Групи и подгрупи

:: The beginning of it all :: Fundamental


Сря Окт 19, 2022 8:41 pm
Supreme beings • Elohim/Primordials (4/0 obtained spots) Елохимите /Първичните богове/ създания с невероятна сила, които въплъщават същността на своя елемент. В най-чистата си форма се проявяват като безформени маси от енергия, които след това се приспособили към системите от вярвания на тези, с които взаимодействат, приемайки човешки лик. Тези аватари се явяват само съдове, които поместват божествената им същност, за да могат да взаимодействат с останалите живи същества по разбираем за тях начин. Елохимите са аспекти (компоненти) на Нексуса и като такива е трудно да се дефинира разликата между конкретно божество и неговия елемент. Никое божество никога не е умирало, но има тревожна теория, че ако това се случи, елементът, който те представляват, ще бъде изгубен за света завинаги. Тъй като Елохимите са материя и енергия, за тях е невъзможно да имат деца. Елохим: Дилук (Лука) – Съдбата; Одеон – Смъртта; Малбонте – Хаосът; Аела – Магията. Елохимите са само важни герои. Gods (7/0 obtained spots) Седемте са Върховните божества, които разполагат с абсолютна власт над света на Авликени. Отговарят единствено пред Елохимите, но те рядко търсят сметка за каквото и да е действие отвъд мащаба на апокалипсис. Любопитно за тях е, че някога са били част от смъртните раси, надарени с божествена частица и доказали се в очите на останалите. Всеки един от тях е бог на доста и разнообразни неща, приписани му от хорските вярвания. За да бъде част от Седемте, един млад архонт трябва да бъде надарен с изключителни качества и да бъде готов да убива, за да може да заеме своето място. Оригиналните Седем са победителите от войната, но в днешният пантеон от тях са останали само трима. Останалите места били освобождавани и заемани няколкократно през вековете, поддържайки идеята на Елохим, че само най-силните могат да заемат своето място над останалите. За да бъдат издигнати до ранга на богове обаче всички тези създания трябвало да се откажат от физическата възможност да имат деца както с която и да било раса, така и помежду си, а за да подчертаят божествената си природа, всеки от тях разполага с предмет, изработен по поръчка, в който е влял част от силите си. Ако друг бог докосне предмет, който не му принадлежи, болката е неописуема, а за други същества това действие е смъртоносно. Седемте могат да създават нови божества, наречени Архони, които да им служат и да отговарят дирекно на тях. Често се случва въпросните архони да въстанат срещу господаря си и тогава създаделят им трябва да изцапа ръцете си с кръв. Или да умре. Боговете имат право да взимат за себе си смъртни консорти, които обаче се превръщат в опасни мишени на недоброжелатели. Консортите могат да бъдат освободени по всяко време, ако пожелаят, но това би направило живота им още по-опасен, защото няма бог, който да ги пази. След издигането на Векс като бог всички богове полагат клетва, че трябва консортите, които си избират, да бъдат представени на него, а ако се превърнат в твърде голяма опасност за пантеона или за цялото бъдеще на Авликейн, то те биват убити, а боговете, влюбени в тях - заключени в Часовниковата кула на Векс, за да не извършат нещо непоправимо. Боговете са само важни герои. Archons (19/28 obtained spots) След войната на боговете създаването на нови божества било силно ограничено от Елохим. Всеки човек, ангел, демон или същество от която и да е друга раса може да бъде издигнато до статуса на архон, стига да впечатли Седемте достатъчно, че някой от тях да го вземе под крилото си. Важно е, да се отбележи, че архонтите биват силно контролирани от господарите си, за да няма повторение на Великата война. Всеки един от тях бива издигнат като господар на едно определено нещо, с което се е славел докато е бил смъртен или специален дар, даден им от господаря им. Архоните са верни на един единствен господар и ако богът, превърнал ги в свои поддръжници, бъде убит, те отново стават смъртни и губят божествената си сила. Ако архон бъде убит, силата му не се делегира. Подобно на боговете те също нямат физическата възможност да създадат наследници освен ако отново не станат смъртни при гореспоменатите обстоятелства. Архоните също могат да взимат смъртни консорти, както боговете. Архоните са както готови герои, така и авторски. Има по две отворени места за архон (авторски) и един готов архон на всекиго от Седемте. Преди да създадете своя архон, е необходимо да се свържете със съответния бог. Заети места: Ариман: 4/4; Векс: 4/4; Инсигния: 3/4; Енеас: 3/4; Сиел: 2/4; Нахида: 3/4; Адорел: 1/4. MONTY	- luca - Admin Posts : 1791


Сря Окт 19, 2022 8:56 pm
Angelic creatures • Ангелите били създадени от Дилук, а Демоните от Малбонте. Издигнати като войнства, чиято задача била да поддържат реда в света, някога те се славели с големи почести и сила. Величието им не продължило дълго, тъй като голяма част от тях избрали да пренебрегнат ролите, които им поставили Елохимите и вместо това заели страни в нарастващия конфликт на Великата война. След края и ангелите и демоните били принизени и лишени от някогашният си статут. Те трябвало да заживеят сред останалите раси като едни от тях. Важно е да се отбележи, че ангелските същества се захранват от положителна енергия, а техният антипод, демоните - съответно от негативна енергия. Това са и истинските причини тези същества да имат интерес да подтикват останалите към позитивни и негативни чувства. Ангелите и демоните се подчиняват само на своите създатели - съответно Дилук и Малбонте. Seraphs (3/3 obtained spots) Серафимите, наричани още "Първородните", са шестокрилите защитници на Дилук и неговата най-голяма гордост. Поне така твърдят самите те, защото господарят на Съдбата няма нито намерение, нито желание да се появява пред останалите раси, над които властва. Самите те се отличават с изключителна грациозност и красота измежду останалите раси. Четиримата от серафимите са с почти митичен статут над своите събратя и властват над всички, дори над "Безподобните". Тяхната дума е закон измежду останалите раси и ако те решат, някой може да бъде отлъчен от редиците на ангелите завинаги. Сефаримите, както и техните събратя - ангели и архангели, се захранват от положителната енергия на расите и могат да будят у тях положителни чувства и емоции. Част от техните умения са да летят, да са невероятно силни и бързи. Също така те са обвързани с елемента на светлината, принадлежащ на техният създател и могат да манипулират елемента. Серафимите притежават това умение на най-високо ниво. Групата е затворена. Archangels (5/5 obtained spots) Втори измежду някогашното ангелско войнство, тези четирикрили създания са такива, отличили се измежду ангелските редици или създадени от Дилук да са в помощ на серафимите. Някога те са били основната част на ангелското войнство, но след падението на повечето от тях сега те заемат основно редиците на Безподобните. Уменията им са като тези на Серафимите, но в по-малък интензитет. Групата е отворена. Angels (2/8 obtained spots) Ангелите са последната брънка във веригата. Те носят само две крила, но мнозина от тях твърдят, че са най-свободни измежду другите си събратя. Ангелите - оригинално носейки позицията на слуги и асистенти на по-старите си събратя, най-бързо са започнали да избират страни във Великата война и съответно най-голям брой от тях са отлъчени или паднали. Но няколко отличени индивиди измежду тях твърдят, че те са най-свободни от волята на Господаря и най-лесно избират сами своя път. Дали може да се избяга от Съдбата? Това е друг въпрос. Уменията им са като тези на другите им събратя, но в най-малък интензитет. Групата е отворена. Unbroken/Peerless (0/0 obtained spots) Безподобните (The Unbroken; Peerless)- Само малка част от войнствата, които запазили неутралитета си, получили почетната титла "Безподобни" и се ползвали с привилегии и власт сред останалите си събратя и раси. Те имат достъп до измерението Емпиреа и продължават да изпълняват задачата си да бдят над боговете и останалите раси, както и да следят за запазването на реда и йерархията в света. Групата е затворена. MONTY	- luca - Admin Posts : 1791


Сря Окт 19, 2022 9:00 pm
Demonic creatures • Ангелите били създадени от Дилук, а Демоните от Малбонте. Издигнати като войнства, чиято задача била да поддържат реда в света, някога те се славели с големи почести и сила. Величието им не продължило дълго, тъй като голяма част от тях избрали да пренебрегнат ролите, които им поставили Елохимите и вместо това заели страни в нарастващия конфликт на Великата война. След края и ангелите и демоните били принизени и лишени от някогашният си статут. Те трябвало да заживеят сред останалите раси като едни от тях. Важно е да се отбележи, че ангелските същества се захранват от положителна енергия, а техният антипод, демоните - съответно от негативна енергия. Това са и истинските причини тези същества да имат интерес да подтикват останалите към позитивни и негативни чувства. Ангелите и демоните се подчиняват само на своите създатели - съответно Дилук и Малбонте. Archdemons (3/3 obtained spots) Спорно е дали първо Малбонте е създал демоните, или Дилук серафимите. Нещото, което се знае, е, че и двете групи твърдят, че те са първи. За разлика от серафимите обаче архедемоните гледат на този конфликт с насмешка. за тях няма значение нищо друго освен да изпълняват волята на Господаря си и да сеят така любимия му хаос. Точно заради това Малбонте обича всеки един от тях като родно дете. Самите те са изтъкани от него, направени по подобие на Малбонте. Архедемоните официално властват над останалите си събратя, но при демоните йерархията изобщо не е толкова строга колкото при ангелите. При тях имат значение само резултатите, а не рангът. А архедемоните са само и единствено резултати. Архедемоните, както и техните събратя - сукубуси и демони, се захранват от негативната енергия на расите и могат да будят у тях негативни чувства и емоции. Част от техните умения са да променят облика си на демоничната си форма, да са невероятно силни и бързи. Също така те са обвързани с елемента мрак, принадлежащ на техния създател, и могат да го манипулират. Архедемоните притежават това умение на най-високо ниво. Групата е затворена. Succubus & Incubus (4/5 obtained spots) За разлика от архедемоните сукубусите и инкубусите са доста любопитен подраздел на демоните. Те точно като архангелите са създадени като войниците на своята раса, но тактиките, които използват, изобщо не са еднакви с тях. Конкретно те силно използват дарбата си да влияят над емоциите и да съблазняват всички раси, будейки у тях чувства на завист и ревност, хранейки се от тези емоции. Въпреки че мнозина смятат тази тактика за безкрайно подла, тя също така е и безкрайно ефективна, защото всички раси страдат от нещото, наречено "чувства". Но това не значи, че на тях им липсват други умения. Те са невероятни воини и тактици. Уменията им са като тези на Архедемоните, но в по-малък интензитет. Групата е отворена. Demons (4/8 obtained spots) Демоните кореспондират с ангелите в отношението им в йерархията. Най-нисшите, но най-свободните от всички, те са паднали сравнително рано, заемайки своята страна във Великата война. Демоничното войство няма стриктни правила върху отлъчването, но веднъж ако някой демон привлече вниманието на висшестоящ по неправилния начин, това е гарантирана смърт. Уменията им са като тези на Сукубусите и Инкубусите, но в по-малък интензитет. Групата е отворена. Unbroken/Peerless (0/0 obtained spots) Безподобните (The Unbroken; Peerless)- Само малка част от войнствата, които запазили неутралитета си, получили почетната титла "Безподобни" и се ползвали с привилегии и власт сред останалите си събратя и раси. Те имат достъп до измерението Авернус и продължават да изпълняват задачата си да бдят над боговете и останалите раси, както и да следят за запазването на реда и йерархията в света. Групата е затворена. MONTY	- luca - Admin Posts : 1791


