Credits CodesCodesForum logoCodingCreditCreditWelcomeСветът на Aвликейн, наричан също Авликени, се сформирал отдавна – вихрушка от прах и скала, които се слели в планета около гравитационното привличане на искра от най-чистата енергия, наречена Нексус. Животът се родил от елементите, които се сливали на повърхността, и магията, скрита в сърцевината му. Първичните Елохим дали живот на расите, предавайки управата над света на Седем божества. Три епохи и една Велика война по-късно... доброто и злото са загубили яснотата, която имаха в самото начало на всичко. Докато магьосническите фракции се борят за надмощие помежду си, а останалите раси се разкъсват от вътрешни междуособици, светът е все по-застрашен от настъплението на мрака отвъд... Отворете очите си за силите на магията и вземете оръжие, за да защитите Нексус! Или може би предпочитате да изчакате своя ред, за да се сдобиете с повече власт, или да бъдете сред свръхествествените раси, хванати между двете страни? Възможностите са безкрайни и изборът е ваш! NavigationSIMPLE RULES STORYLINE FACE CLAIMSUSERGROUPS CANON CHARS PRE-MADEANNOUNCEMENTSFORUM GUIDEVALON CITYWhat's new?12TH
Apr 2024
Бе направена проверка на активността.
6TH
Apr 2024
Активно е седмото Масово събитие на форума.
6TH
Apr 2024
Форумният скин е обновен.
22ND
Jan 2024
Добавено е по 1 свободно място в групата на серафимите и на архедемоните.
Вход

Забравих си паролата!

Active stuff
Latest topics
» Запазете своя лик
Групи и подгрупи EmptyПет 17 Май 2024 - 22:07 by - luca -

» flourish in the shade.
Групи и подгрупи EmptyЧет 16 Май 2024 - 12:44 by - luca -

» Върнете своя герой
Групи и подгрупи EmptyСря 15 Май 2024 - 22:03 by - luca -

» they have let me burn and left me smoking all my live
Групи и подгрупи EmptyСря 15 Май 2024 - 22:01 by - luca -

» "While seeking revenge, dig two graves - one for yourself.”
Групи и подгрупи EmptyПон 13 Май 2024 - 21:12 by - luca -

» born to demon..
Групи и подгрупи EmptyПон 13 Май 2024 - 13:40 by theo.

» Set my heart on fire Pour gasoline all over my desire When I go up in flames, I'm burning bright I'll tell you it's too late to apologize
Групи и подгрупи EmptyПон 13 Май 2024 - 0:41 by - luca -

» With each passing year, the shadows take their toll. But you remain.
Групи и подгрупи EmptyНед 12 Май 2024 - 23:49 by - luca -

» Maksimilian
Групи и подгрупи EmptyНед 12 Май 2024 - 18:10 by - luca -

Border
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 12 потребители: 5 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости

.adorel, eliade., Erich Lind., mirabelle kalyazin., valeria;

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 90, на Пон 29 Апр 2024 - 5:44

Групи и подгрупи

 :: The beginning of it all :: Fundamental Предишната тема Следващата тема Go down
Сря 19 Окт 2022 - 20:41
Supreme beings Божествените създания са опората на света на Авликейн. Силите им обхващат целия свят, а не само границите на Валон. Елохимите, боговете и архоните им живеят мирно сред останалите създания, населяващи света. Всяка от расите им е подчинена и иска или не, е задължена да ги уважава и почита, тъй като властта на божествата е абсолютна и неуважителното отношение към когото и да било от тях е недопустимо. За божествените създания не важи законодателната власт, те имат свои методи за справяне с проблемните създания - часовниковата кула на Векс или смърт. Моралният им код невинаги диктува действията им, но несправедливи или не, решенията на боговете не се оспорват. Елохими, богове и архони могат да чуят молитвите и зова на създания от различни раси, като сами преценяват дали желаят да откликнат на тях, или не. Могат да чуят и когато дадено създание ги назове пряко по име, а ако еваримска магия бъде обвързана с божествен елемент, съответното божество само може да избере дали да окаже съдействие за изпълнението и.
Невъзможно е създание от който и да било вид да различи божествено създание от обикновен човек освен ако самото божество не пожелае да се разкрие по един или друг начин. Божествата са единствените, които са способни да различат към коя раса спада дадено създание. Те не са подвластни на силите на нито една раса - имат естествена резистентност към магията на еваримите, съблазняващата сила на сукуби и инкуби, триковете на феите и пр. и за тях всички раси с изключение на Нежеланите ангели и демони са равнопоставени. Всички божества от своя страна могат да въздействат със силите си на представители на всяка раса. Елохимите могат да оказват своето въздействие и върху богове и архони безрезервно. Боговете могат да въздействат върху архоните - свои и чужди, както и едни на други, но само ако и двете божества го правят съзнателно и с позволение. Въпреки това тази практика силно се избягва между боговете освен ако не е наистина силно наложително. Архоните не могат да въздействат върху боговете и елохимите, но могат да използват силите си едни върху други отново при условие че позволение е дадено, а силата е употребена съзнателно, но това действие се избягва усърдно, защото може да бъде счетено като лична обида и към двамата богове господари.
Божествените създания нямат нужда от услугите на телепортите, тъй като могат да се телепортират с мисъл и да материализират различни предмети по свое усмотрение. Божествените създания имат имунитет към всяка смъртна болест, както и засилени регенеративни способности в случай на нараняване от външни условия. Елохимите не усещат въздействието и страничните ефекти от употреба на алкохол, наркотици, медикаменти и прочее. Боговете са се отказали от тяхното действие след смъртта на Евандър и издигането на Адорел в бог поради опасностите които крият подобни слабости за божествения им статут. Тъй като боговете имат пряк контрол над архоните, върху архоните ефект имат всякакви видове опиати, които влияят на смъртните, но само когато в тях няма намесата на сила на дадена раса (например биха могли да бъдат опиянени от уиски, но еваримска отвара не би им повлияла по никакъв начин).
Божествата имат различни празненства, съпроводени с ритуали от всяка съществуваща в Авликейн раса. Много от празниците са възникнали още преди обособяването на седемте божествени трона и/или основаването на Валон, но впоследствие са се превърнали в култ към тях или в мероприятие под съответния божествен патронаж. Боговете също така свикват общо седем Божествени съвета годишно, като всеки съвет бива свикан от различен домакин според реда, който са си определили. Домакинът на съвета сам решава къде, кога и как да проведе мероприятието. Архоните са задължителни гости на всяко събрание. При необходимост всеки бог може да свика извънреден Божествен съвет и да определи обстоятелствата, при които той да протече. Досега не се е налагало свикването на извънреден съвет и редовните събрания са били напълно достатъчни, за да бъдат разгледани от боговете събитията в Авликейн, но такава възможност им е предоставена.
Боговете могат да бъдат убити, но още при издигането на Седмината елохимите са наложили ограничение, което не допуска бог сам да посегне на живота си. Също така божествата не могат да бъдат т.нар. "предопределени другари" на шифтъри и елфи нито да имат такива дори някога да са принадлежали към една от двете раси. Божествените създания не сключват бракове, не се женят, както е характерно за повечето раси на света. Боговете взимат за себе си смъртни консорти, които обаче се превръщат в мишени за недоброжелатели, като всеки бог избира какви и колко на брой да бъдат консортите му. След жестокото убийство на Зинейда - първия консорт на Малбонте, се появява практиката всяко божествено създание да налага своята защита над тези, положили към него консортска клетва, която изгражда специална връзка между бога и консорта. След издигането на Векс като бог всички богове полагат клетва, че трябва консортите, които си избират, да бъдат представени на него, а ако се превърнат в твърде голяма опасност за пантеона или за цялото бъдеще на Авликейн, то те биват убити, а боговете, влюбени в тях - заключени в Часовниковата кула на Векс, за да не извършат нещо непоправимо. Елохимите не са задължени да представят консортите си пред него, тъй като боговете са техни подчинени, но избират да го правят от почит към Векс. Клетвата, положена пред него, позволява на бога да почувства дали консортът му е застрашен и да се погрижи за безопасността му, ако е така. Защитата се проявява по различни начини и в различни степени според усмотрението на бога, който я осигурява. Тази защита обаче не ги предпазва от външни фактори (например природни бедствия). При полагането на клетвата върху ръката на консорта и на бога се появява уникален малък по размер печат, светещ в бяла светлина, който служи като проследяващо устройство както за бога към консорта, така и за Векс към него с цел избягване на злоупотреби. Този знак може да се появява и скрива визуално, когато носителят му пожелае. Едно създание не може да е консорт на двама богове едновременно. Боговете избягват да имат отношения дори с бивши консорти на други богове. Също така не е възможно консорт на бог да бъде издигнат в негов архон. Дори да бъде освободен от позицията на консорт, отново е невъзможно да бъде взет за архон от същото божество. Може по всяко време да стане архон на друг от Седмината, но това означава да бъде освободен от титлата на консорт при всички положения. Може да запази романтичната си връзка с бога и да остане негов любовник, но не се ползва с абсолютно никаква привилегия или божествена закрила от негова страна. Консортите могат да бъдат освободени по всяко време, ако пожелаят, но това би направило живота им още по-опасен, защото няма бог, който да ги пази. Консорт е способен да посегне и убие архон, както и своя или чужд бог, и да заеме мястото му.
 

Elohim/Primordials (4/0 obtained spots)


Елохимите /Първичните богове/ са най-силните измежду божествените създания. Те са стари колкото света и разпадането на Ел (известно още като "РаздЕЛението") на четиримата първични богове бележи началото на света на Авликейн. Елохимите са създания с невероятна сила, които въплъщават същността на своя елемент. Тъй като Елохимите са материя и енергия, за тях е невъзможно да имат деца. В най-чистата си форма се проявяват като безформени маси от енергия, които след това се приспособили към системите от вярвания на тези, с които взаимодействат, приемайки човешки лик. Тези аватари се явяват само съдове, които поместват божествената им същност, за да могат да взаимодействат с останалите живи същества по разбираем за тях начин. Те са способни да променят облика си, но предпочитат да се придържат към една форма. Елохимите са аспекти (компоненти) на Нексуса и като такива е трудно да се дефинира разликата между конкретно божество и неговия елемент. Елохимите са единствените божества, които въплъщават своята стихия, а не са просто нейни временни носители, съдове, което ги отличава от заменимите Седмина богове. Никое първично божество никога не е умирало, но има тревожна теория, че ако това се случи, елементът, който то представлява, ще бъде изгубен за света завинаги. Разбира се, никой не е достатъчно смел, че да дръзне да посегне на живота на Елохим. Елохимите за разлика от боговете не могат да издигат свои архони по две основни причини - техните сили са абсолютно първични (с изключение на покровителството над сираците от страна на Одеон) и нямат подразделения, които да делегират. Елохимите са материя, нямаща общо със смъртния живот, който някога са водели богове и архони и който те все още водят, и именно като маси от енергия Първичните нямат нужда от това някой да им служи пряко. Въпреки това може да се каже, че техни преки подчинени са самите Седмина богове, макар Елохимите да се месят в делата им само при краен случай.
Вярва се, че Елохимите имат известно вмешателство в развитието на определени раси, но те самите не дават информация по тези въпроси. Добре познат факт е обаче, че те са създатели на немалко от расите на Авликейн - от магията на Аела се създава еваримското съсловие, а от гнева и възниква расата на джиновете. Дилук създава съсловието на ангелите, а Малбонте - това на демоните. Ангели или демони, организирали мащабни бунтове и заговори по време на Великата война, укривали деца хибриди между ангели и демони или направили нещо друго, с което да си въвлекат гнева на някого от четиримата елохими, биват заклеймени и познати като Нежеланите. Техен антипод са Безподобните, Дом на Безподобните са Емпиреа и Авернус – първоначално празни измерения, които господарите им - респективно Дилук и Малбонте, по свое усмотрение превърнали в домове, респективно, на ангелите и демоните. След края на Великата Война тези измерения са достъпни освен за Безподобни, за Серафими и Архедемони. Двете измерения нямат нищо общо с отвъдния свят и не могат да бъдат посетени от други раси както приживе, така и след смъртта им. Отвъдният свят, по-познат като Царството на Сенките, е под патронажа на бог Одеон - това е мястото, от което, за добро или за лошо, никой никога не се е връщал. Никой не може със сигурност да каже как изглежда това тойнствено царство, дали е само едно и защо е невъзможно някой да намери пътя си обратно към Авликейн веднъж щом душата му прекрачи прага на владенията на Одеон. Дори мъртъвците мълчат пред некромантите по този въпрос.
Елохимите могат да въздействат със своите сили на всяка раса в света на Авликейн, включително и на боговете и архоните. От "РаздЕЛението" на света на Авликейн са познати четирима Елохими - Дилук (Лука) – Съдбата, Одеон – Смъртта, Малбонте – Хаосът, Аела – Магията.

Елохимите са само важни герои.


Gods (7/0 obtained spots)


Седемте са Върховните божества, които разполагат с абсолютна власт над света на Авликени. Отговарят единствено пред Елохимите, но те рядко търсят сметка за каквото и да е действие отвъд мащаба на апокалипсис. Любопитно за тях е, че някога са били част от смъртните раси, надарени с божествена частица и доказали се в очите на останалите. Всеки един от тях е бог на доста и разнообразни неща, приписани му от хорските вярвания. За да бъде част от Седемте, едно създание трябва да бъде надарено с изключителни качества и да бъде готово да убива, за да може да заеме своето място. Оригиналните Седем са победителите от Войната, но в днешния пантеон от тях са останали само трима. Останалите места били освобождавани и заемани няколкократно през вековете, поддържайки идеята на Елохим, че само най-силните могат да заемат своето място над останалите. Троновете на боговете са изкуствено създадени от елохимите. Всички богове от първо поколение (Ариман, Инсигния, Касиан, Летисия, Наталиан, Нахида и Улрик) са издигнати през Втората епоха, но в различен етап и ход от нея. Първият издигнат от седемте божества е Ариман, заради което е наричан "Първенеца", или "Първия сред равни". Останалите богове изпитват особено уважение към него, но формално и неформално той не е техен господар нито разполага с властта да взима решения, касаещи целия свят, самосиндикално. Боговете от второ и трето поколение са убили бог от предходно поколение, след което са заели неговото място сред Седмината. Веднъж издигнал се, богът трябва да избере едно име (собствено), с което да се подвизава като бог (т.е. фамилните имена, прякорите, други самоличности, които той има, и пр. не участват в бъдещия му живот). Също така ако създание стане един от Седмината, то то губи всички характеристики (сили и слабости) на предходната си раса, но запазва външните си характеристики, ако има такива (ангелските същества запазват крилете си, феите - своите отличителни черти, елфите - заострените си уши и т.н. Драконите запазват силата си да се трансформират в драконовата си форма, но губят неуязвимостта на драконовата раса, драконовото им тяло е точно толкова ранимо, колкото "човешкото", и те не могат да използват божествената си сила докато са трансформирани в драконовата си форма. Шифтърите също запазват своите сили да се трансформират в съответния вид животно, но губят всички останали специфики, които това им носи). Като безсмъртни всички раси са равнопоставени и това кое божествено създание към коя смъртна раса е принадлежало, не играе абсолютно никаква роля. Изключение правят само драконите, тъй като те не са подвластни на Нексуса, но ако дракон е издигнат в бог/архон, то той не може да се възползва от божествената си природа докато е трансформиран в драконското си тяло, както и обратното.
За да бъдат издигнати до ранга на богове, също така всички тези създания трябвало да се откажат от физическата възможност да имат деца както с която и да било раса, така и помежду си, а за да подчертаят божествената си природа, всеки от тях разполага с предмет, изработен по поръчка, в който е влял част от силите си. Предметът, в който богът е влял божествената си есенция, е направен специално за него. Тези предмети не могат да бъдат откраднати дори от Елохимите, защото ако същество без божествени сили посегне към тях, изгаря до смърт, а ако бог понечи да докосне чужд предмет, болката е непоносима дори за безсмъртен. Ариман има комплект вериги в черен цвят. Векс има арфа с 27 струни, а когато изсвири и последната, времето спира за кратък период от време. Инсигния има сърп със сребърно острие. Енеас има маска, подобна на домино, която му позволява да вижда в бъдещето. Сиел има леден пръстен, който носи на безименния пръст на лявата си ръка. Нахида има торбичка с пясък от пустинята Сукремал, изплетена от златни конци. Адорел има кутийка, в която съхранява предметите на двамата си предшественици - диамантът на Наталиан, който изковал, когато създал феите и който е единственият божествен предмет, създаден преди издигането на божеството и в който силата е влята впоследствие, и рогът на изобилието на Евандър. Адорел не може да докосва предметите на предшествениците си с ръце, затова е мистерия как те са попаднали там.  

Боговете не могат да усвояват нови сили или да губят старите си дарби, а ако един бог убие друг бог и заеме неговото място в пантеона, той наследява всяка една негова стихия, без изключение. Никой от Седмината богове не може да се откаже от силите си и престава да бъде бог само тогава, когато бъде убит. Смъртта на бог може да бъде предизвикана единствено от преднамерено убийство или щастлив/злощастен инцидент (въпрос на гледна точка), в който е замесено друго създание, което да поеме трона на покойния бог. Също така никой от Седмината не може да убие друг бог от Седмината нито да присвои неговите стихии. Елохимите са наложили тази забрана още с издигането на седемте трона, както са предопределили стихиите, които даден бог или богиня ще притежава. Боговете не са персонификации на стихиите, които повеляват, за разлика от Елохим, а се явяват само техни временнибносители и са напълно заменяеми. По своята природа и същност боговете нямат общо с някогашните тъмни богове. Независимо в какви отношения са боговете помежду си, те са задължени да се държат цивилно едни с други, както и с архоните - както със своите, така и с чуждите.
След края на Великата война и в началото на Третата епоха по предложение на Нахида е основан град Валон, поместващ в себе си седем квартала (Евилон, Фаустус, Ваурора, Лунатион, Арктин, Ешила и Морфис), като всеки бог е издигнал своя собствен квартал (с изключение на Адорел, издигнал се най-късно). Кварталът е изкуствено създаден, като единствено Арктин помества в част от себе си селото, в което някога е живял самият Сиел преди да се превърне в бог. Всеки бог от Седмината разполага с абсолютна власт в своя собствен квартал, в който неговата дума е закон и всеки друг бог и архон, намиращ се на негова територия, е длъжен да се съобразява с неговите правила и да се държи уважително с архоните му. Боговете не могат да делегират властта и управлението на кварталите си на свои архони.

Седемте могат да създават нови божества, наречени Архони, които да им служат и да отговарят директно пред тях. Един бог може да има неограничен брой архони. Често се случва въпросните архони да въстанат срещу господаря си и тогава създателят им трябва да изцапа ръцете си с кръв. Или да умре.

Боговете са само важни герои.
 


Archons (24/28 obtained spots)


След Войната на боговете създаването на нови божества било силно ограничено от Елохим. Всеки човек, ангел, демон или същество от която и да е друга раса може да бъде издигнато до статуса на архон, стига да впечатли Седемте достатъчно, че някой от тях да го вземе под крилото си. Боговете сами избират кога, как и кого да издигнат в свой архон и отправят подобно предложение само по веднъж. Също така ако даден бог показва интерес и намерение да превърне някого в свой архон, другите богове не се намесват в делата му и не отправят същото предложение към едно и също същество. Важно е да се отбележи, че архоните биват силно контролирани от господарите си, за да няма повторение на Великата война. Всеки един от тях бива издигнат като господар на едно определено нещо, с което се е славел докато е бил смъртен, или специален дар, даден им от господаря им. Архоните са верни на един единствен господар и ако богът, превърнал ги в свои поддръжници, бъде убит, те отново стават смъртни и губят божествената си сила, т.е. бившият архон отново става простосмъртен (представител на расата, от чието съсловие е бил преди да бъде направен архон) и продължава живота си като такъв толкова, колкото му е отредено (т.е. не започва да служи на новия бог, който властва над дадената стихия). Ако архон бъде убит, силата му не се делегира. Архоните не могат да усвояват нови сили или да заменят старата си дарба. Подобно на боговете, те също нямат физическата възможност да създадат наследници освен ако отново не станат смъртни при гореспоменатите обстоятелства. Архоните също могат да взимат смъртни консорти, както боговете.
Когато бог издигне свой архон, архонът бива представен на Векс, а след това е длъжен да избере едно име (собствено), с което да се подвизава като бог (т.е. фамилните имена, прякорите, други самоличности, които той има, и пр. не участват в бъдещия му живот). Също така ако създание стане архон, то то губи всички характеристики (сили и слабости) на предходната си раса, но запазва външните си характеристики, ако има такива (ангелските същества запазват крилете си, феите - своите отличителни черти, елфите - заострените си уши и т.н. Драконите запазват силата си да се трансформират в драконовата си форма, но губят неуязвимостта на драконовата раса, драконовото им тяло е точно толкова ранимо, колкото "човешкото", и те не могат да използват божествената си сила докато са трансформирани в драконовата си форма. Шифтърите също запазват своите сили да се трансформират в съответния вид животно, но губят всички останали специфики, които това им носи). Като безсмъртни всички раси са равнопоставени и това кое божествено създание към коя смъртна раса е принадлежало, не играе абсолютно никаква роля. Архоните са по-силни физически от останалите раси, но все пак по-малко силни от боговете. Това не означава, че не могат да бъдат убити точно както боговете. За разлика от боговете, архоните могат да умрат, ако решат да отнемат собственият си живот. Бивш архон на мъртъв бог не може да бъде издигнат в архон на друг бог отново. Божествените създания нямат нужда от услугите на телепортите, тъй като могат да се телепортират с мисъл и да материализират разни предмети с мисъл. Имат засилени сетива, за да могат при необходимост да пазят както себе си, така и бога, на когото служат. Един архон трябва да е готов да умре за своя бог. Всеки архон е усъвършенствал цялостно стихията, която му е поверена, тя е една единствена и е строго обвързана със силата на бога, който се явява негов господар. Архонът може да манипулира стихията си по всякакъв начин, който не влиза в разрез с правилата и строя на Авликейн, нито в досег със стихия, повелявана от друг бог или архон, както и по начин, който не създава проблеми, и не бива използвана с нечисти цели повече от допустимото.
Ако бог реши, че не желае даден негов архон да му служи повече, то богът може да убие архона си, но един архон не може да се откаже от силите си и да продължи смъртния си живот както преди. Когато архон умре при каквито и да било обстоятелства или богът му умре, което би превърнало архона отново в смъртен, неговата сила не се губи в природата, а е отново свободна и богът господар може да я делегира на друг архон.
Между боговете и архоните и особено между бог и негов архон емоционалните връзки са в разрез с правилата и се приемат като потенциална опасност. Чисто физически взаимоотношения между богове и архони могат да съществуват, но те не могат да имат истинска официална връзка и не се препоръчва да имат емоционална обвързаност едни към други.
Ако архон успее да убие бог, губи архонската си сила и придобива само божествените. Възможно е архон да убие чужд бог и макар такива случаи да не са познати до момента, боговете гласно или негласно подхождат с известна мнителност към чуждите архони. Архоните са както готови герои, така и авторски. Има по три отворени места за архон (авторски) и един готов архон на всекиго от Седемте.

Преди да създадете своя архон, е необходимо да се свържете със съответния бог, както и с администратор, след чието одобрение да пуснете героя си. При същите условия героят Ви може да бъде издигнат в архон в хода на развитието си.

Заети места:

Ариман: 4/4;
Векс: 4/4;
Инсигния: 4/4;
Енеас: 2/4;
Сиел: 2/4;
Нахида: 3/4;
Адорел: 2/4.

MONTY
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2353
Върнете се в началото Go down
Сря 19 Окт 2022 - 20:56
Angelic creatures (11/23 obtained spots) Ангелските същества, назовавани още с общото название “ангели”, са създадени от Дилук през Първата епоха на Авликейн. Елохимите - закрилниците на света и всичко в него, виждат, че сред хаоса, който представлява Първата епоха, е нужен определен ред. Ангелите и техният антипод - демоните, са създадени да наблюдават и поддържат крехкия баланс в Авликейн при появата на първите богове, които се създават чрез бримката на Нексуса - пропастта в местността, която сега е известна като част от Драконовата планина. Напрежението измежду новоиздигнатите богове, ревностно защитаващи расите, към които принадлежали поначало, съществувало още от първия им ден, като продължавало да нараства ежечасно. Елохимите, чувстващи се неспособни да оставят Авликейн в ръцете на безразсъдните божества, но и твърде заети, че да се занимават пряко, намират друго иновативно решение на проблема си - поставят началото на две нови съсловия, които да изпълняват ролята на техни асистенти и любимци, разбира се. Дилук създава трите класа ангелски  създания (първо създава серафимите, а след известен период - техните побратими архангелите и ангелите), а Малбонте обуславя началото на демоничните раси - първо вдъхва живот на архедемоните, а след това, паралелно с процеса на създаване на архангели и ангели от Лука, Елохимът на Хаоса сътворява сукуби и инкуби и демони. Емпиреа и Авернус - две празни и необитаеми измерения, биват преобразени от двамата Елохими и биват превърнати в домове на новите съсловия, които те създават (респективно, Емпиреа на ангелските създания, а Авернус - на демоните), като всеки ангел или демон можел по всяко време да се телепортира от измерението на своя род в Авликейн и обратно. До ден днешен се води спор дали ангелските, или демоничните създания са създадени първи като всяко съсловие поддържа тезата, че то е първото, ала докато ангелите твърдо държат на своята теория, че са създадени първи, то демоните подхождат с насмешка към този дребен конфликт. Важното е да се отбележи, че въпреки напрежението между тези две раси заради различните емоции, които пораждат и от които се хранят, изконен конфликт на расово ниво между тях НЕ съществува. През годините на Великата война често са се озовавали на различни страни в конфликта, често изпълнявали и противоположни заповеди от господарите си, но в света на Авликейн не съществува подобен конфликт като библейския конфликт на планетата Земя.  Друга значима разлика е и това, че докато земляните отнасят Рая и Ада към отвъдния свят, в който душите на покойниците отиват, то Емпиреа и Авернус нямат нищо общо с него, а са единствено резиденции на ангелите и на демоните.
Йерархията на ангелите е както следва: серафими, архангели и ангели. Всяка от тези единици е биологично различна от събратята си по интензитет на силите си и по броя на крила, които притежава. Първи са създадени серафимите като лидери и стратези. Архангелите са били създадени като бойната единица измежду събратята си, а ангелите като слуги и асистенти. Важно е да се отбележи, че всяка една брънка от ангелската верига, въпреки че е създадена с определена цел през времето на Първата епоха, е различна към днешни дни и съвременните ангели не се съобразяват с подобни класови разделения. В съвременните времена разделението на подкласовете ангелски същества е стриктно биологично, като, разбира се, различните подвидове проявяват уважение един към друг, но не са пряко подчинени един на друг. Изключение правят единствено серафимите, които се ползват с универсално уважение от всички, но те са значително по-малко на брой от ангелите и архангелите. Биологичното разделение на ангелските раси е видово обособено, а не титла и/или статус в обществото, макар общи неща между двете твърдения да се намират. Фактът, че тези подразделения се унаследяват и/или са дадени пряко от създателя Дилук, не позволява издигането на по-нисък клас ангел в по-висок (напр. не може архангел да се превърне в серафим, тъй като биологически той принадлежи към друго йерархично подразделение). Също така е невъзможно за друго същество да бъде превърнато в ангел под каквато и да било форма или ангелите да създават други ангели, без значение от ранга им, по метод, различен от раждане. Силите на всеки клас ангели - серафими, архангели, ангели, са концентрирани върху манипулацията на светлината и позитивните чувства у отсрещната страна. Всеки клас ангели е способен да предразполага създание от всяка раса към светли, топли чувства, които същевременно зареждат неговата собствена батерия. Силите им се проявяват значително по-силно при хората и шифтърите, отколкото при останалите раси. Ангелските създания от всеки клас могат да създават и управляват светлината около себе си, да я създават, пречупват, да създават от нея оръжия и предмети. Въпреки това ангелите не могат да използват светлината и проявленията и, за да станат невидими, да променят облика си или да изплетат мрежа от илюзии, за да заблудят друго същество. Ала тъй като светлината е тяхната стихия, представителите на тази раса са по-силни и активни денем, поради което за свое местообитание често те избират слънчевите квартали като Лунатион, Ешила и Ваурора, което обаче не означава, че хаосът на Евилон, студът на Арктин, вечният залез на Морфис или сенките на Фаустус ги изтощават.
Общуването с който и да било клас ангели води всяко създание (с изключение на всички класове божества, които не са подвластни на силите на смъртните раси) до силно зареждане с положителна енергия, отърсване от главоболия и умора. Колкото по-висок клас ангел е Вашият събеседник, толкова по-ободрени ще се чувствате поради по-силната позитивна енергия, течаща във вените им. Въпреки положителното си въздействие върху околните те нямат силата да лекуват и/или да вдъхват живот и жизнена сила на никое създание нито да го съживят. Ангелите от всеки клас могат да бъдат наранени и убити по същите начини, по които обикновените хора.
Ангелските създания са познати и с рядко срещаното умение да летят на висока надморска височина. Във въздуха те са стабилни, грациозни и много бързи. Те притежават голяма физическа издръжливост и могат да прелетят десетки километри, без дори да се задъхат.
Ангелите са лесно разпознаваема от другите същества поради наличието на определен брой крила на гърбовете си (съответно 2 за ангели, 4 за архангели и 6 за серафими). Те са силно привързани към крилата си. Тъй като това е тяхната отличителна черта като раса, подарък от самия Дилук, те не позволяват на никого да докосва тази част от тях без изрично разрешение. Нарушаването на това тяхно неписано правило се счита за неприличен жест и води до гнева им - емоция, която се проявява у тях рядко, но със силен интензитет. Един ангел е способен да предизвика чрез крилата си вятър, с който да изстреля на метри нарушителя. Споменатото важи за умишлена проява на неуважение към тях и преднамерен опит крилата им да бъдат докоснати - инцидентно докосване или блъскане в тях би подразнило ангела поради физическата сензитивност на този техен външен белег, но не би довел до последствия. В ангелските крила се намират хиляди нервни окончания, поради което те са силно чувствителни на допир особено в най-горната си част. Галенето им може да доведе до физическа наслада и дори задоволство у ангела, което е причината подобно словесно разрешение да се дава предимно на любовниците им и то само на такива, на които имат истинско доверие. Тъй като те са силно привързани към крилата си и тъй като те съдържат част от тяхната есенция, от тяхната магия, почти не се срещат ангели, избрали да ги отрежат. Процесът е болезнен, може дори да доведе до смърт от болка поради силната им чувствителност, но дори някой да реши да отреже крилата си и да оцелее след процеса, в перата им все още се съдържа сила, строго индивидуална за притежателя им. За ангелите е невъзможно да прикрият или приберат крилата си. Познат е съвсем малък брой ангелски създания, помолили еварими да създадат за тях омагьосани предмети, с които да им позволят да прикрият физическото отражение на расовата си принадлежност. Това обаче Елохимите счели за немислимо неуважение към божествения дар на самия Дилук, поради което тези малко на брой ангели и архангели бързо били отлъчени към редиците на Нежеланите от самите четирима основоположници на света на Авликейн, вследствие на което еваримите вече не се нагърбват с изпълняването на подобни поръчки. Когато ангелско създание стане архон или бог, то запазва крилата си като отличителен белег на расата, към която е принадлежало преди обожествяването си. Не губи и умението си да лети при придобиването на божествените си сили, ала вече не притежава контрола над светлината и положителното въздействие върху енергията на околните, както и зареждането на собствената си батерия с чуждите позитивни чувства.
Принципът на унаследяване на ангелския ген между двама родители от ангелски класове е 50/50, а принципът на унаследяване на ангелския ген при смесени бракове е, че детето, което е наследило гена на ангелския си родител, без значение от кой клас, се ражда представител на същия като него клас, значително по-рядко се наблюдават случаи, в които да се роди дете от по-нисък клас ангелско създание. Раждане на дете от по-висок ангелски клас от този на родителя му е невъзможно. Ангелите нямат хибридни раси (т.е. полуангел, полу- друга раса) с изключение на хибридите между ангел и демон, които са лесно разпознаваеми заради емблематичните си черни крила, преследвани са и са избивани още в най-ранна детска възраст, тъй като дуалната им природа се счита за грешна. Към днешна дата живи представители на тази хибридна раса не са познати.
Днес ангелите не са воините, които Втората епоха познава, а са миролюбиви създания със спокоен и благ нрав, разпръскващи светлина в душите на съществата около себе си.

