Credits CodesCodesForum logoCodingCreditCreditWelcomeСветът на Aвликейн, наричан също Авликени, се сформирал отдавна – вихрушка от прах и скала, които се слели в планета около гравитационното привличане на искра от най-чистата енергия, наречена Нексус. Животът се родил от елементите, които се сливали на повърхността, и магията, скрита в сърцевината му. Първичните Елохим дали живот на расите, предавайки управата над света на Седем божества. Три епохи и една Велика война по-късно... доброто и злото са загубили яснотата, която имаха в самото начало на всичко. Докато магьосническите фракции се борят за надмощие помежду си, а останалите раси се разкъсват от вътрешни междуособици, светът е все по-застрашен от настъплението на мрака отвъд... Отворете очите си за силите на магията и вземете оръжие, за да защитите Нексус! Или може би предпочитате да изчакате своя ред, за да се сдобиете с повече власт, или да бъдете сред свръхествествените раси, хванати между двете страни? Възможностите са безкрайни и изборът е ваш! NavigationSIMPLE RULES STORYLINE FACE CLAIMSUSERGROUPS CANON CHARS PRE-MADEANNOUNCEMENTSFORUM GUIDEVALON CITYWhat's new?20TH
May 2024
Пусната е нова анкета, свързана с провеждането на масови събития през летния сезон. Анкетата е активна до 31.05.2024 г.
12TH
Apr 2024
Бе направена проверка на активността.
6TH
Apr 2024
Активно е седмото Масово събитие на форума.
6TH
Apr 2024
Форумният скин е обновен.
22ND
Jan 2024
Добавено е по 1 свободно място в групата на серафимите и на архедемоните.
Вход

Забравих си паролата!

Active stuff
Latest topics
» Отсъствия
The bigger they are, the harder they fall. EmptyВто Юли 16, 2024 7:38 am by andarta.

» Вземете важен герой
The bigger they are, the harder they fall. EmptyПет Юли 05, 2024 11:32 pm by - luca -

» Запазете своя лик
The bigger they are, the harder they fall. EmptyПет Юни 28, 2024 12:00 am by - luca -

» the skeletons of the past must not hold back the dream of a new life
The bigger they are, the harder they fall. EmptyНед Юни 16, 2024 10:55 pm by - luca -

» natural born sinner.
The bigger they are, the harder they fall. EmptyПет Юни 14, 2024 9:11 pm by - luca -

» Върнете своя герой
The bigger they are, the harder they fall. EmptyПон Юни 10, 2024 12:25 am by - luca -

» I N S A T I A B L E
The bigger they are, the harder they fall. EmptyСъб Юни 01, 2024 3:31 pm by - luca -

» Важни съобщения
The bigger they are, the harder they fall. EmptyЧет Май 30, 2024 2:31 pm by - luca -

» ❛❛...monsters aren't born, they're made...❜❜
The bigger they are, the harder they fall. EmptyЧет Май 30, 2024 2:21 pm by - luca -

Border
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 6 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 90, на Пон Апр 29, 2024 5:44 am

The bigger they are, the harder they fall.

 :: It's time to write a new story :: Characters files Предишната тема Следващата тема Go down
Пон Ное 21, 2022 12:08 am

