the skeletons of the past must not hold back the dream of a new life

Флорана бе две коренно различни личностни в една. Но не тук изобщо не ставаше въпрос за раздвоение на личността или някакъв друг вид психични проблеми. Не тук беше нещо съвсем различно. Ставаше въпрос за това че вампирката беше застигната от едно много древно проклятие, което така и все още не можеше да развали.
„Аз съм теб, Руби
И ти си мен... само, че още не го знаеш или просто не искаш да го повярваш, въпреки че винаги съм била с теб. И въпреки това все още намирам начин да си взема всичко, което е твое, и което всъщност принадлежи на мен. Жалко само, че все още не мога да се отърва изцяло от теб, но ти обещавам че и това ще се случи рано или късно.“
Това я караше да изглеждаше като неземен ангел с тези свои дълги и буйни руси коси и невероятни сини очи, в които спокойно можеше да се изгубиш, и прекрасна лъжлива, мила усмивка, но под красивата си външност криеше истински демон, който е по-добре никога да не срещаш, или ако го сториш ще искаш да се отървеш по-бързо и да избягаш колкото се може по-надалеч. Можеше да бъде най-голямото ти щастие и най-голямото нещастие. Най-добрият ти приятел и най-злият ти враг.
Използваше своята външност, напомняща за едно наивно и мило момиче, което би харесвало всички и всичко, което сигурно е по-чисто и от утринна роса, за да заблуждава всеки, който по някакъв повод се е докоснал до нея. Но това за нейно огромно съжаление не продължаваше вечно, колкото и да `и се искаше и рано или късно маската `и падаше. И „красивият `и идеализиран” образ се разбиваше на пух и прах. Тогава на преден план излизаше истинската Флорана, която само това чакаше. В моментите, в които успяваше да си върне контрола върху съзнанието си, всичко наоколо се преобръщаше с главата надолу. Дори не си спомняше голяма част от имената, на всички които беше убила до сега им или как изглеждаха. Обикновено дори нямаше истински повод да го прави. Но за сметка на това си спомняше, как някои не спираха да ѝ се молят, да им пощади живота и това правеше всичко още по-залбавно. Но някои истории не трябва да бъдат разказвани. Тези са точно едни от тях.
Всъщност точно една от тях, беше причината преди около стотина години, съзнанието ѝ да се раздели на две – милата и прекрасна Руби Съндей, и истинската Флорана, която винаги успяваше да си създаде врагове, където и да отиде.
Беше се загубила в собствената си игра с неподходящи феи и странни желания, а това я докара до странното ѝ състояние в момента. За това в момента в животът ѝ имаше две лоши неща – наличието на добрата ѝ половина Руби Съндей, и това че в пристъп на гняв, когато беше получила контрол над тялото си, беше убила и феята, която ѝ беше причинала всичко това. Сега шансът ѝ някога да се избави някога от това положение, изглеждаше още по-нищожен, и въпреки това напоследък някак беше успяла, без дори да разбере как, да бъде през повечето време Флорана, а не Руби.