Oh, I will never kill myself to save my soul.

170 - pure blood alchemist - claire holt

Кийра Муур е съвършеното описание на всичко, което обществото ( аз ) не възприема.
Къса коса, в която ако се загледаш, ще видиш множество дупки и директно ще можеш да видиш през скалпа и липсата на ум. Добре, че връзва косата си на опашка през повечето време. И тези вечно цъфтящи крайчета ...
Докато я гледам как се поклаща с многото килограми, си представям как всяка гънка се гъне и подскача. Добре, че не облича прилепнали дрехи. Тогава няма да е само представа, а реалността, в която не виждам нищо повече от сланини и се моля да ослепея по-бързо.
Кълна се, понякога ми е трудно да стигна до лицето.
Кийра изобщо не прилича на родителите си. Фини и елегантни - а дъщеря им - жестоко тромава.
Вероятно бих могла да я приема в групата ни, ако изобщо поне по един критерий се вписваше. Ако се загледам в лицето й, сигурно ще намеря нещо, което да ми хареса ... поне малко. Но обикновено се старая да не я гледам. При още по-добри обстоятелства - дори да не я каня у дома или на пищните балове и скришни сбирки. Понякога етикетът повелява, но винаги търся начин да си го спестя.

Не съм се молил да я няма. Не предполагах, че след поредната шега просто ще изчезне. Вината не може да е моя за това, че сега не могат да я намерят. Не мисля, че съм прекалил чак толкова. Ние само се позабавлявахме и на нея й хареса. Но и наистина ли мисли, че между нас може да се получи? Единствено загубих бас и трябваше да я накарам да полудее п0 мен, след това бързо я отрязах, за да не й давам допълнителни напразни надежди.
А и моя ли е вината, че се е заблудила така? Наистина ли смята, че между нас може да се случи нещо?
Трябва ли да казвам за това на родителите й сега?
Ще им го спестя.
Ще я намерят.
Няма да оцелее дълго сама ...

Аз съм Грейс Андресън. След години подготовка да създам грешна представа на хората за мен, най-сетне намерих подходящ момент да се измъкне от семейство Муур и семейство Енгелс, както и ... всичките ми останали роднини. Не инсценирах самоубийство или нещо грандиозно, защото нямах силите за това. Имах много работа преди да разработя новото си аз, което никой да не разпознава.
Осигурих си добро скривалище ... няколко поредни скривалища, където да сваля излишните килограми, както и да подхраня и да се погрижа за късата ми коса, която нарочно на места подстригвах нула номер.
Когато настъпи добро време, успях да забравя за висящата кожа и да си остана само с белезите на хирургичните намеси. Боядисах се руса за още по-голям ефект и смених най-изразителната част на лицето ми - носът.
Ще си призная, че не ми беше лесно да постигна всичко това, но отказвах да се върна в токсичното общество, в което години наред живях. Нищо не ме мотивира повече да се променя от аристократичните говеда, с които трябваше да общувам.
Разбира се, не мога да поставя всички под един знаменател, защото намирах приказка с роднините ми, но бях сигурна, че и те не ме харесват достатъчно, за да ми отделят много от времето си. Смея да твърдя, че основно си приказвах с братовчед ми Кай, но въпреки всичко нищо не ми липсва от този свят. Достатъчно съм вглъбена в работата си сега - козметичните ми продукти Pure Elegance вървят добре сред потенциалните купувачи. Виждам много заблудени, много подобни на Кийра Муур, която не мога да забравя, но и не желая да виждам.
Отдала съм се на това, заедно с алхемичните реакции, които действат вълшебно с нужните билки. Не мога да подмладя никого, но начина, по който продуктите действат на лицата на жените и мъжете, че чудесен. Придават свежест и силен аромат, който не дразни, а само гали сетивата.
Занимавам се с това вече от няколко години и не съм се чувствала по-добре.
Понякога виждам познати лица, но те не ме отразяват, а понякога ме спират, за да си поговорим сладко, защото не ме познават, а аз им се смея вътрешно колко плитки са в същността.
А моята - тя е съвършеността, която не заслужават,