Hierarchy



• Серафими (4/5)

Първоначално от ангелското съсловие са създадени серафимите, като първият известен серафим е Лостариел - известна още като "Първата дъщеря". Серафимите, наричани още "Първородните", са шестокрилите защитници на Дилук и неговата най-голяма гордост. Поне така твърдят самите те, защото господарят на Съдбата няма нито намерение, нито желание да се появява пред останалите раси, над които властва. Самите те се отличават с изключителна грациозност и красота измежду останалите раси.
Всички серафими имат неограничен достъп до митичното измерение Емпиреа. Расата има и свой съвет, от който зависят всички дела на цялото ангелско съсловие. Той е съставен от четирима шестокрили и е оглавяван от Лостариел, а членовете му рядко се сменят по нейна преценка или по личен отказ на съответния представител. Четиримата серафими от тайнствения им съвет, за който не се издава много много, са с почти митичен статут над своите събратя и властват над всички, дори над "Безподобните". Тяхната дума е закон измежду останалите раси и ако те решат, някой може да бъде отлъчен от редиците на ангелите завинаги и да бъде причислен към тези на падналите, ала нямат дума над отлъчването на някого като Нежелан, тъй като това е дело на самите Елохими, в което серафимите не желаят да се намесват. Важно е да се отбележи, че серафимите не могат да се опълчат срещу абсолютната власт на боговете и елохимите въпреки факта, че са пряко създадени от самата Съдба. Въпреки това за серафимите не представлява особен интерес да бъдат богове или архони, тъй като те са преки деца на Дилук и това е тяхната най-голяма чест и гордост, дори по-голяма от това да бъдат властелини на Авликейн.
Дилук и Малбонте респективно създават по малък представители на съответната раса, която покровителстват, но въпреки това раждането на други е възможно. Това обаче е огромна, почти нечувана рядкост - случва се веднъж на милиард да се роди бебе серафим или архедемон. Износването на бебе серафим от майка от друга раса е дори по-рядко от зачеването му, тъй като физически телата на други създания не са пригодени за износването на шестокрил. Когато майка от която и да било раса е бременна със серафимче, около корема и има лека бяла светлина, подобно на аура, която единствено серафимите могат да видят. Това е индикатор, че тя носи тяхно дете, а щом е така, те се стремят всячески да я предпазят от всичко, от което могат. Малкото серафимче се ражда със съвсем крехки крила, покрити с бял пух, като впоследствие докато то расте, паралелно с това растат крилата му, а пухът е заменен от пера точно както при останалите ангелски класове. Ала чудото около зачеването на бебе серафим не е достатъчно - именно заради гореспоменатите физически затруднения обичайно се стига до спонтанни аборти или мъртвородени серафимчета.
Създаването на родени серафими не е позволено на този етап - засега при свободни места в групата на серафимите е разрешено създаването само на първични такива.
Създаването на герой серафим е необходимо да бъде предварително обсъдено с администратор.

• Архангели (3/6)

Втори измежду някогашното ангелско войнство, тези четирикрили създания са такива, отличили се измежду ангелските редици или създадени от Дилук да бъдат в помощ на серафимите. Някога те били основната част на ангелското войнство, но след падението на повечето от тях сега те заемат основно редиците на Безподобните. Архангелите притежават типичните за всяко ангелско съсловие бързина и издръжливост, както и контрол над светлината, но в по-нисък интензитет от този, отреден на серафимите.
При архангелите ситуацията стои почти единтично като при серафимите относно смесените бракове. Понеже телата на повечето раси на Авликейн не са пригодени за износване на деца с четири крила, рядко тези бременности стигат до своя положителен развой, но е важно да се отбележи, че с напредването на медицината шансовете израждане са се увеличили. Въпреки всичко все още е рядкост да се срещне архангел, роден от смесен брак.

• Ангели (3/9)

Ангелите са последната брънка във веригата на наследниците на Дилук. Те носят само две крила на гърба си, но мнозина от тях твърдят, че са най-свободни измежду другите си събратя. Ангелите - оригинално носейки позицията на слуги и асистенти на по-старите си събратя, най-бързо са започнали да избират страни във Великата война и съответно, най-голям брой от тях са отлъчени или паднали към днешни дни. Но няколко отличени индивиди измежду тях твърдят, че те са най-свободни от волята на Господаря и най-лесно избират сами своя път. Дали може да се избяга от Съдбата? Това е друг въпрос.
Макар и най-нисш клас, ангелите също са орисани с бързина и физическа издръжливост. Те също възможност да пораждат положителни емоции у околните дори само с присъствието си, както и да манипулират светлината, но в значително по-нисък интензитет от архангелите и серафимите.
Ангелите имат предимството да бъдат най-облагодетелствани по отношение на смесените бракове и създаването на наследник от такъв. При тях има най-много създания, родени от смесени бракове, тъй като зачеването и раждането на двукрил ангел е значително по-лесно от това на четирикрил или шестокрил.

Fallen



Създадени да обуздаят хаоса, зародил се през Първата епоха, голям процент от ангелите и известна част от архангелите се изкушили да заемат страна в кървавия конфликт, известен като Великата война и обусловил началото на Втората епоха в историята на Авликейн. Макар по природа ангелите да са създания, надарени с умението да правят света по-позитивен и светъл, немалка част от тях организирали бунтове, включвали се в такива своеволно, воювали на различни фронтове и изпълнявали заповеди от господари, които се включили във войната. Немалко крилати намерили смъртта си през тежката Втора епоха, а други завинаги били наречени "паднали", тъй като изгубили своя достъп до ангелското измерение Емпиреа и почитта си сред редиците на своята раса. Това кой да спада към редиците на падналите, се определя от Серафимския съвет, оглавяван от Лостариел. Въпреки това Серафимският съвет и дори самата Ариел нямат глас над това кой демон да бъде отлъчен като паднал, както архедемоните и самият Артеон нямат право да отлъчват паднали ангели, тъй като това дело е изцяло поверено на представителите на съответната раса и не търпи външна намеса.
Характерно за падналите е, че техният грях не е изконен, но е наследствен - дори единият родител да е безподобен, ако другият родител е паднал, детето със сигурност се счита за част от редицата на падналите.
Към тази група обикновено се смятат и децата, родени от съюз на ангел или архангел с друга раса. Макар ангелското съсловие да няма предразсъдъци към смесените бракове и да не гледат на тях с лоши очи както еваримите, считат сакралната Емпиреа за удоволствие, достъпно само за "чистокръвни" ангели.

Unbroken/Peerless (1/3 obtained spots)



Поначало всички ангели имали възможността да се телепортират в Емпиреа, която Дилук моделирал специално за тях и в която се провеждат Серафимските съвети, ала по време на Великата война и след нея само малка част от тях запазили тази чест. Невъзможно е безподобен ангел от който и да било клас, включително серафим, да телепортира паднал такъв или друго същество в Емпиреа със себе си, както е и невъзможно за паднал ангел или на представител на друга раса да се озове на територията на това измерение или ангел да се озове на територията на Авернус. "Безподобните" са онази малка част от войнствата, която запазила неутралитета си по време на войната, което и осигурило тази почетна титла. В миналото те се ползвали със солидни привилегии и власт сред останалите си събратя и раси, тъй като без значение от наследствения си ранг, "Безподобните" са вторите най-високопоставени в условната ангелска йерархия след серафимите, които по подразбиране имат достъп до Емпиреа. "Безподобни" могат да бъдат само ангели, родени или създадени през Първата или Втората епоха, чиито родители са двама ангели. Макар ангелското общество да не е консервативно като други раси, например еваримската, и да не проявява предразсъдъци към смесените бракове, то счита удоволствието да бъдеш "Безподобен" за подходящо само за "чистокръвни" ангели, тъй като произходът им от самата Съдба за тях е ненадмината чест. Важно е да се отбележи обаче че тази титла, възникнала в началото на Третата епоха, не се унаследява. Дори двама безподобни да имат дете, ако то самото не е запазило неутралитета си във войната, то не би се считало за безподобно и не би имало достъп до Емпиреа. Въпреки това веднъж получил титлата на безподобен, ако един ангел сключи съюз със създание от друга раса и/или има дете с такова, то не я губи.
До ден днешен редицата на Безподобните продължава да изпълнява задачата си да бди над останалите раси, да следи за запазването на реда и йерархията в света и ако някога се наложи, да защитава самите богове с цената на живота си. В нея към днешна дата доминират архангелите, а ангелите са значително по-малък брой от тях. Серафимите по подразбиране се считат за безподобни, въпреки че като най-висшия клас ангели, почти всички от тях създадени от самия Дилук, се явяват преки командири на Безподобните.

MONTY
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2353
Върнете се в началото Go down
Сря 19 Окт 2022 - 21:00
Demonic creatures (9/23 obtained spots) Демонските същества, назовавани още с общото название “демони”, са създадени от Дилук през Първата епоха на Авликейн. Елохимите - закрилниците на света и всичко в него, виждат, че сред хаоса, който представлява Първата епоха, е нужен определен ред. Демоните и техният антипод - ангелите, са създадени да наблюдават и поддържат крехкия баланс в Авликейн при появата на първите богове, които се създават чрез бримката на Нексуса - пропастта в местността, която сега е известна като част от Драконовата планина. Напрежението измежду новоиздигнатите богове, ревностно защитаващи расите, към които принадлежали поначало, съществувало още от първия им ден, като продължавало да нараства ежечасно. Елохимите, чувстващи се неспособни да оставят Авликейн в ръцете на безразсъдните божества, но и твърде заети, че да се занимават пряко, намират друго иновативно решение на проблема си - поставят началото на две нови съсловия, които да изпълняват ролята на техни асистенти и любимци, разбира се. Дилук създава трите класа ангелски създания (първо създава серафимите, а след известен период - техните побратими архангелите и ангелите), а Малбонте обуславя началото на демоничните раси - първо вдъхва живот на архедемоните, а след това, паралелно с процеса на създаване на архангели и ангели от Лука, Елохимът на Хаоса сътворява сукуби и инкуби и демони. Емпиреа и Авернус - две празни и необитаеми измерения, биват преобразени от двамата Елохими и биват превърнати в домове на новите съсловия, които те създават (респективно, Емпиреа на ангелските създания, а Авернус - на демоните), като всеки ангел или демон можел по всяко време да се телепортира от измерението на своя род в Авликейн и обратно. До ден днешен се води спор дали ангелските, или демонските създания са създадени първи като всяко съсловие поддържа тезата, че то е първото, ала докато ангелите твърдо държат на своята теория, че са създадени първи, то демоните подхождат с насмешка към този дребен конфликт. Важното е да се отбележи, че въпреки напрежението между тези две раси заради различните емоции, които пораждат и от които се хранят, изконен конфликт на расово ниво между тях НЕ съществува. През годините на Великата война често са се озовавали на различни страни в конфликта, често изпълнявали и противоположни заповеди от господарите си, но в света на Авликейн не съществува подобен конфликт като библейския конфликт на планетата Земя. Друга значима разлика е и това, че докато земляните отнасят Ада и Рая към отвъдния свят, в който душите на покойниците отиват, то Авернус и Емпиреа нямат нищо общо с него, а са единствено резиденции на демоните и на ангелите.
Йерархията на демоните е както следва: архедемони, сукуби/инкуби, демони. Всяка от тези единици е биологично различна от събратята си по интензитет на силите си и техния интензитет. За разлика от своите първи братовчеди, ангелите, демоните са визуално неразличими от обикновените хора освен по леките червени сенки, които танцуват в очите им, когато умишлено използват способностите си. Първи са създадени архедемоните като лидери и стратези. Сукубите и инкубите, макар надарени с нетипични умения от лорд Малбонте, са били създадени като бойната единица измежду събратята си, а нисшите демони като слуги и асистенти. Важно е да се отбележи, че всяка една брънка от демонската верига, въпреки че е създадена с определена цел през времето на Първата епоха, е различна към днешни дни от своя някогашен вид. Йерархията на демоните е само фиктивна и е съобразена с техния ред на създаване, но не е толкова строга, колкото ангелската. Изключение правят единствено архедемоните, които се ползват с универсално уважение и особена почит от всички, но те са значително по-малко на брой от другите два демонски класа. Биологичното разделение на демонските раси е видово обособено, а не титла и/или статус в обществото, макар общи неща между двете твърдения да се намират. Фактът, че тези подразделения се унаследяват и/или са дадени пряко от създателя Малбонте, не позволява издигането на по-нисък клас демон в по-висок (напр. не може инкуб да се превърне в архедемон, тъй като биологически той принадлежи към друго йерархично подразделение). Също така е невъзможно за друго същество да бъде превърнато в демон под каквато и да било форма или демоните да създават други демони, без значение от ранга им, по метод, различен от раждане. Силите на всеки клас демони - архедемони, инкуби/сукуби, демони, са концентрирани върху манипулацията на мрака, сенките и негативните чувства у отсрещната страна. Въпреки това един демон не може да използва тъмнината и различните и аспекти, за да стане невидим, да промени облика си или да изплете мрежа от илюзии, за да заблуди друго създание. Всеки клас демони е способен да предразполага създание от всяка раса към чувства на хаос, подклаждан от природата, с която Малбонте ги е орисал. Провокацията на подобни чувства и усещането на наличието им у събеседника от самия демон зареждат неговата собствена батерия. Силите им се проявяват значително по-силно при хората и шифтърите, отколкото при останалите раси. Демонските създания от всеки клас могат да създават и управляват мрака около себе си, да го създават, пречупват, да създават от него оръжия и предмети. Тъй като това е тяхната стихия, представителите на тази раса са по-силни и активни нощем, поради което за свое местообитание често те избират мрачните квартали като Фаустус и прочутия с хаоса си Евилон, което обаче не означава, че светлината на Лунатион и Ешила,, студът на Арктин, вечният залез на Морфис или чистотата на Ваурора ги изтощават, макар последното да създава у тях лек дискомфорт вследствие на спокойствието и подредеността, с които кварталът на Инсигния е прочут.
Общуването с който и да било клас демони води всяко създание (с изключение на всички класове божества, които не са подвластни на силите на смъртните раси) до силно зареждане с негативна енергия, до пораждане на главоболия и умора, подобно на общуване с т. нар. "енергиен вампир". Колкото по-висок клас демон е Вашият събеседник, толкова по-изтощени ще се чувствате поради по-силната негативна енергия, течаща във вените им. Въпреки отрицателното си въздействие върху околните те нямат силата да разболяват и/или да отнемат живота и жизнената сила на никое създание (изключение правят инкубите и сукубите, но при тях процесът е далеч от кратък и се дължи на употребата на специалните сили, гарантирани им от създателя Бонт). Демоните от всеки клас могат да бъдат наранени и убити по същите начини, по които обикновените хора.
Демоните са сравнително трудно разпознаваема от другите същества раса, тъй като визуално те изглеждат точно като обикновените хора. Присъствието им до известна степен може да бъде доловено и разгадано поради хаоса и отрицателните емоции, които струят от тях и които те пораждат у другите създания, но това е почти невъзможно, тъй като умората и отпадналостта невинаги са гарант, че дадено същество се намира в компанията на демон. Поради влиянието и афинитета на демоните към негативните проявления на спектъра на емоции за тях вампиро-еваримският "Знак на Създателя" представлява особен интерес, тъй като в същността си той е обвързан именно с това. Фактът, че между вампири и демони се наблюдава известно напрежение и дори неприязън от страна на демоните към вампирите, тъй като демонската раса произхожда пряко от Малбонте, а вампирската е подчинена на него с единствената цел да не създава проблеми, не влияе на засиления интерес на демоните към тази рядка връзка.
Когато демонско създание стане архон или бог, то губи своя контрол над мрака и всичките му проявления, както губи и своето негативно въздействие - подсъзнателно или преднамерено, над чувствата на околните, а пораждането на негативни чувства вече не зарежда собствената му енергия. Също така при употреба на божествените/архонските си сили в очите на бившия демон не се наблюдава леката алена сянка, присъща за расата.
Принципът на унаследяване на демонския ген между двама родители от демонски класове е 50/50, а принципът на унаследяване на демонския ген при смесени бракове е, че детето, което е наследило гена на демонския си родител, без значение от кой клас, се ражда представител на същия като него клас, значително по-рядко се наблюдават случаи, в които да се роди дете от по-нисък клас демонско създание. Раждане на дете от по-висок демонско клас от този на родителя му е невъзможно. Демоните нямат хибридни раси (т.е. полудемон, полу- друга раса) с изключение на хибридите между ангел и демон, които са лесно разпознаваеми заради емблематичните си черни крила, преследвани са и са избивани още в най-ранна детска възраст, тъй като дуалната им природа се счита за грешна. Към днешна дата живи представители на тази хибридна раса не са познати.
Днес демоните не са воините, които Втората епоха познава. Макар да не са миролюбиви създания, преследващи мира и гарантиращи щастието на околните, демоните са значително по-малко проблемни от това, което са били в миналото. Хаотичната им природа ги заставя да пораждат хаос, с който да се забавляват, но днес дори това е в премерени дози, тъй като обществото на Авликейн е спокойно, а войната е само лош спомен.



Hierarchy



• Архедемони (5/5)

Първоначално от демонското съсловие са създадени архедемоните, като първият известен архедемон носи името Артеон. Историите разказват, че когато Малбонте го създал, се зарадвал на творението си така, както на нищо друго от "РаздЕЛението" насам.
Всички архедемони имат неограничен достъп до митичното измерение Авернус. Поради нестрого обособената йерархия архедемоните нямат свой съвет и са способни да взимат сами решенията си, като е задължително наложено от Малбонте условие кардиналните решения (например кой да бъде отлъчен към редиците на падналите) да бъдат одобрени от неговия първи син Артеон. Въпреки по-слабия йерархичен строй на цялата раса на Бонт обаче се наблюдава особено уважение от нисшите класове демони към архедемоните, които се явяват техни преки началници. Думата на архедемоните е закон измежду останалите подраси и ако те решат, някой може да бъде отлъчен от редиците на демоните завинаги и да бъде причислен към тези на падналите, ала нямат дума над отлъчването на някого като Нежелан, тъй като това е дело на самите Елохими, в което архедемоните не желаят да се намесват. Важно е да се отбележи, че архедемоните не могат да се опълчат срещу абсолютната власт на боговете и елохимите въпреки факта, че са пряко създадени от властелина на Хаоса. Въпреки това за архедемоните не представлява особен интерес да бъдат богове или архони, тъй като те са преки деца на Малбонте и това е тяхната най-голяма чест и гордост, дори по-голяма от това да бъдат властелини на Авликейн.
Дилук и Малбонте респективно създават по малък представители на съответната раса, която покровителстват, но въпреки това раждането на други е възможно. Това обаче е огромна, почти нечувана рядкост - случва се веднъж на милиард да се роди бебе серафим или архедемон. Износването на бебе архедемон от майка от друга раса е дори по-рядко от зачеването му, тъй като физически телата на други създания не са пригодени за износването на тъмната енергия, която детето представлява поначало. Когато майка от която и да било раса е бременна с архедемонче, около корема и има тъмна черна аура, подобна на мъглата на Фаустус, която единствено архедемоните могат да видят. Това е индикатор, че тя носи тяхно дете, ала за разлика от серафимите, които грижливо пазят майките на децата си, архедемоните подхождат с непукизъм и дори леко снизхождение към този акт. Малкото архедемонче не се ражда в човешка форма, а е подобно на мъглата аура около корема на майката, но значително по-гъста и плътна на допир. След няколко часа се оформя неговото смъртно тяло, а мъглата се разсейва. Ала чудото около зачеването на бебе архедемон ("бебе" е силно казано и е относително понятие, тъй като той не се ражда като такова) не е достатъчно - именно заради гореспоменатите физически характеристики на младия наследник на расата обичайно се стига до спонтанни аборти.
Архедемоните са силна и физически издръжлива раса. Тяхната издръжливост се изразява в по-големия капацитет на телата им (например могат да пробягат голямо разстояние с нормална скорост, ала без да се задъхат, могат малко по-лесно от хората да вдигат по-тежки предмети). Малбонте ги дарява и с уникалната способност да могат да използват сенките за свое прикритие - те не могат да стават невидими, но при подходящи условия нощем чрез мрак могат да скрият телата си, но за съвсем кратък период (не повече от 10-20 секунди) при рискови ситуации. Въпреки съвършения контрол на расата над нощната стихия употребата на тази сила е рядка, защото е предназначена за истински спешни случаи и им действа силно изтощително въпреки завишените физически лимити на смъртните им тела.
Създаването на родени архедемони не е позволено на този етап - засега при свободни места в групата на архедемоните е разрешено създаването само на първични такива.
Създаването на герой архедемон е необходимо да бъде предварително обсъдено с администратор.

• Инкуби/сукуби (3/6)

Втори измежду някогашното демонско войнство, тези чудати по природа създания са такива, отличили се измежду демонските редици или създадени от Малбонте да бъдат в помощ на архедемоните. Някога те били основната част на демонското войнство, но след падението на повечето от тях сега те заемат основно редиците на Безподобните. Инкубите и сукубите притежават типичните за всяко демонско съсловие контрол над тъмнината, но в по-нисък интензитет от този, отреден на архедемоните. В своето новаторство на създател Малбонте отрежда за инкубите и сукубите особено обаяние интересния дар да могат да покровителстват плътските желания на останалите създания с изключение на божествените. Това са специфики, които останалите класове демони не притежават. Въпреки че тази сила звучи прекрасно и изключително приятно, тя носи своята цена. Сексуалният акт с инкуб или сукуба е изтощителен за партньора им, ала не до степен на смърт. Почти невиждано е създание, отдало им се физически, да умре след първия им път, като обикновено такива създания са тежко болни или имат други проблеми, които негативизмът и хаосът на висшия демон са засилили. Най-податливи на това са хората и шифтърите, като при хората тази стихия е най-силно изтощителна, а при сексуален акт на двама представители на това демонско подразделение подобно изтощение не се чувства нито у единия, нито у другия демон. При всички раси контактът с инкуб или сукуба е подобен на продължително общуване с енергиен вампир и за да загуби живота си едно същество вследствие на страст, е нужно системно да споделя ложето си с демона до степен, в която изтощението е твърде голямо. Чувството е подобно на инсомния, понякога водеща до смърт. Въпреки това те рядко "омагьосват" някого, а почти винаги просто подклаждат вече съществуващо у събеседника желание да им се отдаде. Силите на инкубите и сукубите се проявяват дори против техните желания да навредят физически и психически на състоянието на партньора си, като в историята на Авликейн са познати съвсем малък брой демонични създания, помолили даровити еварими да им изработят предмети, защитаващи техните възлюбени от изтощителния ефект, до който физическите им отношения довеждат. Това, разбира се, се счита за лична обида към Малбонте, поради което тези създания, дръзнали да помолят за нещо такова, бързо биват отлъчени в редиците на Нежеланите, а еваримите не се нагърбват с изпълняването на подобни поръчки.
За разлика от архедемоните, а и от архангелите - техните първи братовчеди, инкубите и сукубите лесно създават потомство с други раси. Износването на дете с родител инкуб/сукуба е толкова лесно, колкото и износването на човешко дете, без значение от расата на другия родител.  

• Демони (1/8)

Демоните са последната брънка във веригата на наследниците на Малбонте. Въпреки значително по-слабия си контрол над мрака и хаоса може да се каже, че те имат значително по-силен афинитет и вродено любопитство към него от висшите класове демони и дори ги считат за твърде праволинейни в днешни дни. Демоните- оригинално носейки позицията на слуги и асистенти на по-старите си събратя, най-бързо са започнали да избират страни във Великата война и съответно, най-голям брой от тях са отлъчени или паднали към днешни дни.
Макар и най-нисш клас, демоните също са орисани с владеенето на тъмнината и хаоса, както и с възможността да пораждат негативни емоции у околните дори само с присъствието си, макар и в значително по-нисък интензитет от инкуби, сукуби, архедемони.
Демоните също като сукубите и инкубите лесно създават поколение с останалите смъртни раси. Лесно износват и създават деца с почти всички познати на Авликейн раси.

