Светлите му ириси я приковаха на едно място, а устните му смразиха кръвта й в една последна, безпощадна целувка. Острите зъби лесно пробиха бариерата, оставяйки две симетрични, червеникави точки върху кожата й, а вкусът на алената течност рязко си проправи път към него, утолявайки изгарящата нужда, която вече сковаваше крайниците му. Трябваше му минута да възстанови резервите си, притъпявайки алармиращата от дни слабост на тялото си, което постепенно линееше и избледняваше, омаломощено от липсата на свежа кръв. И затова трябваше да си я достави бързо и ефикасно, пренебрегвайки иначе характерната си предпазливост, излизайки дори по светло в опити да си набави необходимото. Не бе подбрал и жертвата си – воден от глада, Дарън улови в клопката си първият, осмелил се да прекрачи мрачните улици на Фаустус, а именно младо момиче, чийто стъпки все още отекваха в съзнанието му. Вампирът не притежаваше съвест, не и такава, която би го възпряла в онзи момент – отчаяните й писъци и разширени от уплах зеници само утрояваха насладата от засищането, вместо да го принудят да се отдръпне. Вероятно в друг живот би отстъпил, опитвайки се да обуздае потока от неистова жажда. Но никой не бе възпитал у него ценности, които да следва, нито бе оформил у него морален компас, който да го води.
Изтри последните капки кръв с опакото на ръкава си, вдишвайки дълбоко от свежестта на нощния въздух. Попълнил липсващата си енергия, Даръл с лекота отмести слабото тяло зад един варел, надявайки се да я открият твърде късно, когато следите от ухапването ще са неразпознаваеми. Макар нападенията от вампири да не бяха новост, не искаше да всява смут в квартал, където вечерята му инак се разхождаше свободно нощем, улеснявайки го, превръщайки лова в лежерно занимание. Тръгвайки си с пъргава крачка към дебрите на нощта, не погледна повече назад. А може би трябваше – защото един чифт очи надничаше с неприкрита ярост зад ъгъла, снишавайки се, за да не бъде забелязан.

Стисна медальона измежду бледите си пръсти, сливайки се с шумната, разноцветна тълпа, чиято бушуваща кръв му напомняше за глада. Не можеше да рискува отново – не и като онази вечер, оставяйки се инстинктите да го поведат, загърбвайки всякаква предпазливост и сдържаност. Макар да си бе извоювал едно определено прозвище в средите на местните крадци, онзи инцидент бе черна дупка в инак безупречния му списък. Последните седмици сънят така и не го навестяваше, беше станал раздразнителен, а тъмните сенки изпъкваха на и без това бледото му лице, сега полускрито от гъста брада. Бе станал неузнаваем и Брайър едва го разпозна, подскачайки изненадано на едно място. Даръл я докосна по рамото предупредително, снишавайки се, за да се скрие в силуетите на останалите – способност, която бе усъвършенствал и която му бе спасявала живота повече пъти от бързината, дадена му от създаването. Можеше да манипулира сенките, криейки се, създавайки илюзията, че е невидим, а всичко се дължеше единствено и само на изключителната му ловкост и рефлекси. Кимна многозначно на феята и в пълен синхрон поеха в противоположни посоки. Някой ги следваше и беше време за екшън.

more info:
- притежава бронзов медальон, с чиято помощ може да се излага на дневна светлина;
- изкусен крадец, който е известен с бързината си и умелото криене в сенките, както и специфичните ухапвания, които оставя по случайните жертви;
- израснал в сиропиталище без информация за потеклото и родителите си;