Сря Окт 19, 2022 9:13 pm
Unsavory ones (3/6 obtained spots)• "Нежеланите" са онези ангели и демони, които във Великата война са проявили дързостта да заемат нечия страна. Ясно е, че ангелските и демонските редици са просто войници, създадени от Елохимите, за да свършат тяхната мръсна работа, затова не било на почит да имат афинитет както към едната страна, така и към другата. Запазилите неутралитета си войнства в момента се славят и почитат, а "Нежеланите" получават точно обратното - тънат в нищета и забрава за действията си. След Великата война се събужда и интересът на ангелите и демоните едни към други, създават се и поколения хибриди, ала тези деца са нестабилни заради полюсните сили, които носят у себе си. Задача на ангелите и демоните била да ги избиват, а дори "Безподобните", дръзнали да укрият подобен хибрид, били наказвани. Всеки ангел или демон, без значение от ранга си, бил назидаван и прокуждан за глупостта, която е дръзнал да стори. "Нежелани" ангели - 2/3; "Нежелани" демони - 1/3. Групата е отворена. MONTY	- luca - Admin Posts : 1791


Сря Окт 19, 2022 9:13 pm
Evarrim • Расата на магьосниците, която има по-силна връзка с магията в света, тъй като били създадени по волята на Аела - Майката на магията. Трябва да се отбележи и дълголетието на магьосниците. Всички Еварими са надарени с изненадващо дълъг живот. В неопределен момент в зряла възраст във всеки Еварим се пробужда Искрата и оттам нататък те спират да остаряват и по същество стават почти безсмъртни. Нито един магьосник не е умирал от старост, но Еварим могат да загинат по много други начини. Най-често причина за смъртта им стават инциденти или неправилното и неумело използване на магия, която се обръща срещу тях самите и ги погубва. Pure-blood Evarrim (11/12 obtained spots) Еваримите са доста горда раса и много държат на чистокръвните си линии, тъй като вярват, че така магията им се запазва по-силна през поколенията. Чистокръвните се славят с многото си знатни родове, които обикновено още щом получат наследници им уреждат готови бракове. Групата е отворена.. Mixed/Half-blood Evarrim (12/28 obtained spots) Това са всички Еварими, които са пренебрегнали манията за чистокръвие на другите от расата си и са създали поколение с човеците или някоя от другите раси, но все пак ако децата от тези съюзи са наследили магията на Еварим, те се водят едни от тях. Чистокръвните ги наричат с не толкова приятната дума „мелези” и гледат на тях с известна доза отвращение, защото символизират точно обратното на това, на което чистокръвните държат. Дори родът само веднъж да е бил кръстосан с друга раса и да е бил Чистокръвен, от този момент наследниците се водят Мелези и загубват статута си, който са имали сред другите чистокръвни родове. За да предотвратят падението на целия си род, чистокръвните избрали да отлъчат и заличат от родословието си родственика, който е нарушил законите им за чистокръвие. Още една причина за този вътрешен конфликт на идеали между двете фракции на Еварим. Макар че всички Еварим имат достъп до основната магия, те избират да специализират в някое от нейните проявления: -> Тъкачи на рими (Rhymers) (8/8) - Думите на стихоплетеца са сила, с която трябва да се внимава. Неуловими и игриви, те са достигнали състояние на такова преплитане с Нексуса, че могат да оформят магия по почти всеки начин, който намерят за подходящ, като я напишат в заклинание. Условието обаче е заклинанието да се римува в стихове, откъдето идва и името им. Важна подробност обаче е, че една магия никога не може да бъде отменена. След като магията е изречена, тя е окончателна. Стихоплетецът трябва да живее с последствията, независимо колко болезнени могат да бъдат те. -> Пазители на знания (Lorekeepers) (0/8) - това са тези магьосници, които имат интерес да опазят и записват всичко свързано с магията, нейните проявления, особени случаи, видове заклинания, магически предмети и история. -> Алхимици (Alchemists) (4/8) - Алхимиците имат способността да насочват магията към физически обекти като отвари или артефакти. Конструкциите на алхимика са разнообразни по вид, но трябва да се изграждат с течение на времето и с голямо внимание към детайла. Най-често срещаните им творения включват отвари и оръжия. Отварите се използват за насочване и съхраняване на магия, която има конкретна цел, а магическите оръжия се омагьосват от Алхимика, за да се превърнат в Артефакти. -> Некроманти (Necromancers) (4/8)- Некромантите специализират в тази сфера на магията, за да привикват душите на мъртвите, да осъществяват контакт с тях и да получават информация от тези души. Некромантите не могат да съживяват мъртвите, защото за целта ще трябва да отдадат от собствената си жизнена енергия, а и поради интереса на некромантите към тази дейност в миналото Одеон налага над нея забрана поради недоволството си колко самоуверено те се опитват да вървят срещу неговата стихия. Подобно начинание макар и не-неосъществимо, би предизвикало смъртта на заклинателя, а и никой не може да предскаже гневът на Елохима на смъртта до какви последици би довел. Затова тази практика е тема табу както измежду некромантите, така и измежду всички еварими. -> Гадатели (Seers) (6/8) - Получават информация за бъдещето чрез пророческите си сънища, които тълкуват. Други начини са гледането на ръка и карти или чрез специални гадателски предмети като огледала или гадателски сфери. Въпреки това информацията, която могат да получат, е непълна, понякога и невярна, защото невинаги е ясно кой подава информацията и с какви цели. Гадателите нямат достъп до такава информация за бъдещето, която да предрича развоя от бъдещи събития, тъй като бъдещето вечно е в движение и всеки избор може да промени крайния изход. Групата е отворена. MONTY	- luca - Admin Posts : 1791


Сря Окт 19, 2022 9:50 pm
Vampires (10/15 obtained spots)• В далечното минало Еварим, използвайки магия, създали свои двойници, които да вършат делата, с които господарите им не са искали да се занимават. Много скоро обаче Еваримите разбрали, че са допуснали грешка, която по-късно щяла да се нарича расата на вампирите. Тъй като били двойници, сътворени от магия, те не били истински „хора” и нямали своя душа както всички останали същества. Двойниците им не притежавали магията, дарена на Еваримите от Аела. За сметка на това развили други апетити и започнали да се хранят от кръвта на хората, която ги поддържала млади и жизнени. Това никак не се харесало на Еварим, които се опитали да унищожат грешката си. Отритнати от създателите си и твърде опасни, за да бъдат оставени да вилнеят на воля, Малбонте се съгласил да покровителства над новата раса. Първите вампири получили титлите "лорд" и "лейди" и заели своите места като управниците на расата, като се отчитали само пред Малбонте. Първите са много малко на брой към днешни дни и са единствените, които притежават способността да създават нови вампири чрез ухапване. Новосъздаденият вампир принадлежи към клана на създателя си и държи лоялност към своя лорд или лейди. Това е по-разпространеният начин за създаване на нови вампири. Другият е да се роди вампир. Те са по-рядко срещани, тъй като вампирите по природа трудно зачеват и износват деца особено със своя собствен вид. Затова в древността отвличали хора и използвали плодородната им природа, за да се размножават. Децата от тези съюзи се раждали или вампири, или като обикновени хора. Такива смъртни по-късно можели да избират дали да се присъединят към вампирите, или да заживеят сред останалите хора. Вампирите са почти безсмъртни и красиви същества, които имат нужда от кръв, за да се поддържат млади и вечни. Ако спрат да се хранят, постепенно започват да линеят и буквално изсъхват. Ако на такъв вампир му се даде кръв, той отново може да се завърне сред "живите" си събратя дори да са минали столетия. Също така вампирите нямат отражение в огледалото поради факта, че те били създадени като отражения на живи истински същества. Притежават сила и бързина и естествен афинитет към нощта. Излагането на директна слънчева светлина ги убива освен ако не притежават омагъосани предмети, предпазващи ги от това. Групата е отворена Временно е преустановена възможността за създаване на вампири лордове и лейдита. MONTY	- luca - Admin Posts : 1791


Сря Окт 19, 2022 9:55 pm
Error prone/humans (6/∞ obtained spots)• Обикновените хора не притежават сили за разлика от повечето раси, но представляват немалък интерес както за тях, така и за боговете. Често хората влизат в близки взаимоотношения и дори брачни съюзи с представители на други раси. Не е малък и броят на мъже и жени, превърнали се в любовници или консорти на боговете. Хората са отдадени на своята вяра в боговете и по празници изпълняват ритуали в тяхна чест, а ежедневно правят неща, с които вярват, че биха им се харесали. Боговете от своя страна често повлияват на талантите им или на различни аспекти от животите им в зависимост от това дали имат топли чувства към съответния човек, или не. Боговете почти никога не проклинат човек, но когато това се случи, последствията са немислими. Групата е отворена и няма ограничение на броя герои, които могат да бъдат създавани в нея. MONTY	- luca - Admin Posts : 1791