  

Fallen



Колкото и странно да звучи на първо четене, понятие като "паднали демони" съществува в света на Авликейн. Създадени да обуздаят хаоса, зародил се през Първата епоха, голям процент от демоните и известна част от инкубите и сукубитке се изкушили да заемат страна в кървавия конфликт, известен като Великата война и обусловил началото на Втората епоха в историята на Авликейн. Водени от вроденото си чувство за хаос, немалка част от тях организирали бунтове, включвали се в такива своеволно, воювали на различни фронтове и изпълнявали заповеди от господари, които се включили във войната. Немалко демони намерили смъртта си през тежката Втора епоха, а други завинаги били наречени "паднали", тъй като изгубили своя достъп до демонското измерение Авернус и почитта си, колкото и условна да е тя, сред редиците на своята раса. Това кой да спада към редиците на падналите, се определя от архедемоните. Необходимо е един архедемон да пожелае отлъчването на някого, за да бъде то обмислено и евентуално осъществено, ала е невъзможно някой да бъде отлъчен без съгласието на Артеон, който е задължен да запази неутралитет при вземането на подобни решения с цел избягване на несправедливо отлъчени демони. Въпреки това архедемоните и дори самият Арти нямат глас над това кой ангел да бъде отлъчен като паднал, както серафимите и самата Лостариел нямат право да отлъчват паднали демони, тъй като това дело е изцяло поверено на представителите на съответната раса и не търпи външна намеса.
Характерно за падналите е, че техният грях не е изконен, но е наследствен - дори единият родител да е безподобен, ако другият родител е паднал, детето със сигурност се счита за част от редицата на падналите.
Към тази група обикновено се смятат и децата, родени от съюз на демон, инкуб или сукуба с друга раса. Макар демонското съсловие да е далеч от каквито и да било предразсъдъци по отношение на междурасови съюзи, бракосъчетания и потомство, погледът им над Авернус е силно подобен на ангелския поглед над Емпиреа и считат измерението си за удоволствие, достъпно само за "чистокръвните" демони.


  

Unbroken/Peerless (1/3 obtained spots)



Поначало всички демони имали възможността да се телепортират в Авернус, който Малбонте моделирал специално за тях, ала по време на Великата война и след нея само малка част от тях запазили тази чест. Невъзможно е безподобен демон от който и да било клас, включително архедемон, да телепортира паднал такъв или друго същество в Авернус със себе си, както е и невъзможно за паднал демон или на представител на друга раса да се озове на територията на това измерение или демон да се озове на територията на Емпиреа. "Безподобните" са онази малка част от войнствата, която запазила неутралитета си по време на войната, което и осигурило тази почетна титла. В миналото те се ползвали със солидни привилегии и власт сред останалите си събратя и раси, тъй като без значение от наследствения си ранг, "Безподобните" са вторите най-високопоставени в условната демонска йерархия след архедемоните, които по подразбиране имат достъп до Авернус. Въпреки това ангелите славят своите "Безподобни" значително по-силно от демоните, за масата от които тази титла е просто формалност, а не фикс идея или символ на каквато и да било власт. "Безподобни" могат да бъдат само демони, родени или създадени през Първата или Втората епоха, чиито родители са двама демони. Макар демонското общество да не е никак консервативно по отношение на смесените бракове и деца, родени от такива, и да не проявява предразсъдъци към нито едно от тези неща, то счита удоволствието да бъдеш "Безподобен" за подходящо само за "чистокръвни" демони, тъй като свещеният им елохимски произход и изконният хаос във вените им за тях е ненадмината чест - едно от малкото неща, на което всеки клас демони държи, дори и да не го показва често. Важно е да се отбележи обаче че тази титла, възникнала в началото на Третата епоха, не се унаследява. Дори двама безподобни да имат дете, ако то самото не е запазило неутралитета си във войната, то не би се считало за безподобно и не би имало достъп до Авернус. Въпреки това веднъж получил титлата на безподобен, ако един демон сключи съюз със създание от друга раса и/или има дете с такова, то не я губи.
Демонската редица на "Безподобните" не приема своята титла така присърце, както ангелската, и не държи толкова силно на това звание, ала при необходимост изпълнява задачата си да бди над останалите раси, да следи за запазването на реда и йерархията в света и ако някога се наложи, да защитава самите богове с цената на живота си, или иначе казано, е винаги готова да изпълни дълга си, ала само тогава, когато се налага и има необходимост от действие и намеса от тяхна страна. В този строй към днешна дата доминират сукубите и инкубите, а демоните са значително по-малък брой от тях. Архедемоните по подразбиране се считат за безподобни, въпреки че като най-висшия клас демони, почти всички от тях създадени от самия Малбонте, се явяват преки командири на Безподобните.

MONTY
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2353
Върнете се в началото Go down
Сря 19 Окт 2022 - 21:13
Unsavory ones (2/8 obtained spots) Историите около създаването на ангелската и демонската раса през Първата епоха от самите могъщи елохими са добре познати на цял Авликейн. Макар Дилук и Малбонте да създали двете раси с идеята да въдворят ред в настаналия хаос в зората на света, с избухването на кървавата Велика война ангели, демони, сукуби, инкуби, архангели често се осмелявали да заемат своята страна в конфликта и от серафими и архедемони били отлъчени като паднали ангели, ала това далеч не било дъното на хранителната верига. Обидени от действията на немалка част от тях, самите четирима властелини на Авликейн решили да вземат нещата в свои ръце срещу онези демони и ангели, дръзнали да ги разгневят пряко със свое действие или със съвкупност от такива. Това обикновено били командирите на мащабни коварни въстания, които като огън разпалвали военния конфликт на ерата, в която войната обусловила. Самосиндикално вдигнатите бунтове, целящи да нагнетят така или иначе ескалиралото напрежение, влизали в пряк разрез с идеята, стояща зад създаването на расата, и в очите на четиримата първични богове това действие се считало за немислимо и недопустимо.
Това е и основната разлика между редицата на "Нежеланите" и тази на падналите - докато падналите ангели биват отлъчени от Серафимския съвет, а падналите демони - от архедемоните с изричното съгласие на Артеон, то "Нежеланите" били пряко назидавани от Дилук, Одеон, Малбонте и Аела. Като създатели на расите, които спадат към тази заклеймена редица, обикновено Малбонте и Дилук взимат подобни решения, ала Одеон и Аела имат точно толкова голямо право да го сторят, колкото и Съдбата и Хаоса.
След Великата война се събужда и интересът на ангелите и демоните едни към други, създават се и поколения хибриди, ала тези деца се считат за нестабилни заради полюсните сили, които носят у себе си. Елохимите също са привърженици на това твърдение, поради което намират смесването на ангелска и демонска кръв за пряко престъпване на условните рамки, наложили над расите, произхождащи пряко от тях. Хибридната раса е лесно разпознаваема заради емблематичния черен цвят на двете крила на гърба и. Задача на ангелите и демоните била да ги избиват, а дори "Безподобните", дръзнали да укрият подобен хибрид, били наказвани. Поради факта, че тези грешни създания са преследвани и убивани още в най-ранна детска възраст, към днешна дата живи такива не са познати в Авликейн. Всеки ангел или демон, без значение от ранга си, бил назидаван и прокуждан за глупостта, която е дръзнал да стори. Това е едно от нещата, които никой първичен бог не би толерирал и посмелият да опита да укрие хибрид никога не би бил способен да изчисти името си и да се завърне към живота към останалите паднали.
Шансът един Нежелан да изчисти името си и да докаже честта си пред четиримата елохими е минимален, почти нулев. Познати са много малко случаи в световен мащаб на ангели или демони, върнали се отново към редиците на своята раса и получили обратно живота, който някога водели, макар из редиците на падналите (което далеч не било необичайно, тъй като към днешна дата към редицата на "Безподобните" се отнасят съвсем минимален брой ангели и демони). Въпреки че е трудно отново да възвърнат честта и престижа си, е важно да се спомене, че поначало не е никак лесно един ангел или демон да бъде отлъчен от Дилук, Одеон, Малбонте или Аела. Само истински сериозни провинения и достатъчно непристойно отношение към даровете и силите, които елохимите им дали, са способни да отредят място на някого в тази непрестижна група.
"Нежеланите" ангели и демони са визуално неразличими от своите безподобни или паднали събратя и притежават същите специфики на силите си, които са имали преди да бъдат отлъчени, но в леко занижен интензитет (силите им са отслабени с ок. 10-20%). Най-голямото назидание, което елохимите отправят към тях, е това, че те не могат да се ползват с протекцията на никой бог или архон под никаква форма, невъзможно е да положат консортска клетва или самите те да станат архони. Поради тези спефицики и гнева на четиримата основоположници на света боговете и архоните не изграждат близки отношения с тях с цел да не бъдат назидани също толкова жестоко. Не могат и да изпълняват заповеди от боговете нито боговете могат да им отправят такива, защото това също би се счело като потенциална обида към елохим.
Отлъчването на някого като Нежелан и изчистването на името му е единствено елохимско дело, като серафимите, архедемоните и който и да било друг нямат правомощията, а и интереса да се месят, защото е трудно някой да бъде отлъчен , а още по-трудно е да бъде помилван и оправдан - сили и решения, на които само Дилук, Одеон, Малбонте и Аела са способни да вземат и имат прилежащото право като абсолютни властелини на света.

Unsavory angels (1/4 obtained spots)



"Нежеланите" ангели обикновено са най-нисък клас ангели, архангелите измежду тях се срещат много рядко, а серафими не попадат в тази редица. Те, макар и в леко редуциран интензитет, притежават грациозността и красотата на останалите си побратими, както и умението да летят на висока надморска височина, но зареждането на собствената им батерия от струящата позитивна енергия и зареждането на околните с такава става в пъти по-бавно и трудно отколкото при падналите и Безподобните.
Към тази група спадат ангели, понечили да укрият хибриди между ангели и демони, и такива, заели кардинални позиции във войната. Друга потенциална причина един ангел да бъде отлъчен е той да пожелае еварим да създаде за него омагьосан предмет, с който да скрие крилата си. Ангелите са силно привързани към крилата си, тъй като те са дар от създателя им Дилук, част от тяхната природа и техен уникален отличителен знак. Отказът от него в очите на Съдбата е немислим, а връщане назад няма. Веднъж отлъчен по тази причина, един ангел не може да изчисти името си и да продължи живота си като паднал за нищо на света.

Unsavory demons (1/4 obtained spots)



"Нежеланите" демони обикновено са най-нисък клас демони, инкубите и сукубите измежду тях се срещат много рядко, а архедемони не попадат в тази редица. Те, макар и в леко редуциран интензитет, притежават всички специфики на силите на останалите си побратими, както и характерните червени сенки в очите си, когато използват силите си, но зареждането на собствената им батерия от струящата негативна енергия и хаос иареждането на околните с такава става в пъти по-бавно и трудно отколкото при падналите и Безподобните.
Към тази група спадат демони, понечили да укрият хибриди между ангели и демони, и такива, заели кардинални позиции във войната. Друга потенциална причина един инкуб или сукуба да бъде отлъчен/а е той да пожелае еварим да създаде за него омагьосан предмет, с който характерното за тази подраса умение да уморяват своите любовници, да бъде заличено. Отказът от това умение в очите на лорда на Хаоса е немислим, а връщане назад няма. Веднъж отлъчен по тази причина, един инкуб или сукуба не може да изчисти името си и да продължи живота си като паднал за нищо на света.
MONTY
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2353
Върнете се в началото Go down
Сря 19 Окт 2022 - 21:13
Evarrim
В желанието си да има свои деца точно както обикновените смъртни хора Аела създала чрез магия напълно нова раса, която нарекла с името Еварим. Първите деца на Магията, още познати като Първородните, се появили в света различни от всички останали еварими, които днес бродят по земята на Авликейн. Господарката на Магията ги създала силни, горди, красиви и изящни, но и владеещи всичките проявления на магията, които по-късно започнали да се наричат специализации. Първата дъщеря на Магията – Занейда, е известна в историята като единствената и последна кралица на Еваримската раса. Дарена с мъдрост, красота и силата да владее всичките специализации, Занейда трябвало да управлява младата раса на магьосниците. Трагичната и смърт от ръцете на смъртният Джафер обаче оставила еваримите без монархия още в самото начало, тъй като младата кралица загинала, без да остави свои деца. Останалите Първородни бързо се събрали и основали първия съвет, който щял да отговаря за бъдещето на расата. Причините за смъртта на повечето от тях остават изгубени за историята, но до края на Първата епоха този любопитен и по-могъщ вид на еваримите изчезва напълно. Могъществото на магията при техните деца и наследници значително отслабнало, а след смъртта и на последния от Първородните светът никога повече не познал еварим, който владеел всички специализации на магията. Самата Аела избрала да ограничи силата на следващите поколения Еварим, за да ги смири и отдалечи от пътя, по който подобна власт и могъщество можело да ги тласне. Това е и причината за възникването на специализациите, с които расата е популярна. От там може би се е зародило и вярването за чистокръвие сред част от еваримите и неприязънта им към нечистокръвните им събратя.
Въпреки вътрешните политики и разбирания между двете фракции чистокръвни и нечистокръвни Еварим няма разлика във външните им признаци и степента на владеене на магия, поради което е напълно невъзможно да се различат един от друг на видове, както при повечето раси в света. Така един нечистокръвен еварим може да е също толкова умел магьосник, колкото и чистокръвен еварим. Наблюдава се обаче, по-голямо майсторство и степен на владеене на специализация при по-старите представители на расата, което се отчита на дългогодишния им опит и познание в сферата в сравнение с по-младите представители.
Към края на Първата епоха на млад алхимик му хрумнала идеята, впрягайки магическата сила, дадена им от Аела, по свой образ неговият вид да създаде свои двойници, които да бъдат нагърбвани с всичко онова, с което еваримите не желаели да се занимават. Водени от различни мотиви - желание да получат признание и почит, да се спасят от уреден брак, да намерят кой да върши тяхната мръсна работа и ред други, еваримите се впуснали в мистично и опасно начинание. Съсредоточавайки цялата си сила и воля, той създал същество, което е визуално подобно на него, но далеч не било същото. Въпреки това намерил начина, по който подобни дела да се състоят, той дал достатъчен тласък на останалите от вида си успешно да създават свои огледални образи, които досущ изглеждали като своя сътворител. Когато след не повече от седмица еваримите усетили, че експериментът им е тръгнал по неправилен път, бързо прекратили практиката със създаването им и повече никога не я възобновили отново. В сенките на споделеното си родословие еваримите и вампирите, създадени от тях, останали свързани заедно, съдбите им са преплетени от магията на Аела и огледалата, които са ги родили. В отразяващата повърхност на огледалата те намерили среда, чрез която да проявят своите творения. Тези огледала се превърнали в портали между магическата им сила и нещо ново, непонятно, изходът от който бил неясен. В дълбините на огледалото еваримите канализирали същността на своето съществуване, изливайки своята жизнена сила и енергия в ефирното отражение. Чрез древни заклинания и призиви те пропили огледалото с дара на живота, вдъхвайки жизненост на спящата форма, уловена в стъклото. Когато и последната словесна магия от ритуала отеквала в стаята, прилив на енергия преминавала през огледалото, събуждайки образа, намиращ се вътре в него. Всеки клонинг освен Ривет – първият създаден измежду тях от нечистокръвен еварим на име Ханиел, притежавал удивителната прилика на своя създател, вечно отражение на своя еваримски господар. Но вампирите, както ги нарекли впоследствие, не се оказали просто копия. Те носели в себе си повишено чувство за сила и ненаситен глад за същността на самия живот, процъфтявали благодарение на еликсира на кръвта, вечна връзка с техните смъртни двойници. Тези неживи-немъртви същества, наречени впоследствие "вампири", се превърнали в бедствие преди Малбонте да започне да ги покровителства с една единствена цел - да не създават проблеми в света заради грешната си по всеки начин природа. Недоволна от своеволията на децата си, но и решена да им даде сладко-горчив урок, Аела допуснала магията да научи децата и по трудния начин, че нейното творение не може да бъде пресъздадено дори от собствените и рожби.  Историята на вампирското създаване служи като напомняне за деликатния баланс между сътворението и неговите последствия и вечния танц на светлината и тъмнината. Стотици еварими загубили живота си в този опасен, физически и психически изтощителен процес, последствията от който рефлектират върху расата им и днес. Много от тях си споминали по време или след края на процеса, или скоро след това, а тези които били достатъчно силни, за да успеят да възстановят силите си, загубили нещо друго. Всеки еварим, дръзнал да създаде вампир и да се опълчи срещу щедрия магичен дар на Аела с действията си, както и неговите роднини – предшественици и наследници, носи последствия от злощастното си действие, подобно на родово проклятие. Слуховете са много - едни се оплаквали от неслуки до края на дните си, други оплаквали децата си в люлката, трети постепенно загубили разсъдъка си, четвърти страдали от инфертилитет, магията на пети била твърде слаба, у шести се появили физически недъзи и т.н. Разновидностите са много и при всеки еварим и всички негови наследници това “проклятие” се проявява по различен начин. Друго наказание, което тегне над рода на еваримите, създали вампир, е, че никой от рода им няма право да се кандидатира за членове на Съвета на Петимата или за Съвета на Нечистокръвните и рядко бива избирани за консорт на божество.

Макар да били дарени с изненадващо дълъг живот и младост, магьосниците въпреки всичко оставали уязвими и смъртни. В неопределен момент от живота на всеки еварим се активира процес, наречен  „Искрата”, след чието приключване по същество се прекратява процесът на стареене, а самият еварим видимо остава на възрастта, в която се е пробудила Искрата в него, до края на живота си. Искрата е расово определен процес, който веднъж активиран, не може да бъде спрян. Правени са много опити и експерименти през епохите за установяването на причините и прогнозирането кога ще се активира във всеки представител на расата, но конкретен отговор и до ден днешен няма. Сред еваримската общност съществува практика да се извършват групови ритуали, за да се пробуди Искрата в техен представител, но няма строги доказателства, че тези ритуали подпомагат процеса, тъй като отнема години, за да се наблюдават видими резултати. Пробуждането на Искрата се случва неусетно, без никакви признаци или симптоми, които да индикират, че процесът е започнал или съответно - приключил. Единствено липсата на стареене, наблюдавана с течение на времето, може да покаже, че даденият еварим е преминал през процеса. Шансът Искрата никога да не се пробуди, е нищожен, но все пак историята познава и такива случаи. Въпреки това нито един магьосник не е умирал от старост, но еваримите могат да загинат по много други начини. Най-често причина за смъртта им стават инциденти, умишлено причинена смърт или неправилното и неумело използване на магията, която се обръща срещу тях самите и ги погубва.
По рождение всеки представител на расата има достъп до така наречената „основна магия”, която не изисква дългогодишно изучаване и упражняване на спецификите, както при различните видове специализации. Владеенето на основната магия у еваримите е вроден инстинкт, като по този начин тя лесно се овладява дори от децата в ранна възраст.
По-конкретно основната магия може да бъде от следното естество: ограничена телекинеза, която позволява левитирането на малки и средни по големина предмети като книги, писалки и прочие; също така всеки еварим може да накара предметите сами да изпълняват своята функция, почти създавайки илюзията, че те са разумни самостоятелни същества. Например химикалите записват сами информацията, която им се подава, кухненските прибори сами подготвят храната за ядене, камината се запалва сама, когато е студено и т.н. Навярно няма дом на еварим, в който да не се създава усещането, че неживите предмети всъщност са живи и изпълняват волята на своите господари. Това е само една забавна и приятна илюзия, породена от магията, разбира се.
Макар всички еварими имат достъп до основната магия, която е наследствена, те избират да специализират в някое от основните проявления на магията. Към днешно време са познати пет основни специализации на магията, макар в миналото те да са били по-голям брой. Част от тях са изчезнали заради липсата на интерес към тях, а други са заличени от самата Аела, защото били твърде опасни. Има слухове, че по света има еварими, желаещи да възвърнат някои от старите специализации в света, но никой не може да каже със сигурност дали някой има интерес към това да възвърне нещо отдавна забравено, за чието съществуване свидетелстват само старите книги на пазителите на знания. Специализацията е избор на конкретния представител на расата, независимо от коя прослойка на обществото е, а не наследствено предавана черта. Въпреки това в някои фамилии се наблюдава натиск за следване на определена специализация от всичките и членове. За да заслужи титлата на една от специализациите, съответният еварим е положил години труд в овладяването на тънкостите и. След като се специализира, младият еварим се обвързва с конкретния вид магия, която е избрал, и не може да я смени впоследствие. Единственото изключение на това прави специализацията Пазител на Знания.
Една специализация не може да изпълнява функциите на магията от друга специализация. Така например един тъкач на рими не може да изрече заклинание, с което да привика мъртва душа, както може да направи един некромант. Също така магии от всяко естество, допиращи се до стихия на дадено божество, могат да се окажат неосъществими, ако богът или богинята откаже съдействие. Затова еваримите извършват малки ритуали с пренасяне на дарове, към съответното божество, за да измолят неговото благоразположение за съответната магия, но това не е гаранция, че ще получат съдействие.
Тялото и душата на еварима се обвързва със специализацията, когато той я избере и премине успешно теста, и е невъзможно да бъде сменена впоследствие. Това правило е поставено от Аела и важи за всички. Опитът за насилствена смяна на специализация се приема като жестока обида към магията, а последиците от такова действие биха причинили смъртта на еварима. Единствената специализация, която е изключение от това правило е подгрупата на Пазителите на знания.

Обучението на Еваримите в специализациите най-често се извършва в домашни условия, като това е най-често срещаната форма на обучение при нечистокръвните семейства. С течение на времето обаче някои представители на чистокръвните са основали школи за обучение, най-често намиращи се в някое крило на именията им, в които се изнасят уроци от други еварими, желаещи да предадат тънкостите на специализацията си на следващите поколения. Приемът в тези школи е силно неравнопоставен за сметка на нечистокръвните еварими, които макар допускани до тези уроци, трябва да заплатят солидна сума авлици и да преминат тестове, с които да покажат нужния потенциал да се обучават редом с чистокръвните деца.

Specialisations


-> Неспециализирани (Unspecialised) (0/∞)
- Младите еварими до 17-годишна възраст нямат конкретна специализация, но се приема че в сравнително ранна възраст /около 7-8-годишни/ те вече са избрали специализацията, която искат да овладеят. При навършване на пълнолетие еваримите издържат тест, отговарящ на критериите за всяка от специализациите, който показва дали е овладяна тя и в каква степен. Едва след като премине успешно теста, младият еварим официално получава своето право да носи името на магьосниците от съответното подразделение.
За тази група няма ограничение в броя. Допускат се предимно герои до 17-годишна възраст, на които им предстои да получат своята специализация. Подходяща е и за еварими, които поради различни причини (напр. болест), не са имали възможност да изучат дадена специалност.
Тази подгрупа може да бъде сменена в хода на развитие на историята на героя, като е задължително при създаване на герой в тази подгрупа в бланката да бъде упомената бъдещата му специализация. При липса на свободни места в останалите групи е нужно да се изчака, докато бъдат пуснати нови квоти.

-> Тъкачи на рими (Rhymers) (8/8) - Думите на стихоплетеца са сила, с която трябва да се внимава. Неуловими и игриви, те са достигнали състояние на такова преплитане с Нексуса, че могат да оформят магия по почти всеки начин, който намерят за подходящ, като я напишат в заклинание. Условието обаче е заклинанието да се римува в стихове, откъдето идва и името им.  Важна подробност обаче е, че една магия никога не може да бъде отменена. След като магията е изречена, тя е окончателна. Стихоплетецът трябва да живее с последствията, независимо колко болезнени могат да бъдат те.
За да бъде осъществено заклинание в рими, не е достатъчно то да бъде изречено или написано, а е необходимо тъкачът да вложи усилие и намерение в думите си, ако ги изрича на глас, или ако ги изписва, да използва специална омагьосана писалка или мастило, за да осъществи магията успешно. При други условия думите на стихоплетеца няма да имат магическа стойност.
Тъкачите на рими са близки до расата на феите и често се заиграват на игри на думи с тях.

-> Пазители на знания (Lorekeepers) (4/8) - са тези магьосници, които имат интерес да опазят и записват всичко свързано с магията, нейните проявления, особени случаи, видове заклинания, магически предмети и история. Всеки пазител притежава специална омагьосана писалка, която обикновено е наследствена реликва, с която си служи в комбинация с основната магия. Въпреки удобството на магията сред пазителите на знания се е запазила практиката да преминават през курсове по калиграфия, което е техен много обичан обичай, съхранен и до днешни дни. Освен тази полезна за обществото роля пазителите на знания владеят основната магия в значително по-голяма степен от другите специализации, както и особен тип магия. Те могат да усещат и разпознават кога даден предмет или същество е омагьосано, както и да определят мястото, на което е била извършена магия. Това се дължи на факта, че магията оставя своя уникален печат върху света и че всеки еварим притежава свой уникален почерк. Така всеки пазител на знания  може да разпознае магията, но само ако лично е запознат с характерния почерк на конкретния еварим, ще успее да се досети от кого е била извършена тя. В повечето случаи това е умение, което изисква много голяма доза наблюдателност и познание, която е характерна за по-старите представители на расата поради дългогодишния им опит и познанства с други еварими. Друго проявление на магията, която владеят, е умението да извличат наведнъж информация, единствено обвързана с магията, от книги и предмети, както и да определят особеностите и начина, по който е извършено заклинание. Това е единствената специализация, която е възможно да бъде сменена. Естествено, за да смени специализацията си еваримът, също полага тест, както младите неспециализирани еварими въпреки годините и знанието си. Важно е да се отбележи, че при смяна на специализацията си, пазителят на знания губи специфичните магически особености на тази си специализация, както и степента на владеене на основната магия отслабва, както при другите подразделения.
Пазителите на знания са близки с огнените духчета, пустинните лисици, драконите от Кехлибарения орляк, както и с феите на изгрева, които значително по-рядко се намират в обкръжението им.

-> Алхимици (Alchemists) (8/8) - Алхимиците имат способността да насочват магията към физически обекти като отвари или артефакти. Конструкциите на алхимика са разнообразни по вид, но трябва да се изграждат с течение на времето и с голямо внимание към детайла. Най-често срещаните им творения включват отвари и оръжия. Отварите се използват за насочване и съхраняване на магия, която има конкретна цел, а магическите оръжия се омагьосват от алхимика, за да се превърнат в артефакти. Отварите, съдържащи елемент на божествена стихия – например отвара за вечен сън, безкрайно знание, любовен елексир и т.н., са недолюбвани от боговете и могат да се осъществят само с тяхното изрично съдействие, в противен случай магията не би била успешна и би се обърнала срещу алхимика, дръзнал да обиди боговете и стихиите им. Алхимиците са тези, които изработват магическите писалки и мастило, които се използват от тъкачите на рими и пазителите на знания и се предават в родовете, тъй като се приемат за ценна реликва.

-> Некроманти (Necromancers) (7/8) - Некромантите специализират в тази сфера на магията, за да привикват душите на мъртвите, да осъществяват контакт с тях и да получават информация от тези души. Важно е да се отбележи, че духовете на починалите се появяват по своя воля и не могат да бъдат привикани насила.
Интересен вид магия наречена „Дъхът на Некроманта”, която владеят представителите на тази специалност, е способността да преливат от собствената си жизнена сила и енергия в същества, които са на прага на смъртта или в много тежко физическо състояние, като по този начин им помагат да се закрепят към нишката на живота. Дъхът на Некроманта няма способността да лекува, а е тясно обвързана в състоянието между живота и смъртта, целяща да предотврати смъртта на съществото. Тази магия може да бъде извършена само върху живите, но използването и силно изтощава некроманта. Процесът е изключително сложен и не винаги се получава. Изисква се голямо майсторство и бързо действие. Некромантът прерязва дланите на ръцете си и със собствената си кръв рисува сложни магически символи, оковани в кръг, в които след това поставя съществото, поставя дланите си върху тялото му и започва със силата си да прелива към него жизнената си сила, закрепвайки го към живота. В ритуала некромантите използват специални черни диаманти, като се вярва че всеки некромант носи такъв със себе си, тъй като не се знае в кой момент може да му потрябва. Съществата, които са били подложени на тази магия, са известни сред еваримите, като „докоснати от некроманта” и само некромантът, извършил магията, е способен да вижда, около съществото бледи сенки като ехо от собствената си жизнена сила, която някога му е предал. Важно е да се отбележи, че некромантът има право да използва „Дъхът на Некроманта” само веднъж върху определено същество и магията ще бъде успешна само при условие че не е дошъл уреченият час това същество да премине във владенията на Одеон.
Некромантите не могат да съживяват мъртвите, защото за целта ще трябва да отдадат от собствената си жизнена енергия, а и поради интереса на некромантите към тази дейност в миналото Одеон налага над нея забрана поради недоволството си колко самоуверено те се опитват да вървят срещу неговата стихия. Подобно начинание макар и не-неосъществимо, би предизвикало смъртта на заклинателя, а и никой не може да предскаже гнева на Елохима на смъртта до какви последици би довел. Затова тази практика е тема табу както измежду некромантите, така и измежду всички еварими.
Гробищният парк във Фаустус е предпочитана от много некроманти локация за осъществяване на контакт с мъртвите души, но още с пристъпването им на това място специална магия оковава ръцете зад гърба им с невидими вериги, за да се избегне опит за съживяване на мъртъвци. По този начин им остават единствено думите, с които могат да общуват с душата, с която пожелаят, ако тя също пожелае да им се яви.

