he felt so awfully old and worn, and so young all at once, raw as a wound.

Откъси от дневника на неизвестен еварим

“Намерих дневниците на прадядо си и най-сетне открих онова, което мама и татко толкова усърдно криеха от мен. С причина винаги са ни мразели - родът на майка е покварен. Създали сме чудовище. Намерих координатите на тайника, в който прядядо го е скрил в опит той и целият останал свят да го забравят.”

“Знам, че не трябва, но ходя и го гледам. Не мога да отвърна очи. Видът му ме преследва и в сънищата ми. Дори и изсъхнал, виждам лицето на прадядо си в него. Какво ли ще стане, ако му дам да пие кръв?  ”

“Реших го. Не мога да живея със себе си повече - нито мога да ям, нито мога да спя… Ако никога повече не пиша в този дневник, той сигурно ме е убил. И няма да има разлика, защото аз вече нямам живот. Вината за всичко това е пропила всяка минута от живота ми.”

“Ще ме преследва вечно викът, който чудовището нададе, когато оживя отново, когато разбра колко дълго време е бил затворен. Не мога да спра да виждам лицето му. Никога няма да мога да забравя какво беше усещането толкова древно създание да се метне в краката ми и да ми се врече във вярност.
Но аз не я искам. Нямам нужда от нея. Дадох му живота обратно, но не искам нищо повече. Не мисля, че имам право.

Не искам и да го виждам.

Ако някога ме убие, търсете Октавиан.”


Преди около сто години, полицейско управление във Фаустус

- Господин… Стронг, нали така? Сайлъс кимна.
- Виждам, че академията ви е дала добри оценки във всички дисциплини, но… Доколкото разбирам, вие сте вампир. Не смятате ли, че това донякъде си противоречи с желаната от вас позиция?”
- Не сте първият, който пита. Очевидно не смятам, щом съм тук, и очевидно и други са на моето мнение, щом са ме допуснали.
- Все факти, господин Стронг. И все пак… Как бяхте превърнат, ако не е тайна?
- Това е лична информация, за която предпочитам да не говоря.- Мъжът срещу него повдигна вежда, и Сайлъс въздъхна и добави.- Вижте, не желая да говоря за това, но мисля, че ви е достатъчно да ви уверя, че не е било по мое желание.[/b]
По погледа на евентуалния му бъдещ началник - шифтър-вълк на средна възраст, ясно си личеше, че не бе достатъчно. Донякъде Сайлъс го разбираше, предвид особените отношения на двата им вида. И все пак…
- Нека ви дам моята гледна точка. От самото си появяване на този свят, - нарочно избегна думата раждане, защото такова не бе имал. - Аз съм закърмен с мисълта, че трябва да служа и да защитавам, и съм водил живота си, следвайки този принцип. Смятам да продължа да го правя. Нима естествената ми диета, за която, нека повторя, аз нямам избор, е толкова непреодолима пречка? Особено в тази епоха, в която живеем, в която дори не е нужно да докосвам друг човек, за да се нахраня.

В крайна сметка бе назначен, и макар да му отне дълго време да пребори предразсъдъците срещу него и да се докаже, вече доста години следователят Сайлъс Стронг (да, много с-та) се ползваше с уважение от колегите си.
-
---

- Истинското му име е Октавиан, тъй като е бил осми неуспешен опит на създателя си да се възпроизведе.
- Не твърде дълго след създаването на своето копие, еваримът Гай Силванас осъзнава грешката си и горчиво се разкайва. Уви, не може да убие Октавиан, но го прокужда и отпраща на другия край на света посредством магия, за да живее не-живота си далеч от него.
- Някъде в началото на Третата епоха Силванас размисля и Октавиан е намерен и затворен е в тайник, за да изсъхне.
- Не крие, че е вампир, но крие, че е Лорд, тъй като това би повдигнало някои въпроси, на които той не желае да отговаря.
- В момента ползва името Сайлъс Стронг. Истинското му име е обвързано с първоначалната му клетва за вярност към създателя му и неговото поколение и му причинява физическа болка, когато бъде казано около него.
- На свобода е от малко повече от сто години, и му е отнело известно време да свикне с новите технологии и новото устройство на света.
- Не обича еварими.