Вход
Latest topics
Border
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 6 Гости aleksander kalyazin., Amara Elrod.
Най-много потребители онлайн: 83, на Вто Окт 17, 2023 10:04 pm
"She is a wild tangled forest with temples and treasures concealed within." |
Нед Окт 23, 2022 10:13 pm | ||
Спомняше си с носталгия баба си - жена с вече побелели коси, мек глас и несравнимия талант да рисува. Обичаше да прекарва време с нея като дете, не един или два пъти именно Карина се оказваше главна фигура в нейните картини. От малка имаше буйни червени коси и ослепителна усмивка, от която струеше щастие, което баба й винаги се опитваше да запечата с четката. Наричаше я "малката ми муза" и това определение щеше да е преследва години наред. Когато боговете прибраха душата на баба й при себе си, Карина остана сама. Бе отгледана от нея, след трагедия, сполетяла родителите й още когато била бебе. Целият й свят се сгромоляса, не можеше да излекува раната, която загубата бе нанесла на крехката й душа, все още не познала болка. Бе на 16, без да има на кого да разчита, само тя и изкуството в нея. Карина бе момиче, в чието създание се помещаваха много таланти. Покойната й баба бе разпалила любовта й към рисуването и намираше в картините спокойствие, можеше да нарисува светът такъв, какъвто си поиска, да избяга от самотата, да мечтае. Но освен ловкост с четката, червенокосата девойка притежавала омаен глас и умеела да танцува. Опитвайки се да оцелее сама, тези нейни таланти не останали незабелязани и бързо започнала да припечелва по някой друг авлик. Години наред споделяла тези таланти, продавала ги, докато не спестила достатъчно, за да бъде в полза на други като нея. С последните пари, които имала, успяла да купи "Домът на музите" - не особено голямо място, където всеки бил добре дошъл. В момичетата, които прибираше, виждаше себе си преди няколко годни - изплашени от самотата, която ги е връхлетяла изневиделица, гладни, тъжни. Чувстваше се пълноценна около тях. Предаваше им от талантите, които имаше, от знанията, които се бе постарала да натрупа. С времето започна да се разчува за мястото, мнозина знаеха за къщата на талантливите девойки, на музите и все повече хора хвърляха пари, за да се докоснат до изкуството вътре. В Домът на музите всяка вечер се превърна в празник - с песни и танци, на които гостите да се насладят. Изведнъж от бедни момичета, музите се превърнаха сякаш в нещо, до което всеки иска да се докосне. Carina Howard Бих искала да смените името ми на Carina Howard. Благодаря. | Carina Howard. Consort Posts : 2753 | |
Нед Окт 23, 2022 10:14 pm | ||
Accepted Добре дошли в света на Авликейн! Не забравяйте да се запознаете с Форумния кодекс и да се забавлявате! | - luca - Admin Posts : 2268 | |
|
|
Нед Мар 24, 2024 11:38 pm by - luca -
» Върнете своя герой
Нед Мар 24, 2024 6:35 pm by - luca -
» Отсъствия
Вто Мар 19, 2024 11:03 am by Valtorin
» We are but dust and shadow.
Чет Мар 14, 2024 9:29 pm by - luca -
» Запазете своя лик
Чет Мар 14, 2024 3:36 pm by - luca -
» I have stitched life into me like a rare organ
Сря Мар 06, 2024 1:59 pm by - luca -
» The poem begins not where the knife enters but where the blade twists.
Нед Мар 03, 2024 3:52 pm by - luca -
» "Some things cannot be fixed. They can only be carried."
Нед Мар 03, 2024 10:10 am by - luca -
» Предложения
Пон Фев 26, 2024 11:28 pm by - luca -