-> Гадатели (Seers) (4/8) - Получават информация за бъдещето чрез пророческите си сънища, които тълкуват. Сънищата и появата им не могат да бъдат предизвикани по желание от гадателите. Те се случват на свой принцип, макар гадателите да упражняват различни ритуали, сред които са пиене на отвари от билки, поставяне на дафинов лист под възглавницата и прочие, които подсилват интуицията им и биха спомогнали да получат пророчески сън, в случай че има информация, която желае да им се разкрие. Други начини са гледането на ръка и карти триумфи или чрез специални гадателски предмети като огледала или гадателски сфери. Въпреки това информацията, която могат да получат, е непълна, понякога и невярна, защото не винаги е ясно кой подава информацията и с какви цели. Гадателите еварими не разполагат с такава сила да получават информация за бъдещето, която да предрича развоя от бъдещи събития, тъй като бъдещето вечно е в движение и всеки избор може да промени крайния изход. Бог Енеас е отказал съдействие по този въпрос, тъй като намира за твърде опасен достъпът до такава информация от неограничен брой създания със съмнителни намерения и цели.


Pure-blood Evarrim (16/16 obtained spots)


Чистокръвните Еварим са онази част от представителите на расата, която е съумяла да опази кръвната си линия чиста още от самото и сътворение. Знатните фамилии от чистокръвни Еварим твърдят, че водят своето начало от една или няколко от кръвните линии на Първородните, което им носи чувство за гордост и принадлежност в магьосническото общество. Сред някои по-радикални кръгове на чистокръвните съществувало вярването, че именно защото част от Първородните деца на Аела влезли в съюзи с други раси и размили чистотата на магическата си кръв, създателката им ги наказала, като ограничила магията на всяко следващо поколение, заставяйки го да владее само едно проявление на магията, а не всички едновременно. Оттам се зародила омразата и неприязънта им към нечистокръвните еварими, както и към всички чистокръвни магьосници, които обръщат гръб на законите за чистокръвие. За да опазят чистия ген на магията, чистокръвните фамилии практикуват уреждането на бракове между наследниците на знатните фамилии на еваримското общество, като основната причина за уреждането на бракове е създаването на поколение от чистокръвни наследници на родовете. Всички останали причини са от второстепенно значение и не могат да бъдат причина за уреждане на брак. Въпреки това браковете между чистокръвните еварими могат да бъдат разтрогнати, ако от съюза не може да се родят деца (поради репродуктивни проблеми на един или двамата съпрузи) или при условие, че от брака има родени достатъчно чистокръвни наследници, което вече не задължава страните да останат в брак, ако нямат желание.
Начело на всеки чистокръвен род застава най-старият му жив представител, като най-често това е мъж, но няма закон или разбиране, което да отнема правото и на жена да заеме тази позиция. Вътре в семейството волята на главата на рода е закон, с който се съобразяват всички техни роднини и наследници. Именно главата на фамилията управлява бизнеса, взема решенията и урежда браковете, като по свое усмотрение преценя кой е подходящ и кой не е. Малко известен факт за съществата, които не са част от еваримската раса, са обтегнатите и сложни политики  между някои от родовете. Знатните родове се отличават и със своите бизнеси, ориентирани в различни сфери, центрирани около производството на продукти, в които е втъкана магията на рода. Поради дълголетието на расата фамилиите са натрупали значителен капитал и освен с чистата си кръв се гордеят и с богатствата си.
Извън рамките на конкретното семейство чистокръвните Еварим се управляват от Съвет на петимата, който по своята цел следва установения от първородните съвет през първата епоха, като през времето до четвъртата епоха са възникнали някои промени във вътрешната му структура:

- Съветът на Първородните е сформиран пряко след смъртта на кралица Занейда, като включвал значително по-голям брой еварими, всички от които принадлежали на стария, вече изчезнал вид. Този съвет се разпада след смъртта и на последния представител от първите деца на магията в края на Първата епоха.

- Съветът на Чистокръвните е наследил функциите на своя предшественик и се е сформирал от чистокръвните наследници на Първородните, които вече можели да владеят само една специализация, затова и броят на членовете се ограничил до петима еварими – по един представител на всяка специализация, който е показал завидни способности и качества. Членовете на съвета  можели да бъдат единствено глави на чистокръвни фамилии. Съветът на Чистокръвните просъществува в тази си форма до края на Втората епоха.

- Съветът на Петимата е сформиран през Третата епоха, скоро след основаването на Валон и съществува до днешни дни в тази си форма на управление. Петимата еварими, които са избрани в съвета, са напълно равнопоставени във властта, силата и правата си. Структурата му е сходна с тази на предходния съвет с разликата, че за членове на съвета вече не важало изискването да са глави на семейства. Вместо това всяка чистокръвна фамилия може да излъчи по един свой представител, който проявява нужните качества и степен на владеене на специализацията си, след което чрез гласуване се избира по един чистокръвен еварим от всяка специализация, който заема мястото си в съвета за период от 4 години, след приключването на които се сформира нов съвет. При избирането на представител на някоя фамилия за член на съвет, съответният род няма правото да излъчи свои представители на следващите избори. Целта на това правило била да се избегне овластяването на точно определени фамилии за по-дълъг период от време. Съветът разполага със специален артефакт под формата на метална кръгла маса, в която са вградени пет по-малки артефакта във формата на кълба, които отговарят на магията на всяка от петте специализации и строго на избрания представител от всяка от тях. В ръцете на друг еварим от същата специализация те не биха работили. Целта на масата е в случай на потенциален еварим, който силно злоупотребява с магията си, по преценка и общо съгласие от съвета неговата сила да бъде заключена чрез магията на артефакта. Освен съгласието на членовете на съвета магията отговаря пряко на Аела и нейната воля като обещание към всичките и деца, че тя не би допуснала някое нейно дете несправедливо да бъде лишено от достъпа си до магия. Съветът на Петимата се провежда извън границите на Валон, в стария, малък град Калабор, който се разполага на изток от границите на Евилон и пустинята Сукремал. Калабор е град, основан от еварими, предимно пазители на знания и някогашен основен център на магията. По време на Великата война еваримите го скрили от външния свят с помощта на магия, а достъпът и способите за достигането до него били известни само на членовете на съветите и пазителите на знания. В днешни дни Калабор е необитаем и се използва като тайна база, в която се помещават ценните магически знания колекционирани от пазителите през епохите и като основна локация за провеждане на еваримските съвети. Там се помещава и масата артефакт, която не може да бъде преместена нито със сила, нито с магия. На Съвета на Петимата гост е и председателят на Съвета на Нечистокръвните, но той няма право на глас в решенията им, а е наблюдател, задължен да стои прав, което цели да символизира неприязънта, която чистокръвните еварими изпитват към нечистокръвните си събратя.
Единствените, които нямат право да се кандидатират за членове на съвета, са тези еварими, които са създали първичен вампир или са наследници на еварим, който е създал вампир в миналото. Минималната възраст на кандидатите в съвета е 200 години.

/Предстоят избори за нов съвет в края на лятото на 4023 г., допълнителна информация ще бъде пусната в бъдеще./

Mixed/Half-blood Evarrim (15/32 obtained  spots)


Това са всички Еварими, пренебрегнали манията за чистокръвие на останалите от расата си и са създали поколение с човеците или някоя от другите раси. Ако децата от тези съюзи са наследили магията на еварим, те се водят едни от тях. Чистокръвните ги наричат с не толкова приятната дума „мелези” и гледат на тях с известна доза отвращение, защото символизират точно обратното на това към което чистокръвните се стремят. Дори родът само веднъж да е бил кръстосан с друга раса и да е бил чистокръвен, от този момент наследниците се водят Мелези и загубват статута си, който са имали сред другите чистокръвни. За да предотвратят падението на целия си род, чистокръвните избрали да отлъчат и заличат от родословието си родственика, който е нарушил законите им за чистокръвие. Нечистокръвните наследници също така са поощрявани да преследват човешки професии в доста по-голяма степен, за разлика от чистокръвните. Още една причина за този вътрешен конфликт на идеали между двете фракции на Еварим.

- Съветът на Нечистокръвните – Възникнал най-късно през началото на Четвъртата епоха, Съветът на нечистокръвните еварими изпълнява сходна функция със Съвета на петимата, но с тази разлика че негови членове са нечистокръвни еварими – по един от всяка специализация. Чувствайки се потиснати и пренебрегнати от чистокръвните си събратя, нечистокръвните решили да сформират свой собствен съвет, в който да решават въпроси, касаещи нечистокръвните представители на расата. Правилата и структурата му са почти идентични с тези на Съвета на петимата, като начело на съвета на нечистокръвните се избира само един еварим, който има правото да присъства на Съветът на петимата чистокръвни и да служи като връзка между двете фракции. Разликата в структурите на двата съвета се корени в това, че докато петимата чистокръвни еварими са равнопоставени в своята работа, съветът на нечистокръвните им събратя има главен председател, в чиито ръце е съсредоточена част от властта. Въпреки това той е задължен да взема решенията на базата на мнението и на останалите четирима еварими в съвета, а не самосиндикално. Той е и гост на събранията на Съвета на петимата, но няма право на глас в него и е задължен да стои прав. Съветът на Нечистокръвните също се провежда в град Калабор, ала в отделно помещение от това, което използват чистокръвните еварими поради неприязънта им към “мелезите”. В центъра на конферентната зала на нечистокръвните се намира огромен глобус, висок и широк около два метра, а около него са разположени малки столове, предназначени за представителите на всяка една специализация. Столовете имат индикатори, благодарение на които могат да допуснат член на съвета да седне на тях, и подобно на масата артефакт, не позволяват злоупотреби и могат да се използват с цел предотвратяването на такива. Материалите, от които са направени столовете, са свързани с магиите и вярванията на специализациите през вековете. Столът на пазителите на знания има формата на разтворена книга, изкована от аметист. Столът на гадателите има сферична форма и е изкован от турмалин. Столът на тъкачите на рими има формата на нота, направена от син ахат. Столът на алхимика наподобява малка бутилка, изкована от философски камък, а столът на некроманта е подобен на надгробна плоча, изработена от черен диамант. На облегалката на стола на председателя има закачена подвижна реликва - златен венец от лаврови клонки, която при смяна на председателя сама магически се премества върху стола на новия председател.
Единствените, които нямат право да се кандидатират за членове на съвета, са тези еварими, които са създали първичен вампир или са наследници на еварим, който е създал вампири в миналото. Минималната възраст на кандидатите в съвета е 200 години.

/Предстоят избори за нов съвет в края на лятото на 4023 г., допълнителна информация ще бъде пусната в бъдеще./
MONTY
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2353
Върнете се в началото Go down
Сря 19 Окт 2022 - 21:50
Vampires (15/18 obtained spots)
В края на Първата епоха, когато гордата еваримска раса и специализациите и бяха все още млади, нечистокръвен алхимик на име Ханиел бил погълнат от дръзка идея. Използвайки магичните сили, дадени им от богинята Аела, той бил подкрепен от чистокръвни и нечистокръвни свои събратя. Младите магьосници замислят опасен план за своя вид - те желали да създадат създания по свой собствен образ, които да обременят с всеки нежелан аспект от съществуването си. Мотивирани от безброй желания – копнеж за признание, бягство от уредени бракове, желание някой да върши мръсната им работа и безброй други – еваримите се впускат в това начинание, изходът от което е неясен. С непоклатима решителност те вложили цялата си сила в създаването на същества, всяко от които с изключение на първото създадено имали поразителна прилика със създателя си. Въпреки първоначалните си погрешни стъпки Ханиел открил неуловимия метод за извеждане на тези огледални образи, които се появили като съвършено еднакъв дубликат на своите еваримски господари. Въпреки това еваримите бързо разбрали, че експериментът е взел грешен обрат и те незабавно прекратили своите практики за създаване, продължили не повече от седмица, без да ги възобновяват никога повече. Новите създания бързо се превърнали в кръвожадни сенки на нощта, а не в техни магически близнаци, както поначало се надявали. В сенките на тяхната споделена линия еваримите и вампирите, които те създадоха, останаха неразривно свързани, а съдбите им - завинаги преплетени. Дълбоко в нишите на огледалото еваримите канализирали самата същност на своето съществуване, вливайки своята жизнена сила и енергия в ефирните отражения. Чрез древни заклинания и призовавания те вдъхнали живот на спящите форми, уловени в стъклото на огледалата, от които се родила новата раса. Докато последните срички на дългите ритуали отеквали в тъмнината, прилив на енергия преминавал през огледалото, събуждайки фигурите, държани вътре. И все пак вампирите, както станали известни, надхвърляли обикновените копия. Те притежавали присъщо чувство за сила и ненаситен глад за същността на самия живот и есенцията на кръвта. Тези немъртви същества, завинаги хванати между живота и смъртта, скоро се превърнали в предвестник на хаоса. Тяхната коварна природа представлявала заплаха за света, предизвиквайки неохотната намеса на Малбонте, всесилния и прочут елохим на хаоса. Докато изпитвал презрение към вампирите, Малбонте разпознал деликатния баланс, необходим за предотвратяване на техния бунт и колко лесно този провален експеримент би се превърнал в заплаха за живия свят, към който те частично не принадлежаха. Той се превърнал техен невероятен господар, гарантирайки, че те ще останат относително покорени и сдържани, за да не би тяхното съществуване да потопи света в смут, макар до ден днешен Бонт да не изпитва нищо повече от неприязън към издънката на еваримската раса. Той избягва общуването с вампирите и пред него се отчитат единствено първичните, за да бъде относителният баланс в расата съхранен.
Така еваримите и техните творения, вампирите, и до ден днешен съществуват в несигурна симбиоза. Въпреки че децата на Аела били прокълнати заради тяхната дързост още през Първата епоха, специална връзка съществува между всеки еварим създател и неговото вампирско копие, обвързвайки ги в сложна мрежа от лоялност и споделена съдба. Заедно те навигират в свят, който едновременно ги страхуваше и ги разбираше погрешно, борейки се с вечната борба за цел, изкупление и своето място в свят, забулен в мрак. Сътворените от магия двойници на еваримите не са истински „хора” и нямат своя душа както всички останали същества. Също така вампирите нямат отражение в огледалото поради факта, че те били създадени като отражения на живи истински същества. Те не притежават магия - онзи специален дар към еваримите от Аела, тяхната майка. Вампирите са почти безсмъртни и красиви същества, надарени със сила и бързина и естествен афинитет към нощта. Излагането на директна слънчева светлина ги убива освен ако не притежават специални омагьосани предмети, предпазващи ги от това. За своето съществуване вампирите се нуждаят от кръв, за да се поддържат млади и вечни. Ако спрат да се хранят, постепенно започват да линеят и на практика изсъхват. Вампирите са същества, които нямат души, следователно, ако вампир отпие от вампирска кръв, включително и от своята, нищо не се случва. Чувството за глад не се утолява, вампирите не могат да се подмладят по този начин. Процесът обаче не води до болка за нито едната от двете страни. Също така кръвопиецът няма да изпита каквото и да било, ако понечи да пие от себе си. Вампирите поглъщат не повече от 300-400 милилитра кръв с едно хранене, което им е напълно достатъчно, за да се заситят. Това е количество, което лесно се регенерира от чуждото тяло, затова изобщо не е нужно създанието, от което вампирът пие кръв, да умира, даже това е изключително рядко срещано. От вампирско ухапване няма последствия за никоя от останалите расите населяващи Авликейн. Единствено за шифтърите ухапването често бива силно отровно, но не нелечимо. Отнема му седмици, за да се възстанови, но успее ли, след това шифтърът изгражда естествен имунитет срещу болестта. В настоящата ера вампирите спокойно съжителстват различни раси. Въпреки че произходът им е потопен в тъмнина и кръвопролития, тяхното съществуване не е необичайно в свят на магия, където съществуват всякакъв вид същества. Както в оживените градове, така и в спокойната провинция, вампирите се ориентират в приливите и отливите на ежедневния живот, преследвайки кариера, създавайки връзки и потапяйки се в различни общности точно като всеки друг вид същества, като тяхното безсмъртие им предоставя изобилие от време, за да овладеят избраните от тях области. Изминалите векове са смекчили дивата кръвожадност, която някога е поглъщала Първичните. Вампирите са се научили да потушават ненаситния си глад, търсейки алтернативни начини да се поддържат, без да причиняват вреда. Те са разработили процъфтяваща мрежа от кръвни банки, като дискретно осигуряват прехраната, от която се нуждаят, от доброволни донори, които разбират и уважават тяхната природа. За да смекчи напрежението и да запази реда, Малбонте, въпреки неприязънта си към вампирите, продължава да играе фина роля. Неговото влияние се усеща в сенките, неговите прошепнати съвети насочват онези, които търсят власт или изкупление. Той осъзнава крехкото равновесие, което държи вампирското общество заедно, и се стреми да предотврати бунтове и катастрофални катаклизми, които биха могли да донесат хаос както във вампирските, така и в смъртните царства.

През Втората епоха вампирите основали единствената своя държава, позната днес като Вампирската монархия. Тя просъществувала съвсем кратко преди Ариман да я унищожи и се намирала в днешната местност Ларсоа, по-известна като "Вампирските земи". Тома малко деспотство било управлявано с железен юмрук от Златната, Сребърната и Бронзовата вампирска кралица. Тяхното владение било съсредоточено около град Алукард, който в отминали времена имал голямо значение за вампирската общност, но сега се намира извън границите на Ларсоа. Ариман, някогашен пленник на Сребърната кралица, превръща кулите, стените, крепостите и замъците на монархията на вампирите в руини. Концепцията за "Вампирската монархия" изчезва от настоящето на Авликейн и тя никога повече не бива възстановена. В днешно време Вампирските земи стоят като котловина, сгушена сред скалисти планински върхове, обгърнати от извисяващи се дървета, които хвърлят дълги сенки и не пропускат слънчева светлина да се филтрира през тях. Голяма част от Ларсоа се характеризира с коварен и неопитомен терен, където слаба сивкава мъгла витае във въздуха, придавайки зловещо сияние на обширните блата и пресъздава призрачното чувство, че мястото е обитавано. Сред по-високите части могат да бъдат открити останки от древни вампирски замъци, за които се говори, че някога са принадлежали на Златната, Сребърната и Бронзовата кралица. Въпреки това тези мистични каменни структури стоят обвити в мистерия и предчувствия, тъй като се казва, че в техните дълбини лежат гробовете на кралиците на вампирите, но нищо не е доказано. Суеверието и предпазливостта проникват в земите, разубеждавайки всички освен най-смелите или най-глупавите да се приближат, тъй като една грешна стъпка може да се окаже фатална. Дали тези приказки са просто градски легенди или съдържат зрънце истина, остава неизвестно. Вампирските земи на Ларсоа, някога гъмжащи от живот и управлявани от вампирските кралици, сега съдържат само оскъдно население от вампири, които ги наричат свой дом. Мястото се смята за опасно и забранено, неговата суровост и зловеща атмосфера възпират повечето създания да се впуснат вътре. Град Алукард, кръстен на самия първи монарх вампир, стои като остатък от предишната си слава. Някога той бил символ на вампирска сила и власт, процъфтяващ вампирски център, а сега стои на картата на Авликейн като натрапчиво напомняне за една отминала епоха. Сега той се намира като пуста горска местност, подложена на суров климат и безмилостни ветрове. Пустите му улици отекват от шепота на забравено наследство, тъй като времето и променящите се приливи и отливи на съдбата са го превърнали в призрачна черупка на предишното му величие. Изоставен от повечето, той остава място, посещавано единствено от вампирските лордове и лейдита, които се събират за своите тайни конференции, свикани от енигматичния Малбонте. Дълбоко в сърцето на града се намира Тъмният замък, епицентърът на тези тайни срещи. Заобиколен от мрачни, сиво-черни крепостни стени, въздухът е вечно обвит в мъгла, която сякаш шепне за неземно присъствие. Мъглата служи като бариера, позволявайки само на вампирските лордове и лейдита да преминат през нейния воал, дори и някой да пробие страховитите крепостни стени.

Нощта на Лунната коронация

След дълги опити да бъде роден вампир се родил Алукард. Недълго след това той натрупал голям брой свои поддръжници, основава свое деспотство и се превръща в първия вампирски монарх. Той бил воден от идеята да обедини вампирските кланове под своето знаме. Говорело се, че Алукард притежавал ненадмината харизма, присъствието му вдъхвало страхопочитание и благоговение сред неговите поданици. За да укрепи управлението си и да установи династия, той извикал при себе си три необикновени смъртни жени, известни днес като Златната кралица, Сребърната кралица и Бронзовата кралица. Нощта на Лунната коронация бележи ключовия момент, когато Алукард ще бъде официално признат за върховен владетел на вампирите, а трите му човешки любовници да се превърнат в негови кралици. За този свещен повод той дочакал небесните тела да се наредят в определен ред, а лунните цикли да се позиционират в специфичен небесен танц, отбелязвайки установяването на властта в ръцете на първия вампирски владетел. Под небе, блещукащо от звездна светлина, вампирските кланове се събрали в грандиозен замък в центъра на град Алукард, който той нарекъл на себе си. С тържествена грация трите смъртни кралици се заклели в своята непоклатима лоялност и безкрайна преданост към Алукард, надявайки се, че един ден вампирските лордове и лейдита ще ги дарят със своята вампирска есенция, но не преди да дарят новия монарх с наследници. След завършването на ритуала на коронацията Алукард и неговите кралици останали обединени, връзката им надхвърлила времето и изковала единствената по рода си централизирана вампирска държава, която да обхване векове.
Недълго след това обаче държанието на харизматичния Алукард коренно се променило. Избрал трите кралици заради цветовете на косите им, тиранинът започнал да ги третира като робини, но вече нямало връщане назад. Златната и Бронзовата кралица избрали да склонят и да бъдат превърнати във вампири, ала Сребърната се опълчила срещу него, което обусловило тежката и съдба.
През годините приказките за Алукард и неговите кралици биваха вплетени в стотици градски легенди, а имената им и до ден днешен отекваха в коридорите на времето, а наследството им се пазеше и в онези мистерии, в които намесено бе името на Първенеца Ариман.

Предпочитани квартали от вампирите във Валон са Фаустус и Евилон, докато Лунатион и Ешила са силно избягвани, поради естествената им непоносимост към слънцето и светлината. Останалите квартали са по-рядко избирани за дом от вампирските създания, но и не невиждана гледка.

Vampire lords/ladies, a.k.a progenitors (5/6 obtained spots)


В дълбините на времето, в късната Първа епоха, еваримите, водени от ненаситната си жажда за признание, величие и облекчение, се отдали на забранените изкуства и идеите да създадат свои двойници чрез магия. Тяхната арогантност и амбиция ги довела до частичен успех. Аела допуснала създаването на така наречените от тях "вампири". Първите вампири, възникнали в света в следствие на кратката, но значима практика на Еваримите, получили титлите "лорд" и "лейди" и заели своите места като управниците на расата, като се отчитали само пред Малбонте. Създаването на вампири продължило не повече от седмица време през края на Първа епоха, като процесът бил доста сложен и изтощителен за еваримите. Тези, които успеели в начинанието си, не притежавали физическа, психическата и магическата сила да създадат втори свой двойник. Поради специфичното си възникване в света никой лорд или лейди вампир не е преминал през ранните стадии на развитие, като повечето раси. Те възникват като копия на зрели индивиди и не могат да превишат видимата възраст на своя създател към момента на своето възникване, т.е. те не стареят.
Връзката между еваримите и техните безсмъртни творения е сложна и натрапчива. Еваримите създатели, за кратко почитани заради своята мъдрост и магическо майсторство, сега носят тежестта на прегрешенията си, завинаги белязани от дръзкия си акт на противопоставяне на естествения ред. След създаването им тези, които се осмелили да извикат вампири от огледалата, се оказали прокълнати. Богинята Аела, разгневена от тяхното високомерие и незачитане на баланса на живота, хвърлила върху тях редица проклятия, измежду които е и особената връзка между създател и вампир лорд или лейди. То съществува под форма на особена връзка между еваримите създатели и вампирските им двойници. Тази връзка надхвърля сферата на обикновеното родство, преплитайки съдбите им в сложен танц на мъчение и разбирателство. В основата на тази връзка лежи Знакът на Създателя. Това е условно понятие, което пулсира в сърцата и на двете страни със скрита магия, изграждайки мост между тях. Представлява душевен мост, който влияе на емоционалното им състояние единствено в негативен аспект. Поначало чрез тази мистична връзка създателят можел да преживее света чрез изкривените сетива на своето вампирско творение, ставайки свидетел на вихъра от негативни емоции, преминаващ през тяхното творение, и обратното. Тя била нож с две остриета. Не била обусловена от светлината на любовта, а единствено от вихъра на обидата, на неразбирането и осъждането. Нито едната от двете страни не била способна да изпита щастието и вълнението на другата, Знакът на Създателя свързвал единствено тъмния спектър на чувствата и на двете страни. Еваримите таяли чувство за отговорност за своите творения, преследвани от знанието, че именно техните прегрешения са родили такива грешни същества. От друга страна, вампирите, чийто живот представлявал постоянен глад и сянка, често гледали на своите създатели със смесица от благоговение и горчивина. Те признавали силата и знанието, които преминават през тяхната еваримска линия, признавайки, че тяхното съществуване е неразривно свързано с техните създатели. И все пак безсмъртната им жажда е постоянно напомняне за последствията от арогантността на еваримите. Това понятие обаче много се изменило и смекчило през вековете и в днешно време представлява по-скоро възможността единият да почувства и съпреживее в малка степен по-ярко изразените отрицателни емоции на другата страна. Във вампирското общество тези връзки създател-вампир имат особено значение. Те се възприемат като особена връзка, напомняне за споделеното им наследство и сложния танц на светлината и тъмнината, който тече във вените им. Обтегнатите отношения между създатели и творения е вечно напомняне за деликатния баланс между сътворението и последствията. Тяхната връзка, изкована чрез Знака на Създателя, служи като постоянно напомняне за прегрешенията от миналото и вечната борба за изкупление. И докато еваримите и вампирите управляват преплетеното си съществуване, те танцуват върху пропастта, вечно жадувайки за разбиране, най-вече за своето собствено. Тъй като Знакът на Създателя е калейдоскоп от отрицателни емоции и виждания, които двете страни споделят, тази връзка често се явява интересна и за демонските съсловия, на които негативите у останалите раси носят сила. Често този душевен пакт е обект на изследвания, тъй като отрицателните емоции се появяват само на психическо ниво и нито една от двете страни не може да усети физическа болка, ако другият я чувства. Също така емоциите представляват вид вълни, преминаващи през телата им, но те са често неясни и нито създателят, нито вампирът може да отговори с точност защо у отсрещната страна кипят тъмни чувства и какви са те. Връзката временно се къса, ако лордът/лейдито залинее и се възобновява, когато той/тя отново консумира кръв и се завърне сред вампирския строй, а ако едната от двете страни умре, другата е неспособна да го усети и разбере посредством Знака.
Първичните вампири са много малко на брой към днешни дни и са единствените, които притежават способността да създават нови вампири чрез ухапване. Единствената раса, която може да бъде превърната във вампир, е човешката. За да претърпи трансформация и да се превърне във вампир, е нужно ухапаният от първичен вампир човек да умре с вампирската отрова, съдържаща се в удължените резци на първичните вампири в рамките на 24 астрономически часа от момента на ухапването. За да бъде превърнат човек във вампир, е необходимо лордът или лейдито да счупи врата му, с което символизира края на човешкия му живот и началото на вампирския му такъв. В противен случай ако вратът му не бъде счупен, човекът, ухапан от вампира, след изтичането на деня изпитва силна умора и сънливост, заспива непробуден сън и накрая сърцето му спира да бие, при което той умира в съня си, като обикновен човек. Вампирската отрова не се отделя винаги и е невъзможно човек да бъде превърнат във вампир инцидентно.

Ако на първичен вампир му се даде кръв след като е изсъхнал от липсата на такава, той или тя отново може да се завърне сред "живите" си събратя дори да са минали столетия от последният прием на кръв.

Лордове и Лейдита вампири могат да бъдат герои само от Първата епоха поради спецификата на историческото възникване на вампирската раса.