Вто Ное 22, 2022 9:31 pm
Shifters/zoomorphs (22/54 obtained spots)• Шифтърите са раса, надарена със способността по своя воля да преминава свободно между две форми - човешка и животинска. Създадени и покровителствани през Третата епоха от богинята Инсигния по молба на Изумрудените дракони, шифтърите притежавали специфична аура, чиято основна функция била да опазва природата на Авликейн чиста. В присъствие дори само на един шифтър въздухът, водата и почвата в негова близост се възобновяват и пречистват. Важно е да се отбележи, че шифтърите не притежават силата да влияят на природата умишлено, а че самото им присъствие в света спомага за постигането на тази цел. Поради тази си особеност шифтърите са желани жители във всички квартали на Валон и макар животът им да е равен по дължина на човешките, те се приемат за ценна раса, която е дала и има още много да даде на този свят. Шифтърите или още наричани с по-старото си име Зооморфи, могат да се преобразят изцяло в само една животинска форма, която е наследствено преопределена. Светът е виждал всякакви видове шифтъри, но най-широко разпространени са зооморфите, които приемат формата на вълци, лисици, лъвове, елени, мечки, ястреби. За разлика от обикновените животни, шифтърите приемат доста по-масивна форма. Дори гледката на огромен шифтър лъв, разхождащ се по булевардите в Ешила, не е нещо, с което жителите на Валон не са свикнали и приемат за нормално. Те разполагат с всички особености, силни и слаби страни на животното, в което умеят да се трансформират, както докато са в животинската си форма, така и в човешкото си тяло извън нея. Въпреки това в животинската си форма те не могат да говорят нито могат да издават животински звуци в човешката си. Шифтърите могат да създават поколение с различни раси, но с други шифтъри това е възможно само с представители от техния вид. Зачеването е възможно само докато шифтърите са в човешките си форми, а бебето шифтър се ражда човек, тъй като Инсигния поначало ги е създала в човешката им форма. Около десетата година от живота му се събужда неговият първичен инстинкт да се трансформира за пръв път - това е подобно на навлизане в пубертета и в човешката, и в животинската форма на юношата. Развитието на животинската и човешката форма на шифтъра се случва паралелно (например докато човекът е млад, неговата животинска трансформация също е млад екземпляр, а когато човешката форма остарее - животното също е старо). Шифтърският живот има продължителност колкото един човешки живот, но развитието на животинската им трансформация е като у хората - по-бавно съзряване, но по-дълъг живот от този на обикновено животно от същия вид. За двете тела на шифтърите може да се каже, че съществуват в пряка връзка във всеки възможен смисъл. Ако нещо се случи на шифтъра докато е в едната си форма, то обезателно има аналог и в другата (например ако един зооморф изгуби крак, докато е преобразен в човешкия си вид, то в животинския си вид също би му липсвал съответният му крайник). При кръстоска на шифтър със създание от друга раса шифтърите признават и приемат да отглеждат само потомството, което е наследило шифтърския ген. Ако детето е наследило чужда раса, то бива поверено и отгледано в обичаите на другия родител. Макар често да смесват кръвта си с останалите раси, шифтърите рядко сключват бракове с тях освен в случаите, в които са открили своя орисан от съдбата другар в тяхно лице. Механизмът, който задвижва разпознаването, е неизвестен, но сред всички раси е прието, че никой не може да се меси между двама другари, които са избрали да приемат връзката официално. В очите на повечето да откриеш своят другар, е ясен знак, че шифтърът не е свободен нито емоционално, нито физически за чуждо ухажване. Една част от шифтърите приемат връзката като биологически радар, който показва с кого биха могли да създадат най-силно поколение. Привържениците на тази теория отричат по-духовната, романтична страна на явлението. Зооморфите имат много силно развити инстинкти, включително и ловни такива. Лесно могат да различат обикновено животно от друг зооморф, което ги предпазва от това по погрешка да се нахранят с представител на своята раса. Това се дължи както на човешкия им разум, така и на липсата на интерес, която се наблюдава към това действие. Шифтърите се управляват от избран от тях Прайм, който ги представлява по важни събития и поема ангажимента за политическите решения, свързани с всички шифтъри докато трае мандатът му. Праймът издига свой съвет, в който участва по един представител на всяка животинска форма, така че властта да не бъде в ущърб на някои от другите шифтърски подвидове. По същата причина Прайм от един шифтърски вид не може да заема позицията повече от един мандат, траещ четири години, нито да се кандидатира в следващите два. По този начин подвидовете се редуват в управлението на расата си. Тъй като те много държат на демокрацията си и по всякакъв начин се опитват да я предпазят от крах, изключително рядко алфи на която и да било от расите се избират като членове на Съвета на Шифтърите - това неписано правило измежду зооморфите им дава сигурност, че никой член на Съвета не би имал интерес към това да приоритизира своята раса за сметка на нечия друга или обратното. Подвидовете шифтъри имат добре изградени и обособени йерархии, на които държат. Йерархията за всеки подвид се определя в голяма степен от вида животно, за което се отнася: -> Вълци (6/10): Вълците шифтъри имат свои глутници, като начело на всяка такава стои Алфа, следван от Бета и т.н. Съществуват и вълци единаци, прокудени от глутници (Омега). Броят им е малък и поради факта, че вълците и особено шифтърите имат нуждата да принадлежат към дадена група. Ако бъдат отритнати или загубят глутницата си, те започват да линеят и отслабват. В такива случаи е желателно Омегата да се опита да бъде включена в друга глутница дори да бъде най-ниско в йерархията и. Друг вариант е да се опитат да създадат за себе си „ново осиновено семейство”, към което да чувстват принадлежност. Алфа вълкът държи властта над глутницата до смъртта си или ако не бъде предизвикан и победен от друг вълк, който да завземе позицията му. В случай на естествена смърт неговият Бета поема ролята и става Алфа на глутницата, ако отново не бъде предизвикан за позицията от друг вълк. Синовете и дъщерите на вълците от дадена глутница са длъжни сами да открият или да основат своя глутница, но не могат да бъдат част от глутницата, в която са родени. Между отделните глутници във Валон съществува известна доза конкуренция. На вълците им е вродено да са добри в колективната работа, което е едно от нещата, правещо ги отлични полицаи. Заради същите качества често заемат и ръководни позиции във всякакви големи компании, а интелигентността им и вроденият им нюх води тези, решили да прекарат живота си в човешка среда, по пътя на професионалната геймърска и стрийминг кариера. Важна вметка е обаче че колкото и добре да се разбират с раси от всякакъв вид, на вълците често им се налага да прекарват време сред природата, тъй като комуникацията много ги изтощава. -> Елените шифтъри (2/10) обикновено живеят на малки стада, съставени само от мъжки или от женски индивиди, които се смесват само в размножителния период. Както самите благородни елени, и шифтърите често се бият помежду си, за да си намерят кошута за партньор. За целта трябва да я откраднат от друг мъжки или да го победят в пряк двубой. Въпреки големите си рога, когато са заплашени, и мъжките, и женските се защитават, удряйки силно с предните си копита. Предните им копита имат много твърди и добре заострени ръбове и не са редки случаите на тежко пострадал хищник след опит за нападение над кошута с малко. Елените са силно свързани с гората, природата, за тях истинското щастие е свободата из ливадите, което е причината много от елените зооморфи, решили да прекарат живота си в градовете, да работят като еколози или в горските стопанства, което ги сближава с шифтърите мечки. Друга престижна за тях професия е лекарската . Те са също така отлични фармацевти, а от направленията на медицината най-често избират да станат физиотерапевти или алерголози, макар да се справят чудесно във всяко едно от тях. Елените са и чудесни ботаници. -> Лисиците шифтъри (4/10) живеят поединично. Познати са различни видове. Червени лисици (1/4)– те са най-често срещаните. Обикновено представителите им са много хитри, интелигентни и адаптивни. Лесно заблуждават околните. Това им качество често ги поставя в компанията на Адорел, който като бог на заблудата го оценява високо и искрено им се радва. Градската среда много ги изтощава, но въпреки това голям брой от тях остават да живеят в градовете и се реализират в различни професии. Поради гореспоменатите качества най-често избират пътя на адвокати, брокери на имоти, дори професионални шахматисти. Пустинни лисици/фенек (1/3) – изначалният им дом е пустинята Сукремал. Те са в близък досег с Кехлибарените дракони поради сходния им хабитат. Слънчевото време ги зарежда с енергия, затова за свое местообитание отвъд Сукремал избират по-топли градове и квартали - във Валон най-често можете да срещнете шифтър фенек в Ешила или Лунатион. Социалната им батерия е по-ниска от тази на червените лисици. Въпреки това те са отлични учители и професори. Голяма част от пустинните лисици се реализират и в сферата на философията, психологията, филологията, книгоиздаването. Скрежни лисици (2/3) в далечното минало са живеели предимно в земите около Драконовата планина. Имали са по-голям досег до Сапфирения орляк на Драконите поради близкото им местоживеене. До ден днешен двете раси са в близки взаимоотношения. Полярните лисици, решили да живеят в градовете, обикновено избират за себе си градове или квартали по-студен климат като този на Арктин. Тези зооморфи са грациозен вид, който много държи на визията и красотата си. Отвъд пределите на ледените пустини и Драконовата планина те се занимават с всяко направление на модата - стават дизайнери на дрехи, гримьори, маникюристи, модни критици и са активисти на каузата животински кожи да не бъдат използвани в модната индустрия. Друг обект на интереса им са зимните спортове като хокей, ски, сноуборд, фигурно пързаляне. -> Лъвовете шифтъри (3/10) се групират на прайдове, като всеки прайд има значително по-малко мъжки индивиди отколкото женски. Помежду си те създават лъвчета, които при достигане на полова зрялост обикновено напускат прайда и или основават свой, или се присъединяват към вече съществуващ такъв. Този вид зооморфи е изключително контактен и комуникацията със създания от всякакви раси не му действа така изтощително, както на други видове. Затова те нямат толкова осезаеми проблеми с адаптацията в големите градове и дори често предпочитат да останат там отколкото сред дивото. В градовете те обикновено работят като модели, актьори, хора на изкуството, но практикуват и значително отдалечени от тази творческа сфера професии - програмисти, математици, банкери, архитекти. -> Мечките шифтъри (1/4) са най-рядко срещания вид шифтъри, макар някога са били много по-многоброен вид от това, което светът на Авликейн познава днес. Те често са единаци и живеят предимно в горите, защото градската среда им действа изтощително. Ако решат да живеят извън пределите на горите и планините, то мечките зооморфи често ги посещават, за да презаредят. Поради тяхната свързаност с гората повечето мечки, решили да живеят в градска среда, стават дървари. Други професионални сфери, към които имат интерес, това са кулинарията и спорта. Много от професионалните готвачи, плувци, маратонци, лекоатлети, които историята на Авликейн познава, са именно шифтъри от този вид. -> Ястребите шифтъри (3/10) са първата създадена от Инсигния шифтърска раса. Обикновено живеят на ята, но когато достигнат полова зрялост, често младите се отделят от ятата на родителите си и биват топло посрещнати в чуждо ято. Ястребите се славят със своята интелигентност и координираност, отлични стратези са както измежду своята раса, така и отвъд пределите и. Тези зооморфи ястреби, които решават да изживеят живота си в градовете, са чудесни картографи и пилоти. Нерядко стават също алпинисти и физици. Настоящите Праймове са само готови герои. За момента е позволено създаването на герои Шифтъри само в посочените раси. Поетапно в бъдеще ще бъдат добавяни нови възможности. MONTY	- luca - Admin Posts : 1791


Чет Дек 22, 2022 8:01 pm
Fire sprites (4/15 obtained spots)• Енеас създал Огнените духчета в самия край на Третата епоха. Първите духчета някога били част от многобройните звезди, красящи небосклона – но далечни, студени и самотни. Енеас пожелал да промени това, посегнал към нощното небе и загребал в шепата си част от тях. Вдъхнал в тях частица от мощта си, дарил ги с топлия огън, с разума да мислят самостоятелно и да споделят топлината си с останалия свят. На повечето от тях поверил да пазят и съхраняват знанието в голямата библиотека в Лунатион. Огнените духчета представляват огнени същества, разполагащи със способността да управляват, манипулират и използват стихията Огън, дар от техния бог. Те са изключително популярни сред останалите раси, тъй като са много трудолюбиви, услужливи са по природа, славят се с чувството си за хумор и лоялността както към своя бог, така и към всичките свои близки и приятели. Обичат силно и пламенно, дотолкова, че историята познава много случаи, в които огнено духче е жертвало и последния си пламък, за да спаси свой близък. Освен с всичките тези качества расата се слави със своето любопитство, страст към знанието - което ги прави близки приятели с Еваримите пазители на знания, и обичта към флирта. Огнените духчета съществуват във всякакви размери, но и те самите могат да се смалят до размер на една педя или да станат станадартно високи. В истинската си форма те наподобяват човешки силуети, обгърнати от пламъци. Цветът на огнената им аура се мени според настроенията им във всеки цвят на дъгата, но в най-неутралното си състояние те са жълто-оранжеви като пламъците на Слънцето. Огнените духчета са и доста своеволни и обидчиви, изискват да им се предоставят малки дарове като храна или вещ, но може и да е всичко останало, за да им се покаже че трудът им е оценен подобаващо. Ако се държите лошо с тях или ги взимате за даденост, може да ви подпалят къщата заедно с вас. Така че.... дръжте ги в добро настроение. Огнените духчета са изключително уязвими откъм стихията Вода. Ако се потопят под вода, пламъците им ще изгаснат, с което ще угасне и животът им. Тук следва да се отбележи, че те не се нуждаят от бани, за да поддържат тялото си чисто, тъй като огънят им изпълнява тази функция по подразбиране. Ако попаднат в помещение с малко въздух, това също би имало крайно трагичен изход за тях. В чисто огнената си форма са способни да подпалят всичко, до което се докоснат, но когато се намират в човешкото си тяло, те могат да нанесат вреда от този вид само ако си го наложат за цел или ако загубят контрол над емоциите си. Често срещана гледка е огнено духче да избухне в пламъци по време на спор или когато бъде силно засрамено. Огнените духчета умеят да левитират в определена степен особено когато решат да се смалят до размерите на човешка длан. Тъй като расата е сравнително нова, управлението им все още не е строго обособено йерархически. Важните решения, свързани с расата, почти винаги се взимат от Енеас. Максималната продължителност на живота на огнените духчета е около 450-500 години, поради което първите създадени от Енеас представители на тази раса са вече угаснали, но в света на Авликейн живеят техни преки потомци. MONTY	- luca - Admin Posts : 1791


