието му да остане вечно млад и да омагьоса образа в огледалото да остарява вместо него, ако Искрата не се прояви у него, както при шестте му по-големи сестри. Опитът е неуспешен, но от него се "ражда" Грей, а Искрата се разпалва и оставя двойниците завинаги на 18;
* В края на Първата епоха под влияние на страха, че Дориан ще се опита да се отърве от него, Грейсън се опитва да го убие три пъти - два пъти опитва да отрови чая му със собствените му отвари и веднъж да го удуши, очевидно неуспешно. За наказание за съмнението, което изпитва към него, Дориан му подарява предмет, който да го пази от слънцето - обеца за език, която е омагьосана да не може да бъде свалена и да кара Грейсън да изпитва болка при всяка целувка;
* Грей е най-голямата гордост на своя създател и това не е тайна. Преспокойно може да се каже, че манията за величие и божествения комплекс у Грей са възпитани от самия Дориан. Двамата са в прекрасни отношения от последния опит за убийството на Дориан. Двамата доста често разменят местата си в обществото за забавление и се допълват повече от перфектно;
* Грей е един от най-младите първични вампири, създаден почти към самия край на тази еваримска практика;
* Кланът на Грейсън е сравнително голям. Немалко вампири от клана му са превърнати с идеята му за подчинение към него, други - за лично удоволствие и забавление. Грей не е най-загриженият за клана си лорд, по-скоро го забавлява идеята да има свои последователи.

Важно:

* Името и ликът не могат да бъдат сменени;
* Моля да се свържете с мен, ако желаете да вземете героя. Не съм придирчива, но си запазвам правото да откажа;
* Запазвам правото си да освободя героя, ако не бъде воден активно/подобаващо;
* Давам нужната гъвкавост и свобода на другарчето си за всичко, но моля основните неща в историята да бъдат спазени, за да бъде воденето му пълноценно и съобразено със заложената в него идея;
* Вземането на героя предполага активно писане на РП с мен минимум от героя на Дориан.