Trueborn vampires (4/6 obtained spots)


Те са по-рядко срещани, тъй като вампирите по природа трудно зачеват и износват деца особено със своя собствен вид. За разлика от Лордовете и Лейдитата, сътворени чрез трансформиращия акт на сътворението, родените вампири идват на света чрез естествен процес, обвит както в чудо, така и в опасност. Бременността на вампир е необикновена и продължава забележителна продължителност от 15 месеца. Този удължен период носи големи рискове както за родителя вампир, така и за нероденото дете. Напрежението върху тялото на вампира по време на сложния процес на бременност тества неговата физическа и емоционална устойчивост. Залогът от поддържането на друг живот, дори роден от техния собствен вид, поставя родителя вампир в крехко състояние на уязвимост. При тази трудна бременност много често дори майката да износи детето до раждането, то може да се роди мъртво или твърде слабо, за да се задържи за живота. В миналото, когато истински родените вампири били оскъдни, смесването на вампири с хора е било по-разпространено, а раждането на вампир било важно събитие, очаквано с нетърпение от вампирската общност.. Тъй като вампирите могат да се кръстосват само с хората и още от създаването си прилагат тази практика. Затова в древността отвличали хора и използвали плодородната им природа, за да се размножават. Децата от тези съюзи се раждали или вампири, или като обикновени хора, не съществуват дампири (полувампири-полухора). Такива смъртни по-късно можели да избират дали да се присъединят към вампирите, или да изживеят смъртния си живот като обикновени човеци. Родените вампири макар да притежават роднинска връзка, пряка или непряка към първичните вампири, успели да оставят свои вампирски рожби в света, не се водят част от клановете им по начина, по който това важи за превърнатите вампири. Те са относително неутрални, лоялни на себе си, но все пак достатъчно разумни и проявяващи уважение и респект към първичните вампири.

Turned vampires (6/6 obtained spots)


Това е по-разпространеният начин за създаване на нови вампири. Те — създания, преродени в ново съществуване, завинаги свързани със своя могъщ лорд или лейди създател, се създават чрез зловещ ритуал. Новосъздаденият вампир принадлежи към клана на създателя си и държи лоялност към своя лорд или лейди, който се явява негов пряк създател. В съзнанията на превърнатите вампири техните създатели заемат позиция на авторитет. Превърнатите вампири, родени от ритуала на ухапване, дълъг сън, условен танц на границата между живота и смъртта и счупване на човешки врат, почитат създателите си с безкрайна лоялност, без значение дали са превърнати по свое желание или против волята си. Всеки превърнат вампир принадлежи към клан на един от първичните лордове или лейдита, предан му е до гроб и дължи само на него своята абсолютна преданост и подчинение, с изключение на божествените създания и особено на Малбонте, който покровителства цялата вампирска раса. Въпреки това ако не съществува ясно изявена “война” между даден лорд или лейди, то превърнатите вампири от всеки клан се отнасят с уважение към другите лордове и лейдита или остават сравнително неутрални, но в никакъв случай не биха се държали неуважително към чужд първичен вампир, защото по този начин поставят собствения/та си господар/ка в неизгодна позиция и могат да си навлекат техния гняв и да понесат наказания по усмотрение на първичните. Всеки лорд/лейди сам избира как да се отнася със вампирите от клана си, какви изисквания да има към тях и какви забрани или задължения да им налага. И все пак зад воала на загадката на техния създател лоялността на превърнатия вампир се криеше по-дълбоко от просто робство. Беше прошепната клетва, тържествен ангажимент към каузата на техния създател. непоколебимо уважение и грижа от лорд за неговите деца, макар роднинска връзка да не ги свързва. Превърнатият вампир остава завинаги обвързан със своя първичен създател.
MONTY
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2353
Върнете се в началото Go down
Сря 19 Окт 2022 - 21:55
Error prone/humans (7/∞ obtained spots) Обикновените хора не притежават сили за разлика от повечето раси, но представляват немалък интерес както за тях, така и за боговете. Често хората влизат в близки взаимоотношения и дори брачни съюзи с представители на други раси. Не е малък и броят на мъже и жени, превърнали се в любовници или консорти на боговете.
Хората са отдадени на своята вяра в боговете и по празници изпълняват ритуали в тяхна чест, а ежедневно правят неща,  с които вярват, че биха им се харесали. Боговете от своя страна често повлияват на талантите им или на различни аспекти от животите им в зависимост от това дали имат топли чувства към съответния човек, или не. Боговете почти никога не проклинат човек, но когато това се случи, последствията са немислими.

Групата е отворена и няма ограничение на броя герои, които могат да бъдат създавани в нея.
MONTY
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2353
Върнете се в началото Go down
Вто 22 Ное 2022 - 21:31
Shifters/zoomorphs (28/114 obtained spots) Шифтърите са раса, надарена със способността по своя воля да преминава свободно между две форми - човешка и животинска (която способност те не губят, ако станат богове или архони. Но дори да не губят животинското си тяло, те губят всички останали специфики на расата и на вида, към който принадлежат, отвъд трансформацията). Създадени и покровителствани през Третата епоха от богинята Инсигния по молба на Изумрудените дракони, шифтърите притежавали специфична аура, чиято основна функция била да опазва природата на Авликейн чиста. Поради своята близка връзка с природата и наличието на техен единствен другар в живота шифтърите са близки до расата на елфите, особено до дивите такива.
В присъствие дори само на един шифтър въздухът, водата и почвата в негова близост се възобновяват и пречистват. Важно е да се отбележи, че шифтърите не притежават силата да влияят на природата умишлено, а че самото им присъствие в света спомага за постигането на тази цел. Поради тази си особеност шифтърите са желани жители във всички квартали на Валон и макар животът им да е равен по дължина на човешките, те се приемат за ценна раса, която е дала и има още много да даде на този свят.
Шифтърите или още наричани с по-старото си име Зооморфи, могат да се преобразят изцяло в само една животинска форма, която е наследствено преопределена. Светът е виждал всякакви видове шифтъри, но най-широко разпространени са зооморфите, които приемат формата на вълци, лисици, лъвове, елени, мечки, ястреби. За разлика от обикновените животни, шифтърите приемат доста по-масивна форма. Дори гледката на огромен шифтър лъв, разхождащ се по булевардите в Ешила, не е нещо, с което жителите на Валон не са свикнали и приемат за нормално. Те разполагат с всички особености, силни и слаби страни на животното, в което умеят да се трансформират, както докато са в животинската си форма, така и в човешкото си тяло извън нея. Въпреки това в животинската си форма те не могат да говорят нито могат да издават животински звуци в човешката си. Шифтърите могат лесно да разпознаят друг шифтър, ако и двамата са в своята животинска форма, но не могат да комуникират с него. Издавайки звуците, характерни за даденото животно, един шифтър може да общува с представители на своята раса, но не и с другите. Освен това шифтърите са същества, надарени със силна интуиция - често пъти успяват да разпознаят създание от друга раса въпреки липсата на физически белези, издаващи присъствието им, ала тази тяхна сила не важи за богове и архони. Въпреки това колкото често зооморфите са прави в преценката си за расата на своя събеседник, толкова често и грешат в нея.
Шифтърите могат да създават поколение с различни раси, но с други шифтъри това е възможно само с представители от техния вид. Зачеването е възможно само докато шифтърите са в човешките си форми, а бебето шифтър се ражда човек, тъй като Инсигния поначало ги е създала в човешката им форма. Около десетата година от живота му се събужда неговият първичен инстинкт да се трансформира за пръв път - това е подобно на навлизане в пубертета и в човешката, и в животинската форма на юношата. Поради този инстинкт е невъзможно един шифтър да не познава своята расова принадлежност. Развитието на животинската и човешката форма на шифтъра се случва паралелно (например докато човекът е млад, неговата животинска трансформация също е млад екземпляр, а когато човешката форма остарее - животното също е старо). Шифтърският живот има продължителност колкото един човешки живот, но развитието на животинската им трансформация е като у хората - по-бавно съзряване, но по-дълъг живот от този на обикновено животно от същия вид. За двете тела на шифтърите може да се каже, че съществуват в пряка връзка във всеки възможен смисъл. Ако нещо се случи на шифтъра докато е в едната си форма, то обезателно има аналог и в другата (например ако един зооморф изгуби крак, докато е преобразен в човешкия си вид, то в животинския си вид също би му липсвал съответният му крайник).
При кръстоска на шифтър със създание от друга раса шифтърите признават и приемат да отглеждат само потомството, което е наследило шифтърския ген. Ако детето е наследило чужда раса, то бива поверено и отгледано в обичаите на другия родител. Макар често да смесват кръвта си с останалите раси, шифтърите рядко сключват бракове с тях освен в случаите, в които са открили своя орисан от съдбата другар в тяхно лице. Механизмът, който задвижва разпознаването, е неизвестен, но сред всички раси е прието, че никой не може да се меси между двама другари, които са избрали да приемат връзката официално. В очите на повечето да откриеш своя другар, е ясен знак, че шифтърът не е свободен нито емоционално, нито физически за чуждо ухажване, макар тази връзка да е предимно силно приятелство, обвързаност и отдаденост, а чак след това любов. Една част от шифтърите приемат връзката като биологически радар, който показва с кого биха могли да създадат най-силно поколение. Привържениците на тази теория отричат по-духовната, романтична страна на явлението. Ако шифтър стане архон или бог, връзката между двама другари се къса, но въпреки това не е позволено той да вземе бившия си другар за консорт, тъй като това се счита за потенциална заплаха за света на Авликейн и за неуважение към останалите консорти, които би могъл да вземе. Създание, изпитващо такава връзка към издигнат архон или бог, също го губи, но е невъзможно за него да намери втори свой орисан от съдбата другар.
Връзката на предопределените другари в най-общия смисъл представлява специална връзка между две сродни души, но докато хората обичат да използват тази дума съвсем свободно, то за расата на шифтърите, както и за тази на елфите, тази връзка е по-възвишена от всеки обет и титла, които иначе биха могли да получат. Връзката между другарите е специална във всеки смисъл на думата. Един към друг те притежават силно развита емпатия, чрез която могат да усещат чувствата и настроенията на своя другар. Специалната връзка се характеризира със силно привличане един към друг, което не бива да се възприема, като физическо привличане, макар по своята сила и усещане, двете да са много сходни и трудни за различаване. В случая на шифтърите се наблюдава, дори териториално и защитническо поведение от шифтъра, когато е разпознал своя другар в лицето на някого. Връзката може да се сформира от пръв поглед и от двете страни (ако и двамата другари са шифтъри и/или елфи), както и да се оформи само за единия другар, а другият да разпознае своя другар доста по-напред във времето или никога да не го разпознае. Ако вторият е от някоя друга раса, която не притежава способността да разпознава своя другар, то той или тя няма да усеща връзката така, както един шифтър или елф би могъл. В някои случаи и двамата другари може да не осъзнават, че са такива, преди връзката да се напасне помежду им. Връзката между предопределени другари не създава между тях чувства на любов или влюбване, ако такива не възникнат по естествен път, но чувства на влюбване могат да бъдат объркани за подобна връзка, ако шифтърът не я е изпитал и не я познава. Механизмът, който задвижва разпознаването, е неизвестен, но сред всички раси е прието, че никой не може да се меси между двама другари, които са избрали да приемат връзката официално. Познати са и случаи, в които един или двамата другари отхвърлят връзката помежду си, което не означава, че тя спира да действа. В очите на повечето раси да се разпознае предопределен другар и връзката да бъде призната официциално от двамата, е ясен знак, че нито шифтърът, нито неговия другар е свободен емоционално и физически за чуждо ухажване. Една част от шифтърите приемат връзката като биологически радар, който показва с кого биха могли да създадат най-силно поколение. Привържениците на тази теория отричат по-духовната, романтична страна на явлението, но тъй като връзката може да възникне както между раси, които физически е невъзможно да създадат поколение помежду си, така и между представители на един и същи пол, то тази теория губи своята тежест. Ако шифтър, разпознал своя другар, стане архон или бог, то той или тя, загубва връзката, която е изпитвал към своя предопределен другар, което не означава, че загубва своите чувства, ако е развил истински такива към своя другар. Шифтърите и елфите не могат да разпознаят своя другар в лицето на бог, архон или елохим, а връзката често бива поставяна под въпрос от създания, които не са запознати с нея и не могат да я почувстват. Изключително редки са случаите, в които подобна връзка е едностранна, но е възможно.
За създаване на подобен тип връзка е необходимо това да бъде уговорено и от двете страни.
Зооморфите имат много силно развити инстинкти, включително и ловни такива. Лесно могат да различат обикновено животно от друг зооморф, което ги предпазва от това по погрешка да се нахранят с представител на своята раса. Това се дължи както на човешкия им разум, така и на липсата на интерес, която се наблюдава към това действие.
Шифтърите са единствената раса освен човешката, подвластна на вампирско влияние. При ухапване от вампир един шифтър е потенциално заразен от така наречената "вампирска болест". Тя представлява нещо подобно на треска, симптомите включват висока температура, отпадналост, втрисане, болки в мускулите, силно главоболие, като постепенно те се влошават. В крайните и стадии се наблюдава и кашляне на кръв, затруднено дишане, гърчове, изпадане във физически шок. До ден днешен не е намерен лек срещу заболяването, но ако един шифтър успее да се излекува от него, той изгражда пожизнен имунитет и второ ухапване не би му повлияло. Болестта не се предава при контакт (въздушно-капков път, полов път, генетично и пр.), а само чрез ухапване от вампир.
Шифтърите се управляват от избран от тях Прайм, който ги представлява по важни събития и поема ангажимента за политическите решения, свързани с всички шифтъри докато трае мандатът му. Праймът издига свой съвет, в който участва по един представител на всяка животинска форма, така че властта да не бъде в ущърб на някои от другите шифтърски подвидове. По същата причина Прайм от един шифтърски вид не може да заема позицията повече от един мандат, траещ четири години, нито да се кандидатира в следващите два. По този начин подвидовете се редуват в управлението на расата си. Тъй като те много държат на демокрацията си и по всякакъв начин се опитват да я предпазят от крах, изключително рядко алфи на която и да било от расите се избират като членове на Съвета на Шифтърите - това неписано правило измежду зооморфите им дава сигурност, че никой член на Съвета не би имал интерес към това да приоритизира своята раса за сметка на нечия друга или обратното.
Подвидовете шифтъри имат добре изградени и обособени йерархии, на които държат. Йерархията за всеки подвид се определя в голяма степен от вида животно, за което се отнася:

-> Вълци (5/10): Вълците шифтъри имат свои глутници, като начело на всяка такава стои Алфа, следван от Бета и т.н. Съществуват и вълци единаци, прокудени от глутници (Омега). Броят им е малък и поради факта, че вълците и особено шифтърите имат нуждата да принадлежат към дадена група. Ако бъдат отритнати или загубят глутницата си, те започват да линеят и отслабват. В такива случаи е желателно Омегата да се опита да бъде включена в друга глутница дори да бъде най-ниско в йерархията и. Друг вариант е да се опитат да създадат за себе си „ново осиновено семейство”, към което да чувстват принадлежност.
Алфа вълкът държи властта над глутницата до смъртта си или ако не бъде предизвикан и победен от друг вълк, който да завземе позицията му. В случай на естествена смърт неговият Бета поема ролята и става Алфа на глутницата, ако отново не бъде предизвикан за позицията от друг вълк.
Синовете и дъщерите на вълците от дадена глутница са длъжни сами да открият или да основат своя глутница, но не могат да бъдат част от глутницата, в която са родени. Между отделните глутници във Валон съществува известна доза конкуренция.
На вълците им е вродено да са добри в колективната работа, което е едно от нещата, правещо ги отлични полицаи. Заради същите качества често заемат и ръководни позиции във всякакви големи компании, а интелигентността им и вроденият им нюх води тези, решили да прекарат живота си в човешка среда, по пътя на професионалната геймърска и стрийминг кариера. Важна вметка е обаче че колкото и добре да се разбират с раси от всякакъв вид, на вълците често им се налага да прекарват време сред природата, тъй като комуникацията много ги изтощава.

-> Елените шифтъри (2/10) обикновено живеят на малки стада, съставени само от мъжки или от женски индивиди, които се смесват само в размножителния период. Както самите благородни елени, и шифтърите често се бият помежду си, за да си намерят кошута за партньор. За целта трябва да я откраднат от друг мъжки или да го победят в пряк двубой. Въпреки големите си рога, когато са заплашени, и мъжките, и женските се защитават, удряйки силно с предните си копита. Предните им копита имат много твърди и добре заострени ръбове и не са редки случаите на тежко пострадал хищник след опит за нападение над кошута с малко.
Елените са силно свързани с гората, природата, за тях истинското щастие е свободата из ливадите, което е причината много от елените зооморфи, решили да прекарат живота си в градовете, да работят като еколози или в горските стопанства, което ги сближава с шифтърите мечки. Друга престижна за тях професия е лекарската . Те са също така отлични фармацевти, а от направленията на медицината най-често избират да станат физиотерапевти или алерголози, макар да се справят чудесно във всяко едно от тях. Елените са и чудесни ботаници.

-> Лисиците шифтъри (3/10) живеят поединично. Познати са различни видове.
Червени лисици (2/4)– те са най-често срещаните. Обикновено представителите им са много хитри, интелигентни и адаптивни. Лесно заблуждават околните. Това им качество често ги поставя в компанията на Адорел, който като бог на заблудата го оценява високо и искрено им се радва. Градската среда много ги изтощава, но въпреки това голям брой от тях остават да живеят в градовете и се реализират в различни професии. Поради гореспоменатите качества най-често избират пътя на адвокати, брокери на имоти, дори професионални шахматисти.
Пустинни лисици/фенек (0/3) – изначалният им дом е пустинята Сукремал. Те са в близък досег с Кехлибарените дракони поради сходния им хабитат. Слънчевото време ги зарежда с енергия, затова за свое местообитание отвъд Сукремал избират по-топли градове и квартали - във Валон най-често можете да срещнете шифтър фенек в Ешила или Лунатион. Социалната им батерия е по-ниска от тази на червените лисици. Въпреки това те са отлични учители и професори. Голяма част от пустинните лисици се реализират и в сферата на философията, психологията, филологията, книгоиздаването.
Скрежни лисици (2/3) в далечното минало са живеели предимно в земите около Драконовата планина. Имали са по-голям досег до Сапфирения орляк на Драконите поради близкото им местоживеене. До ден днешен двете раси са в близки взаимоотношения.
Полярните лисици, решили да живеят в градовете, обикновено избират за себе си градове или квартали по-студен климат като този на Арктин. Тези зооморфи са грациозен вид, който много държи на визията и красотата си. Отвъд пределите на ледените пустини и Драконовата планина те се занимават с всяко направление на модата - стават дизайнери на дрехи, гримьори, маникюристи, модни критици и са активисти на каузата животински кожи да не бъдат използвани в модната индустрия. Друг обект на интереса им са зимните спортове като хокей, ски, сноуборд, фигурно пързаляне.

-> Лъвовете шифтъри (3/10) се групират на прайдове, като всеки прайд има значително по-малко мъжки индивиди отколкото женски. Помежду си те създават лъвчета, които при достигане на полова зрялост обикновено напускат прайда и или основават свой, или се присъединяват към вече съществуващ такъв. Този вид зооморфи е изключително контактен и комуникацията със създания от всякакви раси не му действа така изтощително, както на други видове. Затова те нямат толкова осезаеми проблеми с адаптацията в големите градове и дори често предпочитат да останат там отколкото сред дивото. В градовете те обикновено работят като модели, актьори, хора на изкуството, но практикуват и значително отдалечени от тази творческа сфера професии - програмисти, математици, банкери, архитекти.

-> Мечките шифтъри (1/4) са най-рядко срещания вид шифтъри, макар някога са били много по-многоброен вид от това, което светът на Авликейн познава днес. Те често са единаци и живеят предимно в горите, защото градската среда им действа изтощително. Ако решат да живеят извън пределите на горите и планините, то мечките зооморфи често ги посещават, за да презаредят. Поради тяхната свързаност с гората повечето мечки, решили да живеят в градска среда, стават дървари. Други професионални сфери, към които имат интерес, това са кулинарията и спорта. Много от професионалните готвачи, плувци, маратонци, лекоатлети, които историята на Авликейн познава, са именно шифтъри от този вид.

-> Ястребите шифтъри (3/10) са първата създадена от Инсигния шифтърска раса. Обикновено живеят на ята, но когато достигнат полова зрялост, често младите се отделят от ятата на родителите си и биват топло посрещнати в чуждо ято. Ястребите се славят със своята интелигентност и координираност, отлични стратези са както измежду своята раса, така и отвъд пределите и. Тези зооморфи ястреби, които решават да изживеят живота си в градовете, са чудесни картографи и пилоти. Нерядко стават също алпинисти и физици.

-> Змиите шифтъри (1/10) са неотровни змии от различни видове, различни по дължина, размери, цветове. Най-често те са пъстри създания, обичащи топлия климат на Лунатион и Ешила, живеещи в необятния Сукремал или криещи се в гъстите гори на Ваурора. Това е подрасата на шифтърите, която е най-устойчива срещу заразяването от вампирската болест. При тях шансът за заразяване е минимален, но въпреки това симптомите протичат най-тежко и смъртността е най-висока. Тази раса е отдадена на идеята да открие лек срещу болестта, което ги е направило отлични фармацевти. Тъй като те са свързани със земята, а Сукремал е богат на природни блага, немалка част от тях стават и миньори.

-> Пантерите шифтъри (1/10) са раса, надарена с грациозност, красота и засилени, заострени сетива. Тяхната окраска често е черна, като рядко се срещат различни по цвят пантери. Пантерите са надарени с висок глас, което ги прави отлични певци, но поради самочувствието, което расовата им принадлежност носи, те се чувстват длъжни да специализират във всичко, свързано с музиката - те са текстописци, музиканти, танцьори и дори често модели и актьори, снимащи се в различни рекламни кампании.

-> Делфините шифтъри (1/10) са раса, предимно населяваща соленоводните басейни на Авликейн. Те са бързи, нежни, чувствителни и силно отдадени на партньора си, с когото са свързани до живот. Те са отлични в ориентацията и често стават картографи, изследват флората и фауната на Авликейн. Отлични моряци са и често работят по кораби както като екипаж, така и като капитани. Най-добрите корабостроители на Авликейн са делфините, затова техният хабитат отвъд моретата е Арктин, а моряците често се срещат в Ешила.

-> Лебедите шифтъри (1/10) са спокойна подраса, при която дългът към орисания от съдбата другар се проявява най-силно. При раздяла с него те често се разболяват от любовна болест, страдат дълбоко и искрено. Лебедите шифтъри са единствените създания, допускани във висящите градини на Инсигния, в езерата на които те често дори живеят. Те са грациозни същества с вроден интерес към операта и балета, което е техен основен поминък в света. Най-прочутите прима балерини и композитори са лебеди, а дори след пенсия те често стават хореографи и критици.

-> Гарваните шифтъри (2/10) са създания с изключително висок интелект. При тях шифтърският инстинкт за трансформация се проявява най-рано - около година по-рано отколкото при другите същества. Гарваните шифтъри са отлични математици, физици, химици и конкуренти на червените лисици шахматисти. Гарваните шифтъри обикновено живеят сами или по двойки, като значително по-рядко се появяват на ята. Те са активни нощем и често работят нощна смяна, като често работят като гробари или в погребални агенции. Твърди се, че първият създаден гарван шифтър е бил консорт на Одеон и че расата е близка до него поради техния основен поминък и факта, че обикновено живеят измежду мъглите на Фаустус.

-> Тюлените шифтъри (1/10) са военната сила на Авликейн, която е винаги на пост при необходимост. Те са добре тренирани физически в човешката си форма, отлични оръжиеносци и се прикриват чудесно, поради което има цяла организация, носеща името "Тюлените". В животинската си форма често живеят в ледовете на Арктин на стада, тъй като там се чувстват най-комфортно. Те са отлични плувци по природа и не понасят горещия климат физически. Отношенията им са най-близки с делфините шифтъри.

Настоящите Праймове са само готови герои.
За момента е позволено създаването на герои Шифтъри само в посочените раси. Поетапно в бъдеще ще бъдат добавяни нови възможности.
MONTY
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2353
Върнете се в началото Go down
Чет 22 Дек 2022 - 20:01
Fire sprites (2/17 obtained spots) Първите огнени духчета някога били част от многобройните звезди, красящи небосклона – но далечни, студени и самотни. В самия край на Третата епоха бог Енеас пожелал да промени това, посегнал към нощното небе и загребал в шепата си част от тях на един от прочутите фестивали на слънцеродните елфи. Вдъхнал в тях частица от мощта си, дарил ги с топлия огън, с разума да мислят самостоятелно и да споделят топлината си с останалия свят. На част от тях поверил да пазят и съхраняват знанието в голямата библиотека в Лунатион.
Огнените духчета представляват огнени същества, разполагащи със способността да управляват, манипулират и използват стихията Огън, дар от техния бог. Те са изключително популярни сред останалите раси, тъй като са много трудолюбиви, услужливи са по природа, славят се с чувството си за хумор и лоялността както към своя бог, така и към всички свои близки и приятели. Обичат силно и пламенно, дотолкова, че историята познава много случаи, в които огнено духче е жертвало и последния си пламък, за да спаси свой близък. Огнените духчета са артистична раса, прочута със своя интерес към музиката, литературата, танците. Прочули се техните танци върху жарава, а недълго след обособяването им като раса на ежегодния фестивал "Валониада" те започнали своя програма с пламенни танци, към които всеки посетител може да се присъедини. Освен с всичките тези качества расата се слави със своето любопитство, обичта към флирта и страстта към знанието – което ги прави близки приятели с еваримите пазители на знания.
Характерна черта на тази раса е, че съществуват във всякакви размери, но те самите могат да се смалят до размер на една педя или да придобият станадартнен ръст като останалите раси населяващи Авликейн. Огнените духчета умеят да левитират в определена степен особено когато решат да се смалят до размерите на човешка длан. В истинската си форма огнените духчета наподобяват човешки силуети, обгърнати от пламъци. Цветът на огнената им аура се мени според настроенията им във всеки цвят на дъгата, но в най-неутралното си състояние те са жълто-оранжеви като пламъците на Слънцето. Червеният цвят се свързва със страст, сила и гняв. Ораженвият цвят отговаря на съсредоточеност и независимост. Жълтият цвят на огнената аура се свързва с енергия, оптимизъм и увереност. Зеленият цвят в светлите си нюанси е свързан със състрадание и вътрешен мир, а в тъмните със измама и ревност. Синьото символизира интуиция, спокойствие и чувствителност, както и променливо настроение. Виолетовият цвят показва творчество и вдъхновение. Розовата аура отговаря на любов, приятелство и искреност. Сивата огнена аура е показател за депресия, умора и неувереност. Черният цвят означава ниска енергия, болест, належаща смърт. Кафявият цвят се свързва с алчност и егоизъм. Белият цвят се свързва със съчетание от чистота духовност и трансформация.
Огнените духчета са доста своеволни и обидчиви, изискват да им се предоставят малки дарове като храна или вещи, но може и да е всичко останало, за да им се покаже, че трудът им е оценен подобаващо. Ако се държите лошо с тях или ги взимате за даденост, може да ви подпалят къщата заедно с вас. Така че... дръжте ги в добро настроение.
Огнените духчета са изключително уязвими откъм стихията вода. Ако се потопят под вода, пламъците им ще изгаснат, с което ще угасне и животът им. Тук следва да се отбележи, че те не се нуждаят от бани, за да поддържат тялото си чисто, тъй като огънят им изпълнява тази функция по подразбиране. Телесната им температура е много висока, което ги прави и устойчиви на различни болести, а при евентуално заразяване не се нуждаят от лекарства, а и не е желателно поради ефекта им за сваляне на температурата. Ако попаднат в помещение с малко въздух, това също би имало крайно трагичен изход за тях. В огнената си форма са способни да подпалят всичко, до което се докоснат, но когато се намират в човешкото си тяло, те могат да нанесат вреда от този вид само ако си го наложат за цел или ако загубят контрол над емоциите си. Често срещана гледка е огнено духче да избухне в пламъци по време на спор или когато бъде силно засрамено.
Тъй като расата е сравнително нова, управлението им все още не е строго обособено йерархически, както при повечето раси в света, но по своето вътрешно устройство огнените духове се разделят на т.нар. домове, спрямо вида огън, който манипулират и функциите, които обикновено изпълняват в общността. При създаването на расата домовете били само три, но почти три века след създаването си, в не особено далечната 3889 година от Четвъртата епоха се обосновал още един дом. Отделните домове държат еднаква сила в своята общност, като до събитията, свързани с трагичното и мистериозно изчезване на бог Векс  важните решения, свързани с расата, почти винаги се взимали от Енеас. След събитията постепенно измежду представителите на домовете се завихрили пламенни дискусии относно изграждането на нова форма на управление, която съвсем скоро да се наложи като официална.
Максималната продължителност на живота на огнените духчета е около 450-500 години, поради което първите създадени от Енеас представители на тази раса вече са угаснали, но в света на Авликейн живеят техни преки потомци. Поради този факт, огнените духчета държат да следят и вписват в родословни дървета всички свои представители, водещи началото си от първите създадени от Енеас огнени духове. Огнените духчета могат да създават поколение с останалите раси (с изключение на вампири и дракони), като принципът на унаследяване на расата е 50/50. Видът огън, който младият огнен дух може да манипулира, се унаследява от родителите му. Ако два огнени духа, принадлежащи към различни домове създадат поколение, то детето ще наследи вида огнена манипулация само на единия от тях, като принципът на унаследяване на вида огън е отново 50/50. Поради тази специфичност макар огнените духове да не се противят на смесени бракове с другите раси, то вътре в общността им съществува обичай да се сключват съюзи само между представители от един и същи дом. Целта на тази практика е да се запази силата и бройката на представителите от тези домове. Единствено изключение от това правило е Домът на Сенките, чиито представители не могат да предадат гена за манипулиране на сенчестият огън на своите потомци. Дете от съюз на огнен дух от този дом с друга раса винаги наследява расата на другия си родител, а от съюз на огнен дух от Дома на Сенките с огнен дух представител на другите домове детето ще наследи огнената сила на другия си родител. Още от раждането си е известно към кой дом принадлежи даден огнен дух и той задължително се отглежда в съответният дом, сред своите.
Огнените духчета са раса, близка до Рубинения драконов орляк поради контрола си над огъня. В културата на огнените духове често се провеждат сложни церемонии и ритуали, центрирани около огъня. Тези ритуали включват танци, песни и общи събирания, където се стремят да отдадат почит на Енеас и стихията на огъня. Огнените духове взимат участие в различни фестивали и празници, както и на такива посветени на светлината и огъня през цялата година. Тези празници обикновено са обвързани със манипулацията на свещения огън и се считат за значими събития в общността на огнените духове.