Пет Дек 30, 2022 8:08 pm
Dragons (19/40 obtained spots)• Драконите са една от първите зародили се раси на Авликейн, но не могат да проследят корените си до началото, което е типично за останалите раси на Авликейн. Драконите претърпяват естествена еволюция, която е резултат от разпадането на самия Ел в Елохимите. След този монументален случай, който е дал живот на времето и началото на Авликейн, частица от енергията на този разпад се е просмукала в земята и в самите камъни около голия Нексус са започнали необратими процеси, които са свързани в еволюцията на драконите такива, каквито ги познаваме. Точно тези камъни са били първите драконови яйца и от тях е произлязъл живота на цялата раса. Расата, разбира се, е създадена чрез латентните сили на Елохимите, но никой от тях не поема лично отговорността за създаването и. Към средата до края на третата четвърт на Първата епоха тези вече ясно оформени яйца се излюпват и от тях излизат така наречените "протодракони" или предшествениците на сегашните дракони. Самите те нямат голяма разлика със сегашните дракони освен липсата им на обвързаност към елемент или цвят. Сегашната строго феодална и йерархична система на обществото им също не е била позната в този вид. Това се случва малко по-късно във времето, но със сравнително доста по-бързи темпове от времето, нужно да се излюпят. След първичното си излюпване видът им се размножава с рязки темпове около Нексуса и отлита, за да опознае големия и широк свят. Метаморфозата на различните драконови ята започва в самия край на Първата епоха и завършва с началото на Втората и "Бунта на двете сестри". Тя е силно обвързана с хабитата, в който протодраконите са решили да се заселят. Всяко ято приема името на някой скъпоценен камък, който е пряко свързан с цвета и еволюцията им като реверанс на факта, че всички те произлизат от костите на самия Авликейн. Драконите като раса, излязла от силите на самия Нексус, е силно резистентна на магия в истинската си форма. Драконовите люспи са изключително дебели и не пропускат всякакви видове магия. През историята на Авликейн се е случвало да попадат под влиянието на отвара или заклинание, но това обичайно се случва в човешката им форма, която е доста по-податлива на външни влияния. Формата на управление на драконите е строго йерархична. Те вярват на суверена си, който наричат с прозвището "крал" или "кралица" до степен, която останалите биха нарекли "фанатична слепота". Важно е също да се отбележи, че драконите не вярват в полови различия и короноват този, който се е излюпил първи. За това в титлите си добавят “Първи принц” или “Първа принцеса”, като всяка титла носи номера на излюпване на собственика си. Понеже при драконите силата е от изключително значение, всеки от настоящите монарси и поколението му се славят с изключителна такава - било то физическа, интелектуална или емоционална. Всяко кралско семейство се слави с потайност и затвореност, но е важно да се отбележи, че на главите на орляците се пада задължението и честта да комуникират с боговете и архоните, когато това бива нужно. Драконите, както всички раси в Авликейн, живеят под крилото на Седемте, но не гледат с добро око на магията, която божествата носят в себе си, тъй като драконите са естествено мнителни към магията и притежателите и. Ако едно ято би допуснало в себе си архон, то някой от него да стане бог е нечувано и недопустимо. Драконите сами по себе си са изключително затворени и строго пазят своите тайни на излюпване и начин на живот, обитавайки своите хабитати в реалната си форма, но с навлизането на Третата епоха и създаването на Валон някои от тях са чести негови посетители. Важно е да се отбележи, че драконите нямат фамилни имена, но избират свои човешки имена, които обикновено са производни на драконовите им. Те могат да живеят където си поискат в човешката си форма, но са задължени да се приберат при родния си орляк, ако бъдат повикани от суверена си. Някои от тях често го правят дори без да бъдат повикани. Ритуалът по Промяната е тайнство, през което всеки дракон трябва да премине след навършването на своята 100-годишнина . Този ритуал се извършва единствено в пределите на Енриа Амрелия и единствено от кралица Ониксия. След като тя тайно от всекиго освен от сестра си и дъщеря си консумира част от сърцето на баща си, придобива способността да дарява драконите с човешка форма, което прави комуникацията им с други раси безкрайно по-лесна и удобна. За целите на ритуала в края на годината се събират всички дракончета, които са навършили необходимата възраст през изминалата година и в двореца в Енриа Амрелия те биват подложени на процеса един по един. Процесът включва изваждане на истинския им образ от сърцата им. Той е стриктно психологичен и магически, може да бъде дори и болезнен, ако младият дракон си налага психологически бариери. Драконите не могат да бъдат различени от нормалните хора, когато са в човешката си обвивка. Единственото, което може да ги издаде, е поведението им, което често пъти е достатъчно, защото членовете на този вид имат изключително арогантно държание на моменти. Важно е да се отбележи, че когато са в човешката си форма, те не могат да формират части от драконовото си тяло - например криле. Трансформацията трябва да бъде пълна или никаква. Трансформацията се случва плавно и естествено, но трябва да се отбележи, че ако един дракон се задържи твърде дълго в човешката си форма, тя може да бъде болезнена. Зачеването и излюпването при драконите е обширна тема, която може да бъде развивана със седмици от учените на Авликейн, но самите ята не са толкова благосклонни да споделят тайната на своето размножаване до степен, в която някой от тях практикува инсестуални връзки, за да запази своя вид и енигмата около него. Драконите могат да се размножават единствено помежду си, като всички опити това да се случи с друга раса, са неуспешни. Ключът на това е фактът, че дракон може да създаде потомство единствено ако актът е извършен в истинската му форма. Доста драконови любовници са твърдяли, че са бременни от дракони, за да ги задържат до себе си, но тези опити винаги са били посрещани с насмешка. Важно е да се отбележи, че размножаването на драконите е сложен процес. Женските рядко успяват да забременеят, но щом го сторят, могат снесат своето яйце само в своята драконова форма. Драконовите яйца имат изключително дълъг период на люпене - от 50 до 70 години. Всеки от драконовите орляци има определени изисквания за излюпването на своите яйца като температура, локация и още външни фактори, но не са склонни да ги споделят с останалите. Майката стои с яйцето, докато то не започне да придобива осъзнатост. Малките дракончета придобиват своето съзнание още докато са затворени вътре в самото си яйце. Това обичайно се случва към 30-тата година и това означава, че яйцето може да бъде оставено само, за да се довърши процесът на излюпването. След този така монументален старт в живота малкото драконче взема цвета на родителите си. Връзки между дракони от различни ята се случва изключително рядко поради разликата в природите им и затвореноста на самите орляци, но ако такава произведе дете, то наследява цвета на единия от тях. Невъзможно е да се създаде дракон, който носи белезите на двамата си родители. Щом драконът бъде излюпен със съответния цвят, той бива отгледан от орляка с този цвят. Близнаци при драконите се срещат изключително рядко, затова са високо ценени в редиците им. Има два начина за излюпване на близнаци - еднояйчни близнаци се излюпват от едно яйце, като обикновено са недоносени, по-малки и по-слаби в началото. Това е по-редкият вид, тъй като такива близнаци често умират именно заради физическата си слабост. Разнояйчните близнаци се излюпват от две яйца, снесени по едно и също време от една и съща майка и създадени от един и същи баща. Това дали са еднояйчни, или разнояйчни близнаци, няма влияние върху външните им белези. Не са познати случаи, в които да са се излюпили три или повече дракончета наведнъж. По продължителност на живота те са дълголетни като ангелите, демоните, Еваримите и останалите други раси, които носят този белег. Могат да умрат единствено ако бъдат убити, но рядко се случва да има толкова смели хора, които биха опитали това в драконовата им форма. Интригите им - както вътрешни, така и външни са легендарни. Младите принцове и принцеси се учат на самозащита и контрол върху своя елемент от ранна детска възраст, за да могат да осуетяват заговори от свои недоброжелатели. Макар и свободолюбив и арогантен народ, различните драконови ята са се нагърбили да изпълняват задачи, които могат да донесат единствено добро и благополучие на всички в Авликейн. Откакто на расата е поверено да пази Нексуса, се усеща напрежение между тях и останалите раси, създадени от Първичните - особено от ангелите. Драконите се стремят да останат настрана от боговете и Елохимите, но въпреки това винаги подхождат към тях с уважение, защото знаят, че светът на Авликейн зависи от тях. Не са редки случаите, в които дракони дори взимат участие в празниците им. Драконите са полигамни създания - имат любовници от различни раси и полове, като това е приемано за нещо нормално както от страна на мъжете, така и от жените. Въпреки това може да се зароди конфликт само ако любовниците са дракони. Бунтът на Двете сестри Масово расите на Авликейн считат Войната на архоните за конфликта, който е формирал света, който познават. Драконите се обръщат към друг конфликт за своето летоброене и сформиране и това е Бунта на Двете сестри. По времето на първата епоха всяко от тепърва еволюиращите драконови ята живее сравнително необезпокоявано от другите и от настъпващите божествените проблеми на останалия свят. Драконите са доста затворени като общности и гледат да не се обременяват с дела, които не ги засягат. Тогава - както и в днешни времена, брак между членове на две различния ята се разглежда като нещо нечувано и хипотетично опасно. Първият такъв изключително рискован опит е направен през самия край на Първата епоха от жена от Рубинените дракони и мъж от Обсидиановите. Името на майката е загубено или нарочно заличено в летописите на драконите, но това на бащата е останало - Захир. От тайната връзка помежду им се излюпват две момичета - близначките Инарида и Ониксия. Майката умира при снасянето на двете яйца, а Захир за пръв път в цялата им раса разбира, че дракон, създаден от смесена връзка, може да носи само единия цвят и белези на родителите си. Инарида се ражда рубинена, а Ониксия - обсидианова. Дават Инарида на Рубинения орляк, а Ониксия остава с баща си Захир, който е започнал да губи разсъдъка си от загубата на половинката си. В този момент на печал и неизмерна болка в замъгленото съзнание на Захир се ражда изродена идея, която мнозина твърдят, че е била там още преди смъртта на любимата му - многоцветен дракон. Заради тази си фикс идея той започва да отвлича яйца от другите орляци и да ги изтезава чрез изкривена форма на магия, която причинява болка както на него, така и на жертвите му. Поради естествената резистентност на драконите към магията той пленява еварими, които да го научат как да ползва прашинката от Нексуса, която е в душата му. Този процес създава неимоверна болка на ползващия го и е забранен от по-късните драконови поколения с наказанието смърт. Никой не обръща внимание на изчезналите яйца, защото през Първата епоха, дори и в самия и край, обстановката на Авликейн е изключително напрегната и хаотична. Времето минава и Захир става все по-смел и нагъл, успявайки да издигне култ към своята личност в ятото и да говори за завземането на другите ята от Обсидиановите. Дъщеря му Ониксия разбира за тези му планове и праща писмо до сестра си, за да я предупреди за наближаващата буря, но е твърде късно и Захир хваща Ониксия, която бива заключена. Не всичко е загубено обаче, защото Инарида получава съобщението на сестра си и отива при другите ята, молейки ги за помощ в този така ключов момент, но тогавашните им лидери и отказват . Само група млади дракони успяват да загърбят различията си и да прозрат, че опасността е много по-голяма от индивидуалния драконов орляк. Обсидиановите дракони са войните на расата им, силни и непреклоними, по-защитени от магията отколкото всички други. Ако те не се обединят, ще бъдат обединени насила от болните амбиции на един луд. Инарида успява да събере малка армия от всички орляци и тъкмо навреме, защото Захир атакува нейния собствен. Той вини Рубиненото ято за смъртта на съпругата си, изкривеното му съзнание го убеждава в правотата на доводите му. Обединените сили на армията на Инарида успяват да го отблъснат и самата тя убива своя баща и запраща тялото му във вулкана Туриал - античния дом на Рубинения орляк. След което пленяват останалата част от Обсидиановия орляк и освобождават Ониксия. Инарида твърди, че не знае какви ужаси бяха видели очите на сестра и под плена на Захир, но знае, че тя никога няма да бъде същата. Бе излязла от там със знания и умения, за които никой не подозира, но също така пречупена и затворена жена, без помен от жизнерадостното момиче. Когато прахта на бунта се вдига, старите лидери на ятата са премахнати и на тяхно място са сложени тези, които са защитили расата си срещу лудостта на Захир. Ониксия като новоиздигнатата кралица обявява оттеглянето на Обсидиановия орляк от световните афери и се кълне, че никой от тях няма да вдигне повече лапа срещу никое същество на Авликейн. Налага на орляка, който тя води, самоналожено изгнание от военните афери на света и всички в него. Също така отваря вратите на дома на Обсидиановите дракони - острова Амрелия, последният остров на Авликейн преди необятната и празна шир на Тъмното море. Изумруденото ято/Изумруденият драконов орляк (5/9) Изумруденото ято е различно от своите събратя заради факта, че няма стриктен топос, който обитава. Драконите на природата са деца на цял Авликейн - номади на горите и планините, лечители