work hard and get the eternity

Идрил бе единствено дете във фамилия на заможен търговец, баща ѝ бе прекалено способен, за да бъде пренебрегнат или подминат. Брюнетката се радваше на прекрасно детство, угрижвана и учена на всичко онова, което баща ѝ знаеше. С годините, в процеса на растежа си, тя нямаше търпение да дойде деня, в който щеше да заеме мястото на баща си.  Вероятно имаше моменти, в който възрастния мъж пренебрегваше дъщеря си, по простата причина, че макар и да виждаше старанието ѝ, той все казваше, че това била мъжка работа. Но нима наистина бе така? Все пак не бе ли той онзи, който с годините я учеше на всичко онова, което трябваше да знае един добър търговец? Нима не бе той онзи, който я изграждаше като човек, макар и майка й често да недоволстваше, повтаряйки как тя трябваше да е онази, която да продължи рода им, а бъдещия ѝ съпруг, да управлява империята, която баща ѝ бе изградил.

*

Не беше съгласна с това, но нима имаше какъвто и да е било избор? Можеше ли да се откъсне от плановете на майка си, вероятно баща ѝ просто се бе съгласил, само защото нямаше момче за наследник, а това не се нравеше на Идрил, тя не смяташе, че имаше значение дали си мъж или жена, за да си способен на всичко онова, което си научил с годините. Но такова бе времето и тя нямаше как да избяга от него. Нямаше как да се откаже от годежа си, а още по – малко имаше как да се откаже от сватбата.

*

До момента, в който целия свят сякаш се срути над главата ѝ. Съпруга ѝ беше сринал цялата империя, която цял живот баща ѝ бе градил с пот на челото си. Името им беше сякаш очернено, само защото съпруга ѝ беше решил да върти съвсем различен бизнес, с който само съсипа всичко. Това го и превърна съвсем бързо в бивш съпруг на Идрил, а тя.. ами тя трябваше да намери начин, да намери изход от положението в което се намираше семейната търговия. Бяха минали години, но тя не се отказваше, не спираше и в крайна сметка всичко това се бе отблагодарило на самата нея, връщайки доброто си име, а заедно с него и империята, която баща ѝ бе градил. Надявайки се в крайна сметка той да бе доволен от онова, което бе постигнала дъщерята, която някога бе подценявал.

*
Не помнеше как точно се бе случило всичко, но когато се връщаше там само една усмивка се прокрадваше на лицето ѝ, Дилук сякаш ѝ се бе отплатил, за всичко което бе сторила през смъртния си живот. Давайки ѝ шанса да го продължи и след това. А Енеас да я направи свои архон.