House of Eternal flame / Holy Fire manipulation (0/5 obtained spots)



Огнените духове от „Дома на вечния пламък” притежават способността за манипулиране на свещените пламъци, които олицетворяват пречистващия аспект на огъня. Огненият дух може да създава, оформя и манипулира свещени пламъци, които са бели или в светли нюанси, въплъщавайки положителната и благотворна природа на огъня: този, който укрепва, подобрява и кара всичко, на което се натъкне, да процъфтява, представлявайки поддържащата и съхраняваща страна на огъня. По същество става въпрос за контролиране единствено на чистите, положителни сили на огъня – светлина, топлина и пречистване. Разстоянието, степента, прецизността на владеене на свещеният пламък зависят от знанията, уменията и силата на конкретния огнен дух и естествените граници на силата му. Колкото по-възрастен е даден огнен дух, толкова по-голямо майсторство и контрол притежава той над своята стихия. В последните години от живота на огнените духове се наблюдава естествено отслабване на силата им.
Огнените духове от този дом притежават способността да отстранят негативната енергия от всеки обект, да неутрализират омагьосани прокълнати предмети и да пречистват същества, силно засегнати от тяхното действие. Важно е да се отбележи, че силата им да противодействат на негативните енергии не работи върху демонични същества, но може да бъде използвана да пречисти и неутрализира негативните последствия на демоничното влияние върху потърпевшите от тях създания. За целта обаче е нужно засегнатото същество да желае да бъде пречистено. Тази способност на огнените духове обаче идва с цена, тъй като огненият дух може да бъде засегнат от тъмнината и негативността, която премахва, като я поема върху себе си. Те са умели лечители, които използват пламъците си за пречистване на нечистотиите, и предлагат духовно пречистване. Важно е да се отбележи, че макар наричани лечители, огнените духове не притежават способността да лекуват физически наранявания, както полуелфите. Но поради общата сфера на интерес огнените духчета от този дом поддържат близки отношения с полуелфите и с изумрудения орляк на драконите.
Тези огнени духове са натоварени да поддържат олтарите на свещения пламък и да гарантират постоянното съществуване на свещени огньове в храмове, библиотеки и важни места по света на Авликейн, както и важни събирания. Те провеждат церемонии, като използват своите пламъци, за да пречистват и благославят предмети и хора, търсещи духовно обновление. Церемониите се извършват на изгрев слънце, придружени със специални песни на огненият народ, заредени с определена честота, която допълнително подсилва пречистващият от негативното аспект на огъня им. Често работят в тясно сътрудничество с другите домове, подпомагайки възстановяването и благосъстоянието на цялата общност на огнените духове. Те притежават експертиза в контролирането на интензитета и свойствата на огъня, осигурявайки безопасното му и целенасочено използване. Често действат като духовни лидери и съветници на общността. Към този дом се отнасят и повечето от огнените духове, на които е поверена защитата и опазването на древни текстове, свитъци и артефакти, съдържащи ценни знания. Те действат като пазители на великата библиотека в Лунатион, организирайки и каталогизирайки нейната огромна колекция. Въпреки че тази функция основно се изпълнява от огнените духове от „Дома на вечния пламък”, няма правило или ограничение, което да попречи на представители от другите домове, които имат желание и нужните знания, също да я изпълняват.
Огнени духове от този дом са отговорни за поддържането на огнищата и домовете на своята общност. Те отговарят пламъците да горят ярко, осигуряват топлина и служат като център за общи събирания и дискусии. Огнените духове се гордеят с ролята си на пазители на огъня и неговите приложения. Те обучават другите относно огнената безопасност и отговорното използване на огъня, като гарантират, че огънят се зачита и не се злоупотребява с неговото използване. Преподават на по-младите представители на расата техники за контролиране на огнената стихия и гасенето на пожари, като същевременно насърчават хармоничното съжителство между огъня и света.
Друга любопитна функция, която огнените духчета от този дом често изпълняват, е свързана с браковете, където изпълняват ролята на служителите, които извършват церемонията по бракосъчетанието и административната дейност, предхождаща я. От тази гледна точка огнените духчета, занимаващи се в тази сфера се ползват и с покровителството на архона Аматеа и бог Векс.

House of Silver Flames / Liquid Fire manipulation (0/5 obtained spots)



Огнените духове от „Дома на сребърните пламъци” притежават способността за манипулиране на втечнения огън, който изглежда като течащи сребристи пламъци. Те могат да манипулират и оформят течен огън, позволявайки му да запълва пространството като вода, но все пак запазвайки свойствата на огъня да изгаря. Място, докоснато от втечнен огън, оставя след себе си черни следи като от изгорено. Манипулаторите на сребърният огън са опитни в създаването на силна топлина и подобни на разтопен метал огнени потоци. Те използват способностите си предимно за изработка и коване, оформяне на омагьосани огнестрелни оръжия и инструменти. Освен това те са опитни в битка, използвайки течния си огън, за да победят и обезвредят враговете макар рядко да използват силите си за тази цел, оставяйки тази роля на духовете от „Дома на Жарава”. Този дом е известен със своето майсторство и принос към огнестрелните оръжия. Огнените духове в този дом са майстори, използващи своите сребърни пламъци, за да изковат омагьосани базирани на огън оръжия и инструменти. Те могат да придадат на тези творения уникални свойства, което ги прави много търсени от авантюристи, колекционери и воини от всички раси. Техните творения могат допълнително да бъдат калени в огъня на другите домове, обуславящи тяхната функция. По този начин оръжия, калени в свещен огън, ще имат пречистващо действие, а такива калени в тъмният огън, ще притежават разрушителния му аспект.
Някои от духовете, спадащи към този дом, са специализирани в изкуството на пиромантията и огнената скулптура. Те са овладели създаването на сложни огнени танци, използвайки движенията им, за да разказват истории и да предават емоции чрез грациозното движение на сребърния огън, носейки радост и вдъхновение на всички, които ги наблюдават. Тези огнени духове имат дълбоко разбиране за свойствата на течния огън и потенциалните му приложения. Те са квалифицирани в контролирането и насочването на разтопени сребърни пламъци за различни цели, като създаване на защити, изковаване на защитни бариери и дори оформяне на пейзажи в полза на техните общности.

House of Embers / Dark Fire manipulation (1/5 obtained spots)



Огнените духове от “Дома на Жарава” владеят силата на тъмния огън, представяйки разрушителния му аспект. Те могат да създават, контролират и манипулират тъмни и разрушителни пламъци, които отслабват, деградират и унищожават техните цели. Пламъците са с характерен тъмночервен цвят. Манипулаторите на тъмния огън се справят отлично в битка, използвайки способността си да запалват атоми и молекули, причинявайки опустошителни експлозии и щети. Огнените духове от този дом отговарят за защитата при евентуално нападение и техните способности ги правят страхотни воини, владеещи своите разрушителни пламъци, за да защитят своята общност както и за да се защитят от външни заплахи. Тези представители на огнената общност, охраняват библиотеката на Лунатион, банката на Лунатион, както и други локации със засилена сигурност. Поради естеството на способностите си те често работят като охранители и бодигарди. Умеят да създават опустошителни експлозии и да предизвикат хаос на бойното поле, всявайки страх в сърцата на враговете си. Огненият дух, владеещ тъмният огън, може да създава, оформя и манипулира огън с разрушителен характер; това, което отслабва, деградира и унищожава всичко, на което се натъкне, представлявайки тъмната и разрушителна страна на огъня. По същество това е само контролиране на тъмната страна на огъня. Огнените духове, могат да повишат кинетиката на атомите и молекулите, което кара противника им да се запали и възпламени отвътре. Използването на тъмният огън може да улови жертвата във вихър от разрушителни огнено-червени пламъци. Огнени духове с вродена връзка с по-разрушителните аспекти на огъня са натоварени да защитават общността си срещу външни заплахи, използвайки своите свирепи пламъци и бойни умения, за да защитят своите близки. Въпреки това и поради опасната си сила Енеас е забранил на този дом да използва способностите си, за да причинява умишлени вреди и нападения над другите раси освен при самозащита или когато се наложи да предотвратят нападение.

House of Shadows / Shadow Fire manipulation (1/2 obtained spots)


„Домът на сенките”, за разлика от другите домове, се обособил през Четвъртата епоха. Огнените духове от този дом първоначално принадлежали към останалите домове на расата си, владеели огъня на дома, в който се родили, и водели нормален живот до не много далечната 3889 година, когато група Еварими некроманти, приели себе си като пионери, решили да проведат редица експерименти с расите, населяващи света, насилом докарвайки ги до състояние между живота и смъртта, така че да упражняват върху тях „Дъхът на Некроманта”. Повечето раси на света били достатъчно стари и некромантите пазели сведения за ритуала извършван както над еварими, така и над останалите раси и наблюдаваните странични ефекти след успешното му завършване. Целта им била да разберат как некромантската им магия ще се отрази на всяка отделна раса, но видими резултати с останалите раси нямали, докато не решили да експериментират с младата раса на Енеас. Тогава за пръв път се случило нещо, което дори в най-смелите си мечти и предположения некромантите не успели да предвидят. Макар опасни и граничещи с лудост, експериментите им най-накрая дали своя плод, когато огнен дух от „Домът на вечният пламък” подложен на ритуала, се завърнал към живота, но пламъците му загубили характерният си златисто-бял цвят и сила, а наместо тях се виели черни сенки и пушек, който прогарял противниците и атакувал отвъд физическото тяло. Изпълнени с еуфория от пожънатия успех, некромантите продължили да използват силите си върху други огнени духове, повтаряйки и потретвайки експеримента, а всеки следващ огнен дух преминал през ритуала на „Дъхът на Некроманта”, вече притежавал способността да манипулира нов мистериозен огън, който нарекли „сенчест огън”. Освен новите си способности огнените духове, оцелели експеримента, сякаш не били същите. В душите им се наместили сенки и мрак по мъката от насилието, на което били подложени, и загубата на вродения им огън. Новите им сили и същност будели недоверие дори сред собствените им домове, които ги отлъчили, боейки се от неестествените им по вид и сила пламъци. Недълго след това вестта за експериментите и новите огнени сили на духовете достигнали до самия Енеас, който жестоко наказал групата некроманти, които злоупотребили с огнената му раса. А над всеки бъдещ експеримент била поставена божествена забрана, за да не се повтаря миналото. Този ритуал можел да бъде използван единствено върху други същества и огнени духчета в ситуация на нужда, както било редно. В днешни дни това е единственият начин да бъде създадено огнено духче от „Домът на Сенките”. Всеки друг случай гарантира божественият гняв на Енеас да се излее върху него с цялата изпепеляваща мощ на слънцето.
След като унищожил групата еварими, провеждащи експериментите, Енеас позволил огнените духове, отлъчени от своите домове, в които вече нямали място, да създадат свой собствен дом, наречен „Домът на сенките”.
Сенчестият огън наподобява движещи се струи от черни сенки и пушек, запазвайки свойствата на огъня. Членовете на този дом притежават способността да насочват към душата на противника сенчест огън, нанасяйки поражения, които могат да останат дълго след като физическите рани са зараснали. Ползата от използването на сенчестия огън е, че поради неестествената му природа и факта, че има тенденция да атакува духовната същност на човек в допълнение към телата им, е, че сенчестият огън може да бъде ефективен дори срещу раси, които притежават ускорена регенерация. Но за да се получат крайни и необратими щети, е необходимо атаката да е дълготрайна и непрекъсната. Тъй като сенчестият огън атакува душата, той може да нанесе наранявания, които или не заздравяват, или заздравяват много бавно, което означава, че много силна и целенасочена атака може да убие дори същества, които заздравяват достатъчно бързо, за да се възстановят от фатални наранявания. Въпреки това поради опасната си природа бог Енеас поставил над този дом забрана да не използват силите си, за да атакуват освен в условията на самозащита. Противодействат им силите на огнените духове от „Дома на вечният пламък”, които използват силите си за контрол над свещения огън и могат да неутрализират и излекуват рани нанесени от представител на „Домът на Сенките”. Огнен дух, владеещ сенчестият огън, не е способен да манипулира нормален огън и не може да използва пламъците за ежедневни дейности и цели както останалите огнени духове.

Групата е отворена.
MONTY
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2353
Върнете се в началото Go down
Пет 30 Дек 2022 - 20:08
Dragons (25/40 obtained spots) Драконите са една от първите зародили се раси на Авликейн, но не могат да проследят корените си до началото, което е типично за останалите раси на Авликейн. Драконите претърпяват естествена еволюция, която е резултат от разпадането на самия Ел в Елохимите. След този монументален случай, който е дал живот на времето и началото на Авликейн, частица от енергията на този разпад се е просмукала в земята и в самите камъни около голия Нексус са започнали необратими процеси, които са свързани в еволюцията на драконите такива, каквито ги познаваме. Точно тези камъни са били първите драконови яйца и от тях е произлязъл живота на цялата раса. Расата, разбира се, е създадена чрез латентните сили на Елохимите, но никой от тях не поема лично отговорността за създаването и. Към средата до края на третата четвърт на Първата епоха тези вече ясно оформени яйца се излюпват и от тях излизат така наречените "протодракони" или предшествениците на сегашните дракони. Самите те нямат голяма разлика със сегашните дракони освен липсата им на обвързаност към елемент или цвят. Сегашната строго феодална и йерархична система на обществото им също не е била позната в този вид. Това се случва малко по-късно във времето, но със сравнително доста по-бързи темпове от времето, нужно да се излюпят. След първичното си излюпване видът им се размножава с рязки темпове около Нексуса и отлита, за да опознае големия и широк свят. Метаморфозата на различните драконови ята започва в самия край на Първата епоха и завършва с началото на Втората и "Бунта на двете сестри". Тя е силно обвързана с хабитата, в който протодраконите са решили да се заселят. Всяко ято приема името на някой скъпоценен камък, който е пряко свързан с цвета и еволюцията им като реверанс на факта, че всички те произлизат от костите на самия Авликейн.  Драконите като раса, излязла от силите на самия Нексус, е силно резистентна на магия в истинската си форма. Драконовите люспи са изключително дебели и не пропускат всякакви видове магия. През историята на Авликейн се е случвало да попадат под влиянието на отвара или заклинание, но това обичайно се случва в човешката им форма, която е доста по-податлива на външни влияния.
Формата на управление на драконите е строго йерархична. Те вярват на суверена си, който наричат с прозвището "крал" или "кралица" до степен, която останалите биха нарекли "фанатична слепота". Важно е също да се отбележи, че драконите не вярват в полови различия и короноват този, който се е излюпил първи. За това в титлите си добавят “Първи принц” или “Първа принцеса”, като всяка титла носи номера на излюпване на собственика си. Понеже при драконите силата е от изключително значение, всеки от настоящите монарси и поколението му се славят с изключителна такава - било то физическа, интелектуална или емоционална. Всяко кралско семейство се слави с потайност и затвореност, но е важно да се отбележи, че на главите на орляците се пада задължението и честта да комуникират с боговете и архоните, когато това бива нужно. Драконите, както всички раси в Авликейн, живеят под крилото на Седемте, но не гледат с добро око на магията, която божествата носят в себе си, тъй като драконите са естествено мнителни към магията и притежателите и. Ако едно ято би допуснало в себе си архон, то някой от него да стане бог е нечувано и недопустимо. Драконите сами по себе си са изключително затворени и строго пазят своите тайни на излюпване и начин на живот, обитавайки своите хабитати в реалната си форма, но с навлизането на Третата епоха и създаването на Валон някои от тях са чести негови посетители. Важно е да се отбележи, че драконите нямат фамилни имена, но избират свои човешки имена, които обикновено са производни на драконовите им. Те могат да живеят където си поискат в човешката си форма, но са задължени да се приберат при родния си орляк, ако бъдат повикани от суверена си. Някои от тях често го правят дори без да бъдат повикани. Ритуалът по Промяната е тайнство, през което всеки дракон трябва да премине след навършването на своята 100-годишнина . Този ритуал се извършва единствено в пределите на Енриа Амрелия и единствено от кралица Ониксия. След като тя тайно от всекиго освен от сестра си и дъщеря си консумира част от сърцето на баща си, придобива способността да дарява драконите с човешка форма, което прави комуникацията им с други раси безкрайно по-лесна и удобна. За целите на ритуала в края на годината се събират всички дракончета, които са навършили необходимата възраст през изминалата година и в двореца в Енриа Амрелия те биват подложени на процеса един по един. Процесът включва изваждане на истинския им образ от сърцата им. Той е стриктно психологичен и магически, може да бъде дори и болезнен, ако младият дракон си налага психологически бариери. Драконите не могат да бъдат различени от нормалните хора, когато са в човешката си обвивка. Единственото, което може да ги издаде, е поведението им, което често пъти е достатъчно, защото членовете на този вид имат изключително арогантно държание на моменти. Важно е да се отбележи, че когато са в човешката си форма, те не могат да формират части от драконовото си тяло - например криле.  Трансформацията трябва да бъде пълна или никаква. Трансформацията се случва плавно и естествено, но трябва да се отбележи, че ако един дракон се задържи твърде дълго в човешката си форма, тя може да бъде болезнена.
Зачеването и излюпването при драконите е обширна тема, която може да бъде развивана със седмици от учените на Авликейн, но самите ята не са толкова благосклонни да споделят тайната на своето размножаване до степен, в която някой от тях практикува инсестуални връзки, за да запази своя вид и енигмата около него. Драконите могат да се размножават единствено помежду си, като всички опити това да се случи с друга раса, са неуспешни. Ключът на това е фактът, че дракон може да създаде потомство единствено ако актът е извършен в истинската му форма. Доста драконови любовници са твърдяли, че са бременни от дракони, за да ги задържат до себе си, но тези опити винаги са били посрещани с насмешка. Важно е да се отбележи, че размножаването на драконите е сложен процес. Женските рядко успяват да забременеят, но щом го сторят, могат снесат своето яйце само в своята драконова форма. Драконовите яйца имат изключително дълъг период на люпене - от 50 до 70 години. Всеки от драконовите орляци има определени изисквания за излюпването на своите яйца като температура, локация и още външни фактори, но не са склонни да ги споделят с останалите. Майката стои с яйцето, докато то не започне да придобива осъзнатост. Малките дракончета придобиват своето съзнание още докато са затворени вътре в самото си яйце. Това обичайно се случва към 30-тата година и това означава, че яйцето може да бъде оставено само, за да се довърши процесът на излюпването. След този така монументален старт в живота малкото драконче взема цвета на родителите си. Връзки между дракони от различни ята се случва изключително рядко поради разликата в природите им и затвореноста на самите орляци, но ако такава произведе дете, то наследява цвета на единия от тях. Невъзможно е да се създаде дракон, който носи белезите на двамата си родители. Щом драконът бъде излюпен със съответния цвят, той бива отгледан от орляка с този цвят. Близнаци при драконите се срещат изключително рядко, затова са високо ценени в редиците им. Има два начина за излюпване на близнаци - еднояйчни близнаци се излюпват от едно яйце, като обикновено са недоносени, по-малки и по-слаби в началото. Това е по-редкият вид, тъй като такива близнаци често умират именно заради физическата си слабост. Разнояйчните близнаци се излюпват от две яйца, снесени по едно и също време от една и съща майка и създадени от един и същи баща. Това дали са еднояйчни, или разнояйчни близнаци, няма влияние върху външните им белези. Не са познати случаи, в които да са се излюпили три или повече дракончета наведнъж.
По продължителност на живота те са дълголетни като ангелите, демоните, Еваримите и останалите други раси, които носят този белег. Могат да умрат единствено ако бъдат убити, но рядко се случва да има толкова смели хора, които биха опитали това в драконовата им форма. Интригите им - както вътрешни, така и външни са легендарни. Младите принцове и принцеси се учат на самозащита и контрол върху своя елемент от ранна детска възраст, за да могат да осуетяват заговори от свои недоброжелатели. Макар и свободолюбив и арогантен народ, различните драконови ята са се нагърбили да изпълняват задачи, които могат да донесат единствено добро и благополучие на всички в Авликейн. Откакто на расата е поверено да пази Нексуса, се усеща напрежение между тях и останалите раси, създадени от Първичните - особено от ангелите. Драконите се стремят да останат настрана от боговете и Елохимите, но въпреки това винаги подхождат към тях с уважение, защото знаят, че светът на Авликейн зависи от тях. Не са редки случаите, в които дракони дори взимат участие в празниците им.
Драконите са полигамни създания - имат любовници от различни раси и полове, като това е приемано за нещо нормално както от страна на мъжете, така и от жените. Въпреки това може да се зароди конфликт само ако любовниците са дракони.

Бунтът на Двете сестри
Масово расите на Авликейн считат Войната на архоните за конфликта, който е формирал света, който познават. Драконите се обръщат към друг конфликт за своето летоброене и сформиране и това е Бунта на Двете сестри.
По времето на първата епоха всяко от тепърва еволюиращите драконови ята живее сравнително необезпокоявано от другите и от настъпващите божествените проблеми на останалия свят. Драконите са доста затворени като общности и гледат да не се обременяват с дела, които не ги засягат. Тогава - както и в днешни времена, брак между членове на две различния ята се разглежда като нещо нечувано и хипотетично опасно. Първият такъв изключително рискован опит е направен през самия край на Първата епоха от жена от Рубинените дракони и мъж от Обсидиановите. Името на майката е загубено или нарочно заличено в летописите на драконите, но това на бащата е останало - Захир. От тайната връзка помежду им се излюпват две момичета - близначките Инарида и Ониксия. Майката умира при снасянето на двете яйца, а Захир за пръв път в цялата им раса разбира, че дракон, създаден от смесена връзка, може да носи само единия цвят и белези на родителите си. Инарида се ражда рубинена, а Ониксия - обсидианова. Дават Инарида на Рубинения орляк, а Ониксия остава с баща си Захир, който е започнал да губи разсъдъка си от загубата на половинката си. В този момент на печал и неизмерна болка в замъгленото съзнание на Захир се ражда изродена идея, която мнозина твърдят, че е била там още преди смъртта на любимата му - многоцветен дракон. Заради тази си фикс идея той започва да отвлича яйца от другите орляци и да ги изтезава чрез изкривена форма на магия, която причинява болка както на него, така и на жертвите му. Поради естествената резистентност на драконите към магията той пленява еварими, които да го научат как да ползва прашинката от Нексуса, която е в душата му. Този процес създава неимоверна болка на ползващия го и е забранен от по-късните драконови поколения с наказанието смърт. Никой не обръща внимание на изчезналите яйца, защото през Първата епоха, дори и в самия и край, обстановката на Авликейн е изключително напрегната и хаотична. Времето минава и Захир става все по-смел и нагъл, успявайки да издигне култ към своята личност в ятото и да говори за завземането на другите ята от Обсидиановите.
Дъщеря му Ониксия разбира за тези му планове и праща писмо до сестра си, за да я предупреди за наближаващата буря, но е твърде късно и Захир хваща Ониксия, която бива заключена. Не всичко е загубено обаче, защото Инарида получава съобщението на сестра си и отива при другите ята, молейки ги за помощ в този така ключов момент, но тогавашните им лидери и отказват . Само група млади дракони успяват да загърбят различията си и да прозрат, че опасността е много по-голяма от индивидуалния драконов орляк. Обсидиановите дракони са войните на расата им, силни и непреклоними, по-защитени от магията отколкото всички други. Ако те не се обединят, ще бъдат обединени насила от болните амбиции на един луд. Инарида успява да събере малка армия от всички орляци и тъкмо навреме, защото Захир атакува нейния собствен. Той вини Рубиненото ято за смъртта на съпругата си, изкривеното му съзнание го убеждава в правотата на доводите му. Обединените сили на армията на Инарида успяват да го отблъснат и самата тя убива своя баща и запраща тялото му във вулкана Туриал - античния дом на Рубинения орляк. След което пленяват останалата част от Обсидиановия орляк и освобождават Ониксия. Инарида твърди, че не знае какви ужаси бяха видели очите на сестра и под плена на Захир, но знае, че тя никога няма да бъде същата. Бе излязла от там със знания и умения, за които никой не подозира, но също така пречупена и затворена жена, без помен от жизнерадостното момиче. Когато прахта на бунта се вдига, старите лидери на ятата са премахнати и на тяхно място са сложени тези, които са защитили расата си срещу лудостта на Захир. Ониксия като новоиздигнатата кралица обявява оттеглянето на Обсидиановия орляк от световните афери и се кълне, че никой от тях няма да вдигне повече лапа срещу никое същество на Авликейн. Налага на орляка, който тя води, самоналожено изгнание от военните афери на света и всички в него. Също така отваря вратите на дома на Обсидиановите дракони - острова Амрелия, последният остров на Авликейн преди необятната и празна шир на Тъмното море.

Изумруденото ято/Изумруденият драконов орляк (5/9)
Изумруденото ято е различно от своите събратя заради факта, че няма стриктен топос, който обитава. Драконите на природата са деца на цял Авликейн - номади на горите и планините, лечители на дивото и всичко мило и драго, което го обитаваше. Нещото, което също бе любопитно за този орляк, е, че начело почти винаги стои женска фигура, макар и мъжките да се радват на почит. Сегашната кралица на орляка бе лейди Дреанея, която е известна из цял Авликейн със своята доброта и милост. Дреанея бе взела участие в Бунта, но под крилото на своята майка. След като тя бе починала, тя се бе въздигнала на престола, чакайки да бъде наследена от своята дъщеря - Първа принцеса Диалезия. Изумрудените дракони са естествените лечители на природата на Авликейн, грижейки се за природата и всички животни в нея. Те снасят своите яйца дълбоко в горите, където малките дракончета прекарват десетилетията на излюпването си сред красивите горски шумове и песните на елфите, които ги кичат с цветя и им пеят песни за големия и широк свят и как трябва да обичат всичко в него. Излюпвайки се, те вече държат в себе си пламъка на обич към целия голям свят и желанието да го видят и опознаят. В истинската им форма люспите им имат наситенозелен цвят, а телата им са по-малки и крехки от тези на останалите им събратя, но за сметка на това доста по-бързи и елегантни. Дъхът им, за разлика от тези на събратята им, не носи унищожение, а нов живот. Те издишат тънка зелена мъгла, която елфите наричат “Дъха на живота”. Всичко докоснало се до тази мъгла, се раззеленява и започва да расте буйно, животните се излекуват от болежките си и хората на прага на смъртта намират своя път към Одеон кротко и тихо, с усмивка на лице. Важно е да се отбележи, че този дъх няма силата да връща мъртвите от владенията на тъмнокосия Елохим. Тяхната сила е да запазят и подсилят живота, а не да го създават или възкресяват. Те са много обвързани с природата, могат да контролират растежа на различни растения и дървета, да говорят с животните и да лекуват. Именно кралица Дреанея е тази, която бе помолила богинята Инсигния да създаде шифтърите след ужасите на Войната на архоните, за да помогне на ятото с неговите задължения. Тя също присъства на създаването им, което създава неразрушима връзка между орляка и шифтърите. Често пъти шифтърите правят подаръци на кралицата, а тя добродушно ги целува по бузите. Тези дракони се славят със своята доброта и състрадателност, но оттук произлизаше най-голямата им слабост - тяхната наивност. Често пъти биват погубени от желанието си да помогнат на някого с цената на всичко. Говори се дори за такива, които Одеон бе убил лично, след като са нарушили законите на природата и се опитват да излекуват неизлечими рани или да съживят покойник. Когато искат да се съберат го правят във Ваурора, където богинята Инсигния бе обособила част от квартала си само за тях. Там живее и кралското семейство, но то рядко се задържа измежду четири стени. Природата ги тегли като верига, а те са роби на своята нужда да помагат. В човешката си форма те се славят с меки и благи черти, красиви светли и кестеняви коси. Във Валон освен Ваурора често човек може да ги срещне из цветния и изпълнен с вълнения Морфис.

