avernus on high heels.

avernus on high heels
Магията, с която Аела орисваше света във всеки миг, течеше и във вените на Александрин и то в най-чистия вид, който родословието и можеше да запази. Тя бе представител на фамилия, потопена в дълбоките дебри на знанието и алхимията, правенето на отвари и редки магически предмети, които бяха желани както от други еварими, така и от колекционери и ценители.
Още от ранна детска възраст Алекса знаеше, че за нея друг път няма - трябваше или да бъде алхимик, или пазител на знания. Вероятно консервативното и семейство нямаше да приеме добре дори идеята да бъде стихоплетец като прапрапрадедите си, на които бе даден прякора "Nightingale", който с течение на годините семейството бе усвоило като своя фамилия.
Боговете бяха отредили на младата еваримка деликатно докосване и изострена интуиция, което я бе отвело по пътя на алхимията и с годините я караше да изучава тънкостите и на най-сложните рецепти за отвари, с които умело да си служи още от деня, в който премина теста за специализация и се бе окичила с прозвището "алхимик". А след това с ненаситно любопитство и непоколебима отдаденост тя прекарваше безброй часове в разглеждане на древните томове с магия, предавани в рода и от поколение на поколение, и експериментиране в лабораторията на майка си, разширявайки границите на алхимичното си познание.
Разбира се, да бъде чистокръвна потомка на знатна и прочута фамилия, имаше и своите отрицателни страни. Родителите и и бяха устроили годеж с неин втори братовчед, към когото Алекса смееше да твърди, че изпитва единствено отвращение, но нямаше право на глас, когато ставаше въпрос за запазване на чистата кръв в рода и. За нейно удобство, глупакът някак сам инцидентно бе успял да се отрови с олово точно когато започваха плановете за сватбата. Не особено дълго след това сякаш самият Дилук бе пресякъл вековния и път с Роан Ашенфорд. Подвластни на своята любов един към друг, двамата с Александрин се сгодиха тайно, далеч от погледите на всички, а единствен техен свидетел бе Луната.
Макар самият Роан да бе чистокръвен, семейството на Александрин, убедени традиционалисти, които вярваха в чистотата на рода на Еварим, бяха дълбоко разтревожени от избора и на партньор и когато той се бе изправил срещу тях, не последва нищо друго освен неодобрение. Найтингейл дори не се заговориха да разтрогнат годежа и да я омъжат за друг чистокръвен ухажор, а я венчаха против волята и също толкова бързо, колкото тя се бе сгодила за Роан - в рамките на точно една нощ.
Алекса, силно разочарована от решението на родителите си и от натиска, който и бе отправен, насочи сърдечната си болка и разочарование в своя алхимичен занаят. В жест на огорчение, ала и на смирение към съдбата, към която я бяха тласнали, тя изля цялата мъка от душата си в изработването на великолепна магическа писалка за своя баща, почитан пазител на знания в тяхната общност. Тази писалка бе предназначена да му помогне при преписването и запазването на древните магически текстове, които формират основата на еваримското познание на рода им.
И все пак животът направи зловещ обрат към писалката, която Александрин желаеше да остави в рода си като реликва. Без тя да знае, разпалените горчивина и негодувание на Роан, което в крайна сметка го подтикна с малко обща магия да наложи заклинание върху писалката. Някога красивият инструмент сега беше опетнен, карайки го да пише само смразяващата дума „Смърт“ в непрекъснат цикъл. Злобната аура на писалката хвърляше сянка върху семейството на Алекса, изпълвайки живота им с натрапчиво напомняне за нейната изгубена любов и разбити мечти.
Ала докато разплиташе нишките на съдбата си и бягаше от брак на брак поради "невъзможността" да даде на никого от своите женихи чистокръвен наследник (единственият, от когото бе успяла да роди отроче, бе първият и съпруг, ала детето се бе родило мъртво и до ден днешен Алекса подозираше трагичния си любим, а с останалите просто не можеше да забременее, за което сама лично се бе погрижила чрез майсторска отвара от силфиум и... е, омраза, за да не и се налага да стои закотвена в поредния брак. Обвиненията обаче удобно или не съвсем падаха върху Роан, за когото родителите и смятаха, че някак я е проклел да не може да има деца въпреки хилядите им напразни молитви към Инсигния и почти насила излетите в гърлото и литри "Ваурорска ласка" на всяка Валониада), Александрин трябваше да се ориентира в сложността на магическото си наследство и да намери силата да изковае собствения си път. След дванадесетия провален брак, развален заради липсата на потомство, Найтингейл сякаш вече се бяха отказали от идеята да женят дъщеря си отново, а тя самата бе отворила свой магически спа център в северен Лунатион, познат с името "Aetherflow Sanctum". Той беше спокойно убежище, което безпроблемно преплиташе магия, релаксация и чувство на подмладяване в хармонично изживяване. Сгушен в ниска бяла сграда с две цветни, детайлно изрисувани кули отпред, украсена със сложни руни и ефирни мотиви, съчетаващи в себе си всяка нотка от духа на квартала на Енеас, спа центърът излъчваше аура на омагьосване (буквално и преносно) от момента, в който посетителите прекрачиха вратите му. Гостите на Алекса бяха третирани с разнообразен набор от авторски отвари, съобразени с техните нужди и желания. Опитът на Александрин в алхимията блясваше с всяка нова напитка отвара, с която всеки посетител можеше да се почерпи според това, което търси; с всеки нов иновативен еликсир, изработен от нея и предназначен да подобри релаксацията, да насърчи красотата, да възстанови енергията, да отговори на уникалните желания и проблеми на всеки гост. Мястото предлагаше селекция от магически процедури, които съчетават традиционни спа процедури с мистични подобрения. Посетителите имаха възможността да се отдадат на успокояващи заклинания, терапия с омагьосани скъпоценни камъни или на най-голямата атракция - омагьосана хидромасажна вана, разположена в магическа вътрешна градина. Мълвата за чудноватото място на Алекса и за необикновените предложения, които то съчетаваше, бързо се разпространи из цял Валон, което превърна мястото в силно желана дестинация както за жителите на Лунатион, така и за създания от всеки квартал, търсещи малко релакс. Найтингейл бе иновативна в това да слее алхимия, релаксация и омагьосване, което бе рефлектирало в изграждането на местенце, където границите между светското и мистичното се размиваха, оставяйки място само на спокойствие и нестихващо удовлетворение...

* Историята е уговорена с Роан.