Sometimes I cannot take this place, sometimes it's my life I can't taste, sometimes I cannot feel my face - you'll never see me fall from grace.

it feels fine - wasting all our time

In the back of my mind, a thorn in my spine

40 / born in forth age - shifter (wolf) - Joel Kinnaman

"Моля те, Лорн, вдигни си телефона, искам да поговорим ..."
Екранът отново светна в тъмната стая. Винаги изглеждаше толкова лесно. Единствено трябваше да протегне ръка, за да получи избавлението, за да спре... цялото брутално лутане.
Животът на вълкът отдавна не беше смислен. Отдавна беше някъде на ръба - винаги между живота и смъртта. Там, където само трохичка е достатъчна, за да продължиш отчаяното съществуване.

Лорн не се вписваше.
Никога, никъде. Не ставаше дума само за поредната глутница. Ставаше дума за живота. Сякаш не му принадлежеше, но се инатеше и го живееше. Искаше да си вземе всичко от него с последните си сили и да даде всичко от себе си... дори то да беше възможно най-лошото.

"Лорн?"
Още едно присветване на екрана и телефона почти веднага зазвъня. Без звук, но мъжът можеше да си представи бъркащото в съзнанието звучене.
Лорн отпи от прогарящото гърлото му уиски и със същото се протегна към безшумния нарушител на спокойствието му. И в този момент щеше да направи, каквото правеше всеки път.
Извади картата на телефона и предупреждението, че трябваше да постави някаква на екрана, беше всичко, което виждаше. Лоррн вече дори беше сменил апартамента, защото другият му носеше споменът от близкото разочарование. Беше свикнал да живее там, беше свикнал и с това да разочарова, но там щеше да бъде потърсен. А той винаги старателно почистваше следите си. До толкова, че дори да не могат да го надушат.

Цикълът на живота се затваря и това е всичко, което имам.
Нищо.