на дивото и всичко мило и драго, което го обитаваше. Нещото, което също бе любопитно за този орляк, е, че начело почти винаги стои женска фигура, макар и мъжките да се радват на почит. Сегашната кралица на орляка бе лейди Дреанея, която е известна из цял Авликейн със своята доброта и милост. Дреанея бе взела участие в Бунта, но под крилото на своята майка. След като тя бе починала, тя се бе въздигнала на престола, чакайки да бъде наследена от своята дъщеря - Първа принцеса Диалезия. Изумрудените дракони са естествените лечители на природата на Авликейн, грижейки се за природата и всички животни в нея. Те снасят своите яйца дълбоко в горите, където малките дракончета прекарват десетилетията на излюпването си сред красивите горски шумове и песните на елфите, които ги кичат с цветя и им пеят песни за големия и широк свят и как трябва да обичат всичко в него. Излюпвайки се, те вече държат в себе си пламъка на обич към целия голям свят и желанието да го видят и опознаят. В истинската им форма люспите им имат наситенозелен цвят, а телата им са по-малки и крехки от тези на останалите им събратя, но за сметка на това доста по-бързи и елегантни. Дъхът им, за разлика от тези на събратята им, не носи унищожение, а нов живот. Те издишат тънка зелена мъгла, която елфите наричат “Дъха на живота”. Всичко докоснало се до тази мъгла, се раззеленява и започва да расте буйно, животните се излекуват от болежките си и хората на прага на смъртта намират своя път към Одеон кротко и тихо, с усмивка на лице. Важно е да се отбележи, че този дъх няма силата да връща мъртвите от владенията на тъмнокосия Елохим. Тяхната сила е да запазят и подсилят живота, а не да го създават или възкресяват. Те са много обвързани с природата, могат да контролират растежа на различни растения и дървета, да говорят с животните и да лекуват. Именно кралица Дреанея е тази, която бе помолила богинята Инсигния да създаде шифтърите след ужасите на Войната на архоните, за да помогне на ятото с неговите задължения. Тя също присъства на създаването им, което създава неразрушима връзка между орляка и шифтърите. Често пъти шифтърите правят подаръци на кралицата, а тя добродушно ги целува по бузите. Тези дракони се славят със своята доброта и състрадателност, но оттук произлизаше най-голямата им слабост - тяхната наивност. Често пъти биват погубени от желанието си да помогнат на някого с цената на всичко. Говори се дори за такива, които Одеон бе убил лично, след като са нарушили законите на природата и се опитват да излекуват неизлечими рани или да съживят покойник. Когато искат да се съберат го правят във Ваурора, където богинята Инсигния бе обособила част от квартала си само за тях. Там живее и кралското семейство, но то рядко се задържа измежду четири стени. Природата ги тегли като верига, а те са роби на своята нужда да помагат. В човешката си форма те се славят с меки и благи черти, красиви светли и кестеняви коси. Във Валон освен Ваурора често човек може да ги срещне из цветния и изпълнен с вълнения Морфис. Кехлибареното ято/Кехлибареният драконов орляк (4/8) Необятният и енигматичен Сукремал е мястото, което кехлибарените дракони наричат свой дом. Жегата, пясъкът и яростните ветрове ги бяха сформирали като орляк много преди някой друг да реши да стъпи в Сукремал. Те бяха първите му заселници и деца, които учеха останалите как да живеят в тежките условия и как да ценят всяка капка вода, до която се докоснат. Предводител на ятото е младата Ириселия, която е наследила поста от баща си само две десетилетия по-рано. Младото момиче все още свиква с поста на водач, но единият от братята и и по-мъдрите от орляка я подкрепят, защото виждат в нея необработения потенциал на велик лидер. Способностите и размножаването на кехлибарените дракони са свързани с елемента въздух. За да се излюпи едно яйце, то се заравя в дюните на необятния Сукремал и се оставя на елементите. Бурните ветрове бият по черупката му, сякаш чукайки му да излезе и накрая то отговаря на този призив. Когато се излюпи малкият дракон, ветровете от крилата му причиняват пясъчна буря - едновременно желано и ужасяващо събитие за жителите на безлюдните дюни. Малкото драконче се излюпва с люспи в жълт до тъмножълт цвят, които се променят на слънцето. Имат способността да издишват толкова силни и концентрирани количества топъл въздух, че могат да издухат всичко по пътя си. Размахът на крилете им също има силата да отвява всичко .Кехлибарените дракони също са номади, но важното при тях е, че те са номади само вътре в своята пустиня. Рядко напускат пределите на родния си Сукремал, но и в тях намират желаното. Кехлибарените дракони са любопитни интелектуалци, които правят всичко възможно, за да се доберат до знания - скрити или нескрити. Попиват томове с книги, често бродят из останалите раси и изучаваха изкуства и наука. Това е и тяхната слабост. Не един или двама кехлибарени дракони са намерили своя край в невъзможното издирване на знание извън предела на своите възможности. Общият им дом бе Оазисът на вечната нощ, същият оазис между реалния свят и света на сънищата, в който Нахида бе пожертвала всичко, за да спаси Сукремал. Както се подразбира от името, в него цари вечна нощ, а в дълбините на водите му могат да се видят хиляди томове книги, които се намират в света на сънищата. Оазисът няма постоянни обитатели. Той бе там, за да даде на пътуващия спокойствие и уют преди да го изпрати отново на ветровете. В човешката си форма кехлибарените дракони имат мургава кожа и тъмни очи и коси. Във Валон предпочитат да обитават Ешила и Лунатион. Обсидиановото ято/Обсидиановият драконов орляк (4/6) Остров Амрелия е домът на обсидиановите дракони. Островът бе последният известен пристан на човечеството преди безкрайната шир на Тъмното море. Самият той не е нищо повече от купчина зъбери и камъни - никаква растителност, никакъв живот. Но ако опитното око се огледа, може да забележи хиляди тунели, които се врязват в самото сърце на острова. Ако човек ги последва, ще да стигне до Енриа Амрелия, дома на ятото - обширен подземен град, издълбан в самия камък. Владетел на тези земи и на самия орляк е Ониксия Черната - дъщерята на Захир. Тя е драконът, който извършва Ритуала по Промяната, чакайки да бъде наследена от своята единствена дъщеря - Първа принцеса Валера. Обсидиановите дракони са свързани със самия Авликейн, те са деца на костите му и камъкът и земята са техни учители и подчинени. Представителите на този орляк са най-едрите и резистентни на магия от всичките си събратя и войните на расата си. Обсидиановите дракони се излюпват единствено в пределите на Енриа Амрелия и никъде другаде. Някои от тях твърдят, че това е последното заклинание на злия Захир за наказание на ятото и на дъщеря си, други смятат, че налягането е подходящо за спукване на твърдата като камък черупка. Без значение от външните фактори - веднъж излюпени, малките дракончета имат цвят черен като нощта. При тях няма вариации, а просто един единствен цвят, който ги обединява. Силите им са обързани с земята и силата, която прозилиза от нея. Физическата им сила е неоразмерима дори в човешката им форма. В драконовия си вид те нямат особен дъх, но могат да издадат рев, с който да предизвикват трусове. Самите те изначално са войните на расата си, но след стигмата, наложена им насила от Ониксия след Бунта на Двете сестри, те сякаш губят фокус и се превръщат в пацифисти. Според забраната на суверена им те нямат право да нараняват нито едно създание или растение на Аликейн, за да изкупят греховете и кръвта, проляна от предците им. Много от обсидиановите не искат това да продължава, но кралица Ониксия е единствената, която може да изпълнява Риуала по Промяната, и без нея цялата драконова раса остава без бъдеще, затова не може да бъде убита, макар че из орляка се надига мълва, че вече и Валера е способна на това. Слабостта на това ято е вечната лудост, която съпровожда гена му. Пацифизмът не се отразява добре на родените войни дракони и те по един или друг начин прекрачват забраната на кралицата си и намират своята смърт. Макар че в Епохата на Несигурността всички ята започват да твърдят и да молят монарха да възвърне милитаристичното минало на ятото си, Ониксия не желае да чуе и оставя тази длъжност на сестра си и рубинения орляк. Поради наложената забрана драконите от този орляк да се бият ако те по някакъв начин го направят или наранят същество от която и да било раса, включително при самозащита, са обречени на мигновена внезапна смърт. До ден днешен не е разгадано защо и как се случва това, въпросът е една от най-големите мистерии на ятото. В човешката си форма това е единственото ято, което не се отличава с определени белези. С всяко следващо поколение те напълно сменят гените си. Често се случва родители и деца изобщо да не си приличат. Някои зли езици шушнат, че това е ефект от експериментите на Захир. Прадпочитаният за тях квартал във Валон е Фаустус. Рубиненото ято/Рубиненият драконов орляк (6/8) Рубиненото ято на Авликейн нарича вулкана Туриал свой дом и хабитат. Самият вулкан се намира на най-югоизточната точка на Авликейн, обграден от неплодородни степи и прах. Вътрешността на вулкана е издълбана в амфитеатрален вид, където орлякът може да пребивава в своята човешка форма. Ятото бива предвождано от самата кралица Инарида, която подготвя за короната своя син - Втори принц Анестиан, след мистериозната смърт на първия ѝ син. Рубинените дракони са обвързани с елемента огън, излюпени и израснали сред изгарящата жега на вулкана. За да се излюпи едно рубинено яйце, то трябва да бъде поставено в лавата и само тогава то може да се развива. При излюпване малките дракончета са покрити с кървавочервени люспи по цялото си тяло. Те са естествено резистентни на магия и огън, излюпвайки се сред изгарящата горещина на вулкана. Могат да издишат огън и да го контролират, създавайки пламъци и пожари, но нямат прецизния контрол на огнените духчета върху стихията. Те са неконтролируеми пожари - в цялата си същност и съзнание. Червените дракони са гневни, бързо губят контрол над емоциите си и рядко успяват да сдържат думите и действията си. Също така страдат от неповторима алчност - емоция наречена още “драконовата болест” или “лудостта на Захир”, която макар и да присъства измежду другите ята, е най-силна в този. Веднъж подал се напълно на тази лудост, драконът става нестабилен и е нужно да се отстрани. Но също така тази емоция ги подтиква и към положителни дейности. Рубинените в отсъствието на Обсидиановите си братя са сепревърнали във войните на своята раса, миротворци и набюдатели, които внимателно следят да не се повтори “Бунтът на Двете сестри” или Войната на архоните. Тяхната цел е да намират редки артефакти, които могат да наранят расите по някакъв начин, да потушават конфликти по своя твърд и милитаристичен начин. Това се отразява и на поколенията им, които още с излюпването си се учат да се бият с зъби и нокти, а след преминаването на Ритуала на Промяната веднага се заемат с използването на човешки оръжия. В човешката си форма те са главно с тъмни коси и очи, макар че се срещат индивиди, които да са аномалия от нормата. Когато пребивават във Валон, те предпочитат квартали като Евилон и Ешила - там, където температурите и емоциите се покачват. Сапфиреното ято/Сапфиреният драконов орляк (6/10) Сапфирените дракони обитават планинската верига на Драконовата планина и са изковани от нейния студ и лед, който ги е формирал като вид. Сегашният им лидер е крал Оталон, който е начело на орляка със своята кралица Есиния и многобройното им потомство. Крал Оталон не е участвал в “Бунта на Двете сестри”, а наследява титлата от покойния си баща, след като той бива отровен при необясними обстоятелства. Наред да го наследи е красивият Първи принц Теларион, харесван от цялото ято заради нежния си, но твърд като лед подход в дипломатичните и военните действия. Основният им хабитат за живеене е крепостта, която се намира над Нексуса. В миналото са я деляли със събратя от останалите ята, които са искали да изпълнят задължението си към защитата на Нексуса, но в последното десетилетие не са толкова отворени към посетители и рядко позволяват на някой външен да го доближи. Саприфените дракони са обвързани със студа и снега на Драконовата планина, същото важи и за процеса им на излюпване. Яйцата се оставят по върховете на планината да се борят с природните условия до самото си излюпване. Веднъж излюпени, малките дракончета имат син цвят на люспите си. Син цвят е условно казано, защото отдалеч изглежда така за невъоръженото око, но който има късмета на се доближи до сапфирен дракон в истинската му форма, твърди, че това по-скоро е един спектър от цветове, които варират от бяло до тъмносиньо и се променят на светлината. Крилата им изглеждат почти прозрачни и ефирни, покрити със съвсем малки прозрачни люспи. Сапфирените дракони могат да издишат лед, както и да го създават от нищото. Те са имунизирани от студ и измръзване, като прецизно използват тези си премидства срещу враговете си. Сапфирените дракони се славят със своята дипломатичност и интелект, те са изкусни дипломати и пратеници. Обичат да извъртат думите и да ги ползват като ледени остриета, които да се забиват в плътта на жертвите им и да ги карат да остават безмълвни. Но точно това умение на ненадминати оратори поражда у тях арогантност, която често бе тяхното падение. Тя са приели за своя лична задача да пазят крепостта над Нексуса, но често откриват своето поприще из расите на Авликейн като писатели и лидери, тласкайки ги напред със своите нежни и окуражаващи думи. В човешката си форма те са с руси до бели коси, често светли очи и бяла кожа. Във Валон най-често и логично обитават Арктин, но понякога предпочитат и Фаустус. Драконите са както важни герои, така и авторски. Могат да бъдат създавани само авторски герои на дракони, излюпени след Бунта на двете сестри. MONTY	- luca - Admin Posts : 1791


