I'm just a sucker for a cold-hearted lover.

Жаждата за отмъщение бе нажежила костите й, бе изпълнила вътрешностите й като гореща лава и Ерин едвам сдържаше първичните си инстинкти. Очите й се бяха превърнали в две тесни цепки, устните й бяха изкривени в безпощадната усмивка на греха, а пръстите й само се затегнаха по-силно около керамичната дръжка на ножа. Луната освети за миг сребърното острие сякаш като предвестник за поредицата от събития, които щяха да последват. Погледът й хищно следеше високата му фигура в мрака, спусна се от непокорните кичури коса към напрегнатите мускули, които изпъкваха под тъмната роба. В безцелните му крачки се криеше истинската му същност – на безпощаден демон, продал съдбата и на двама им, за да оцелее.
Нишката на съдбата отново се затегна плътно около шията на Ерин – поредната пукнатина в уж перфектния й план изведнъж придоби унищожителни размери. Тих, но доловим шум в далечината вече бе разбудил сетивата на Виктор, а когато улицата бе осветена от виолетовата аура на един от боговете, Ерин вече знаеше, че пътят й сега бе единствено назад.
Мамка му, Норийн, пак се измъкна – мислеше си, докато в лек спринт, елегантно като дива котка, се изнизваше назад.

Поредната мъчителна нощ – не знаеше кое я притискаше повече – недовършените сметки от миналото, нейното собствено отчайващо положение или ужасния мирис на сметище, който бе пропил дори стените на порутеното й жилище. Не можеше да си позволи лукса на живота, но разчиташе на безсмъртността си и хилядолетията, които имаше на разположение да планира перфектния план за убийство. Завъртя се още един път върху протрития матрак, стискайки очи с желанието за поне малко покой. Пръстите й се затегнаха около ножа подсъзнателно, докато тялото й вече се отпускаше в прегръдката на съня.