Lenore Dayne || Half-blood Lorekeeper || FC:Willa Fitzgerald || Taken

Сенките следваха Ленор Дейн от мига на нейното раждане.

Плод на смесен брак между хилядолетен паднал ангел и внучката на прокуден еварим, създал вампир, Ленор бе наследила магическия дар на майка си. Също така бе наследила и прокобата, неразривно сплетена в него, която я обричаше на постоянни несгоди, и всяко едно от събитията в живота й протичаше по най-лошия от всички възможни начини. Хората също имаха навика да изпадат в конфликти с нея, a думите й почти винаги се възприемаха по най-лошия възможен начин, въпреки добрите й намерения. Единственото, което донякъде смекчаваше положението, бе присъствието на малката й сестра, Айрис, която бе наследила ангелската природа на баща си и заедно с това способността да предизвиква позитивни емоции у другите. Като малки двете бяха неразделни именно заради това.

Като мъничка Ленор дори бе отвлечена от някогашни врагове на прадядо си, решили да му отмъстят, като навредят на нея. Тогава я бе спасило друго чудовище - Илайза Мейвън, създател на вампир, която се бе озовала на правилното място в правилното време. Ленор не беше щастлива от факта, че дължи живота си на толкова противоречива и ненавиждана личност, и трудно се смиряваше с него, както и с това, че с Мейвън имаха твърде много общо дори отвъд повърхностните външни прилики.

Но макар да имаше най-лошия късмет на света, Ленор не се беше предала. Напротив - въпреки опетнения си произход и травмата от миналото си, тя успя да получи достъп до първокласно образование наравно с чистокръвните си събратя. Специализира като Пазител на знания и логично отиде да живее в Лунатион, където се събираше цялото световно знание.

А преди около стотина години лошият късмет сякаш бе позагубил сила. Това беше добре, тъй като Ленор вече не можеше да се ползва толкова често от протекциите на малката си сестричка, тъй като въпросната вече градеше свой собствен живот, или, ако трябваше да се вярва на родителите им, го рушеше.

Но въпреки, че вече живееше в обителта на светлините, Ленор никога не можеше да избяга от сенките. Те винаги бяха там.

Той винаги беше там.