Нед Яну 22, 2023 8:39 pm
Jinns (4/20 obtained spots)• Джиновете били дело на проклятие, което разярената господарка на магията - Аела, хвърлила върху един смъртен, най-омразния сред всички човеци, а името му според източниците било Джафер. Той се родил с необикновена жажда за власт и сила, желаел да бъде избран от Нексуса, но дори да бъде бог, му се струвало малко. Джафер копнеел да бъде толкова силен и важен като самите Елохим, водещи началото си от Ел. Много пъти молел първата дъщеря на Аела, първата и единствена Кралица на Еваримите - Занейда, да му изплете заклинание, с което да го направи равен по власт на първичните, ала Занейда колкото била красива, толкова била и мъдра, и знаела, че дори тя не била способна да изпълни такава молба. Разярен и озлобен, Джафер отвлякъл прекрасната магьосница, измъчвал я дни наред и накрая я убил със собствените си ръце. Според някои от слуховете Занейда била и първият консорт на Малбонте. Именно нейната трагична съдба станала причина божествените същества да полагат своята защита над бъдещите си консорти, за да не споделят нещастната съдба на най-обичаната дъщеря на Аела. Господарката на магията, разбирайки за стореното от Джафер, го проклела, превръщайки го в почти безсмъртен, ала винаги да е роб на другите, окован от магията да изпълнява по три желания на всеки, който го открие. След това разбила душата му на хиляди малки парченца, които затворила в бутилки или лампи, като ги разпръснала по света. Така възникнала расата на Джиновете. Не от желанието на Елохима да има свои деца, а родени от отмъщението и, задето погубили първата и рожба. Всички джинове макар външно да не си приличат, съдържат по частица от душата на Джафер в себе си и са подвластни на неговото проклятие. Който открие джин и го освободи от затвора му, има правото на три желания, които джинът е длъжен да приеме и евентуално изпълни. Над желанията, които са способни да изпълнят джиновете, има някои ограничения. Джиновете не могат да направят някого безсмъртен, не могат да съживят мъртвите или да създават нови божества. Не могат да изпълняват свои желания нито такива на други джинове. Не могат да желаят неща, които да застанат на пътя на Елохими, богове или архони (например не могат да си пожелаят да попаднат в късметлийска ситуация, предразполагаща убийството на бог, не могат да пожелаят да сменят расата си, не могат да си пожелаят безкрайно знание от архивите на Енеас и пр.), не могат и да си пожелават неща, свързани със стихиите им (например не могат да си пожелаят да върнат времето назад, слънцето да залезе завинаги, не могат да пожелаят и някой да се влюби в тях против личната си воля, да пожелаят нечия смърт или предпоставките за нея, не могат да си пожелаят също повече желания и/или повече джинове). Също така едно същество може да се ползва само до три желания от джин през живота си. Джин няма право да откаже изпълняването на желание от господаря си, поради което, ако някой си пожелае едно от нещата, които Лейди Аела е ограничила, без значение под каква форма го направи, джинът е длъжен да приеме желанието му, но не и да го изпълни. Това се нарича "празно желание", тъй като е похабено, безрезултатно, но въпреки всичко се счита за отправено и прието. Самият джин не може да изпълнява желания на други същества докато не е изпълнил всичките три на съществото, което го е освободило от бутилката. Ако дадено същество, освободило джин от затвора му, умре преди да е изрекло третото си желание, джинът остава прикован към земята, постепенно силите му угасват и накрая губи телесната си форма. Единственият начин този джин да се завърне е, ако друго живо същество открие неговата стъкленица, джинът осъществи трите му желания, а след което отново бива прикован в затвора си. Въпреки проклятието на Аела да бъдат вечни, джиновете са смъртни създания. Те не могат да умрат като обикновените хора, на които изцяло наподобяват визуално, но могат да бъдат убити. Въпреки това не могат да умрат по време на изпълняване на дадено желание, но този процес отнема не повече от миг време. Джиновете нямат никакви външни белези, които ги различават от човешката раса с изключение на големите златни гривни, които носят на двете си ръце. Те са масивни, големи около 6-7 сантиметра и са богато украсени с различни орнаменти, верижки, камъни, които са строго индивидуални, уникални за всекиго от тях. Тези гривни изпълняват ролята на окови на душата им. Ако един джин успее да се освободи, гривните остават като най-обикновен аксесоар и губят магическата си функция. Джиновете излизат от лампата или бутилката, в която са затворени, под формата на дим, като постепенно човешкият им облик се оформя и придобива плътност. Пространството вътре в затвора им е строго индивидуално за всеки джин, много наподобяващо на сън, и няма два джина, при които то да изглежда по един и същи начин. Мястото е предопределено от Аела при разкъсването на душите им - при един джин светът вътре може да изглежда като поле, при друг - като стая, при трети - като замък например. Един джин не може да посети мястото в лампата/бутилката на друг, тъй като все пак това е вид заточение за тях. Всеки джин може да се прибира в своето пространство когато пожелае освен в моментите, в които господарят му е при него. Обикновено джиновете държат съда си у себе си именно с цел да могат да се върнат там, когато решат - това не им е жизнено необходимо, но е нещо, което почти всеки един от тях прави. Факт е обаче че се стараят често да посещават илюзорното си пространство - ако прекарат твърде дълъг период далеч от него - седмица например, се изтощават физически и психически и не са в кондиция правилно да изпълняват желания, което може да се яви пагубно за тях. Различават се два вида джинове - пакостливи и благосклонни, но външно няма никакви отличителни черти между двата вида, поради което е невъзможно да се познае на какъв сте случили. Пакостливи джинове (1/10) - Някои от джиновете решили да се позабавляват с тези, които ги принуждавали да им служат, като изпълнявали желанията им, но ги сбъдвали по начин, който вещаел ужасни последици за този, който изричал желанията си. Поради скритите си задни помисли на тях Аела отказала да даде шанс да бъдат свободни, тъй като твърде много и напомняли за всичко лошо в Джафер. Останали без голям избор, този вид джинове ако бъдат освободени, най-често избират да изпълнят едно чуждо желание, а след това се укриват възможно най-дълго време преди да бъдат открити и принудени да изпълнят останалите две и да се върнат в затвора си. Благосклонните джинове (3/10) - Не всички джинове били лоши, някои от тях искрено искали да бъдат свободни и да изкупят вината на Джафер пред Елохимите. По-късно, през времето, след като Нахида била издигната до богиня, тя измолила Аела да даде шанс на джиновете да изкупят вината на Джафер, след като изпълнили 3-тото желание на съществото, което ги освободило от затвора им. Някои слухове за това действие на богинята на сънищата са, че самата Нахида някога е имала любовник от тази раса над когото се е смилила и измолила шанса да бъде свободен. За да се случи това обаче има условие - настоящият господар на джина да използва третото си и последно желание, да го освободи. Ако даден джин спечели свободата си, той по същество загубва всички сили на расата си, както и безсмъртието си, като отново се превръща в обикновен човек, какъвто е бил някогашният Джафер. Благосклонните джинове имат обичая често да подаряват златните си гривни на господаря, който ги е освободил, в знак на благодарност и признателност към него. MONTY	- luca - Admin Posts : 1791


