"She is a wild tangled forest with temples and treasures concealed within."

Спомняше си с носталгия баба си - жена с вече побелели коси, мек глас и несравнимия талант да рисува. Обичаше да прекарва време с нея като дете, не един или два пъти именно Карина се оказваше главна фигура в нейните картини. От малка имаше буйни червени коси и ослепителна усмивка, от която струеше щастие, което баба й винаги се опитваше да запечата с четката. Наричаше я "малката ми муза" и това определение щеше да е преследва години наред. Когато боговете прибраха душата на баба й при себе си, Карина остана сама. Бе отгледана от нея, след трагедия, сполетяла родителите й още когато била бебе. Целият й свят се сгромоляса, не можеше да излекува раната, която загубата бе нанесла на крехката й душа, все още не познала болка. Бе на 16, без да има на кого да разчита, само тя и изкуството в нея. Карина бе момиче, в чието създание се помещаваха много таланти. Покойната й баба бе разпалила любовта й към рисуването и намираше в картините спокойствие, можеше да нарисува светът такъв, какъвто си поиска, да избяга от самотата, да мечтае. Но освен ловкост с четката, червенокосата девойка притежавала омаен глас и умеела да танцува. Опитвайки се да оцелее сама, тези нейни таланти не останали незабелязани и бързо започнала да припечелва по някой друг авлик. Години наред споделяла тези таланти, продавала ги, докато не спестила достатъчно, за да бъде в полза на други като нея. С последните пари, които имала, успяла да купи "Домът на музите" - не особено голямо място, където всеки бил добре дошъл. В момичетата, които прибираше, виждаше себе си преди няколко годни - изплашени от самотата, която ги е връхлетяла изневиделица, гладни, тъжни. Чувстваше се пълноценна около тях. Предаваше им от талантите, които имаше, от знанията, които се бе постарала да натрупа. С времето започна да се разчува за мястото, мнозина знаеха за къщата на талантливите девойки, на музите и все повече хора хвърляха пари, за да се докоснат до изкуството вътре. В Домът на музите всяка вечер се превърна в празник - с песни и танци, на които гостите да се насладят. Изведнъж от бедни момичета, музите се превърнаха сякаш в нещо, до което всеки иска да се докосне.