---
Малката длан на момчето стискаше солницата с позлата, която беше грабнал от масата миг преди в салона да влязат двете непознати дами. Успя да се скрие веднага, за да не го забележат. Дългата покривка го прикриваше от погледите, които не искаше да срещне. Първоначално разговорът не му направи впечатление. Беше добре възпитан и не си вреше носа в чуждите работи. Така го съветваше единственият му родител, чиято дума бе закон. Жените говореха за някакви семейни проблеми, които определено не представляваха интерес за едно дете. Няколко минути по-късно вниманието му бе привлечено от споменаването на баща му и онова момче, в което веднага се припозна. И преди беше чувал да го наричат по този начин, но никога не отдаваше значение на това обръщение или презрителния тон, с който го поздравяваха. А и защо трябваше, когато можеше да си играе някъде далеч със скъпи предмети, за които на никого не му пука!?
- Каква наглост да смята, че някое чистокръвно семейство ще иска да се обвърже с малкия мелез – изплю единият женски глас, чиято злоба можеше да пробие тръпки у всекиго. – Истински срам е, че трябва да търпим това оскърбление!
- Но никой няма доказателства, че майката е човек, а без такива ще ни се наложи да търпим това момче...
Кай беше малък, но винаги успяваше да избегне всеки разговор, който включваше „интересната“ му съдба. Оставаше глух за слуховете, обвиненията и съмненията. В този момент, когато беше приклещен под масата и нямаше възможност да излезе, му оставаше да чуе всяка отровна дума, която щеше да бележи живота му в бъдеще. А това не беше никак лесно за едно дете израснало без майка и с баща, който отказваше да говори за нея. Момчето можеше и да игнорира очевидното, но знаеше, че нещо не е наред. Парчета в пъзела на живота му не съвпадаха. Някои даже липсваха. Не можеше да бяга от истината вечно. Тя все някога щеше да го застине. Но беше съвсем рано да вади тези заключения. Те щяха да се оформят по-късно.
Сега сърцето му трептеше като на уловено в кафез врабче. Дланите му се потяха и ако не беше оставил солницата на пода, щеше да я изпусне и така да издаде местонахождението си. Притвори клепачи и едвам си пое въздух. Искаше да се прибере вкъщи и да се завие през глава, а след това да забрави за чутото. Толкова много искаше да забрави.
Мелез ли беше наистина!?  
---
- Кажи ми истината! – настояваше младежът с непокорни къдрици, които нахално препречваха погледа му. Очите му проблясваха нетърпеливо, но мъжът срещу него не забелязваше това. Той беше твърде зает в работата си, за да види лицето на сина си. А трябваше да го стори, за да го разбере. Да види терзанията, които не го оставяха на мира. Да му помогне преди да стане твърде късно. – Имам право да знам кой съм! Какъв съм!
- Ти си точно този, който трябва да бъдеш. Твоето място е тук и винаги ще бъде. – Краткият и спокоен отговор на бащата бе дошъл няколко минути по-късно.
Оказа се достатъчен, ала със закъснение. 
---
Бледите му пръсти се спуснаха по страницата на книгата, която дочиташе в един ъгъл. Червеникавата му коса се сливаше със стената на приглушената светлина на една лампа и едва ли някой щеше да забележи къде се намира, а и още повече, че липсва в края на нощта. Брат му достатъчно се излагаше в голямата зала, за да става пряк свидетел на поредния му изблик на грандомания. Еваримите го харесваха, защото беше всичко, което трябваше да бъде. Кай не бе такъв. Той беше твърде спокоен и аналитичен. Прекалено праволинеен и сериозен. Сякаш се беше примирил със съдбата си или просто не отдаваше значение на клюките, а нищо не дразнеше повече от безразличието. Мнозина се чувстваха некомфортно, когато се намираха близо до него и им се налагаше да привлекат вниманието му, а това се случваше доста често, защото той се оставаше първороден син и имаше задължения за изпълняване. Мащехата му и брат му бяха тези, които не позволяваха на никого да забрави за съмнителното му потекло и обидата, която трябваше да търпят – да бъдат равни с един нечистокръвен. Кай подозираше всичко и все пак запазваше завидно хладнокръвие под общия покрив, който деляха. Имаше своите причини, но ги криеше добре. 
Вдигна глава, когато чу шум съвсем близо до себе си. Тъмните му очи се спряха на непознато лице на жена, която го изгледа втренчено. Младият еварим кимна по навик и отново сведе поглед към книгата в ръцете си, напълно игнорирайки я. Не обърна внимание, че стъпките по коридора се забавиха. Не се заслуша и в шушукането, което последва. Не забеляза красивата дама с червена коса, която му хвърли един странен поглед отдалеч. Не разбра, че и нечие друго внимание е привлякъл.
Едно дълго планувано отмъщение, което беше завършило по най-неочаквания начин.
---
Историята е обсъдена с Инсигния и Дулук.
Kai
Insignia's archon of honour // Previously: Pure-blood evarrim // fc: Philip Froissant


Моля, сменете ми името на Kai.
Kai.
Archon
Kai.
Posts : 3315
Върнете се в началото Go down
Пон Ное 21, 2022 12:12 am
Accepted
Добре дошли в света на Авликейн!
Не забравяйте да се запознаете с Форумния кодекс и да се забавлявате!
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2387
Върнете се в началото Go down
Страница 1 от 1

Идете на :
Не Можете да отговаряте на темите
 :: It's time to write a new story :: Characters files-