maybe i dreamt you

 
       Поглед вперен в партитурата. Пръстите са замръзнали на клавишите, несмеещи да трепнат. Свири. Хайде, свири! Нашепваше подсъзнанието му, но той бе замръзнал. Не мога. Отговори сам на себе си. Но защо? И преди беше свирил на пиано. И преди беше свирил пред публика, но този път нещо бе различно. Сякаш невидима сила го спираше. Подсъзнанието му се опитваше да прокуди това, което притесняваше момчето, но като че ли и то не успяваше да се справи с тази задача.
Часове по-късно залата бе празна, а той все още седеше пред пианото. Пръстите му се разходиха по клавишите и започна да твори. Дали причината не бе в това, че свиреше този път свое произведение? Винаги слушаше съветите на останалите, гледаше да ги остави по някакъв начин доволни, но в този случай бе успял да пренебрегне бъдещето си. Бяха го манипулирали да се представи зле ... или изобщо да не се представя. Критиците бяха изградили мнение вече за него. Никъде нямаше да го вземат. Щеше да си остане едно нищо. Искрата в него бавно започваше да гасне от страхът от непознатото. Мечтаеше да се занимава с музика, но втори шансове трудно се даваха.
***
Години по-късно музата и увереността му се завърнаха. Този път нямаше да се вслушва в думите на никой. Щеше да следва себе си и сърцето си. Критиците този път бяха други. Нямаше от какво да се страхува. Хвърли бърз поглед на нотите пред него и затвори очи. Пое си дълбоко въздух и започна да свири.Тишина. Тишина заместена от силните овации. Чувстваше се горд от себе си. Беше забелязан. Всички, които някога го спираха и му се подиграваха сега се въртяха около него. Но той не им позволи отново да го подхлъзнат и подлъжат.