Кехлибареното ято/Кехлибареният драконов орляк (5/8)
Необятният и енигматичен Сукремал е мястото, което кехлибарените дракони наричат свой дом. Жегата, пясъкът и яростните ветрове ги бяха сформирали като орляк много преди някой друг да реши да стъпи в Сукремал. Те бяха първите му заселници и деца, които учеха останалите как да живеят в тежките условия и как да ценят всяка капка вода, до която се докоснат. Предводител на ятото е младата Ириселия, която е наследила поста от баща си само две десетилетия по-рано. Младото момиче все още свиква с поста на водач, но единият от братята и и по-мъдрите от орляка я подкрепят, защото виждат в нея необработения потенциал на велик лидер. Способностите и размножаването на кехлибарените дракони са свързани с елемента въздух. За да се излюпи едно яйце, то се заравя в дюните на необятния Сукремал и се оставя на елементите. Бурните ветрове бият по черупката му, сякаш чукайки му да излезе и накрая то отговаря на този призив. Когато се излюпи малкият дракон, ветровете от крилата му причиняват пясъчна буря - едновременно желано и ужасяващо събитие за жителите на безлюдните дюни. Малкото драконче се излюпва с люспи в жълт до тъмножълт цвят, които се променят на слънцето. Имат способността да издишват толкова силни и концентрирани количества топъл въздух, че могат да издухат всичко по пътя си. Размахът на крилете им също има силата да отвява всичко .Кехлибарените дракони също са номади, но важното при тях е, че те са номади само вътре в своята пустиня. Рядко напускат пределите на родния си Сукремал, но и в тях намират желаното. Кехлибарените дракони са любопитни интелектуалци, които правят всичко възможно, за да се доберат до знания - скрити или нескрити. Попиват томове с книги, често бродят из останалите раси и изучаваха изкуства и наука. Това е и тяхната слабост. Не един или двама кехлибарени дракони са намерили своя край в невъзможното издирване на знание извън предела на своите възможности. Общият им дом бе Оазисът на вечната нощ, същият оазис между реалния свят и света на сънищата, в който Нахида бе пожертвала всичко, за да спаси Сукремал. Както се подразбира от името, в него цари вечна нощ, а в дълбините на водите му могат да се видят хиляди томове книги, които се намират в света на сънищата. Оазисът няма постоянни обитатели. Той бе там, за да даде на пътуващия спокойствие и уют преди да го изпрати отново на ветровете.
В човешката си форма кехлибарените дракони имат мургава кожа и тъмни очи и коси. Във Валон предпочитат да обитават Ешила и Лунатион.

Обсидиановото ято/Обсидиановият драконов орляк (3/6)
Остров Амрелия е домът на обсидиановите дракони. Островът бе последният известен пристан на човечеството преди безкрайната шир на Тъмното море. Самият той не е нищо повече от купчина зъбери и камъни - никаква растителност, никакъв живот. Но ако опитното око се огледа, може да забележи хиляди тунели, които се врязват в самото сърце на острова. Ако човек ги последва, ще да стигне до Енриа Амрелия, дома на ятото - обширен подземен град, издълбан в самия камък. Владетел на тези земи и на самия орляк е Ониксия Черната - дъщерята на Захир. Тя е драконът, който извършва Ритуала по Промяната, чакайки да бъде наследена от своята единствена дъщеря - Първа принцеса Валера. Обсидиановите дракони са свързани със самия Авликейн, те са деца на костите му и камъкът и земята са техни учители и подчинени. Представителите на този орляк са най-едрите и резистентни на магия от всичките си събратя и войните на расата си. Обсидиановите дракони се излюпват единствено в пределите на Енриа Амрелия и никъде другаде. Някои от тях твърдят, че това е последното заклинание на злия Захир за наказание на ятото и на дъщеря си, други смятат, че налягането е подходящо за спукване на твърдата като камък черупка. Без значение от външните фактори - веднъж излюпени, малките дракончета имат цвят черен като нощта. При тях няма вариации, а просто един единствен цвят, който ги обединява. Силите им са обързани с земята и силата, която прозилиза от нея. Физическата им сила е неоразмерима дори в човешката им форма. В драконовия си вид те нямат особен дъх, но могат да издадат рев, с който да предизвикват трусове. Самите те изначално са войните на расата си, но след стигмата, наложена им насила от Ониксия след Бунта на Двете сестри, те сякаш губят фокус и се превръщат в пацифисти. Според забраната на суверена им те нямат право да нараняват нито едно създание или растение на Аликейн, за да изкупят греховете и кръвта, проляна от предците им. Много от обсидиановите не искат това да продължава, но кралица Ониксия е единствената, която може да изпълнява Риуала по Промяната, и без нея цялата драконова раса остава без бъдеще, затова не може да бъде убита, макар че из орляка се надига мълва, че вече и Валера е способна на това. Слабостта на това ято е вечната лудост, която съпровожда гена му. Пацифизмът не се отразява добре на родените войни дракони и те по един или друг начин прекрачват забраната на кралицата си и намират своята смърт. Макар че в Епохата на Несигурността всички ята започват да твърдят и да молят монарха да възвърне милитаристичното минало на ятото си, Ониксия не желае да чуе и оставя тази длъжност на сестра си и рубинения орляк.
Поради наложената забрана драконите от този орляк да се бият ако те по някакъв начин го направят или наранят същество от която и да било раса, включително при самозащита, са обречени на мигновена внезапна смърт. До ден днешен не е разгадано защо и как се случва това, въпросът е една от най-големите мистерии на ятото.
В човешката си форма това е единственото ято, което не се отличава с определени белези. С всяко следващо поколение те напълно сменят гените си. Често се случва родители и деца изобщо да не си приличат. Някои зли езици шушнат, че това е ефект от експериментите на Захир. Прадпочитаният за тях квартал във Валон е Фаустус.

Рубиненото ято/Рубиненият драконов орляк (6/8)
Рубиненото ято на Авликейн нарича вулкана Туриал свой дом и хабитат. Самият вулкан се намира на най-югоизточната точка на Авликейн, обграден от неплодородни степи и прах. Вътрешността на вулкана е издълбана в амфитеатрален вид, където орлякът може да пребивава в своята човешка форма. Ятото бива предвождано от самата кралица Инарида, която подготвя за короната своя син - Втори принц Анестиан, след мистериозната смърт на първия ѝ син.
Рубинените дракони са обвързани с елемента огън, излюпени и израснали сред изгарящата жега на вулкана. За да се излюпи едно рубинено яйце, то трябва да бъде поставено в лавата и само тогава то може да се развива. При излюпване малките дракончета са покрити с кървавочервени люспи по цялото си тяло. Те са естествено резистентни на магия и огън, излюпвайки се сред изгарящата горещина на вулкана. Могат да издишат огън и да го контролират, създавайки пламъци и пожари, но нямат прецизния контрол на огнените духчета върху стихията. Те са неконтролируеми пожари - в цялата си същност и съзнание. Червените дракони са гневни, бързо губят контрол над емоциите си и рядко успяват да сдържат думите и действията си. Също така страдат от неповторима алчност - емоция наречена още “драконовата болест” или “лудостта на Захир”, която макар и да присъства измежду другите ята, е най-силна в този. Веднъж подал се напълно на тази лудост, драконът става нестабилен и е нужно да се отстрани. Но също така тази емоция ги подтиква и към положителни дейности. Рубинените в отсъствието на Обсидиановите си братя са сепревърнали във войните на своята раса, миротворци и набюдатели, които внимателно следят да не се повтори “Бунтът на Двете сестри” или Войната на архоните. Тяхната цел е да намират редки артефакти, които могат да наранят расите по някакъв начин, да потушават конфликти по своя твърд и милитаристичен начин. Това се отразява и на поколенията им, които още с излюпването си се учат да се бият с зъби и нокти, а след преминаването на Ритуала на Промяната веднага се заемат с използването на човешки оръжия. В човешката си форма те са главно с тъмни коси и очи, макар че се срещат индивиди, които да са аномалия от нормата. Когато пребивават във Валон, те предпочитат квартали като Евилон и Ешила - там, където температурите и емоциите се покачват.

Сапфиреното ято/Сапфиреният драконов орляк (6/10)
Сапфирените дракони обитават планинската верига на Драконовата планина и са изковани от нейния студ и лед, който ги е формирал като вид. Сегашният им лидер е крал Оталон, който е начело на орляка със своята кралица Есиния и многобройното им потомство. Крал Оталон не е участвал в “Бунта на Двете сестри”, а наследява титлата от покойния си баща, след като той бива отровен при необясними обстоятелства. Наред да го наследи е красивият Първи принц Теларион, харесван от цялото ято заради нежния си, но твърд като лед подход в дипломатичните и военните действия. Основният им хабитат за живеене е крепостта, която се намира над Нексуса. В миналото са я деляли със събратя от останалите ята, които са искали да изпълнят задължението си към защитата на Нексуса, но в последното десетилетие не са толкова отворени към посетители и рядко позволяват на някой външен да го доближи. Саприфените дракони са обвързани със студа и снега на Драконовата планина, същото важи и за процеса им на излюпване. Яйцата се оставят по върховете на планината да се борят с природните условия до самото си излюпване. Веднъж излюпени, малките дракончета имат син цвят на люспите си. Син цвят е условно казано, защото отдалеч изглежда така за невъоръженото око, но който има късмета на се доближи до сапфирен дракон в истинската му форма, твърди, че това по-скоро е един спектър от цветове, които варират от бяло до тъмносиньо и се променят на светлината. Крилата им изглеждат почти прозрачни и ефирни, покрити със съвсем малки прозрачни люспи. Сапфирените дракони могат да издишат лед, както и да го създават от нищото. Те са имунизирани от студ и измръзване, като прецизно използват тези си премидства срещу враговете си.
Сапфирените дракони се славят със своята дипломатичност и интелект, те са изкусни дипломати и пратеници. Обичат да извъртат думите и да ги ползват като ледени остриета, които да се забиват в плътта на жертвите им и да ги карат да остават безмълвни. Но точно това умение на ненадминати оратори поражда у тях арогантност, която често бе тяхното падение. Тя са приели за своя лична задача да пазят крепостта над Нексуса, но често откриват своето поприще из расите на Авликейн като писатели и лидери, тласкайки ги напред със своите нежни и окуражаващи думи. В човешката си форма те са с руси до бели коси, често светли очи и бяла кожа. Във Валон най-често и логично обитават Арктин, но понякога предпочитат и Фаустус.

Драконите са както важни герои, така и авторски. Могат да бъдат създавани само авторски герои на дракони, излюпени след Бунта на двете сестри.

MONTY
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2353
Върнете се в началото Go down
Нед 22 Яну 2023 - 20:39
Jinns (6/20 obtained spots)

Джиновете били дело на проклятие, което разярената господарка на магията - Аела, хвърлила върху един смъртен, най-омразния сред всички човеци, а името му според източниците било Джафер. Той се родил с необикновена жажда за власт и сила, желаел да бъде избран от Нексуса, но дори да бъде бог, му се струвало малко. Джафер копнеел да бъде толкова силен и важен като самите Елохим, водещи началото си от Ел. Много пъти молел първата дъщеря на Аела, първата и единствена Кралица на Еваримите - Занейда, да му изплете заклинание, с което да го направи равен по власт на първичните, ала Занейда колкото била красива, толкова била и мъдра, и знаела, че дори тя не била способна да изпълни такава молба. Разярен и озлобен, Джафер отвлякъл прекрасната магьосница, измъчвал я дни наред и накрая я убил със собствените си ръце. Според някои от слуховете Занейда била и първият консорт на Малбонте. Именно нейната трагична съдба станала причина божествените същества да полагат своята защита над бъдещите си консорти, за да не споделят нещастната съдба на най-обичаната дъщеря на Аела.
Господарката на магията, разбирайки за стореното от Джафер, го проклела, превръщайки го в почти безсмъртен, ала винаги да е роб на другите, окован от магията да изпълнява по три желания на всеки, който го открие. След това разбила душата му на хиляди малки парченца, които затворила в бутилки или лампи, като ги разпръснала по света. Така възникнала расата на Джиновете. Не от желанието на Елохима да има свои деца, а родени от отмъщението и, задето погубили първата и рожба.
Всички джинове макар външно да не си приличат, съдържат по частица от душата на Джафер в себе си и са подвластни на неговото проклятие. Който открие джин и го освободи от затвора му, има правото на три желания, които джинът е длъжен да приеме и евентуално изпълни. Над желанията, които са способни да изпълнят джиновете, има някои ограничения. Джиновете не могат да направят някого безсмъртен, не могат да съживят мъртвите или да създават нови божества. Не могат да изпълняват свои желания нито такива на други джинове. Не могат да желаят неща, които да застанат на пътя на Елохими, богове или архони (например не могат да си пожелаят да попаднат в късметлийска ситуация, предразполагаща убийството на бог, не могат да пожелаят да сменят расата си, не могат да си пожелаят безкрайно знание от архивите на Енеас и пр.), не могат и да си пожелават неща, свързани със стихиите им (например не могат да си пожелаят да върнат времето назад, слънцето да залезе завинаги, не могат да пожелаят и някой да се влюби в тях против личната си воля, да пожелаят нечия смърт или предпоставките за нея, не могат да си пожелаят също повече желания и/или повече джинове).  Също така едно същество може да се ползва само до три желания от джин през живота си. Джин няма право да откаже изпълняването на желание от господаря си, поради което, ако някой си пожелае едно от нещата, които Лейди Аела е ограничила, без значение под каква форма го направи, джинът е длъжен да приеме желанието му, но не и да го изпълни. Това се нарича "празно желание", тъй като е похабено, безрезултатно, но въпреки всичко се счита за отправено и прието. Самият джин не може да изпълнява желания на други същества докато не е изпълнил всичките три на съществото, което го е освободило от бутилката. Ако дадено същество, освободило джин от затвора му, умре преди да е изрекло третото си желание, джинът остава прикован към земята, постепенно силите му угасват и накрая губи телесната си форма. Единственият начин този джин да се завърне е, ако друго живо същество открие неговата стъкленица, джинът осъществи трите му желания, а след което отново бива прикован в затвора си.
Въпреки проклятието на Аела да бъдат вечни, джиновете са смъртни създания. Те не могат да умрат като обикновените хора, на които изцяло наподобяват визуално, но могат да бъдат убити. Въпреки това не могат да умрат по време на изпълняване на дадено желание, но този процес отнема не повече от миг време.
Джиновете нямат никакви външни белези, които ги различават от човешката раса с изключение на големите златни гривни, които носят на двете си ръце. Те са масивни, големи около 6-7 сантиметра и са богато украсени с различни орнаменти, верижки, камъни, които са строго индивидуални, уникални за всекиго от тях. Тези гривни изпълняват ролята на окови на душата им. Ако един джин успее да се освободи, гривните остават като най-обикновен аксесоар и губят магическата си функция.
Джиновете излизат от лампата или бутилката, в която са затворени, под формата на дим, като постепенно човешкият им облик се оформя и придобива плътност. Пространството вътре в затвора им е строго индивидуално за всеки джин, много наподобяващо на сън, и няма два джина, при които то да изглежда по един и същи начин. Мястото е предопределено от Аела при разкъсването на душите им - при един джин светът вътре може да изглежда като поле, при друг - като стая, при трети - като замък например. Един джин не може да посети мястото в лампата/бутилката на друг, тъй като все пак това е вид заточение за тях. Всеки джин може да се прибира в своето пространство когато пожелае освен в моментите, в които господарят му е при него. Обикновено джиновете държат съда си у себе си именно с цел да могат да се върнат там, когато решат - това не им е жизнено необходимо, но е нещо, което почти всеки един от тях прави. Факт е обаче че се стараят често да посещават илюзорното си пространство - ако прекарат твърде дълъг период далеч от него - седмица например, се изтощават физически и психически и не са в кондиция правилно да изпълняват желания, което може да се яви пагубно за тях.

Различават се два вида джинове - пакостливи и благосклонни, но външно няма никакви отличителни черти между двата вида, поради което е невъзможно да се познае на какъв сте случили.

Пакостливи джинове (1/10) - Някои от джиновете решили да се позабавляват с тези, които ги принуждавали да им служат, като изпълнявали желанията им, но ги сбъдвали по начин, който вещаел ужасни последици за този, който изричал желанията си. Поради скритите си задни помисли на тях Аела отказала да даде шанс да бъдат свободни, тъй като твърде много и напомняли за всичко лошо в Джафер. Останали без голям избор, този вид джинове ако бъдат освободени, най-често избират да изпълнят едно чуждо желание, а след това се укриват възможно най-дълго време преди да бъдат открити и принудени да изпълнят останалите две и да се върнат в затвора си.

Благосклонните джинове (5/10) - Не всички джинове били лоши, някои от тях искрено искали да бъдат свободни и да изкупят вината на Джафер пред Елохимите. По-късно, през времето, след като Нахида била издигната до богиня, тя измолила Аела да даде шанс на джиновете да изкупят вината на Джафер, след като изпълнили 3-тото желание на съществото, което ги освободило от затвора им. Някои слухове за това действие на богинята на сънищата са, че самата  Нахида някога е имала любовник от тази раса над когото се е смилила и измолила шанса да бъде свободен.
За да се случи това обаче има условие - настоящият господар на джина да използва третото си и последно желание, да го освободи. Ако даден джин спечели свободата си, той по същество загубва всички сили на расата си, както и безсмъртието си, като отново се превръща в обикновен човек, какъвто е бил някогашният Джафер.
Благосклонните джинове имат обичая често да подаряват златните си гривни на господаря, който ги е освободил, в знак на благодарност и признателност към него.

MONTY
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2353
Върнете се в началото Go down
Сря 22 Фев 2023 - 0:22
Elves (11/45 obtained spots)

Елфите са дълголетна раса, известна със своята стройност, елегантност, нежност и красота. Тяхното начало датира от средата на Първата епоха, но тогава видът им бил коренно различен от това, което Авликейн познава днес. Божественият им произход е неясен - легендите, които елфските племена разказват от уста на уста, гласят, че техен родоначалник е човешката раса, а вследствие на дълъг многовековен процес, известен като "Елфолюцията", се появили първите протоелфи. Тяхната кожа имала лек зелен отенък, между пръстите им имало тънка ципа, ушите им били силно заострени, а ноктите им били остри и дълги. Популярно е вярването, че Елохимите имат пряка роля в осъществяването на "Елфолюцията" и промяната на човешкия род в една съвсем нова, непозната до този момент раса, но ако попитате когото и да било от Елохимите за истинността на тази легенда, ще получите само усмивка или многозначителен отговор, който нито потвърждава, нито отрича каквото и да било.
Процесът на "Елфолюцията", разбира се, не се състои само в тази визуална промяна на хората в напълно нов вид. Постепенно визуалните черти на тази съвсем нова раса се променят и още и още, а към края на Първата епоха се оформя познатият ни днес елфски род. Ципата на пръстите и дългите им нокти, пригодени за катерене, изчезват, кожата им се връща към предишния си цвят. Заострените уши се превръщат в отличителен белег на расата, а около телата им се появява аура, чийто цвят е различен за всеки клон на расата им.
Легендите разказват за митичен протоелфски крал на име Феодмон, чиято съпруга Мериел родила пет прекрасни дъщери - първо се родили двете близначки Дарна и Лорна, след тях се родила Мерия, а после и Мейв. Най-малката от тях носела името Титания. Всяка една от тях се славела с безкрайното си изящество и красота, способна да стопли дори и най-студеното сърце. Песните им галели ушите на всеки горски обитател, а талантливите им ръце създавали най-съвършените предмети. Били гордостта на родителите си докато един ден зли очи не се спрели на младата Мейв - чистокръвен еварим на име Наталиан поискал ръката и, но след отказа и той и изпратил като подарък прокълнат диамант, който се озовал в ръцете на сестра и Титания. По кожата и избили бодли, очите и потъмнели, а нежното и сърце се превърнало в пропаст. Дълго време тези нови елфи, чието начало бележи покваряването на Титания и отлъчването и от останалите елфи, били наричани "Тъмни" преди да бъдат категоризирани като изцяло нова раса - расата на феите.
"Елфолюцията" обаче не приключила там. Дарна продължила кръвната линия на баща си и векове по-късно дала началото на подвида, познат на Авликейн днес като "Диви елфи". След нея от децата на Лорна се развил видът на Слънцеродните елфи, а от наследниците на Мерия - видът на Луннородните елфи. Мейв, удавена в мъката по най-малката си и най-любима сестра и обзета от вина за нейната душевна гибел, всяка нощ гледала звездите и мечтаела светлината в очите и душата на Титания отново да се върне. Вместо това Дилук и отредил друга съдба - тя станала първата елфа от вида на Звездородните и, респективно, тяхна кралица.
В миналото елфическият народ имал свои земи на югоизток от днешен Валон, които обитавал - тези земи днес са по-известни като архона Ренея, която служи вярно на Инсигния. След издигането и като архон те се заселили в земите в близост, а след края на Великата война и настъпването на Третата епоха елфите постепенно напуснали тези свои диви кътчета сред природата и се заселили сред останалите раси във Валон. В наши дни кралската фамилия на елфите има резиденция в покрайнините на Ваурора, в която се провеждат и всички графски събрания.
Елфите имали и кралски род, който управлява над тяхната раса - в миналото властта им била строго регламентирана и не се допускали и най-малките отклонения от нея. Въпреки че монархията отдавна не съществува в първичната си форма вследствие на известното либерализиране на елфическия род и урбанизирането на обществото им, на ефирния народ му било позволено да запази кралските си титли. Властта им коренно се изменила и вече кралската фамилия и титла се пази по-скоро като отличителна черта и гордост на расата отколкото като арбитър. Четвъртата епоха като едно спокойно време за една спокойна раса не изисква от властимащите да вземат епохални решения за расата си, но това не означава, че при необходимост те не биха го направили. Елфите са раса, която държи на мира, и дори по време на Великата война стоят настрана от конфликтите, раздиращи цялата Втора епоха.
Елфите доживяват до около 1000-годишна възраст, подобно на своите братовчеди феите. Те стареят изключително бавно - обикновено визуално се променят с темповете на хората, като застиват на една определена възраст до към 950-970-тата си година (450-470-тата година при полуелфите). Останалите 30-50 години до края на живота им са период на забързано стареене, в който те се изтощават физически и психически, подобно на обикновен човек на преклонна възраст.
Елфите са изкусни майстори, а предметите им многократно превъзхождат тези на хората и останалите раси. Според легендата когато боговете се издигнали на власт, майсторите елфи изковали на всекиго от тях божествени предмети, които да съхраняват част от силата им.
Общността на елфите е матриархална, тъй като родоначалниците и са жени. Начело на нея стои кралица, придружавана от своя крал, който е повече като брачен партньор отколкото като властимащо лице. Въпреки това една кралица не може да стане кралица, без да встъпи в брак, поради което към днешна дата кралица Еларис е все още нелегитимна кралица, на която се е наложило да встъпи в роля поради така стеклите се обстоятелства. Въпреки това тя е уважавана от народа си, справедлива и фактът, че нейната титла е неофициална поради все още несъстоялата се женитба, не притеснява никого, нито е възможен преврат и узурпиране на властта от друг претендент поради тази причина.
Децата на кралицата и краля носят титлите "принцеси" и "принцове". Характерно за това общество е, че властта не се унаследява от първородната дъщеря, а кралицата приживе е длъжна да избере коя от женските и рожби да седне на престола след смъртта и или доброволното и оттегляне. Ако кралското семейство няма жени наследници, властта се предава на някого от синовете им докато някое от момичетата в рода не порасне и не се докаже достатъчно, за да получи короната. Няма значение от кое елфическо подразделение е родената жена владетел, тъй като тази раса гледа с еднакво уважение на всеки свой клон. Всяко подразделение на елфите има и свои "графини" и "графове", които са главни управници  на подразделението и техни представители пред кралското семейство. Те са отговорни за разрешаването на всеки проблем на общността си, следят за реда и от тях се изисква да бъдат винаги насреща за вида си и за кралското семейство. Преди тази титла се е унаследявала, но вследствие на близостта на елфи и шифтъри към края на Третата епоха-началото на Четвъртата форматът на този орган на управление се променя. На всеки 50 години се провеждат т.нар. елфски подвизи, които се състоят от пет кръга. Целта им е да тестват физическия и умствения капацитет на претендентите за титлата. Елфите са прочути със своите т.нар. “подвизи” - състезания, определящи това кои да бъдат графовете, представляващи своята подраса пред кралското семейство. Още от миналото, датиращо от далечната Първа епоха, елфите се стараели да бъдат физически и психически подготвени за всичко, което животът, макар и спокоен измежду полите на планините и дебрите на тъмните гори, е способен да им поднесе. Игрите се определят от магически амулет, някога принадлежал на принцеса Титания, който тя носела около врата си преди нещастно да се превърне в първата кралица на феите. Никой не знае как амулетът е попаднал в ръцете и, от какво е изработен и какъв е камъкът в средата на сложната композиция, но някои феи разпознават в сребърната плетка дърво, луна, звезда, слънце и змия, асоциирани с четирите елфски подраси и расата на полуелфите. Това е един от аргументите в защита на елохимската намеса в “Елфолюцията” и ролята на Съдбата в развоя на събитията, превърнали елфите в това, което са те в момента. Амулетът векове наред е държан от кралското семейство на расата и се изважда на показ само при провеждането на подвиг. Камъкът в средата прожектира вида игра за всеки кръг, определя продължителността му и регламентира правилата на цялото състезание.
Игрите на подвизите обикновено следват една логика, но понякога бива сменян видът логическа игра, регламентът на силовите състезания и/или целият тип изпитание, който очаква конкурентите в съответния кръг. Игрите често включват плуване, пъзели, ребуси, силови елементи, бягане на дълги разстояния, вдигане на тежести, изработка на фини предмети или измъкване от лабиринта в Ешила. Най-честото, а и трудно и подвеждащо звено в състезанието е играта “Елфски кули”, която представлява логическа игра, в която всеки претендент за титлата “граф” е длъжен да подреди 21 различни по големина, ширина и цвят пръстена в кула по съответния им номер, без да прескача. Играта се играе за време, а всяка секунда може да бъде решаваща.
Първите четири кръга на подвизите винаги се извършват индивидуално с цел избягване на саботаж на игрите, а петият е съревнование “всеки срещу всеки”. Битките не завършват със смърт, но най-силните и проявили се кандидати от всяка подраса на елфите стават доверени на кралското семейтво. В пети кръг най-достойните конкуренти от всяко съсловие се срещат помежду си, за да премерят сили и интелект, а най-достойният да получи титлата "граф" или "графиня" в последващите 50 години. Тази титла не се касае от полов признак за разлика от кралската. Изключително рядко се случва претенденти да завършат наравно и една елфска група да има двама графове или графини. Елфите от различните племена не мерят сили едни с други, а само с представители на своето съсловие. При подадена оставка или смърт по време на мандата на графа или графинята се провежда т. нар. "малък" или "вътрешен" подвиг, с който да се излъчи новият представител на племето. Веднъж заел длъжността на граф или графиня, един елф не може да бъде преизбран, но след края на мандата си получава орден за заслугата си към своя вид. Полуелфите също имат право да излъчат носител на това звание, който да ги представлява на отредените събрания, а и пряко пред владетеля.
Елфите са известни с грандиозните сватби, които устройват. Техните празненства продължават по три дни и три нощи, но невинаги са щастливо събитие. Всеки ден от пищните им празненства започва със специфичен ритуал, с който младоженците да заключат любовта си. Първият ден е свързан с горски ритуал, тъй като още от появата си расата дълбока връзка с природата, Двойката избира специално дърво в сърцето на омагьосана гора, намираща се в полите на Драконовата планина. Първо младоженецът, а после булката принася в жертва на омагьосаното дърво част от себе си - кичур коса или бижу, като символ на тяхната любов. Смята се, че дървото поглъща любовта им и защитава техния съюз.
Вторият ден от церемонията е свързан с обмена на магически цветя от Ваурора. Елфите вярват, че ако съхранят в стъкленица цветя от квартала на Инсигния, те ще бъдат вечни и никога няма увяхнат също като любовта им. Двойката си разменя стъкленици с цветя по свой избор, символизиращи тяхната вечна любов и обещанието, че любовта им ще остане свежа и жизнена през целия им живот. През третия и най-грандиозен ден от сватбата елфите устройват така наречения "Празник на елементите". Тъй като расата има четири подразделения и една хибридна подраса, този ритуал представлява почит към всяко от тях. Така те празнуват обединението и разбирателството между подрасите,
Отделните елфски подраси отбелязват и други ритуали, характерни за своя вид. Дивите елфи търсят благословия от Ренея, която приемат като пазителка на всички гори. Те поднасят на архона на Инсигния дарове от мед, цветя, кристали и бижута в ръчно изработен и осветен съд, и получават благословията и за спокоен живот, който да доведе до щастлив и проспериращ брак. Звездородните елфи имат церемония, провеждана под т.нар. "балдахин от звездна светлина". В един определен час на нощта, който е различен за всяка сватба и звездите се нареждат под определен ред, двамата млади споделят целувка. Единствено младоженците могат да почувстват кога правилният момент за това е настъпил. Тази целувка под "звездния балдахин" символизира защитата на звездите и благословиите на вечното върху съюза. За сватбите на звездородни е характерно вторият ден от провеждането им да бъде ден на пълнолуние. Всички гости на сватбата танцуват древен танц, събрани в кръг, който символизира вечната природа, от която расата на елфите произхожда. и цикличната природа на луната. Двамата млади танцуват в центъра на кръга, преплели пръсти едни в други и с гръб, опрян в гърба на партньора им - колкото и контроверсно да звучи, този ритуал символизира, че те никога не биха обърнали гръб на своя другар. Слънцеродните елфи по време на сватбената церемония разменят обети, написани на пергамент, направен от листа и осветени с мастило на слънчева светлина в най-яркия час от втория ден на сватбата им. Подобно на звездородните елфи, само слънцеродните младоженци могат да почувстват кога е правилният момент да пристъпят към изричането на клетвите си. Това мастило може да се види само от младоженците под светлината на слънцето в този конкретен ден, което прави обетите наистина специални и лични. Полуелфите свързват любовта си със скъпоценен камък, известен като  "камък на хармонията". Освен годежните и сватбените си пръстени те си разменят и пръстени, украсени със същия вид камък, в които насочват своята любов и намерения. Ако двама елфи от различни подраси се венчаят, е характерно изпълняването на ритуали, характерни и за двете подраси в знак на уважение към тях. Въпреки това тази раса е привърженик на идеята за запазването на чистата кръв и техен основен стремеж е да се венчаят за представител от своя подвид, което предразполага към сключването на уредени бракове. Единственото допустимо нарушение на този неписан закон е случай, в който те са срещнали своята сродна душа. Приветствани са и бракове между елфи и хора по две основни причини - първата от тях е свързана с хипотезата, че елфите произлизат от хората, а втората е, че полуелфите са ценен кадър в редиците им. С лоши очи се гледа съюзът между елф и фея заради общото им минало. Двете раси нямат конфликт помежду си, живеят мирно точно както всички раси в днешен Авликейн, но тук роля играят стереотипите повече от каквото и да било друго.
Дори да се гледа с лоши очи на съюз между елф и друго създание, ако се роди дете елфче, то неговите роднини от подвида му са готови да го отгледат.
Връзката на предопределените другари в най-общия смисъл представлява специална връзка между две сродни души, но докато хората обичат да използват тази дума съвсем свободно, то за расата на елфите, както и за тази на шифтърите, с които са близки поради тяхната тясна обвързаност с природата, тази връзка е по-възвишена от всеки обет и титла, които иначе биха могли да получат. Връзката между другарите е специална във всеки смисъл на думата. Един към друг те притежават силно развита емпатия, чрез която могат да усещат чувствата и настроенията на своя другар. Специалната връзка се характеризира със силно привличане един към друг, което не бива да се възприема, като физическо привличане, макар по своята сила и усещане, двете да са много сходни и трудни за различаване. Връзката може да се сформира от пръв поглед и от двете страни (ако и двамата другари са елфии/или шифтъри), както и да се оформи само за единия другар, а другият да разпознае своя другар доста по-напред във времето или никога да не го разпознае. Ако вторият е от някоя друга раса, която не притежава способността да разпознава своя другар, то той или тя няма да усеща връзката така, както един елф или шифтър би могъл. В някои случаи и двамата другари може да не осъзнават, че са такива, преди връзката да се напасне помежду им. Връзката между предопределени другари не създава между тях чувства на любов или влюбване, ако такива не възникнат по естествен път, но чувства на влюбване могат да бъдат объркани за подобна връзка, ако елфът не я е изпитал и не я познава. Механизмът, който задвижва разпознаването, е неизвестен, но сред всички раси е прието, че никой не може да се меси между двама другари, които са избрали да приемат връзката официално. Познати са и случаи, в които един или двамата другари отхвърлят връзката помежду си, което не означава, че тя спира да действа. В очите на повечето раси да се разпознае предопределен другар и връзката да бъде призната официциално от двамата, е ясен знак, че нито елфът, нито неговия другар е свободен емоционално и физически за чуждо ухажване. Въпреки това елфите, колкото и да са уважителни към тази връзка и да я поставят над всичко, не са толкова териториални като шифтърите. Връзката може да възникне както между раси, които физически е невъзможно да създадат поколение помежду си, така и между представители на един и същи пол, то тази теория губи своята тежест. Ако елф, разпознал своя другар, стане архон или бог, елфът запазва своя расов белег - дългите уши, но загубва аурата си, както и връзката, която е изпитвал към своя предопределен другар, което не означава, че загубва своите чувства, ако е развил истински такива към своя другар. Елфите и шифтърите не могат да разпознаят своя другар в лицето на бог, архон или елохим, а връзката често бива поставяна под въпрос от създания, които не са запознати с нея и не могат да я почувстват, особено от расата на феите, произхождаща от тази на елфите. Изключително редки са случаите, в които подобна връзка е едностранна, но е възможно. Ако предопределеният другар на един елф или шифтър стане бог/архон, връзката между двамата се прекъсва и за двете страни, но е невъзможно и недопустимо бивш елф да вземе своя предопределен другар за консорт или обратното. Ако предопределеният другар на един елф или шифтър умре, връзката също се прекъсва. И в двата гореспоменати случая е невъзможно елфът/шифтърът да открие своя сродна душа за втори път.
За създаване на подобен тип връзка е необходимо това да бъде уговорено и от двете страни.
При раждане на елф при при двама родители от един елфски разред или със създание от различна раса типът елфски ген обикновено се унаследява, но изобщо не е изключено елфчето да се роди от друг вид. При раждане на елфче при двама родители от различни разреди то обикновено се ражда от един от двата разреда, но изобщо не е изключено да се роди от друг вид.
Днес на света са познати четири подвида елфи, както и подрасата на полуелфите.