Сря Фев 22, 2023 12:22 am
Elves (10/45 obtained spots)• Елфите са дълголетна раса, известна със своята стройност, елегантност, нежност и красота. Тяхното начало датира от средата на Първата епоха, но тогава видът им бил коренно различен от това, което Авликейн познава днес. Божественият им произход е неясен - легендите, които елфските племена разказват от уста на уста, гласят, че техен родоначалник е човешката раса, а вследствие на дълъг многовековен процес, известен като "Елфолюцията", се появили първите протоелфи. Тяхната кожа имала лек зелен отенък, между пръстите им имало тънка ципа, ушите им били силно заострени, а ноктите им били остри и дълги. Популярно е вярването, че Елохимите имат пряка роля в осъществяването на "Елфолюцията" и промяната на човешкия род в една съвсем нова, непозната до този момент раса, но ако попитате когото и да било от Елохимите за истинността на тази легенда, ще получите само усмивка или многозначителен отговор, който нито потвърждава, нито отрича каквото и да било. Процесът на "Елфолюцията", разбира се, не се състои само в тази визуална промяна на хората в напълно нов вид. Постепенно визуалните черти на тази съвсем нова раса се променят и още и още, а към края на Първата епоха се оформя познатият ни днес елфски род. Ципата на пръстите и дългите им нокти, пригодени за катерене, изчезват, кожата им се връща към предишния си цвят. Заострените уши се превръщат в отличителен белег на расата, а около телата им се появява аура, чийто цвят е различен за всеки клон на расата им. Легендите разказват за митичен протоелфски крал на име Феодмон, чиято съпруга Мериел родила пет прекрасни дъщери - първо се родили двете близначки Дарна и Лорна, след тях се родила Мерия, а после и Мейв. Най-малката от тях носела името Титания. Всяка една от тях се славела с безкрайното си изящество и красота, способна да стопли дори и най-студеното сърце. Песните им галели ушите на всеки горски обитател, а талантливите им ръце създавали най-съвършените предмети. Били гордостта на родителите си докато един ден зли очи не се спрели на младата Мейв - чистокръвен еварим на име Наталиан поискал ръката и, но след отказа и той и изпратил като подарък прокълнат диамант, който се озовал в ръцете на сестра и Титания. По кожата и избили бодли, очите и потъмнели, а нежното и сърце се превърнало в пропаст. Дълго време тези нови елфи, чието начало бележи покваряването на Титания и отлъчването и от останалите елфи, били наричани "Тъмни" преди да бъдат категоризирани като изцяло нова раса - расата на феите. "Елфолюцията" обаче не приключила там. Дарна продължила кръвната линия на баща си и векове по-късно дала началото на подвида, познат на Авликейн днес като "Диви елфи". След нея от децата на Лорна се развил видът на Слънцеродните елфи, а от наследниците на Мерия - видът на Луннородните елфи. Мейв, удавена в мъката по най-малката си и най-любима сестра и обзета от вина за нейната душевна гибел, всяка нощ гледала звездите и мечтаела светлината в очите и душата на Титания отново да се върне. Вместо това Дилук и отредил друга съдба - тя станала първата елфа от вида на Звездородните и, респективно, тяхна кралица. В миналото елфическият народ имал свои земи на югоизток от днешен Валон, които обитавал - тези земи днес са по-известни като архона Ренея, която служи вярно на Инсигния. След издигането и като архон те се заселили в земите в близост, а след края на Великата война и настъпването на Третата епоха елфите постепенно напуснали тези свои диви кътчета сред природата и се заселили сред останалите раси във Валон. В наши дни кралската фамилия на елфите има резиденция в покрайнините на Ваурора, в която се провеждат и всички графски събрания. Елфите имали и кралски род, който управлява над тяхната раса - в миналото властта им била строго регламентирана и не се допускали и най-малките отклонения от нея. Въпреки че монархията отдавна не съществува в първичната си форма вследствие на известното либерализиране на елфическия род и урбанизирането на обществото им, на ефирния народ му било позволено да запази кралските си титли. Властта им коренно се изменила и вече кралската фамилия и титла се пази по-скоро като отличителна черта и гордост на расата отколкото като арбитър. Четвъртата епоха като едно спокойно време за една спокойна раса не изисква от властимащите да вземат епохални решения за расата си, но това не означава, че при необходимост те не биха го направили. Елфите са раса, която държи на мира, и дори по време на Великата война стоят настрана от конфликтите, раздиращи цялата Втора епоха. Елфите доживяват до около 1000-годишна възраст, подобно на своите братовчеди феите. Елфите са изкусни майстори, а предметите им многократно превъзхождат тези на хората и останалите раси. Според легендата когато боговете се издигнали на власт, майсторите елфи изковали на всекиго от тях божествени предмети, които да съхраняват част от силата им. Общността на елфите е матриархална, тъй като родоначалниците и са жени. Начело на нея стои кралица, придружавана от своя крал, който е повече като брачен партньор отколкото като властимащо лице. Въпреки това една кралица не може да стане кралица, без да встъпи в брак. Децата на кралицата и краля носят титлите "принцеси" и "принцове". Характерно за това общество е, че властта не се унаследява от първородната дъщеря, а кралицата приживе е длъжна да избере коя от женските и рожби да седне на престола след смъртта и или доброволното и оттегляне. Ако кралското семейство няма жени наследници, властта се предава на някого от синовете им докато някое от момичетата в рода не порасне и не се докаже достатъчно, за да получи короната. Няма значение от кое елфическо подразделение е родената жена владетел, тъй като тази раса гледа с еднакво уважение на всеки свой клон. Всяко подразделение на елфите има и свои "графини" и "графове", които са главни управници на подразделението и техни представители пред кралското семейство. Те са отговорни за разрешаването на всеки проблем на общността си, следят за реда и от тях се изисква да бъдат винаги насреща за вида си и за кралското семейство. Преди тази титла се е унаследявала, но вследствие на близостта на елфи и шифтъри към края на Третата епоха-началото на Четвъртата форматът на този орган на управление се променя. На всеки 50 години се провеждат т.нар. елфски подвизи, които се състоят от пет кръга. Целта им е да тестват физическия и умствения капацитет на претендентите за титлата. Всяко елфско съсловие излъчва определен брой кандидати, които да се включат в състезанието, като първите четири кръга се провеждат отделно и участниците нямат право да се срещат помежду си, за да се избегне възможността подвигът да бъде саботиран, ако там срещнат своя избраник в живота. В пети кръг най-достойните конкуренти от всяко съсловие се срещат помежду си, за да премерят сили и интелект, а най-достойният да получи титлата "граф" или "графиня" в последващите 50 години. Тази титла не се касае от полов признак за разлика от кралската. Изключително рядко се случва претенденти да завършат наравно и една елфска група да има двама графове или графини. Елфите от различните племена не мерят сили едни с други, а само с представители на своето съсловие. При подадена оставка или смърт по време на мандата на графа или графинята се провежда т. нар. "малък" или "вътрешен" подвиг, с който да се излъчи новият представител на племето. Веднъж заел длъжността на граф или графиня, един елф не може да бъде преизбран, но след края на мандата си получава орден за заслугата си към своя вид. Полуелфите също имат право да излъчат носител на това звание, който да ги представлява на отредените събрания, а и пряко пред владетеля. Елфите са известни с грандиозните сватби, които устройват. Техните празненства продължават по три дни и три нощи, но невинаги са щастливо събитие. Тази раса е привърженик на идеята за запазването на чистата кръв и техен основен стремеж е да се венчаят за представител от своя подвид, което предразполага към сключването на уредени бракове. Единственото допустимо нарушение на този неписан закон е случай, в който те са срещнали своята сродна душа. Приветствани са и бракове между елфи и хора по две основни причини - първата от тях е свързана с хипотезата, че елфите произлизат от хората, а втората е, че полуелфите са ценен кадър в редиците им. С лоши очи се гледа съюзът между елф и фея заради общото им минало. Двете раси нямат конфликт помежду си, живеят мирно точно както всички раси в днешен Авликейн, но тук роля играят стереотипите повече от каквото и да било друго. Дори да се гледа с лоши очи на съюз между елф и друго създание, ако се роди дете елфче, то неговите роднини от подвида му са готови да го отгледат. При раждане на елф при при двама родители от един елфски разред или със създание от различна раса типът елфски ген обикновено се унаследява, но изобщо не е изключено елфчето да се роди от друг вид. При раждане на елфче при двама родители от различни разреди то обикновено се ражда от един от двата разреда, но изобщо не е изключено да се роди от друг вид. Днес на света са познати четири подвида елфи, както и подрасата на полуелфите. Диви елфи (2/10) - Те са генетично най-старият възникнал подвид на елфите, най-близо са до вида на протоелфите, но същевременно най-силно засегнати от "Елфолюцията". Техен родоначалник е принцеса Дарна, продължила кръвната линия на баща си и запазила връзката си с природата. Дивите елфи черпят силите си от енергията на заобикалящата ги природа. Очите и аурата им излъчват бледорезедава светлина. Имат близки отношения с Изумрудения орляк на драконите и расата на шифтърите. Често наричат себе си "Децата на Ренея", тъй като живеели в нейните горски владения в началото на Втората епоха преди Инсигния да я направи свой архон и да и даде човешкия облик, с който е позната измежду повечето създания на Авликейн. Въпреки това тя никога не се обръща към елфите с подобно наименование и няма специално отношение към тях. В днешни дни дивите елфи избират за свое местообитание Ваурора. По случай 1000-годишнината от основаването на град Валон те правят подарък към боговете, като с позволение от Инсигния издигат голяма бяла мраморна чешма в центъра на квартала. От нея извира чиста студена вода, способна да облекчи всяка болка. Слънцеродни елфи (1/10) - Те били следващите, които се отделили като подвид почти едновременно с луннородните си побратими. Очите и аурата им излъчват бледа златистобяла светлина. Имат близки отношения с Рубинения орляк на драконите и с расата на огнените духчета. Във Валон този вид елфи най-често живеят в Лунатион и Ешила, тъй като слънцето ги кара да се чувстват по-бодри. Сенчестите и студени места като Фаустус, Евилон и Арктин не са предпочитани от тях, тъй като тясната им връзка с природата и топлината ги предразполага към изтощение. Луннородни елфи (3/10) - Те се отделили като самостоятелен вид непосредствено след Слънцеродните. Очите и аурата им излъчват бледа сребристобяла светлина. Луннородните елфи са най-близки до расата на хората. За тях предпочитаните квартали са Фаустус и Арктин. Изключително рядко живеят в Морфис или в Евилон. Най-бодри се чувстват през тъмната част на денонощието, ако небето е ясно и сребърната светлина на Луната достига до тях. Този подвид елфи са най-изкусните занаятчии и обикновено се занимават с обработката на сребро, а накит, изработен от луннороден, може да се счита за безценен подарък, тъй като те силно държат на труда си и не го предоставят на всекиго. Звезднородни елфи (1/10) - Очите и аурата им излъчват бледа синкаво-бяла светлина. Имат близки отношения с огнените духчета, които възникнали от звезди. Огнените духчета били създадени по време на един от техните фестивали и до ден днешен Звезднородните възприемат себе си като техни по-големи братя и сестри. Звезднородните обикновено живеят в Ешила или Лунатион. Полуелфи (4/5) – Това е единствената позната подраса на елфите, която се появила от съюзите между хора и елфи. Докато децата им от другите видове можели да наследят само расата на единия си родител, то по необясними причини това правило не важало за децата на елфи и хора. Има много хипотези, които отдават това явление на предполагаемата изначална връзка между двата рода, но нищо не е потвърдено, а Елохимите отново мълчат по този въпрос. Полуелфите наследяват заострените уши на своя елфически родител, както и заложената им по природа красота и ефирно излъчване, ала не и аурата им. Те доживяват най-много до 500 години, който е максимумът, възможен поради човешката половина от наследството им. Полуелфите не принадлежат към нито едно от тези подразделения, тъй като получовешката им природа тушира тази закономерност, която е обуславена от елфическата им кръв. Интересно за този подвид е, че всички негови представители притежават лечителски способности, за които са високо ценени както сред елфическият народ, така и сред останалите раси, населяващи Авликейн. MONTY	- luca - Admin Posts : 1791


