Не само нечистокръвните еварими страдаха от своето нечистокръвие.
Айрис Дейн беше поредното доказателство за извратеното чувство за хумор на Дилук. С баща ангел и майка от прокуден еваримски род, на нея се бе паднала ангелската природа на баща й, но всички характерни за еваримското съсловие пороци - прекомерното любопитство, желанието да изпитваш границите за търпимост на всичко и всички, и особеният вид изкривяване на всички междуличностни отношения, който се наблюдаваше у всички с малко магическа кръв в себе си.
Бащата на Айрис беше чистокръвен ангел, но отдавна бе паднал заради любовта си към вмешателството в човешките, че и в божествените дела. Като малка Айрис не спираше да го моли да й разкаже за Емпиреа. Той така и не го направи, казвайки й откровено, че не й трябва тази информация, защото така или иначе никога няма да стигне дотам. Но жаждата да се докосне до ангелското измерение, което й беше отказано по рождение, беше като вечен сърбеж под кожата й, закодиран в кръвта й. И този сърбеж, съчетан с воюващите противоположности в Айрис, не й даваха и миг покой.
Единствените недотам сложни отношения бяха със сестра й Ленор, която имаше дори по-сложна участ от нейната собствена, благодарение на факта, че бе наследила семейното проклятие на майчиния род. Айрис се стараеше да помага, с каквото може, и като по-млади сестрите бяха дотолкова неразделни, че понякога хората ги мислеха за близначки.
Уви, по време на един спор с родителите си Айрис бе казала “Понякога имам чувството че сте ме направили единствено, за да има някой, който да пази Ленор” .
Оглушаващата тишина след тези думи каза всичко. Защото наистина беше факт, че създаването на Ленор беше щастлива случайност, породена от любовта между ангел и еварим. А Айрис беше грижливо планирана с надеждата да се появи точно такава, каквато се оказа в крайна сметка, за да компенсира със светлото си присъствие нещастните последици от тяхната щастлива случайност. Тя се досещаше за това, но беше съвсем друго да го получи директно в лицето, и това бе последната капка, която преля чашата на собствената й търпимост.
Айрис прекъсна контакта с родителите си, откъсна се и от сестра си и удобно се настани в ролята на семейното разочарование. Сериозно постижение, предвид семейната й история. Установи се в Морфис и започна да си изкарва прехраната, както можеше, предвид че никога не бе имала страстта към учението и развитието, която имаше сестра й. Поне беше хубавка, и ангелските крила представляваха допълнителна атракция, което й осигуряваше сигурен поминък в сферата на развлеченията и обслужването.
Проблемът на това да си ангел беше, че нищо хубаво не беше истинско. Как знаеш, че хората те харесват заради онова, което представляваш ти самият, а не заради това как ги караш да се чувстват заради частичката от Дилук в теб? Как знаеш, че харесват теб, а не крилата ти?
Не знаеш.
.
Нед Ное 17, 2024 11:28 pm by - luca -
» Върнете своя герой
Чет Ное 14, 2024 10:25 am by - luca -
» Отсъствия
Съб Ное 09, 2024 5:17 pm by Hilda.
» Новини
Пет Ное 08, 2024 2:25 am by - luca -
» now i am waiting again for the catastrophe of my personality to seem beautiful again, and interesting, and modern.
Пет Ное 08, 2024 2:04 am by - luca -
» unable are the loved to die, for love is immortality
Пет Ное 08, 2024 2:04 am by - luca -
» Важни съобщения
Чет Ное 07, 2024 10:25 pm by - luca -
» Предложения
Чет Ное 07, 2024 10:22 pm by - luca -
» Вземете готов герой
Чет Ное 07, 2024 9:21 pm by - luca -