“Some rise by sin, and some by virtue fall.”

- Трябва да ме скриеш, не разбираш ли?
Амара вече викаше. Гласът й огласяше стаята, през която сякаш беше минал ураган. Ураганът в случая имаше черни коси и в повечето случаи студен, проницателен поглед. Носеше и името Амара Елрод. Бе бясна и само една конкретна личност можеше да я докра до това състояние. Трябваше да си забрни срещите с него, усещаше, че има нещо грешно в него; нещо, което премълчаваше и щеше да прецака живота й. И когато думите му се изплъзнаха от устните, отприщи невиждан гняв у еварима.
- Ти си луда, просто приеми. Това е...
- Чест? Ще кажеш, че е чест? Не го казвай, защото ще запратя нещо по теб. Просто няколко думи, няколко рими и няма да ме видиш повече.
Не срещна помощ в лицето на магьосницата срещу себе си, сама трябваше да си помогне и да успее да се скрие достатъчно добре от архона, преди отново да е дошъл при нея с желанието да я вземе за свой консорт. Всички богове й бяха свидетели, бе готова да го убие в момента, в който й бе признал истината и бе поискал това от нея и ако можеше да го стори, вероятно светът щеше да се раздели с повелителя на кошмарите. Не успя да се скрие изцяло от него. Успя да скрие плътското, но съзнанието й остана достъпно за мъжа, който се натрапваше като кошмар в дългите нощи, сякаш продължаващи не няколко часа, а с дни. Можеше да се закълне, че той има пръст в това. По дяволите, мразеше го. И искаше да е до него толкова силно.
Проклинаше го. Беше разбил подреденият й свят с появата си в него. Амара бе от чистокръвно семейство, перфектната дъщеря, сгодена за перфектния годеник според родителите й. Поне докато пътят й не се пресече с този на красивия негодник, който преобърна всичко. Перфектният годеник изчезна, перфектната дъщеря стана опърничава, остана само чистокръвното семейство, което изглежда искаше да се разграничи колкото се можеше повече от нея.

PS. С Лорен сме се разбрали.