I'm shameless Screamin' my lungs out for ya

Десет годишна.. точно толкова години бяха нужни, за да се прояви в нея магията. Магия, която в онзи момент не харесваше. Магия, която мразеше, защото това бе и момента, в който бе изпратена при баща си. Еварим, наследила неговата способност, коренно различна от тази на брат й. Но не само това, но и вида им бе коренно различни. Той бе взел демонското от майка им, тя магията на баща си. Колкото различни, досущ еднакви. И все пак разделени. Мъжът нямаше избор, освен да я вземе под крилото си. Наследници – нямаше. Така и тя се озова там. Сред този свят. Създавайки хаос, с който обичаше често да се забавлява. Нещо, което я ентусиазира да усвои почти до съвършенство магията си, залягайки години наред над думите на баща си. Стараейки се, превръщайки се в съвършенството му. Но също така и в нещо, което той се опитваше да потуши, нещо което не успяваше. Буйния нрав на Далия и прекалената й избухливост, често я вкарваха в беля, на моменти злоупотребявайки със стиховете си. Колкото повече време минаваше толкова повече се опитваше сама да потуши това в себе си. Искайки да предотврати това, което бе причинила на баща си, породено от спор. Може би и за това сега не бе на мястото, което наричаше свои дом. Търсейки нещо, което не бе сигурна дали щеше да намери. Макар и думите на майка й.. не знаеше дали щеше да открие брат си след толкова време.

Инкубус, същество хранещо се от чуждите емоции, създавайки за да задоволи своите. Харесваше ли му този живот? Зандър никога не си бе задавал този въпрос. Защо? Защото нямаше нужда, отдавна бе напуснал домът си. Създал свои собствен в Евилон. Наслаждавайки се на това, което смяташе, за редно. Онова, което мислеше, че бе най – без болезно, за да засити собствения си глад. Играейки си с чувствата на съществата, които посещаваха бордея. Той получаваше онова, което искаше. Те също бяха достатъчно задоволени, а някой от тях сякаш искаха повече, обсебвайки се от същността му. Но Зандър бе прекалено уравновесен, винаги премисляше и броеше до три преди да стори нещо. Не искаше да злоупотребява с онова, което имаше в момента. Не искаше да създава неприятности, за да остане домът му точно какъвто бе в този момент. Прекалено много време бе минало от както бе намерил мястото си тук и не искаше да се лишава от него.
Бе свикнал с този начин на живот. Не можеше да излъже, че понякога мислеше, за живота, който вероятно сестра му водеше. Често му се струваше, че усеща далечни емоции, които не му принадлежаха. На моменти смяташе, че може би онази връзка, която имаше с нея се проявяваше, нали казваха, че близнаците делят специална връзка. Но бързо се отказваше да мисли над това. Не защото не искаше, а защото си го налагаше. Пък и не искаше да започне да си мисли, че полудява. Защото и тази мисъл минаваше не рядко през съзнанието му.