Run, hide. Oh, you're so done. Oh, better sleep with one eye open tonight.

Давина бе родена и откърмена в най-мрачните часове на Великата война. Рядко се говореше за Втората епоха и какво бе дала или отнела тя, но младият на пръв поглед архон на кръвопролитието, знаеше какво трябваше да бъде заплатено за да приключи. Божествата бяха вкопчени в свойте грандиозни и безкрайни битки, тронове рухваха и нови се издигаха, трупове осейваха бойните полета, но времето продължаваше да бъде най-големият им враг.
Но нека започнем от самото начало. Младото момиче бе родено в китно селце, далеч от ужаса на войните. За тях божественит конфликт, който бе формирал Авликейн както го познаваме бе само грозен слух, с който плашеха малките деца за лягане. Дните им се нижеха и пълно спокойствие цареше над селото им. Поне докато не видяха пушек в далечината. Това бяха слуги на един от Тъмните богове - множеството божества, създадени по погрешка от силната енергия, която извираше от Нексуса. Опустошаваха всичко по пътя си с цел да разширят зоната на влияние на своят ужасяващ лорд. Давина - смела и непоклатима девойка се бе опитала да убеди хората да се бият за своята земя, да я защитават до последният си дъх, но никой не искаше да я послуша. И защо биха я послушали? Те бе просто едно младо момиче, което нямаше никакви специални способности. Не блестеше в бойни умения, нито с невероятен интелект. Беше просто една девойка, която отчаяно искаше да спаси всички, а опасността наближаваше. Същата вечер обаче, докато останалите от селото оседлаваха конете си и забързано слагаха дрешките на децата си в дисагите, Дилук бе подготвил на Давина една съдбовна среща, която щеше да очертае съдбата и за идните хилядолетия.
Ривет - първият от рода на вампирите бе минал покрай тяхното село, в точният момент да намери русата девойка плачеща на една поляна и молеща Елохимите за помощ. На пръв поглед срещата им започна нормално, напълно неосъзнавайки, че мъжа до нея е нещо по-различно от безкрайно красив обикновен човек. Може би трябваше да се осъмни дали не е някой от врага, но самият маниер на мъжа бе толкова самоуверен и спокоен, че дори не и мина през главата. тя му разказа цялото си сърце, хлипайки на един дънер, а той и отвърна само "Сила? Ако това ти трябва, мога да ти я дам.". Изглеждаше толкова примамливо и близо, че тя веднага прие. И така стана един от първите вампири, ходели някога из Авликейн, но нямаше какво да разкажеот времето си като вампир, защото точно когато бе превърната в далечината се чу първият вик. Враговете бяха тук. Много по-рано от очакваното. Младото момиче се втурна към селото си за да го отрие в пламъци. Тогава в нея се събуди първичната и кървава природа на вампирите. Усещаше, че има силата да ги убие. Има силата да ги защити. Кървава пелена падна пред очите и и в следващият момент главата на един от войниците бе паднала от раменете му, изтръгната от собствената и ръка. Какво се случи след това? Спомняше си само кръв. Много кръв и мъртви хора. Оказа се, че мъртвите не бяха само врагове. Бяха всички.
Тогава усети първият лъч на слънцето, който близна кожата и. Болка. Зората наближаваше и с нея края на безуспешният и и жалък живот. не бе успяла да спаси никого. Не заслужаваше да спаси себе си.
Преди да изпадне в безсъзнание видя женска фигура, държаща сърп да се задава в далечината.

- Историята е обсъдена с Инсигния, Ривет и администратор.
- Ликът е запазен за мен.