Marcus Wright | 27 | fire sprite | Jamie Dornan | Free

Отначало.
Започни отначало.
Лесно е.
Думите са лесни. Те описват, насочват, разказват. Трудно е един писател да остане неразбран. Защото всичко е там. Малки знаци, насочващи към мисълта му. Черни чертички, развихрящи въображението му. Трудно е един художник да остане разбран. Разполага само с молив, с бои. Фигурите насочват към лъжа. Линиите скриват мисълта. Цялата му душа потъва в графита, за да се разлее в мистериозна картина.
Дългите пръсти раздират белия лист.
Отначало.
Започни отначало.
Писателите са щастливци. Те никога не са сами. Безбройните образи, които се въртят в съзнанието им, създават свят, изпълнен с приятели, врагове, любовници и разбити сърца. Могат да създадат всичко. Героите им са като пластелин – оформят се по усмотрението на човека зад листа. И никога не си тръгват. Да си художник е самотно. Платното разкрива истината, красива или грозна, плашеща или успокояваща. Не можеш да я манипулираш, нито да я промениш по начин, който да ти донесе покой. Героите си тръгват, а на тяхно място идват нови, които за няколко секунди успяват да запълнят празнината. За няколко секунди се губят в тишината. Моливът се чупи.
Отначало.
Започни отначало.
Никога не ме е бивало с думите, затова се превърнах в художник. И така преборих сънищата си.  Сънищата са умела игра на съзнанието ни. Затвор, в който мислите се блъскат и изкривяват. Превръщат в реалност това, което никога не е и няма да съществува. Случвало ви се е да се събудите и няколко дълги секунди да не можете да осъзнаете дали това, което току-що сте преживели е истина или плод на въображението ви, нали? На всеки се е случвало. Дори на мен.Нямам ясен спомен кога се появи това неистово желание да пресъздавам сънищата си върху бял лист хартия. Ако трябва да съм честен, никога не съм предполагал, че мога да рисувам. Но търсех начин да се отърва от всички тези картини. И белият лист се превърна в най-добрия ми приятел.Постепенно започнах да виждам непознати образи. Образи, които объркваха съзнанието ми, но бях убеден, че не са нищо повече от най-обикновена игра на въображението ми. Изкривена шега. Всички тези образи намираха своят еквивалент върху платната ми. Защото само така успявах да успокоя бушуващите си мисли. Само така успявах да получа така желания контрол.
Затова сега съм просто художник.
Късам листовете с непознати образи…
… и започвам отначало.

- Маркъс е братовчед на Карина
- Наясно е със случилото се в живота й и пази тайната от нея.
- Ликът е запазен за този герой.