the cold;

Adriana Rizio x 25 x Evarrim (Rhymers)
fc: Adria Arjona
дриана седеше с впит поглед в тялото на мъжа пред нея. Покри устните си с ръка, а дъхът секна в гърдите ѝ. Какво бе направила?
Той не го заслужаваше?
Дали?
Та те се обичаха! Години наред. Бе още момиче когато се влюби в него. Нима не бяха копняли за цял живот заедно! Завинаги! Бяха си го обещавали толкова много. В онези самотни вечер, когато бягаше от стаята си и се изкачваше на онова хълмче. Седяха и гледаха звездите дълго време един до друг и всичко което чуваха бе дъхът на другият. Дългите разходки в гората. Гребането по реката. Нима нищо от това нямаше значение вече за нея?! Беше ли предателка?! Тя ли беше лошата в тази история? Грешка ли бе допуснала предприемайки тези стъпки?
Глупачка!
Та той бе нейна опора толкова дълго време! Години! Помнеше първите се целувки. Първият път, в който телата им се сляха. Когато той ѝ падна на колена и няколко месеца по-късно когато официално бяха съпруг и съпруга. Градяха бъдещето си стъпка по стъпка заедно. Къщата. Проклетата къща, която започнаха от нулата и съградиха с двете си ръце. Студените вечери в началото и уюта, който успяха да създадат с времето.
Нима не помнеше всиччко това? Тези спомени отдавна бяха изветряли и в съзнанието ѝ се блъскаха другите.
Той вечно бе имал проблеми с гнева. Не беше голяяма драма. Тя също беше емоционална, но при нея резултата бяха сълзи. Това обаче нямаше никакво значение. Тя си го бе обичала какъвто си бе. Приемаше го и не желаеше да го променя.
Не допускаше, че някога би ѝ посегнал, но тя си бе виновна. Бе го изкарала извън нерви, а знаеше че последният месец му се бе насъбрало много.. Не беше добра половинка. Не го бе изслушвала достатъчно може би. Или не го питаше достатъчно как е? При всички положения, Том просто се бе подхлъзнал. Невинна слабост в тежък моемент. Освен това, след това ѝ се бе извинил. А и не бе заболяло чак толкова много, нали? Като дете бе падала много пъти с колело или докато тичаше на двора. Случваше се да се нараниш, дори и това да идва от мъжът до теб. А той толкова много съжаляваше. Дори сълзи се стекоха от очите му тогава. Нямаше да се повтори. Щяха да изгладят проблемите и всичко щеше да е по старо му.
И дори след като се случи отново, тя не направи проблем. Томс е разкъсваше. Вървеше на пръсти около нея. След случката едва я докосваше. Галеше косите ѝ докато тя готвеше.. Грижеше се винаги да ѝ е топло, да не се натоварва. Целуваше я по най нежният възможен начин сякаш бе стръкче трева, което щеше да се скърши. Как можеше такъв човек да е лош? Как можеше да си помисли и една лоша мисъл за него! За нейната половинка! Никога.
И когато изпускаше гнева си за глупавите ѝ грешки, за коментарите ѝ, нямаше проблем. Наистина! Връзките бяха трудни. Разбира се! Това бе част от сделката. Как би решила да си тръгне.
Не можеше да отрече, че подобни мисли бяха минавали през главата ѝ. С времето той по-скоро реши да седи на страна от нея. Срамът от същността му беше преминал в нещо друго. Ако седеше по-малко около нея, вероятността да я нарани отново беше по-малък. Логично. Прибираше се късно, когато тя вече спеше. Не лягаше до нея защото го бе страх д ане я събуди. Неговата Ади спеше така сладко.
А тя губеше връзка с него. Не знаеше как д апочне разговор и когато го притиснеше прекалено много, той... той отново губеше. Ледът бе станал задължителен в хладилникът. Сдоби се с различни чифтове слънчеви очила и шалове. Дрехите ѝ с дълбоки деколтета преминаха в поло яки и дълги ръкави, но тя си го обичаше. Той също... по свой собствен си начин.
Може би им трябваше време отделно. Да размислят над това кой бяха. Но той отказваше да я пусне. Опита се няколко пъти. Не можеше да избяга. Не можеше да реши проблемите. Не можеше да говори с него, да поиска утеха. Нямаше идея какво да прави...
- Обичам те, но това не винаги е достатъчно... - прошепна на вечеря.
- Какво? - гласът му звучеше като ренде. Дразнеше слуха ѝ и хранеше сърцето със страх. Сълзи се стичаха по бузите ѝ. Едва си поемаше дъх.
- Какво ти става! - не беше въпрос - Не започвай пак! Знаеш ли, омръзна ми! Все аз съм лошият?! Писна ми да съм злодей! Не се ли замисляш защо се случва това.  - повишаваше тон. Тя иамше ли вина? Може би трябваше да му постави граници от по-рано. Може би трябваше да бъде по-сурова.
Мъжът се изправи хвърляйки студена сянка на вечерята им.
- Сърце брои последните си минути,
финален дъх, сричка, животът ти изгуби...
- Адри...