"The beast still shouts for what it's yearning, he stokes the fire, desire burning."

На пръв поглед Аспен и Елсинора бяха еднакви - същите любопитни, игриви очи; същата осанка, с вдигнатата високо брадичка; същото дребно тяло. Но един мрак се бе настанил в същността на Елсинора, който липсваше при близначката й. Аспен винаги бе смятана за по-добрата, по-дипломатичната, по-съобразителната. Тези й качества не бяха останали за дълго незабелязани от полезрението на новия крал, макар и все още прясно покосен от загубата, която бе преживял. Бързо взе Аспен за свой съветник, а това единствено подклаждаше пламъчето на завистта в душата на Елсинора. Тя искаше всичко, което сестра й имаше, Обскюра сякаш с пълни шепи беше сипвала от ревността, която тровеше по-малката Ейлнорин, останала сякаш незабелязана от хвалбите по адрес на по-голямата дъщеря в семейството.
Безспорно добрите качества на Аспен, обаче, я оставиха сляпа за негативните такива, които помещаваше в себе си по-малката й сестра. Вероятно в един момент самата тя бе останала опиянена от позицията си и се бе почувствала недосегаема. В този миг на слабост, Елсинора бе започнала да нанася ударите си. Ужасът от убийствата в рода Грейдеър все още се спотайваше сякаш зад всеки ъгъл на двореца, а младата Ейлнорин умело успя да се възползва от това. Нощем будеше сестра си с писъци - една нощ твърдеше, че бе видяла призракът на кралица Маб, на следващата нощ се кълнеше, че лично Родоубиецът е дошъл да довърши започнатото. Будеше я обляна в сълзи, виртуозно стекли се от лъжовните й очи; обляна в капчици кръв, от мнимо нападение на поредния враг на краля, докато Аспен не започна сляпо да й вярва. Плахото й поведение започваше да се забелязва - най-малкият шум я караше да се озърта, резките движения я предизвикваха да потрепва неудържимо, докато Нора вътрешно предусещаше вкуса на триумфа си и бленуваната позиция, за която никой не бе забелязал колко подходяща беше. Тя не бе жена, която доброволно да остане в нечия сянка, било то и на собствената си сестра, а един крал имаше нужда от някой безочлив, манипулатвен, който не се свенеше да действа с всички позволени и непозволени мерки. С времето, прекарано под непрекъснат психически тормоз, Аспен бе станала дотолкова зависима от сестра си, че вярваше на всяка една нейна дума. Малко по малко тези психо игрички, комбинирани с няколко отвари, сринаха Аспен, карайки я да полудее. Междувременно Нора бе започнала да иззема част от задълженията й, подготвяйки лека полека краля за решението, което неизбежно щеше да вземе. А то бе взето отдавна от младата Ейлнорин и изиграно търпеливо в продължение на месеци.