Диви елфи (2/10) - Те са генетично най-старият възникнал подвид на елфите, най-близо са до вида на протоелфите, но същевременно най-силно засегнати от "Елфолюцията". Техен родоначалник е принцеса Дарна, продължила кръвната линия на баща си и запазила връзката си с природата. Дивите елфи черпят силите си от енергията на заобикалящата ги природа. Очите и аурата им излъчват бледорезедава светлина. Имат близки отношения с Изумрудения орляк на драконите и расата на шифтърите. Често наричат себе си "Децата на Ренея", тъй като живеели в нейните горски владения в началото на Втората епоха преди Инсигния да я направи свой архон и да и даде човешкия облик, с който е позната измежду повечето създания на Авликейн. Въпреки това тя никога не се обръща към елфите с подобно наименование и няма специално отношение към тях. В днешни дни дивите елфи избират за свое местообитание Ваурора. По случай 1000-годишнината от основаването на град Валон те правят подарък към боговете, като с позволение от Инсигния издигат голяма бяла мраморна чешма в центъра на квартала. От нея извира чиста студена вода, способна да облекчи всяка болка.

Слънцеродни елфи (1/10) - Те били следващите, които се отделили като подвид почти едновременно с луннородните си побратими. Очите и аурата им излъчват бледа златистобяла светлина. Имат близки отношения с Рубинения орляк на драконите и с расата на огнените духчета. Във Валон този вид елфи най-често живеят в Лунатион и Ешила, тъй като слънцето ги кара да се чувстват по-бодри. Сенчестите и студени места като Фаустус, Евилон и Арктин не са предпочитани от тях, тъй като тясната им връзка с природата и топлината ги предразполага към изтощение.

Луннородни елфи (5/10) - Те се отделили като самостоятелен вид непосредствено след Слънцеродните.
Очите и аурата им излъчват бледа сребристобяла светлина. Луннородните елфи са най-близки до расата на хората. За тях предпочитаните квартали са Фаустус и Арктин. Изключително рядко живеят в Морфис или в Евилон. Най-бодри се чувстват през тъмната част на денонощието, ако небето е ясно и сребърната светлина на Луната достига до тях. Този подвид елфи са най-изкусните занаятчии и обикновено се занимават с обработката на сребро, а накит, изработен от луннороден, може да се счита за безценен подарък, тъй като те силно държат на труда си и не го предоставят на всекиго. Прочути луннородни елфи са майсторите на божествените предмети, в които всеки новоиздигнат бог е вложил част от величието и божествената си мощ.

Звезднородни елфи (1/10) -  Очите и аурата им излъчват бледа синкаво-бяла светлина. Имат близки отношения с огнените духчета, които възникнали от звезди. Огнените духчета били създадени по време на един от техните фестивали и до ден днешен Звезднородните възприемат себе си като техни по-големи братя и сестри. Звезднородните обикновено живеят в Ешила или Лунатион.

Полуелфи (2/5) – Това е единствената позната подраса на елфите, която се появила от съюзите между хора и елфи. Докато децата им от другите видове можели да наследят само расата на единия си родител, то по необясними причини това правило не важало за децата на елфи и хора. Има много хипотези, които отдават това явление на предполагаемата изначална връзка между двата рода, но нищо не е потвърдено, а Елохимите отново мълчат по този въпрос. Полуелфите наследяват заострените уши на своя елфически родител, както и заложената им по природа красота и ефирно излъчване, ала не и аурата им. Те доживяват най-много до 500 години, който е максимумът, възможен поради човешката половина от наследството им. Полуелфите не принадлежат към нито едно от тези подразделения, тъй като получовешката им природа тушира тази закономерност, която е обуславена от елфическата им кръв. Интересно за този подвид е, че всички негови представители притежават лечителски способности, за които са високо ценени както сред елфическият народ, така и сред останалите раси, населяващи Авликейн.
MONTY
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2353
Върнете се в началото Go down
Сря 22 Фев 2023 - 0:22
Faes (14/45 obtained spots)

Расата на феите води началото си от края на Първата епоха, както тази на техните далечни братовчеди елфите.
Според познатата история първата фея някога била една от принцесите на елфите - Титания. Древен чистокръвен Еварим на име Наталиан поискал ръката на нейната сестра кралица Мейв, но тя го отхвърлила. В замяна обиденият алхимик изковал черен диамант, който изпратил като подарък за елфата. В онзи далечен ден Кралица Мейв се оттеглила в любимите си горски поточета, а прокълнатият предмет се озовал в ръцете на нищо неподозиращата Титания. Диамантът започнал да я покварява, трансформирайки елфическата ѝ природа в нещо по-тъмно и изкривено, докато накрая вече изобщо не приличала на красивите си, светли побратими. По лицето и ръцете ѝ изникнали отровни тръни, сините ѝ очи придобили изцяло черен цвят, а в сърцето си вече копняла само за власт, богатства и поквара. Отхвърлена от своя народ, Титания побягнала в гората, а всяко същество, до което се докоснела, също започвало да се трансформира и покварява. Така възникнала расата на феите, а Титания съответно се превърнала във фея на залеза и в първата Кралица на Феите. Стотици години по-късно виновникът за това, Наталиан, се превърнал в първия бог на залеза и любовта. Ала тази стихия не предвещавала топлина - в същината си Наталиан бил измамен, студен, огорчен, но и силен и почитан. Когато Нексусът го избрал и той се превърнал в бог и на залеза, много силно започнал да приоритизира това подразделение на расата на феите.
Никой друг от кръвната ѝ линия не можел да повтори дарбата и проклятието на Титания да превръща друго същество във фея. По-късно през времето по нейна молба известен тъкач на рими Мауриус създал корона от преплетени клони, която можела да бъде носена само от фея наследник на кралица Титания. Монарсите на феиския народ сами избират кой от всичките техни наследници да наследи короната, като избраникът или избраницата се пази в тайна и се разкрива чак в момента на самата коронация. За да бъде провъзгласен нов крал или кралица на феите, не е нужно техният предшественик задължително да умре. Предаването на короната обикновено се случва, когато настоящият монарх е в залеза на своя дълъг, ала смъртен живот, тялото и силите му са значително отслабени и той на добра воля избира най-достойния според себе си наследник на короната. Омагьосаната корона трябва да се предава само от кръвен наследник на  кралския род само и единствено на друг от същия род. Това гарантира, че никоя фея, в чиито вени не тече старата кръв, няма да може да узурпира трона. Въпреки това измежду наследниците на един монарх съществува известна доза открита или неприкрита враждебност и съревнование, тъй като всеки от техните братя и сестри е потенциален кандидат за трона.
В днешни дни тяхната монархия е запазила титлите си и отговаря за делата на своя народ само пред боговете. Дворът на феите днес се управлява от Крал Дагдан от рода Грейдеър, наследник на покойната Кралица на феите Маб. Въпреки че е крал от почти година и половина, кралят разполага със свой кръг от приближени, които заемат различни длъжности. Някои от тях са назначени скоро след коронацията му, а други са запазили титлите и функцията, която са носили по времето на управление на неговата майка. Сред тях са генералът на двора на феите, съветникът на краля, майсторът на пировете и забавленията и други. Тези герои могат да бъдат авторски, като е задължително идеята и героите да бъдат обсъдени и одобрени от администратор. Позицията на Майстор на пировете е заета. Към днешна дата оцелели наследници на кралица Маб са прокуденият принц Аласдейн "Родоубиеца, крал Дагдан, съвсем младата принцеса и консорт на Енеас Мориган, по-известна с прякора Мор, както и нейната сестра близначка Лидия, която е шифтър и почти не поддържа връзка с расата на покойната си майка. Кралица Маб поначало трябвало да бъде наследен от принц Мордред - най-големия си син, който е убит от втория и син Аласдейн. Сестра им Аслог, предпочела в деня на убийството на майка си и брат си сама да пререже гърлото си пред това да даде короната на "Родоубиеца", е третото дете в семейството. Малко след нея се ражда настоящият крал Дагдан, а стотици години по-късно покойната кралица Маб, прочута с многото си любовници от различни раси, дава живот на принцеса Мориган и на кошутата шифтър Лидия.
При възникването си расата не била толкова многобройна, колкото е днес, затова феите силно държали на контактите помежду си, на семействата и фракциите си. Тъй като расата датирала от елфската принцеса Титания, превърнала се в първата фея и респективно, в тяхна кралица, те силно държали на ролята на жената като творец, даващ живот на нови феи. Оттам се зародило болното схващане, че ако майка на фея, без значение от коя раса е майката, почине при раждането на младата фея, то детето е обречено на гибел, а заедно с него елохимите ще накажат всички близки до него. Това провокирало младата раса да започне убиването на сираци, имали тази злощастна съдба, но истината била друга - налагането на тази идея и практика породило гнева на Одеон и макар той да не прибягнал до кардинални мерки към порочната раса на Наталиан, успял да спечели страха и, с което сложил край на тези действия и това никога повече не се приложило. Феите имали интерес и към еваримската магия, част от която желаели да попият в себе си и да придобият още по-могъщи сили, предвид че техният произход се дължи колкото на елф, толкова и на еварим. Опитвали да забъркват отвари, да изричат рими, които лесно идвали на върха на езика им, ала без успех. Имали интерес към това да убедят мащабна група еварими да им помогнат в това начинание и да споделят магията си с тях, но след гнева на един елохим те бързо загубили своята мотивация и желанието да придобият магическата сила, която Аела вдъхнала на децата си. Никой не знае какво би направила Първата дама на магията при подобно неподчинение и опит да бъде отнета отличителната черта на нейните любимци, но едно е ясно - феите въпреки дързостта и смелостта си предпочели да не разбират. Тази практика умряла още в зародиш, а за нея може да се научи само в много, много старите книги, част от които се пазят в библиотеката на Енеас в Лунатион, а друга част той поверил на Мориган да съхранява.
Преди основаването на Валон феиският народ обитавал дивите кътчета на природата, а днес кралското семейство има резиденция в Морфис, която се намира в самите покрайнини на квартала. Тя представлява не особено висока стъклена постройка, подобна на замък, като по всички нейни ъгли има обкови от лилав метал. Върхът и е остър и стеснен, подобно на кула, и има малък прозорец, скрит от големи тъмни завеси. Резиденцията е труднооткриваема за тези, които не знаят как представлява, тъй като входът и е забулен от тъмнолилава върба, по чиито клони има разположени черни шипове. Твърди се, че това е едно от дърветата, до които самата Титания се е докоснала, когато в ръцете и попада омагьосаният артефакт, изпратен от Наталиан на сестра и Мейв. Носят се слухове, че от клоните на тази върба крал Дагдан изработва специален камшик, на който расата е дала прякора "Тръните на отчаянието". Той се използва за наказване на престъпниците, прекрачили феиските правила под една или друга форма или над създания, застрашили краля и близките до него. Едно докосване с прокълнатите тръни означава страдания, кошмари, халюцинации и възпроизвеждане на най-дълбоките грехове и страхове на едно същество отново и отново, довеждащо до евентуална лудост. Единствено принцът знае какъв е антидотът срещу това брутално явление, за което догадките са повече от доказаните факти. Почти никой не е оцелял достатъчно дълго и/или е бил в състояние да потвърди или да отрече тази жестокост. Единици са тези, успели да изкупят греха си пред него и да бъдат помилвани.
За разлика от красивите, ефирни и грациозни елфи с човешки лик и заострени уши, феите били толкова разнообразни и причудливи, колкото рибите в морето и звездите по нощния небосклон. Повечето приличат на хората, но винаги може да се забележи наличието на странни нечовешки или животински външни характеристики - наличие на крила, опашки, рога, козина, люспи, хриле, котешки очи, копита, орлови нокти, необикновен на цвят кожа и т.н. Екзотичният им външен вид ги е превърнал в желани любовници на всякакви раси и не е никак чудно, че голяма част от публичните домове в Евилон предлагат удволоствия с представители именно на тази раса.
По природа феите са пакостливи и мистериозни. В самото начало расата била непозната и непонятна за вече съществуващите създания, които никога досега не били виждали нещо подобно, от което феите умело се възползвали. Тънко избягвайки лъжите, ала играещи си с остриетата на заблудата, която самият Наталиан покровителствал малко по-късно в живота си, те се представяли за вестители на самата Съдба и се асоциирали с нея, обещавали блага и светло бъдеще в замяна на дарове, молитви и жертви към себе си. Разбира се, това било невъзможно, а самите феи играели тънките си трикове на жертвите си, правели изпитанията още по-трудни и пътя им още по-каменист. Някои по-смели феи дори се представяли за самия Дилук, а не просто за негова дясна ръка. В днешно време, когато расата на феите е по-добре позната, светът е значително по-разнообразен на раси, има пантеон от седмина богове и техните архони, които често са известни на света ако не с лицата си, то със силите си, този номер на феите почти никога не минава. Феите, макар и произхождащи от бог на заблудата, не могат да лъжат, затова са принудени да боравят с други видове заблуда. Обичат да говорят с гатанки и рими. Често опитват да измамят представители на други раси да направят неща, които при нормални условия не биха пожелали. Не трябва да сключвате сделки с тях или да приемате условията им, защото лесно можете да се окажете изиграни. Известно е, че не трябва да им давате името си, ако го поискат, защото могат да опитат да откраднат самоличността и живота Ви. На немалко създания в миналото феите са се опитвали да направят този номер. Това се случва сложно, ала убедителните феи се справят с тази задача и дори я приемат като предизвикателство, пред което да се изправят за лично удоволствие. Феята открадва името на своята жертва и се представя с него, а ако срещне някой познат, чрез мрежа от заблуди, номера и игри почти винаги успява да го убеди, че е истинското създание с това име и се познават. Разбира се, невъзможна е визуалната промяна на една фея, както е и невъзможно да получи спомените, чувствата, нагласите на своята плячка, а ако блъфът им бъде адресиран, те не могат да продължават да се представят за съответното създание, тъй като това би означавало да излъжат.
Известно е схващането, че всичко, което води началото си от народа на феите, крие своята уловка. Така виното на феите е магическо, можещо да докара всяко същество да изпадне в еуфория, продължаваща с часове, а понякога дори с дни. Музиката им омайва всички – веднъж започнете ли да танцувате, не можете да спрете освен ако някой друг не Ви спре. Добрата новина е, че феите се отегчават бързо и шансът да Ви освободят сами, за да тръгнат да търсят друга жертва на мелодията си, е голям. Феите също така са и майстори на опиатите - навсякъде в Морфис можете да намерите различни видове наркотици, създадени от тях. Въпреки това бъдете внимателни точно както с всяко нещо, което феите Ви предлагат - при прекомерна употреба на някое от техните прахчета може да Ви се наложи да прибегнете до рядко срещания антидот, отглеждан от полуелфите лечители - семена от златни ябълки. Самите феи са големи почитатели на пировете, на пищно отрупаните маси, на музиката и танците, на свирните и веселбите. Не са малко празненствата в Авликейн, които водят началото си от тях. Може би най-големият фестивал, който те са основали, е "Денят на Люляците" в Морфис. Макар и силно видоизменен от това, което някога е представлявал, той е важна традиция за тях и всяко проявено неуважение към този ден се счита като лична обида към феите. Макар и да не са тънкообидни по природа, феите не биха толерирали проблеми, неуважение или непристойно поведение на някой от ценните им дни, колкото и иронично да звучи последното, съдейки по тяхната хаотична природа.
Феите разполагат с доста дълъг живот, като най-старите представители, познати на света, са достигали скромната възраст от 1000 години, макар за сметка на това телата и силите им да намаляват прогресивно към края на живота им. При феите белезите на старостта се проявяват визуално. Те стареят изключително бавно - обикновено визуално се променят с темповете на хората, като застиват на една определена възраст до към 950-970-тата си година (450-470-тата година при полуфеите). Останалите 30-50 години до края на живота им са период на забързано стареене, в който те се изтощават физически и психически, подобно на обикновен човек на преклонна възраст. Към деветстотната си година монархът е задължен да се замисли за това кого да направи свой престолонаследник и да го направи преди да се отправи към Царството на Сенките.
Макар и произлезли от елфите, феите са коренно различни в своите отношения с останалите раси. Те често са конфликтни, търсещи хаос, конфликт и раздор. Словосъчетанието "фея приятел" звучи абсурдно за всеки жител на Авликейн. Също така феите са лишени от възможност да намерят своя предопределен другар, което е отличителен белег на расата на елфите. Окован от своята задушаваща ревност и болна любов, Наталиан понечил да влее в диаманта, който Титания получила, магия, която да застане между тази връзка. Тогава опитът му бил неуспешен, но при издигането му в любовен бог той успешно разрушил тази концепция за феите. Днес феите често подлагат на съмнение наличието на подобна магическа нишка, свързваща две сродни души, и дори подхождат с пренебрежение и насмешка към това твърдение. Същият този диамант по-късно се превърнал в негов божествен предмет. Това е единственият божествен предмет, който не е изкован от елф.
Феите са също така и същества на здрача. Те се събуждат, когато сенките станат дълги, и заспиват преди Слънцето да изгрее. Компенсират неспособността си да лъжат с набор от измами и жестокости. Те са майстори на изкривени думи, шеги, пропуски, гатанки и скандали. Известни са със своите отмъщения един към друг (както и към другите раси) за древни, полузабравени обиди, както и със своята вятърничавост, капризи и непостоянство. Поради тези си качества феите избягват клетвите и обещанията, тъй като не могат да лъжат и ще бъдат задължени от природата си да ги спазват. Затова дори и брачните им клетви са твърде неясни и неуточняващи като "Нека този брак да е валиден докато и двамата се искаме" или "Обещавам да те обичам в рамките на един живот", без да се уточнява за чий живот се има предвид.
При съюз на фея с която и да било раса детето се ражда или фея, или наследява расата на другия родител. Феиският подвид не се унаследява, а е на абсолютно случаен принцип. В днешно време съществуват няколко 4 подразделения на феите, които се различават само по това в чия част на денонощието вродените им способности са най-силни. Единствената хибридна раса, позната на феите, е тази на полуфеите - децата на феи и хора.

- Феи на здрача (1/10) - Те са най-капризни и променливи в своите желания и интереси.  Те също така проявяват вкус към всякакъв вид игри и манипулации, не толкова с цел да навредят на другите, колкото за собственото си развлечение. Майстори на музиката и танците, както и пирове, в чийто край почти винаги има няколко пострадали. Най-често живеят в Евилон, Фаустус и Морфис.

- Феи на залеза (3/10) - Това е първата възникнала феиска подраса. Дълго време били наричани "тъмни елфи" от своите светли първи братовчеди. Когато Наталиан - първият бог на залеза, бива издигнат, той силно приоритизира тази раса, но при неговите наследници - Евандър и Адорел, специално отношение към нея няма. Феите на залеза са най-активни в късния следобед, когато небето слиза от небосклона и го обагря в розов цвят. Този подвид се слави със своето новаторство по отношение на алкохоли и опиати, които се предлагат на всеки празник и фестивал. Техен предпочитан дом във Валон е Морфис, но публичните домове в Евилон не страдат от недостиг на феи от този екзотичен вид.

- Феи на изгрева (3/10) - Те си падат по гатанките, многозначителните изказвания и игрите на ума. Майстори на думите и манипулациите, те обичат да поставят на околните трудни за решаване предизвикателства често за свое забавление или за да принудят някого да се съгласи на условията им. Близки са с тъкачите на рими, които винаги подхождат с доза съмнение към феиската им природа, но докато тази близост ги удовлетворява, феите на изгрева обикновено не биха ги изиграли повече от рамките на разумното. Феите на изгрева имат и засилен интерес към пазителите на знания, но значително по-рядко се намират в обкръжението им. Обичан от този вид феи квартал е Лунатион, но често можете да попаднете на тях и в Ешила - разбира се, денем, тъй като през нощта чувството за слабост им създава дискомфорт.

- Феи на нощта (4/10) - Те са най-склонни към жестокости към останалите раси. Майстори са на игричките и са подвида феи, който най-често се опитва да излъже другите създания и да се възползва от наивността им. Отлични крадци са. Често правят изгодни сделки с еваримите алхимици, за да се сдобият с редки предмети, които иначе не могат да получат по друг начин. През деня феите на нощта спят дълбок непробуден сън, защото слънчевите лъчи почти изцяло изпиват жизнената им енергия, а те мразят чувството на умора. Най-често те живеят във Фаустус или Евилон, в който често биха се опитали да Ви излъжат с цел да вземат от Вас всичко ценно или по-скоро да Ви накарат сами да им го дадете, или да Ви надиграят на карти в някое казино. Много рядко обитават Арктин или Морфис.

Полуфеи (1/5) –  като своите далечни братовчеди елфите феите могат да имат деца хибриди с човеците. Но докато полуелфите са известни със своите лечителски дарби, то полуфеите умеели точно обратното. Лесно можели да накарат някои да се разболее, да му причинят болка и неудобство, а в наистина редки случаи и смърт, ако нещастният потърпевш се окажел прекалено слаб, изтощен от други външни фактори или вече тежко болен, и не успеел да открие полуелф, който да го изцери. Полуфеите доживяват най-много до 500 години, който е максимумът, възможен поради човешката половина от наследството им. Полуфеите не принадлежат към нито едно от тези подразделения, тъй като получовешката им природа тушира тази закономерност, която е обуславена от феическата им кръв.
MONTY
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2353
Върнете се в началото Go down
Sponsored content
Върнете се в началото Go down
Страница 1 от 1

Идете на :
Не Можете да отговаряте на темите
 :: The beginning of it all :: Fundamental-