Сря Фев 22, 2023 12:22 am
Faes (12/45 obtained spots)• Расата на феите води началото си от края на Първата епоха, както тази на техните далечни братовчеди елфите. Според познатата история първата фея някога била една от кралиците на елфите - Титания. Древен чистокръвен Еварим на име Наталиан поискал ръката на нейната сестра кралица Мейв, но тя го отхвърлила. В замяна обиденият алхимик изковал черен диамант, който изпратил като подарък за елфата. В онзи далечен ден Кралица Мейв се оттеглила в любимите си горски поточета, а прокълнатият предмет се озовал в ръцете на нищо неподозиращата Титания. Диамантът започнал да я покварява, трансформирайки елфическата ѝ природа в нещо по-тъмно и изкривено, докато накрая вече изобщо не приличала на красивите си, светли побратими. По лицето и ръцете ѝ изникнали отровни тръни, сините ѝ очи придобили изцяло черен цвят, а в сърцето си вече копняла само за власт, богатства и поквара. Отхвърлена от своя народ, Титания побягнала в гората, а всяко същество, до което се докоснела, също започвало да се трансформира и покварява. Така възникнала расата на феите, а Титания съответно се превърнала във фея на залеза и в първата Кралица на Феите. Стотици години по-късно виновникът за това, Наталиан, се превърнал в първия бог на залеза и любовта. Ала тази стихия не предвещавала топлина - в същината си Наталиан бил измамен, студен, огорчен, но и силен и почитан. Когато Нексусът го избрал и той се превърнал в бог и на залеза, много силно започнал да приоритизира това подразделение на расата на феите. Никой друг от кръвната ѝ линия не можел да повтори дарбата и проклятието на Титания да превръща друго същество във фея. По-късно през времето по нейна молба известен тъкач на рими Мауриус създал корона от преплетени клони, която можела да бъде носена само от фея наследник на кралица Титания. Монарсите на феиския народ сами избират кой от всичките техни наследници да наследи короната, като избраникът или избраницата се пази в тайна и се разкрива чак в момента на самата коронация. За да бъде провъзгласен нов крал или кралица на феите, не е нужно техният предшественик задължително да умре. Предаването на короната обикновено се случва, когато настоящият монарх е в залеза на своя безсмъртен живот, тялото и силите му са значително отслабени и той на добра воля избира най-достойния според него наследник на короната. Омагьосаната корона трябва да се предава само от кръвен наследник на кралския род само и единствено на друг от същия род. Това гарантира, че никоя фея, в чиито вени не тече старата кръв, няма да може да узурпира трона. Въпреки това измежду наследниците на един монарх съществува известна доза открита или неприкрита враждебност и съревнование, тъй като всеки от техните братя и сестри е потенциален кандидат за трона. В днешни дни тяхната монархия е запазила титлите си и отговаря за делата на своя народ само пред боговете. Дворът на феите днес се управлява от Крал Дагдан от рода Грейдеър, наследник на покойната Кралица на феите Маб. Въпреки че е крал от почти година и половина, Кралят разполага със свой кръг от приближени, които заемат различни длъжности. Някои от тях са назначени скоро след коронацията му, а други са запазили титлите и функцията, която са носили по времето на управление на неговата майка. Сред тях са Генералът на двора на феите, съветникът на краля, Майсторът на пировете и забавленията и други. Тези герои могат да бъдат авторски, като е задължително идеята и героите да бъдат обсъдени и одобрени от администратор. Позицията на Майстор на пировете е заета. Преди основаването на Валон феиският народ обитавал дивите кътчета на природата, а днес кралското семейство има резиденция в Морфис. За разлика от красивите, ефирни и грациозни елфи с човешки лик и заострени уши феите били толкова разнообразни и причудливи, колкото рибите в морето и звездите по нощния небосклон. Повечето приличат на хората, но винаги може да се забележи наличието на странни нечовешки или животински външни характеристики - наличие на крила, опашки, рога, козина, люспи, хриле, котешки очи, копита, орлови нокти, необикновен на цвят кожа и т.н. Екзотичният им външен вид ги е превърнал в желани любовници на всякакви раси и не е никак чудно, че голяма част от публичните домове в Евилон предлагат удволоствия с представители именно на тази раса. По природа феите са пакостливи и мистериозни. Не могат да лъжат, затова обичат да говорят с гатанки и рими. Често опитват да измамят представители на други раси да направят неща, които при нормални условия не биха пожелали. Не трябва да сключвате сделки с тях или да приемате условията им, защото лесно можете да се окажете изиграни. Известно е, че не трябва да им давате името си, ако го поискат, защото могат да опитат да откраднат самоличността и живота Ви. На немалко създания в миналото феите са се опитвали да направят този номер. Известно е схващането, че всичко, което води началото си от народа на феите, крие своята уловка. Така виното на феите е магическо, можещо да докара всяко същество да изпадне в еуфория, продължаваща с часове, а понякога дори с дни. Музиката им омайва всички – веднъж започнете ли да танцувате, не можете да спрете освен ако някой друг не Ви спре. Добрата новина е, че феите се отегчават бързо и шансът да Ви освободят сами, за да тръгнат да търсят друга жертва на мелодията си, е голям. Феите също така са и майстори на опиатите - навсякъде в Морфис можете да намерите различни видове наркотици, създадени от тях. Въпреки това бъдете внимателни точно както с всяко нещо, което феите Ви предлагат - при прекомерна употреба на някое от техните прахчета може да Ви се наложи да прибегнете до рядко срещания антидот, отглеждан от полуелфите лечители - семена от златни ябълки. Феите разполагат с доста дълъг живот, като най-старите представители, познати на света, са достигали скромната възраст от 1000 години, макар за сметка на това телата и силите им да намаляват прогресивно към края на живота им. При феите белезите на старостта се проявяват визуално. Феите са също така и същества на здрача. Те се събуждат, когато сенките станат дълги, и заспиват преди Слънцето да изгрее. Компенсират неспособността си да лъжат с набор от измами и жестокости. Те са майстори на изкривени думи, шеги, пропуски, гатанки и скандали. Известни са със своите отмъщения един към друг (както и към другите раси) за древни, полузабравени обиди, както и със своята вятърничавост, капризи и непостоянство. Поради тези си качества феите избягват клетвите и обещанията, тъй като не могат да лъжат и ще бъдат задължени от природата си да ги спазват. Затова дори и брачните им клетви са твърде неясни и неуточняващи като "Нека този брак да е валиден докато и двамата се искаме" или "Обещавам да те обичам в рамките на един живот", без да се уточнява за чий живот се има предвид. При съюз на фея с която и да било раса детето се ражда или фея, или наследява расата на другия родител. Феиският подвид не се унаследява, а е на абсолютно случаен принцип. В днешно време съществуват няколко 4 подразделения на феите, които се различават само по това в чия част на денонощието вродените им способности са най-силни. Единствената хибридна раса, позната на феите, е тази на полуфеите - децата на феи и хора. - Феи на здрача (1/10) - Те са най-капризни и променливи в своите желания и интереси. Те също така проявяват вкус към всякакъв вид игри и манипулации, не толкова с цел да навредят на другите, колкото за собственото си развлечение. Майстори на музиката и танците, както и пирове, в чийто край почти винаги има няколко пострадали. Най-често живеят в Евилон, Фаустус и Морфис. - Феи на залеза (3/10) - Това е първата възникнала феиска подраса. Дълго време били наричани "тъмни елфи" от своите светли първи братовчеди. Когато Наталиан - първият бог на залеза, бива издигнат, той силно приоритизира тази раса, но при неговите наследници - Евандър и Адорел, специално отношение към нея няма. Феите на залеза са най-активни в късния следобед, когато небето слиза от небосклона и го обагря в розов цвят. Този подвид се слави със своето новаторство по отношение на алкохоли и опиати, които се предлагат на всеки празник и фестивал. Техен предпочитан дом във Валон е Морфис, но публичните домове в Евилон не страдат от недостиг на феи от този екзотичен вид. - Феи на изгрева (1/10) - Те си падат по гатанките, многозначителните изказвания и игрите на ума. Майстори на думите и манипулациите, те обичат да поставят на околните трудни за решаване предизвикателства често за свое забавление или за да принудят някого да се съгласи на условията им. Близки са с тъкачите на рими, които винаги подхождат с доза съмнение към феиската им природа, но докато тази близост ги удовлетворява, феите на изгрева обикновено не биха ги изиграли повече от рамките на разумното. Феите на изгрева имат и засилен интерес към пазителите на знания, но значително по-рядко се намират в обкръжението им. Обичан от този вид феи квартал е Лунатион, но често можете да попаднете на тях и в Ешила - разбира се, денем, тъй като през нощта чувството за слабост им създава дискомфорт. - Феи на нощта (6/10) - Те са най-склонни към жестокости към останалите раси. Майстори са на игричките и са подвида феи, който най-често се опитва да излъже другите създания и да се възползва от наивността им. Отлични крадци са. Често правят изгодни сделки с еваримите алхимици, за да се сдобият с редки предмети, които иначе не могат да получат по друг начин. През деня феите на нощта спят дълбок непробуден сън, защото слънчевите лъчи почти изцяло изпиват жизнената им енергия, а те мразят чувството на умора. Най-често те живеят във Фаустус или Евилон, в който често биха се опитали да Ви излъжат с цел да вземат от Вас всичко ценно или по-скоро да Ви накарат сами да им го дадете, или да Ви надиграят на карти в някое казино. Много рядко обитават Арктин или Морфис. Полуфеи (0/5) – като своите далечни братовчеди елфите феите могат да имат деца хибриди с човеците. Но докато полуелфите са известни със своите лечителски дарби, то полуфеите умеели точно обратното. Лесно можели да накарат някои да се разболее, да му причинят болка и неудобство, а в наистина редки случаи и смърт, ако нещастният потърпевш се окажел прекалено слаб, изтощен от други външни фактори или вече тежко болен, и не успеел да открие полуелф, който да го изцери. Полуфеите доживяват най-много до 500 години, който е максимумът, възможен поради човешката половина от наследството им. Полуфеите не принадлежат към нито едно от тези подразделения, тъй като получовешката им природа тушира тази закономерност, която е обуславена от феическата им кръв. MONTY	- luca - Admin Posts : 1791



	Sponsored content

Страница 1 от 1

Идете на :

Не Можете да отговаряте на темите

:: The beginning of it all :: Fundamental

Групи и подгрупи

Elohim/Primordials (4/0 obtained spots)

Gods (7/0 obtained spots)

Archons (19/28 obtained spots)

Seraphs (3/3 obtained spots)

Archangels (5/5 obtained spots)

Angels (2/8 obtained spots)

Unbroken/Peerless (0/0 obtained spots)

Archdemons (3/3 obtained spots)

Succubus & Incubus (4/5 obtained spots)

Demons (4/8 obtained spots)

Unbroken/Peerless (0/0 obtained spots)

Pure-blood Evarrim (11/12 obtained spots)

Mixed/Half-blood Evarrim (12/28 obtained spots)