This world is just... a crappy game of chess and do you know what ... chess is no different than tic-tac-toe.

Всичко се случва за миг.
Винаги!
Един миг!
Едно камъче по пътеката на времето обръща каруцата. Една правилна пешка и хоп, става кралица и взима краля. Една правилна карта и хвърляш печелившата ръка и си оправяш живота. Една линия на големия квадрат с девет по-малки и ти си с едни гърди пред другите. Удар под правилния удар, вкарана черна топка в ръкав и ти побеждаваш в баса.
Играта приключва за миг!
Винаги!
Един миг!
Една секунда и после пак сме роби на вечната скука наречена сериозност. И блуждаем, и се труден, и ревем, и страдаме. И после пак се връщаме към игрите, защото знаете ли, още с раждането си хората осъзнават колко грешни създания са всъщност. Емоциите им ги водят, а съзнанието, което им е дадено като дар остава на заден план. Всяко едно тяхно действие е подчинено на импулс, който е присъщ за животните. Не зависимо дали си човек, животно или насекомо в природата ти е заложено да се подчиняваш на инстинктите си. Те са като онази тънка ивица, която винаги се намира под краката ти и ти просто я следващ. Каквото и да правиш тя винаги ще бъде там. Дори да се опиташ да я изтриеш няма да стане. Все пак хората сме грешни и подвластни на емоциите и желанията си. Играем игри, за да изкараме скритите си желания, които не са присъщи за нас под претекст, че сме изгубили контрол. А дълбоко вътре в себе си наистина сме копнели за тези мигове на умопомрачение.
Но какво става когато някой живее само в миговете на умопомрачение, във вечната игра? Какво става, когато още със отварянето на очите си вие вече сте попаднали в свят, в който всичко се решава с една проста игра на „Камък, ножица, хартия“? Където всичко, което сте искали е на върха на едно раздаване на сварка? А стойността на живота ви се определя от това, колко добър сте със стреличките за дартз?
Нека ви кажа. Жестоко е. Приятно. Велико чувство, което е над всичко останало. И точно такъв е моя живот. Животът на Тестароса Кримзън, където всеки ден в изпълнен с цвят, от палитрата на забавленията, а чашите никога не пресъхват. Където зад стените на игралната зала се вихри свят, който никой друг не би разбрал, защото е едно бягство от реалността. Защото моят избор на съществуване бе онзи, в който приемам, че животът е една скапана игра, от която щях да излезна победител, а всеки друг ще е губещ.